Р Е
Ш Е Н
И Е № 750
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.04.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 7946 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0333-000580 от 16.10.2019 г. на Началник
РУ-Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с което на Н.С.П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.С.П., ЕГН **********, сумата от
300 /триста/ лв. за направените по делото разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0333-000580 от 16.10.2019 г. на Началник
РУ-Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с което на Н.С.П., ЕГН ********** е
наложено административно наказание за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева.
Жалбоподателят Н.С.П.,
в жалбата си и в допълнителни мотиви към нея излага конкретни доводи със становище
за неправилно и незаконосъобразно НП. Прави искане за отмяна на обжалвания
административен акт. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата и направеното с нея искане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващия
орган – РПУ-Стамболийски, редовно призован, не се явява. В молба-становище прави
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на НП.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.09.2019 г. от актосъставителя Х.В.Д., заемащ длъжността „*****“ към
РУ-Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/бланков № 406726/20.09.2019г. против Н.С.П. за това, че
на 20.09.2019 г. около 16:40 часа, ІІІ-8005 км 5, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ син на цвят, с рег.№ ****, собственост на Т.И.П., ЕГН **********
и извършва следното нарушение: 1. Управлява МПС с неработещ преден ляв фар –
технически неизправно.
Актосъставителя квалифицирал установеното като нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с
възражението, че два часа преди това му е била извършена друга проверка в
гр.Пещера, при която фаровете са работили.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан
в съдебно заседание, актосъставителят Х.В.Д. заявява ,че си спомня случая от
20.09.2019 г., когато работел на път Трети клас-8005 – пети километър. Мястото
представлявало детелината между с.Цалапица и магистралата. Свидетелят
установил, че на лек автомобил „Опел Астра“ не му работел преден ляв фар, като
не светел. Актосъставителят дал възможност на нарушителя да отстрани неизправността,
което последният не направил. Затова свидетелят съставил акт.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установена
фактическа обстановка и след преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че не се установяват достатъчно данни, въз основа на които да бъде
направен категоричен и несъмнен извод за виновно поведение от страна на
жалбоподателя Н.С.П., с което да е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни. Разпоредбата на чл.179, ал.6,
т.1 от ЗДвП, въз основа на която жалбоподателят е бил санкциониран, предвижда глоба
в размер на 50 лв. за всеки, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство, при констатирани незначителни неизправности. В случая от
доказателствата по делото съдът намира за правилно констатирано нарушение по
смисъла на горецитирания чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на процесното
място при извършена на 20.09.20219 г. проверка на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ****, полицейските служители установили
незначителна техническа неизправност на МПС, а именно – неработещ преден ляв
фар /обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице/. Поради това и
съдът счита, че от обективна страна деянието е съставомерно и осъществява
фактическия състав на посочения текст от закона.
Съдът намира обаче, че в хода на настоящото производство не беше
доказано по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят П. е извършил
умишлено това нарушение. Твърдението му, че на същият ден, преди процесната проверка,
е бил спрян в гр.Пещера за проверка от контролните органи, които не са
констатирали неизправности по управляваното от него МПС, не беше оборено от
административнонаказващия орган. Самата неизправност пък по своя вид не е
такава, която да може да бъде възприета като налична от водача на превозното
средство по време на движение, доколкото касае неработещ преден ляв фар, за който
не е установено да е имало проблеми при първоначалната проверка. От своя страна
наказващият орган не е събрал каквито и да било доказателства за това, че П. е
знаел за наличието на тази неизправност и въпреки това е предприел управление
на превозното средство. В този
смисъл възраженията на жалбоподателя, че крушката е изгоряла по време на
движение и няма как да е знаел за техническата неизправност на МПС, са житейски логични и необорени от останалите
доказателства по делото. Поради това и съдът намира, че нарушението, вменено
във вина на санкционирания П. не е доказано от субективна страна, доколкото, за
да бъде едно деяние административно нарушение, то същото на основание чл.6,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва да бъде извършено умишлено, респективно виновно. В
случая доказателства за това, че повредата е съществувала в началото на превоза
и въпреки нея жалбоподателят е управлявал превозното средство, по делото не са
събрани.
Поради изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.