Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 15415 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 14.08.2018 год., постановено по гр. дело
№ 54040/2018 год. по описа на СРС, ГО, 36 състав, са отхвърлени обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от СД “Ф.” срещу ЗАД “Б.В.И.Г.АД за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 9 912 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпил застрахователен риск, реализиран на 12.08.2015г. – увреждане на стопански
обект “кафе”, намиращ се на адрес в гр. София, жк “*******, застрахован по
имуществена застраховка “Булстрад бизнес решение” по полица № 2204150200000270
валидна за периода от 22.04.2015г. до 19.04.2016г. и сумата от 2 958, 25 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2015г. до 12.08.2018г.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
СД “Ф.”. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи. Конкретно поддържа, че съдът не е обсъдил
в цялост събраните доказателства по делото и е достигнал до неверен извод, че е
налице хипотеза на непокрит застрахователен риск. Твърди, че целта на договора
за имуществено застраховане е да бъдат възстановени разходите за отстраняване
на вреди, нанесени върху имуществото на застрахованото лице в периода на
покритие на договора, настъпили по причини извън волята на застрахования и
непредвидими за страните по застрахователното правоотношение към момента на
сключване на застраховката. Счита за неправилен изводът на съда, че преценката
на предмета на застрахователно покритие налага извод за изчерпателно посочване
на събитията обхванати от покритите рискове, като процесното такова не може да
бъде отнесено към нито една от изброените в общите условия хипотези, включени в
покритието на застраховката. Поддържа, че направеното в договора и общите
условия изброяване на причините, поради които би могло да се увреди имущество,
е примерно и обхваща само някои от възможните рискове. Ако се възприеме
обратното, а именно, че се касае до изчерпателно определени покрити рискове, би
се стигнало до противоречие с разпоредбите на КЗ, тъй като клаузите на общите
условия може да се разглеждат като договорено между страните основание за отказ
от заплащане на застрахователно обезщетение. Законодателят бил предвидил
изрично и изчерпателно в чл. 211 от КЗ /отм./ случаите, в които застрахователят
може да се освободи от задължение за заплащане на застрахователно обезщетение,
сред които не попада процесната хипотеза, поради което е недопустимо да се
постанови отказ за заплащане на обезщетение въз основа на процесната угорка между
страните. В жалбата се навеждат съображения, че действията на застрахованото
лице не може да се квалифицират като неизпълнение на задълженията му, даващи
основание на застрахователя да откаже плащане на дължимото обезщетение. Поддържа
съображения, че в случая настъпването на вредите не е пряк резултат от
неизпълнение на конкретно задължение на застрахования и поведението му няма
отношение към настъпването на риска, а от друга страна не са налице действия
или бездействия на ищеца, които да пречат или да правят невъзможно
установяването на обстоятелствата относно настъпването на събитието и размера
на вредите. Напротив, в процеса на ликвидиране на щетата били изпълнени всички
указания на застрахователя и били представени всички необходими документи. По
тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Насрещната страна - ЗАД “Б.В.И.Г.АД, изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане, сключен между СД „Ф.“ и ответното
дружество, е настъпило застрахователно събитие – повреда на застрахованото
имущество – стопански обект “кафе”, в резултат на което са причинени
имуществени вреди в размер на 9 912 лева. Претендира посочената главница и мораторна
лихва за забава в размер на 2 958, 25 лева, както и законна лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане и направените съдебни разноски.
Ответникът ЗАД “Б.В.И.Г.АД оспорва предявените искове,
като релевира следните възражения: претърпените
имуществени вреди не са в резултат на покрит застрахователен риск по сключения
между страните застрахователен договор; действителната стойност на вредите е в
по-нисък от претендирания размер; ищецът не е правоимащо лице да получи
застрахователно обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните въз основа на комбинирана застрахователна
полица “Булстрад бизнес решение” № 2204150200000270 е възникнало валидно застрахователно
правоотношениe по отношение на стопански обект “кафе”, находящ се в гр. София,
жк “*******, за периода от 20.04.2015г. до 19.04.2016г. Имуществената застраховка била сключена с основно застрахователно
покритие – клауза 1 – “Пожар и други опасности” и вид на застраховано имущество
– сгради или подбрения, вкл. стъкло, обзавеждане и стоки и
допълнителни застрахователни покрития – “кражба чрез взлом и грабеж”, “Стъкло –
всички рискове” и “Късо съединение и токов удар на електрически инсталации
и/или уреди”. Прието е също, че в срока
на действие на договора застрахованото имущество било увредено в резултат на извършваните
в непосредствена близост до обекта изкопни
и строителни дейности, свързани с продължаването на първи метродиаметър след
метростанция “Младост 1” в жк “Младост 1” по бул. “Александър Малинов”.
