Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 ноември….……………………………………… през две хиляди и двадесета година…………..……...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело 575 по описа за 2018г……….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са два иска в условията на евентуалност – установителен иск по чл.59, ал.3, предл.2 от ЗС и конститутивен по чл.61 ЗС.

 

Предявен е иск от М.Н.С. ***, по който са конституирани като ответници Н.М.А. и Гроздена П.А.-***.

Ищцата твърди в исковата си молба, че първия ответник е неин родител, а втория негова съпруга. На 08.04.1994 г., по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, т. 1, дело № 326/ 1994г. на нотариус в Берковица, придобила по дарение от ответниците следния недвижим имот, находящ се в град Берковица, ул. Синия вир № 19, с актуално описание по кадастрална карта, както следва: 1/2 идеална част от имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план /и по цитирания нотариален акт от 1994 г./- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица, при съседи: 03928.511.297, 03928.511.296, 03928.511.304, 03928.511.293, 03928.511.294, 03928.511.261, заедно с цялото разположено в същия поземлен имот жилище, апартамент /по нотариален акт: самостоятелно жилище- западния близнак от двуетажна двуфамилна жилищна сграда- близнак/, с идентификатор 03928.511.295.1.2, на две нива, при съседи: 03928.511.295.1.1 по кадастралната карта  и кадастралните регистри, одобрении със Заповед РД-18-84/09.092008г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че със същия нотариален акт ответниците са си запазили правото на ползване върху дарения имот. Те не са упражнявали запазеното си право на ползване повече от пет години, считано от 1994 г. до 2015 г. През целия период шщцата със своето семейство живее  постоянно и необезпокоявано на целия първи етаж, на втория, както и на таванските помещения. Ползват целия двор, който са облагородили с плодни дръвчета, лозички, трендафили, рози, алеи и др. Изградили са ограда. Счита, че ответниците на са изпълнявали и нито едно от законово вменените съществени задължения на ползвателя, съобразно чл. 57 ЗС- никога не са заплащали разноските, свързани с ползването, включително данъците през последните 20 години и другите такси, никога имотите не са били застраховани в полза на ищцата като собственник, не са заплащани премии по застраховки, каквито никога не са сключвани от ответниците. Твърди, че след повече от 20 години дезинтересоване от имота, ответниците предявили претенции за ползването и въпреки категоричното противопоставяне от страна на ищцата, под предлог да правят ремонти, започнали да променят съществено вещта, без съгласието на ищцата и в разрез с законовите задължения по чл. 57, ал. 1 ЗС. Посочва СМР, извършени по къщата от ответниците след 2014 г.:на втори етаж- съборили стената между спалнята и североизточната стая, иззидали стена, изкъртили дървената дограма и я заменили с нова, направили замазки на пода, сложили плочки и ламинат, ремотирали северната тераса и козирката на централния вход, изградили баня и тоалетна, затворили/ усвоили тераса, сложили ламперия между входната врата на къщата до втория етаж по целия коридор, сложили плочки на пода от входната врата до втория етаж, поставили пластмасови врати- входна и под северната тераса, поставили прозорец между втория етаж и тавана, направили частична изолация на къщата, изградили бетонова площадка, като искали да изградят навес от северозападната страна на къщата, премахнали парапета на терасата на втория етаж, изградили ограда по средата на двора с бетонови основи и циментови колове и мрежи от към източния близнак, като изкоренили лозе, рози, плодни дръвчета, поставили външни щори, надупчил дограмата.

Според ищцата са налице и условията на чл. 61 ЗС за прекратяване правото на ползване и предявения от нея иск следва да се счете предявен при условията на евентуалност спрямо главния иск по чл. 59, ал.3,предл. 2 ЗС- за погасяване правото на ползване, поради неупражняване повече от пет години.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че вещното право на ползване на ответниците за първия и втория етаж, заедно с прилежащите тавански помещения- западния близнак от двуетажна  двуфамилна жилищна сграда- близнак, с идентификатор 03928.511.295.1.2, състоящо се от два етажа, на всеки етаж са обособени самостоятелни жилища и за 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица е погасено, поради неупражняване на основание чл. 59, ал. 3, т. 2 ЗС ИЛИ при условията на евентуалност съдът да прекрати правото на ползване, поради нарушаване на съществени задължения на ползвателя на основание чл. 61 ЗС за първия и втория етаж, заедно с прилежащи тавански помещения-  западния близнак от двуетажна  двуфамилна жилищна сграда- близнак, с идентификатор 03928.511.295.1.2, състоящо се от два етажа и за 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица, както и да й присъди разноските в производството.

