РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Валентина Д. Николова Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230101832 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от Д. И. М. с ЕГН ********** от гр. ***, чрез упълномощения
адвокат С.И. – АК – Добрич, с която против Г. С. М. с ЕГН********** от
**** предявен иск по чл. 30, ал.3 от Закона за собствеността за заплащане на
сумата от 3208,35 лева /в увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер/,
представляваща половината от гражданските плодове, от която ищецът като
съсобственик е лишен за периода от 11.06.2016г. до 26.10.2020г., в който
общият имот с административен адрес: ****, е отдаван под наем от
ответницата, както и иск за сумата от 859,12 лева /в увеличен по реда на чл.
214, ал.1 от ГПК размер/ – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 11.06.2016г. до 11.06.2021г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Според твърденията в исковата молба страните са бивши съпрузи. През
време на брака си са придобили в режим на СИО недвижим имот - апартамент
с административен адрес: г***. Съсобствеността върху имота е прекратена на
26.10.2020г. с решение по гр. дело № 4548/2018г. на ДРС. През процесния
период ответницата е отдавала имота под наем и е получавала цялата наемна
цена. Ищецът е изпратил нотариална покана Г. М. да му заплати обезщетение
за ползването на дела му от имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомената
ответница, чрез процесуален представите – адв. Д.А., с който се настоява
делото да бъде прекратено като недопустимо на осн. чл. 126 от ГПК , а при
условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Ответницата оспорва исковете, оспорва да е отдавала имота
1
под наем на трети лица. Релевира възражения, че през процесния период не е
възпрепятствала ответника да ползва неговата ½ идеална част от апартамента.
Г.М. не е осъществявала фактическа власт върху имота лично или чрез трети
лица. Апартаментът бил негоден за ползване. Претендират се сторените по
делото разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 3 вр. чл. 93 от ЗС,
кумулативно обективно съединен с акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Относно допустимостта на настоящото производство:
По делото се установява, че с Решение № 260114/29.04.2021 г. по
възз.гр. дело№ 32/2021г. по описа на ДОС е потвърдено решение №
260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Добрич,
поправено с решение № 260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на
Районен съд Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от Д. И. М.
с ЕГН ********** против Г. С. М. с ЕГН********** от *** искове за
заплащане на сумата от 5 543 лева, представляваща обезщетение за ползата,
от която съсобственикът е лишен за периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г., в
който общият имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по
КККР на град Добрич, одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота в г**** находящ се в сграда с идентификатор ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения
със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и
1,115% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж *****; под обекта *****; над обекта ****, е
ползван лично само от ответницата , както и за заплащане на сумата от 143.48
лева – обезщетение за забава в плащането на обезщетението за лишаване от
ползването за периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г.
Предмет на разглеждане по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд
Добрич е бил иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС , който се е основавал
на това, че процесният имот е бил ползван лично само от ответницата Г. С.
М., без същата да събира добиви и граждански плодове. Основанието на
предявения в настоящото производство иск е друго, а именно: ответницата е
предоставяла имота на трети лица и е събирала гражданските плодове . Искът
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС има предвид личното ползване на
съсобствената вещ, служенето с нея за задоволяване на лични нужди
съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански
плодове. Следователно исковата молба е процесуално допустима, не е налице
хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си
са придобили процесния имот с административен адрес: **** в режим на
СИО, като съсобствеността върху имота е прекратена със съдебно решение за
делба № ***г. по гр. дело № 4548/2018г. на ДРС, с което на осн. чл. 353 от
ГПК в дял и изключителна собственост на ответницата Г. С. М. е
2
разпределен процесният имот с идентификатор **** по КККР на град
Добрич, одобрени със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота в г****, находящ се в сграда с идентификатор ****, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение жилище, апартамент,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ
43,83 кв.м., ведно с прилещажа изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж ****; под обекта ****; над обекта **** / в тази част решението е
влязло в сила 26.10.2020г.
По делото е представен препис от домова книга – л. 123 от делото, в
която като собственик на процесния имот първоначално е записан Д. И. М., с
начална дата на обитаване - 11.06.2003г., а в последствие – Г. С. М. с начална
дата на обитаване - 14.01.2021г.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и справка ,
издадена от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД /л. 154-л. 155 от
делото/, съгласно която по партидата на процесния имот в периода
14.06.2016г. -26.10.2020г. са отчетени общо 62,860 куб.м. вода на стойност
193,33 лева, като не е спорно, че тази сума е заплатена от ответницата.
По искане на страните са събрани гласни доказателствени средства -
чрез разпита на свидетелите Н. Х. Н., З. И. З. и С. И. К., и чрез разпита на
сочените от ответницата свидетели – Ф.А. С.и А. С.А.
Свид. Н. /без родство със страните/ споделя, че е колега на ищеца, с
когото работят заедно от 2010г. Веднъж, взел Д. със служебна кола и отишли
до апартамента в град Добрич. Д. се опитал да отключи апартамента, но не
успял, бравата била сменена. Това се случило след развода му с Г.М., през
2015г. – 2017г., като свидетелят не може да си спомни точната година на
посещението. Д.М. разговарял с една съседка, която му споделила , че е
виждала от апартамента да излизат някакви момчета, вероятно ученици.
Свид. З./без родство със страните/ споделя, че познава страните по
делото, които купили гарсониера на петия етаж в нейния блок с адрес *** Там
живеели дъщерите на Д. и Г., докато били ученички. Когато момичетата
завършили, гарсониерата останала празна. Една вечер свидетелката видяла
пред блока си момиче и момче , които й казала , че чакат ответницата.
Обяснили й, че ще „вземат „ гарсониерата". Г. дошла с един мъж.
Свидетелката не може да си спомни коя година се е случило това. Момичето
и момчето не взели гарсониерата под наем. Свидетелката пояснява, че
ответницата давала апартамента под наем, но само на момчето. Пояснява, че
не е говорила с момчетата, които е виждала, не знае какъв е бил наемът за
апартамента.След като дъщерите на страните заминали, Г. дала апартамента
на един мъж със сина му. Апартаментът бил даван по наем, докато започнали
делата между страните. Свидетелката не си спомня коя година дъщерите на
страните са напуснали жилището. Знае, че Д. няма ключ от апартамента.
Виждала е Г.да идва в апартамента.
Свид. К. /без родство със страните/ споделя, че живее на адрес г*** ,
като е домоуправител на етажната собственост. Пояснява, че не познава
страните. Ответницата Г. видял преди месец – месец и половина, когато
3
дошла при него с препис на съдебно решение и поискала да снима домовата
книга. Ищецът бил виждал само веднъж. Не знае дали за процесния
апаратмент са събирани такси, тъй като той не бил касиер. Заявява, че не знае
дали апартаментът се е обитавал. Самият свидетел не е виждал някой да влиза
или излиза от апартамента. Много рядко слизал на петия етаж.
Воденият от ответницата свидетел С. /без родство със страните/
споделя, че е водомайстор. От около 9-10 години всяка година ходел до
процесния имот – зимата спирал водата, а лятото я пускал. Г.му се обаждала и
той ходел до апартамента с човек на име С., който му отключвал. Никога не е
виждал някой да живее в апартамента.
Свид. А. /без родство със страните/ споделя, че ответницата е
приятелка на сестра му и я познава от около 35 години. Галя му дала ключ за
процесния имот преди 7 - 8 години. Имало проблем с прозорците на терасата
на апартамента, дограмата не била добре направена и когато имало силен
вятър, ответницата често му звъняла да проверява дали няма паднали стъкла
на улицата. Освен да проверява за счупени прозорци, до апартамента ходил и
с водомайстор. Никога не е виждал някой да живее в апартамента. Според
свидетелят в апартамента не можело да се живее, имало скъсан балатум и
било мръсно навсякъде.
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и в
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от
съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на
съсобствениците си съответна част от нея. Уважаването на иск с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС изисква положително кумулативно установяване
по делото на елементите от следния фактически състав, включващ:
съсобствена вещ между ищеца и ответника /обстоятелство, което не е спорно
по делото/ ; ответникът да е получил ползи от нея (добиви - естествени или
граждански); и ответникът, който е събирал тези добиви, да не е заплатил на
ищеца частта от тях, съразмерно на неговия дял в съсобствеността, т.е. да е
налице лишаване на ищеца от ползите от вещта съобразно правата му.
От правно значение за иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС е дали ползващият
съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от
ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от
ползването на която последният е бил лишен. В случая в тежест на ищеца ,
при условията на пълно и главно доказване, е да докаже не само отдаването
под наем на съсобствения имот на трето за съсобствеността лице, но и
получаването на конкретни доходи от ответника по сключения наемен
договор, т. е. конкретния размер на наема, получен от ответницата, за които
обстоятелства, с доклада по делото на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК, съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
ответницата е изпаднала в забава.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност не се установи процесният имот да е бил отдаван по наем.
Единствено свид. З. споделя, че в имота са живеели момчета, но нейните
показания са твърде схематични и лаконични и не кореспондират с останалия
4
доказателствен материал. Свидетелката няма ясни спомени кога дъщерите на
страните са се изнесли от апартамента и в кой конкретен период имотът се е
ползвал от други лица.
Наред с това доказателства, а и твърдения за точен размер на получени
наемни суми няма по делото. Заключението по допуснатата по искане на
ищеца експертиза за средния пазарен наем на процесния имот за времето от
11.06.2016г. до 26.10.2020г. не удостоверява релевантните за спора
факти.Ирелевантни са констатациите на вещото лице Й.Т. , че средният
пазарен наем за имота за сочения период възлиза на 6416,70 лева. По делото
е без значение каква е средната пазарна наемна цена през процесния
период,защото същественото е какви конкретни суми е получила в
действителност ответницата ,а не какви суми е могла изобщо да получи,ако е
отдавала имота под наем/в този смисъл Определение № 125 от 01.04.2021 г.
по к. гр. д. № 662 / 2021 г. на Върховен касационен съд; Решение от
09.02.2010 г. по гр. д. № 740/2009 г. на Окръжен съд - Добрич/ . Пазарна
цена може да се присъди само за естествени плодове.Когато съсобственик е
сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата
вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете
по силата на правилото на чл.30, ал.3 във връзка с чл. 93 от ЗС, като следва да
насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете
въз основа на договора. В този случай размерът на дължимата сума по чл.30,
ал.3 от ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена според
договора цена, която представлява граждански плод /в този смисъл Решение
№ 67 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 2008 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
1-во гр. отделение/.
В случая в тежест на ищеца бе да докаже не само отдаването под наем
на съсобствения имот на трето за съсобствеността лице, но и получаването на
конкретни доходи от ответника по сключените наемни договори, т. е. размера
на наема, получен от ответницата, което не е сторено в настоящото
производство. За да е налице вземане по чл. 30, ал. 3 от ЗС не е важно как и
защо е използвана общата вещ, а само дали ползващият съсобственик е
реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на
притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която
последният е бил лишен. В случая за ищеца не може да възникне право на
вземане за припадащата му се част от плодовете, доколкото той не е доказал
реализирането им, респ. получаването на наем от ответницата чрез
предоставяне на съсобствения имот за ползване на трето за съсобствеността
лице.
Неуспешното доказване на два от елементите от фактическия състав на
иска по чл. 30, ал.3 от ЗС, а именното: отдаването под наем на съсобствения
имот на трето за съсобствеността лице и получаването на конкретни доходи
от ответницата по сключения наемен договор, задължава съда да приложи
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме, че предявеният главен иск е
неоснователен. Поради това акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД също следва да
се отхвърли.
5
Относно отговорността за разноски:
В полза на ответницата следва да се присъдят сторените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. М. с ЕГН ********** от гр. ****, ап. 1,
срещу Г. С. М. с ЕГН ********** от град *** кумулативно обективно
съединени искове иск по чл. 30, ал.3 от Закона за собствеността и чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на следните суми:
- сумата от 3208,35 лева /в увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК
размер/, представляваща половината от гражданските плодове, от която
ищецът като съсобственик е лишен за периода от 11.06.2016г. до 26.10.2020г.,
в който общият имот с административен адрес: **** , е отдаван под наем от
ответницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане и
- сумата от 859,12 лева /в увеличен по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК
размер/ – обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г.
до 11.06.2021г.
ОСЪЖДА Д. И. М. с ЕГН ********** от ***, да заплати на Г. С. М. с
ЕГН ********** от град *** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6