За да направи извод, че застрахователното дружество не дължи застрахователно
обезщетение, първоинстанционният съд се е мотивирал с обстоятелството, че застрахователен риск, който да покрива вреди от изкопни
и строителни дейности, не е включен в предмета на застрахователно покритие по
договора. Посочено е, че такъв риск въобще не е бил договарян между страните и
липсва и сред изчерпателно изброените в Общите условия и договорените в
застрахователната полица рискове. Изложил е съображения, че в Общите условия за
застраховане на имущество, неразделна част от застрахователния договор,
рисковете, които се покриват от застрахователната компания и при които ищцовото
дружество може да претендира изплащането на застрахователно обезщетение в
случай на настъпване на застрахователно събитие, са изброени изчерпателно и в
тях не е включен изричен риск „строителна дейност”, извършвана от трето лице
извън застрахования обект.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към изложените в него
мотиви. По наведените във въззивната жалба оплаквания намира следното:
Съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Съобразно правилата, предвидени в разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в
тежест на ищцовото дружество е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните, настъпването на застрахователното събитие и
наличието на покрит застрахователен риск, който съответно
да обезпечава вредите от застрахователното събитие, претърпените
вреди, техният размер, както и причинно – следствената връзка между самото
застрахователно събитие и претърпените вреди.
В конкретния случай, страните не спорят, че между
тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на комбинирана застрахователна полица
“Булстрад бизнес решение” № 2204150200000270 с предмет - стопански обект “кафе”, находящ се в
гр. София, жк “*******, със срок на действие на договора от 20.04.2015г.
до 19.04.2016г., както и че на 12.08.2015г. е настъпила повреда на
застрахованото имущество, изразяваща се в напречни и надлъжни пукнатини по
венецианска мозайка на пода, напречни и надлъжни пукнатини по облицовката от
гипскартон на северната стена на помещението, счупено стъкло върху метална
рамка на входната врата и напречни и надлъжни пукнатини по борда на северната
фасада на обекта. Безспорно е също, че
вредите върху застрахованото имущество са настъпили в резултат на извършваните
в непосредствена близост до обекта изкопни и строителни дейности, свързани с продължаването на първи
метродиаметър след метростанция “Младост 1” в жк “Младост 1” по бул.
“Александър Малинов” до Бизнес парк в “Младост 4”.
Основното спорно обстоятелство е дали в периода на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по
имуществената застраховка. Настоящият съдебен състав намира следното:
Видно
от представената застрахователна полица “Булстрад бизнес решение” № 2204150200000270 страните са уговорили предмета на застрахователно покритие, както следва: основно
застрахователно покритие по клауза 1 – “Пожар и други опасности” и вид на
застраховано имущество – сгради или подобрения, вкл. стъкло, обзавеждане и
стоки, както и допълнителни застрахователни покрития по риск
“кражба чрез взлом и грабеж”, “Стъкло – всички рискове” и “Късо съединение и
токов удар на електрически инсталации и/или уреди”. В Общите условия на комбинирана
застрахователна полица “БУЛСТРАД БИЗНЕС РЕШЕНИЕ”, неразделна част от
застрахователния договор, са изчерпателно изброени рисковете, които се покриват
от застрахователната компания и при които ищцовото дружество може да претендира
изплащането на застрахователно обезщетение в случай на настъпване на
застрахователно събитие. Посочено е, че по клауза 1 – “Пожар и други опасности”
застрахователното покритие включва загуба или повреда на застрахованото
имущество в резултат на 1. Пожар /включително последиците от гасенето на
пожара/, експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от самолет или друг
летателен апарат или предмети, падащи от тях, природни бедствия, в т.ч. буря,
ураган, градушка, проливен държ, щети от падащи дървета и клони, вследствие на
природни бедствия, замръзване, свличане или срутване на земни пластове; Тежест
от естествено натрупване на сняг или лед; Измокряне в резултат на авария на
водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталация и
включените към тях уреди; Злоумишлени действия на трети лица /вандализъм –
действия на трети лица, различни от умишлен пожар и умишлено взривяване, с цел
нанасяне на материални щети на застрахования, извършени без намерение за
противозаконно присвояване, които действия не се покриват от съставите на
кражба и грабеж по НК/; Удар от ППС или животно, непринадлежащо на
застрахования или лица на служба при него, със застрахованото имущество; 2.
Счупване на стъкло в резултат на покритите рискове по т. 1 с лимит на отговорност 5 % от застрахователната сума на сградата; 3. Допълнителни разходи за отстраняване на
последиците от настъпилото застрахователно събитие /разходи за разчистване и
хонорари на експерти/. Застрахователното събитие “Кражба чрез взлом и грабеж” е
дефинирано в Общите условия като противозаконно отнемане на застраховано
имущество с цел присвояване, извършено чрез разрушаване, повреждане или
подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот /кражба
чрез взлом/ и отнемане на застраховано движимо имущество от владението на
застрахования с цел противозаконно присвояване, като за целта е употребена сила
или заплашване, които са изложили на тежка опасност живота, здравето, честта
или имота на застрахования, член на неговото семейство или негов служител
/грабеж/. Клаузата “Стъкло – всички рискове” покрива вреди за счупване в
резултат на всички рискове на 1. стъкло, фиксирано на врати, прозорци или други рамкови
конструкции в застрахования обект; 2. стъкло, монтирано на търговски щандове, рафтове,
стелажи, хладилни витрини; 3. фиксирани стенни огледала, декоративни стъклени прегради в застрахования
обект. Според дефиницията в Общите условия, застрахователният риск “Късо съединение и токов удар на
електрически инсталации и/или уреди” покрива частична или пълна загуба на
застрахованото имущество, причинена от индукция от електрически ток в
преносната мрежа, свръхнапрежение, непряко попадение на мълния.
Видно
от изложеното, в процесния застрахователен договор не е включен покрит
застрахователен риск от строителна дейност, извършвана от трети лица извън
застрахования обект. Ето защо застрахователят по имуществена застраховка не
дължи на застрахования застрахователно обезщетение за непокрит с договора
застрахователен риск.
Извън
предмета на спора са релевираните във въззивната жалба доводи относно
предпоставките за приложение на нормата на чл. 211 от КЗ /отм./. За да стигне до този извод съдът съобрази
следното:
Както е прието в решение № 224 от 20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на
ВКС, II ТО, застрахователният риск е
съществен елемент от застрахователното правоотношение и представлява обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено
благо. С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не
бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя
обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към
съдържанието на общите условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените
рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото
доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното
правоотношение. В Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при
които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение
при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с
неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за
значителни с оглед на интереса на застрахователя. Общата разпоредба за отказ да
се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл.
211 КЗ /отм./: при
умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени
договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие, което представлява
покрит застрахователен риск.
Тази норма не намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения
за събития, които не са предмет на застрахователно
покритие поради невключването им в това покритие по волята на страните /какъвто е
разглеждания случай/ или поради изричното им изключване от застрахователното покритие по волята на страните.
В аспекта на изложеното се налага извод, че
наведените във въззивната жалба доводи относно предмета
и целта на застрахователния договор са
неоснователни. Настъпването на застрахователно събитие, покрито
от застрахователния договор, е юридически факт, от който възниква правото за
застрахованото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от
събитието. В случай, че вредите са настъпили от събитие, различно от покритите
от застрахователния договор рискове, застрахователят не носи имуществена
отговорност по конкретния застрахователен договор. В процесния случай се
установи, че в Общите условия на
дружеството-застраховател е посочен ясно предмета на застрахователно покритие
по всеки един от застрахователните рискове, поради което не може да се приеме
тезата на въззивника, че изброяването е примерно. Ответното дружество не е поело задължение да обезщети застрахования за всички
вреди на застрахования обект, а само за тези, които са причинени в резултат от
конкретно посочени събития, предмет на застрахователна закрила. Сред покритите
застрахователни рискове по процесния договор не се включват вреди от строителна
дейност, извършвана от трети лица извън застрахования обект.
По изложените съображения предявената претенция е неоснователна. Настъпването на процесните вреди не поражда
задължение за застрахователното дружество да репарира същите, доколкото те са
резултат от събитие, рискът от настъпването на което не е включен в
застрахователното покритие по процесния договор.
С оглед изхода на спора по отношение на главното
парично вземане, неоснователна е и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК са изключени
от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до
5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В
настоящия случай съдът е сезиран със спор по търговско дело, тъй като заявената
претенция произтича от правоотношение, породено и отнасящо се до абсолютна
търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /договор
за имуществено застраховане/ и страните по нея са търговци, т.е. разпоредбата
на чл. 113 от ГПК е неприложима. С оглед цената на всеки един от обективно
кумулативно предявените искове, които са под установения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за търговски дела, настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192130 от 14.08.2018г.,
постановено по гр. дело № 54040/2018г. по описа на СРС, ГО,
36 състав.
ОСЪЖДА „Ф.“ СД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б. В. И. Г.“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.