В първото по делото заседание ищците са формулирали и довод за нищожност на учреденото с посочения НА право на ползване. Това твърдение мотивира с факта, че към момента на сключване на договора за дарение, ответникът – прехвърлител на правото на собственост не е упълномощавал представителя си да сключи договора при запазване правото на ползване.

 В срока по чл.131 ГПК ответниците Н.М.А. и Гроздена П.А. поддържат, че исковата молба е неоснователна, а в частта относно иска с правно основание чл. 59 , ал. 3, предл. 2 от ЗС- и недопустима. Молят съда да прекрати производството по иска с правно основание чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС, респ., да отхвърли предявените от ищцата искове – главен и евентуален, както и да им бъдат присъдени направените от тях деловодни разноски. Недопустимостта на иска по чл.59, ал.3 ЗД обосновават с наличие на влязло в сила съдебно решение, по силата на което на ответниците е признато правото на ползване и обвързващата сила на това решение. Неоснователността обосновават с изброени от тях фактически действия по упражняване правото на ползване, включително посочени и от ищцата в исковата молба.

         В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат твърденията и възраженията си, а по същество развиват подробни доводи за тяхната аргументация. По делото са събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от страните свидетели за относими към спорното право факти. Прието е и заключение по назначени съдебно – техническа и съдебно – почеркови експертизи. От анализа им се установи следната фактическа обстановка:

 

         Ответникът е баща на ищцата, а ответницата негова последваща съпруга. С НА 170, н.д.325/08.04.1994 година ответниците дарили на ищцата процесния недвижим имот – югозападната половина от дворното място с построената в него югозападна част на къща – близнак на два етажа, като си запазили пожизнено  правото на ползване. До 2014/2015 година дарителите не живеели постоянно в имота, но след това се установили на втория жилищен етаж. Поради противопоставяне от страна на ответницата, предявили ревандикационен иск, чрез който да бъде установено правото им на ползване върху 1/2 част от дарения имот и на втория жилищен етаж, както  и ползването да им бъде предадено (гр.д.344 по описа на РС Берковица за 2016 година. В производството ответниците въвели възражение, че правото на ползване е погасено по давност поради неупражняването му. С влязло в сила решение по отношение на ищците в настоящото производство е признато претендираното от ответниците в размер на 1/2 право на ползване. В тази връзка е и възражението на ответниците, че предявеният иск е недопустим, тъй като във връзка с възражението за погасено по давност поради неупражняване право на ползване е налице влязло в сила решение.

         Настоящият състав намира това възражение за частично неоснователно. На първо място по възраженията на ищците, направени в качеството им на ответници в производството по гр.д.344/2016 година липсва формирана сила на присъдено нещо, а на следващо място: доколкото предмет на производството по гр.д.344/2016 година е бил 1/2 част от правото на ползване, то липсва пречка ищците да предявят пред съда правата си по отношение на останалата част от правото. Възражението е основателно по отношение на втория жилищен етаж. Именно той е бил предмет на производството по цитираното гражданско дело и възражението на ответницата – сега ищца – за погасяване на правото поради неупражняването му за период повече от пет години е разгледано от съда. Настоящото производство е образувано непосредствено след влизане в сила на решението по гр.д.344/2016 година, поради което и не е налице нов период, който да бъде предмет на разглеждане (а не са налице и такива твърдения).

 

         Установи се от доказателствата по делото, че до 2014/2015 година в имота живеели ищците. Ответниците го посещавали  поне веднъж годишно. Ищците ползвали приземния етаж, тъй като втория етаж (сега ползван от ответниците) не бил довършен. През целия период от прехвърляне на собствеността и до момента, ответниците извършвали различни дейности, насочени към довършване на жилищната сграда и поддържане на имота, по – интензивни в периода след 2013 година (подробно на самите дейности съдът ще се спре по – долу). Свидетелите установиха, че през целия период след прехвърляне правото на собственост, ответниците са идвали защото „направата, поддръжката и стягането на къщата” било тяхна работа. Нещо повече. В резултат на дарствения акт, ищцата е получила само собствеността върху имота, без ползването му. Въпреки това, ответниците са й предоставили възможността да живее в имота. Правото на ползване не предполага носителят му да го упражнява непрекъснато лично чрез обитаването му. Това той може да стори и чрез трети лица, какъвто е настоящия случай, както и чрез всяка форма на фактическо и правно използване на имота, например временно посещаване, място на съхранение на вещи, стопанска дейност и други. Именно като установи, че през целия период от 1994 година и към момента ответниците не са преставали да посещават имота, предоставили са обитанието му на ищцата и семейството ѝ, извършвали са постоянно дейности по довършването и стопанисването му, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.59, ал.3, предл.2 от ЗС и ответниците не са изгубили правото на ползване поради неупражняването му в продължение на период от поне пет години. Ето защо и предявения на това основание иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         Съдът намира за неоснователно и направеното в първото по делото заседание възражение за нищожност на сделката в частта, в която ответниците са си запазили правото на ползване. В подкрепа на твърдението си, ищците са представили писмен документ, за който се твърди да е извадка от регистъра на кметството в с.Криво поле, общ.Хасково, където е вписано, заверка на пълномощно на адв.Ана Йотова да прехвърли чрез дарение имот с парцел VI пл.номер 923 в град Берковица. На първо място от съдържанието на това записване не може да бъде обоснован извод за съдържанието на завереното пълномощно. В интерес на обективността следва да се отбележи, че дори не е посочено в полза на кого да бъде извършено дарението. Записването, за което се твърди да е от регистъра на кметството не може да обори удостоверителната сила, която притежава официалния документ, изготвен от нотариуса в кръга на правомощията му, а именно нотариалния акт, материализиращ сделката между страните. Следващият аргумент в подкрепа на твърдението за нищожност е изявление на ответниците в исковата им молба, по която е  образувано  гр.д.344/2016 година. Твърди се от ищцата, че именно там ответниците правят признание на факта, че не са упълномощавали ищцата да им учредява право на ползване. Внимателният прочит на въпросните твърдения в исковата молба по гр.д.344/2016 година не води извод за такова твърдение – „С НА….е оформила договор за дарение, вместо такъв срещу задължение за издръжка и гледане, но със запазено право на ползване до края на живота ни”. Ето защо съдът намира за неоснователно въведеното възражение за нищожност.

 

         В условия на евентуалност, ищцата е предявила конститутивен иск да бъде прекратено правото на ползване на ответниците, поради неизпълнение на съществени техни задължения, както и поради действия, които водят до значителното повреждане.

         Основните задължения на ползвателя са посочени в разпоредбата на чл.57 ЗС. Според въведеното от закона ползувателят е длъжен да заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, както и да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е уговорено друго. За да бъде прекратено правото на ползване от съда, следва да бъде констатирано съществено неизпълнение на задълженията от страна на ползвателя, както и ако той, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който я застрашава от разрушаване или значително повреждане.

 

         В настоящото производство от доказателствата по делото се установи, че от прехвърляне на собствеността в полза на ищцата до момента, дължимите данъци и такси за имота са заплащани (с малки изключения) от нея и съпруга ѝ. Не се установи за имота да е заплащана застраховка. Установи се обаче и факта, че от 1994 до 2014/15 година в имота са живели ищцата и семейството ѝ (както бе посочено по – горе ответниците са упражнявали правото си на ползване именно чрез тях, допускайки ги да живеят в имота). При това положение по разбиране на съда, фактът че ищцата, а не ответниците са заплащали дължимите данъци за имота, не може да се приеме за неизпълнение от страна на ползвателите на съществено задължение.

         Установи се още от доказателствата, че след като се настанили да живеят в имота през 2014/2015 година, последните извършили редица СМР в жилищната сграда и дворното място. Последните се възприемат от ищцата като действия, които водят до значително повреждане и я застрашават от повреждане. Съдът не възприема за основателни доводите на ищцата. След настаняването си в имота, подменили съществуващ парапет на терасата, подменили дограмата и подновили съществуваща ограда вътре в дворното място. Извършили и довършителни дейности като поставяне на замазка и ламинат на втория жилищен етаж, който ползват. Тези дейности следва да се разбират като такива, които са насочени към поддържане на вещта. Най – значителни са дейностите, свързани с преустройство на част от едно от помещенията чрез изместване с няколко сантиметра на една от стените и затваряне на терасата с цел изграждане на баня. Установи се от показанията на разпитаните свидетели, че на втория етаж не е имало баня и тоалетна. От заключението на вещото лице се установи, че такива са били предвидени по проект, но не са били реализирани. Обособяването на баня и тоалетна не е довело до конструктивно изменение на сградата и не нарушава нейната цялост. С действията си ответниците са допринесли втория етаж от жилищната сграда да бъде използвана по предназначение, а именно като жилище. През 2018 година, след влизане в сила на решението по гр.д.344/2016 година по описа на БРС, с което правото на ползване на ответниците е признато за установено по отношение на ищцата, последните са започнали изграждането на бетонова площадка. Не е установено безспорно в производството, че са искали да построят гараж, в каквато насока са показанията на част от разпитаните свидетели. Факт е обаче, че изградената площадка съдейства за укрепване на имота от свличане на земни маси, предположено от голямата денивелация. По повод изграждане на бетоновата площадка и подновяване на част от оградата, ответниците изкоренили няколко лози и рози, към които ищцата била привързана. Тези действия, макар да засягат в емоционален план ищцата, по същество не водят до изменение на предназначението на дворното място, нито могат да бъдат определени като действия, които представляват съществено неизпълнение на задълженията на ползвателя. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на правото на ползване на ответниците. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не възприема възражението, направено от процесуалния представител на ответниците, че ищцата не е отправила предупреждение, в каквато насока е изискването на чл.61 ЗС. По делото са представени писмени доказателства, които установяват, че ищцата е реагирала негативно на всяко от действията на ответниците – подавала е жалби до Община Берковица, РП – Берковица. Самите дейности са съпътствани от кавги между ищцата и ответника, нейн баща.

                 

          В обобщение, съдът намира предявените от ищцата искове за неоснователни. При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците  и направените в производството разноски.

        

         Предвид горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правно основание чл. 59, ал.3 ЗС по отношение на втория етаж от двуетажна  двуфамилна жилищна сграда- близнак, с идентификатор 03928.511.295.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.С. с ЕГН ********** *** СРЕЩУ Н.М.А. с ЕГН ********** и Г.П.А. с ЕГН **********, и двамата  от гр. Берковица, ул. Синия вир № 19 М.Н.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.59, ал.3, предл.2 от ЗС по отношение на първия  етаж, заедно с прилежащи тавански помещения-  западния близнак от двуетажна  двуфамилна жилищна сграда- близнак, с идентификатор 03928.511.295.1.2, състоящо се от два етажа и за 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.С. с ЕГН ********** *** СРЕЩУ Н.М.А. с ЕГН ********** и Г.П.А. с ЕГН **********, и двамата  от гр. Берковица, ул. Синия вир № 19 М.Н.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.61 от ЗС по отношение на първия  И ВТОРИЯ етаж, заедно с прилежащи тавански помещения-  западния близнак от двуетажна  двуфамилна жилищна сграда- близнак, с идентификатор 03928.511.295.1.2, състоящо се от два етажа и за 1/ 2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 03928.511.295, с площ 727 кв. м., с номер по предходен план- парцел VI- 523, кв. 41 по плана на Берковица като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         ОСЪЖДА М.Н.С. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  Н.М.А. с ЕГН ********** и Г.П.А. с ЕГН ********** и двамата  от гр. Берковица, ул. Синия вир № 19 сумата от 1751.41 лева направени в производството разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :