Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 580/03.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретар Антоанета
Лазарова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №467/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №74 от 31.05.2023г., постановено
по АНД №20231620200044/2023г., Районен съд Лом е отменил Наказателно
постановление №12-**********.12.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Монтана, с което на Р.М.Т. *** е наложено административно наказание
глоба в размер 200 (двеста) лева на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт
Кръстева, го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В
съдебно заседание, касатора не изпраща процесуален
представител, като в писмено становище пълномощника му юрисконсулт Кръстева,
поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, като претендира присъждане
на разноски по делото.
Ответника, оспорва жалбата и моли
въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна
и атакуваното решение следва да се потвърди.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА
при следните доводи.
За да отмени наказателно постановление, Районен съд Лом е приел, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушение на административнопроизводствените правила,
които са нарушили правото на защита на административнонаказаното
лице.
Настоящият
съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно
и допустимо, но неправилно при следните доводи:
Настоящата
съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в
случая не се установяват сочените в мотивите на въззивният
съд съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. На първо място следва да се посочи, че е неправилен извода на въззивният съд, че след като администратинонаказаното
лице е поканено да се яви за съставяне на АУАН на 25.11.2022г., а АУАН е съставен
на 29.11.2022г. е налице съществено процесуално нарушение, което е нарушило
правото на защита в степен, която да води до незаконосъобразност на
наказателното постановление. След като административнонаказаното
лице не се е явило на 25.11.2022г., датата на която е поканено за съставяне на
АУАН, не е обосновано да се приеме, че съставения на по-късна дата АУАН го е
лишил от възможността да упражни правата си в производството по налагане на
административното наказание. Нарушение на правото на защита би имало само в
случай, че АУАН е съставен на по-ранна дата от 25.11.2022г. На следващо място,
неправилно въззивният съд е приел в мотивите си, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е
изпратен и връчен по пощата на административнонаказаното
лице. Въззивният съд не е съобразил, че разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗАНН е обща и приложение при връчването на АУАН, които са
съставени за установени нарушения на трудовото законодателство, намира
специалната разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се връчва
на нарушителя лично срещу подпис,
а при невъзможност да му се
връчи се изпраща по пощата
с препоръчано писмо с обратна разписка. След като от доказателствата по
делото се установява, че АУАН е връчен надлежно в съответствие със специалната
разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ, необосновано в мотивите на обжалваното
решение е прието, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, респективно правото на защита на административнонаказаното
лице било нарушено.
По разбиране на
настоящият съдебен състав събраните по делото писмени и гласни доказателства
установяват по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.402, ал.2 от КТ. Категорично са доказани извършеното
административно нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка,
която е съпътствала извършването и установяването на нарушението. Настоящият съдебен състав
отбелязва, че в случая размера на наложената глоба е съответен на характера на
извършеното нарушение, което не е маловажно предвид обществените отношения,
който са застрашени с извършването на нарушението.
С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение е
неправилно, предвид което следва
да се отмени. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено следва да се
постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и се постанови
решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. С оглед заявеното
искане от пълномощника на касатора за присъждане на
разноски по делото и с оглед неговия изход, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №74 от 31.05.2023г., постановено по АНД №20231620200044/2023г. по описа на Районен съд Лом и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№12-**********.12.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Монтана, с което на Р.М.Т. *** е наложено административно наказание глоба в
размер 200 (двеста) лева на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.415, ал.3 от Кодекса на труда КТ).
ОСЪЖДА Р.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София
разноски по съдебното производство в размер на 200 (двеста) лева
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: