№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Х.а
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Х.а Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Предявени са два осъдителни иска с правно основание по чл.** от СК и чл.143, ал.1
от СК.
Предявена е искова молба от М.П. К с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете Й Х.а Х.а с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Ш, ул.“Г
Д“ № *****, ап** чрез адв. Б.С. от ШАК срещу ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“С“ № ** *** ап** за присъждане на месечна издръжка за бъдеще и минало време по
отношение на малолетното дете.
В исковата молба се сочи, че от съвместното си съжителство страните имат родено
едно дете – малолетната Й, родена на **/**/****г. Към момента страните са разделени и
майката полага грижата за детето, което е на 8 години и е ученичка във втори клас при ОУ“д
П Б“ – Ш. Детето тренира и лека атлетика в спортна школа „Х К“ Ш. Майката заплаща
ежедневните разходи за детето, както и всички тези свързани с обучението му. През ****г.
майката ражда и второто си дете – К, за който също полага грижи. Твърди се, че ответникът
няма други алиментни задължения, като реализира доход от трудова заетост. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – **/**/****г., както и
издръжка за минало време в общ размер на 2400 лв. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В
него се сочи, че исковата молба е допустима, но частично неоснователна. Сочи се, че бащата
1
е заплащал издръжка за периода м.декември 2020г. – м.януари 2022г. по 100 лв. месечно, а
за месец февруари 2022г. е заплатил 200 лв. месечно, като се представят доказателства за
това. Ответникът закупувал всичко необходимо на детето и при всяка среща с него.
Действително към момента няма други алиментни задължения, но има сериозна връзка с цел
семейно обвързване. Трудовото му възнаграждение възлизало на 1337 лв. месечно, като
общия размер на реализираните му доходи за 2021г. е в размер на 18 404.55 лв.
Същевременно обаче погасявал ипотечен кредит към банка в размер на погасителна вноска
293.79 лв., както и потребителски кредит с вноска в размер на 69.35 лв. Ответникът
признава, че ищцата има друго семейство и второ родено дете, като твърди, че същата
работи на трудов договор и след справка в имотния регистър се установява, че има закупен
имот. В заключение моли съда да уважи исковете в по-нисък размер от предявения,
съобразно изложеното в писмения отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Стоилова, като се поддържа
исковата молба. Признава се твърдението на ответника, че има възможност да заплаща
издръжка за минало време в размер на 170 лв., като от тази сума се приспадат по 100 лв.
месечно, заплащани в периода на претенцията, като са съгласни за присъждане на издръжка
в общ размер на 840 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. – датата на предявяване
на исковата молба. Прави се отказ от иска по чл.** от СК за разликата над 840 лв. до пълния
предявен размер от 2400 лв. За периода от депозиране на исковата молба занапред се
претендира издръжка в размер на 300 лв. месечно, ведно със законната лихва, като се
излагат доводи за това. Моли се и за присъждане на разноски, като се оспорват размерите на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.
Съдът е прекратил частично производството по иска за издръжка за минало време над
840 лв. до пълния му предявен размер от 2400 лв., поради отказ от иска, като в останалата
му част производството е продължило.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично, за него се явява адв. Стела
Загорчева – Серафимова от ШАК, като се поддържа писмения отговор и се признават
основателността на претенциите до размерите посочени в него. В хода на съдебните прения
се сочат доводи, подкрепящи изложеното в писмения отговор. Молят за присъждане на
разноски по делото.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните по делото
са родители на малолетната Й Х.а Х.а, родена на **/**/****г. от съвместното фактическо
съжителство между тях. Съжителството продължило малко след раждането на дъщеря им,
като към момента са разделени и майката полага грижи за детето. Майката съжителства с
друг мъж, от когото има дете – син К К К, роден н **/**.****г. Двамата живеят с двете деца
в закупено от тях жилище, видно от Нотариален акт № 112, том IV, рег. № 7464, дело № 440
от **/**/****., за който имот има вписана законна ипотека и заплащат месечна вноска в
2
размер на 404.24 лв. до **/**/****г.. Дохода, деклариран от майката по делото за периода от
**/**/****г. до **/**/****г. е в размер общо на 6973 лв., формиран от обезщетение,
социална помощ и заплати. Представят се доказателства – Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение от **/**/****г., че към момента лицето не работи. Дохода
реализиран от съжителя на ищцата е в размер на общо 6565.41 лв.
Към момента Й е втори клас в ОУ „д П Б“ – гр.Ш и е на осем навършени години.
Посещава извънкласни занимания – народни танци и лека атлетика, за което се заплаща
такса.
Бащата поддържа контакти с детето, като в периода от м. декември 2020г. до месец
януари 2022г., включително е заплащал по 100 лв. месечно, а през месец февруари 2022г. е
заплатил 200 лв. Същият няма алиментни задължения към други лица към момента. Видно
от представено удостоверение изх.№ ***** от **/**/****г. бащата реализира нетен доход от
трудови правоотношения за **/****г – **/****г. в общ размер на 18 404.55 лв. Представят
се доказателства и за наличие на ипотечен кредит № 322/4567/46898362 от **/**/****г. за
120 месеца при вноска от 293.79 лв. месечно, както и потребителски кредит от **/**/****г.
за 120 месеца при месечна вноска 69.25 лв.
Представеното доказателство от ответника за наличие на кредит от 2000 лв. не се
кредитира от съда, тъй като крайния срок на погасяване на кредита е **/**/****г., който
излиза извън претендираните периоди за заплащане на издръжка.
Представената справка от НАП за действащите към **/**/****г. също е
неосъотносима по делото, доколкото ищцата представя доказателства, че фигуриращия в
справката трудов договор на ищцата с „А1 българия“ е прекратен със заповед №
112/**/**/****г., считано от **/**/****г.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К Г Н –
приятелка на ищцата, която няма непосредствени впечатления от отношенията между
бащата и детето, а преразказва това, което е узнала от ищцата, поради което съдът
кредитира показанията в частта им относно разходите, които са заплащани за детето.
С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства
поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното: При дела за издръжка
съдът следва да изясни въпросът за действителните нужди на търсещият издръжка и
материалните възможности на дължащият такава, като съобразно това се определя
издръжката, която се дължи. До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка
от своите родители е безусловно, като пълният размер на издръжката нужна за нуждите на
детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват
се и грижите и издръжката в натура, предоставена непосредствено от родителя, при когото
живее детето. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят
обикновените условия на живот на деца от същата възраст. В настоящия случай се касае за
първоначално определяне на издръжка за малолетното дете и иск за период от преди
завеждане на исковата молба пред съда.
3
По отношение на размера на издръжката за минало време: Възможността да се иска
издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена,
като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за
определяне на издръжка. Между страните по делото няма спор относно размера на
издръжката за минало време, тъй като в съдебно заседание е налице съвпадане на
волеизявленията им за издръжка в общ размер от 840 лв., формирана от сбора на месечни
издръжки от 70 лв. за периода една година назад от датата на завеждане на иска. Налице е и
частично прекратяване на производството за този иск над 840 лв. до предявения размер от
2400 лв. Поради това съдът не следва да излага допълнително доводи за основателността на
претенцията.
По иска с правно основание чл.143, ал.1 от СК: Безспорно е по делото, че ответникът
е баща на малолетната Й, което е видно и от удостоверението за раждане на детето. По
делото е установено, че основната грижа за детето, включително и неговата материална
издръжка е поета от майката. Детето е на навършени осем години, като нуждите му са
свързани основно с ежедневните разходи, както и тези по образованието му и посещението
на извънкласни занимания, които са платени. Съобразявайки възрастта му, условията при
които живее, стандарта на държавата, както и възможностите на родителите, то издръжката
му следва да бъде определена в размер на 400 лв. месечно. От тази сума майката следва да
поеме издръжка от 140 лв., предвид, че към момента не работи и има алиментни задължения
към друго малолетно дете, а и същевременно върху нея падат ежедневните грижи за детето.
Бащата следва да поеме останалата част в размер на 260 лв., тъй като по-големия дял от
издръжката следва да се поеме от родителя, който не упражнява родителските права. Това
разрешение е съобразно т. 7 от Постановление 5/1970г. на Пленума на ВС, където се приема,
че усилията, които родителят полага във връзка с отглеждането на детето се вземат предвид
при определяне на размера на издръжката, която този родител дължи. Съдът съобразява
този размер и с дохода реализиран от бащата, който е над 1300 лв. месечно. Дори и при
приспадане на заплащаните от него кредити, то дохода му остава в размер достатъчен да
покрие сумата от 260 лв. Същият няма задължения към други лица по закон към момента,
като не са представени и доказателства за влошено здравословно състояние, налагащо
ежемесечни разходи за лечение. Или с определения размер на издръжката се постига баланс
между интересите на търсещия издръжка и дължащия такава. До останалия размер от 300
лв., съдът намира, че искът следва да се отхвърли, тъй като не е подкрепен с достатъчно
доказателства.
Така определената издръжка ще се дължи от датата на завеждане на исковата молба –
**/**/****г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, като е
платима по банковата сметка на ищцата до 28 – мо число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като следва да се допусне и
предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на
4
издръжката по иска с правно основание чл.** от СК в размер на 50 лв. и по иска по чл.143
от СК в размер на 374.40 лв.
И двете страни правят искане за присъждане на разноските в производството,
представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение, като от страна на ищцата на
основание чл.78, ал.5 от ГПК се оспорва размера на заплатения от ответника адвокатски
хонорар.
Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като
съобразно уважената част на иска за бъдеще време и частичния отказ от иска за минало
време, следва да й бъде присъдена сума от 122.22 лв.
Ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на по 400 лв. за всеки от
исковете или общо 800 лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът по искане на насрещната
страна може да присъди по-нисък размер на заплатеното от страната възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата,
който препраща към Наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл.7, ал.1, т.6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм.
ДВ, бр.68 от 2020г.) по дело за издръжка се заплаща възнаграждение 300 лв. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да изхожда от
фактическата и правна сложност на делото, като се прави преценка на всеки конкретен
случай отделно. В настоящия случай са предявени два иска за издръжка, като процесуалния
представител на ответника е изготвил писмен отговор и е взел участие в проведеното по
делото съдебно заседание. Същевременно в конкретния случай изхождайки от предмета на
спора, фактическите и правните възражения на страните и обема на събраните
доказателства, съдът намира, че не е налице сложност от правна и фактическа страна. По
делото е проведено едно съдебно заседание. Поради това намира, че възражението е
основателно, като възнаграждението следва да се определи в минимума на чл.7, ал.1, т.6 от
Наредбата, а именно 600 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 355.56 лв., съобразно отхвърлената част
на иска по чл.143 от СК и прекратената част на иска по чл.** от СК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.** от СК ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш,
ул.“С“ № ** *** ап** да заплати на малолетното си дете Й Х.а Х.а с ЕГН **********, по
банкова сметка с IBAN ***********************, находяща се в „ПИБ“ АД с титуляр
неговата майка и законен представител М.П. К с ЕГН ********** и двете с адрес гр.Ш,
ул.“Г Д“ № ** ***, ап** издръжка в общ размер на 840 лв.(осемстотин и четиридесет
лева), представляваща ежемесечна издръжка от 70 лв. за периода от **/**/****г. до
**/**/****г.
5
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от СК ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“С“ № ** *** ап** да заплаща на малолетното си дете Й Х.а Х.а с ЕГН
**********, по банкова сметка с IBAN ***********************, находяща се в „ПИБ“ АД
с титуляр неговата майка и законен представител М.П. К с ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 260 лв. (двеста и шестдесет лева), платима до 28-мо число на
текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - **/**/****г. до
настъпване на причини, водещи до изменяване или прекратяване на така присъдения размер
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му
предявен размер от 300 лв. , като неоснователен и недоказан.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението досежно издръжките.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шски районен съд сумата от 424.40 лв.
(четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща
дължимата държавна такса по исковете за издръжка, както и сумата от 5 лв. ( пет) лева при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** да заплати
на М.П. К с ЕГН ********** сума в размер на 122.22 лв. (сто двадесет и два лева и
двадесет и две стотинки), представляваща разноски по делото за заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение, съобразно уважените части на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.П. К с ЕГН ********** да заплати на
ХР. Й. ХР. с ЕГН ********** сума в размер на 355.56 лв. (триста петдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото за заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска по чл.143, ал.1 от СК и
частично прекратеното производство по иска по чл.** от СК.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
05.04.2022г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6