Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 22.12.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 412 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.С.Д.,
ЕГН ********** – лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.И. Гьонова,
ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: *** чрез адв.Л.К.,
е предявил срещу ответника С.Г.Д., ЕГН **********
*** М., Софийска област, ул.”П.” № .. искове с правно основание чл.143, ал.1 и
ал.2 и чл.149 от СК. Моли ответника да бъде
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано
от датата на предявяване на иска в съда. Претендира и издръжка за минало време за периода от
16.07.2019 г. до предявяване на иска в съда в размер на 300.00 лева месечно.
Сочи, че ответникът е негов баща, но родителите му живеят разделени от пет
години, като всеки един от тях ползва различен жилищен етаж от къщата. Ищецът
живее заедно със своята майка на втория етаж от сградата. Грижите за ищеца се
полагат изцяло от майка му, като баща му никога не е полагал грижи за него и не му е плащал издръжка. Излагат се
твърдения, че претендираната издръжка включва нуждите от средства за обучение и живот според възрастта
на ищеца, който понастоящем е на 14 години, поради което са му необходими
средства за транспорт, тъй като учи в гр.С., а пътува от гр.Е. П., като
стойността на транспортните разходи възлиза на три лева в едната посока и
градски транспорт в гр.София – по 20.00 лева месечно.
Ответникът С.Г.Д. в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор, с
който сочи, че искът е допустим, но частично неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът и ответникът са баща и син, както и че ищецът не е
навършил пълнолетие към деня на подаване на исковата молба. Твърди, че
изложените в исковата молба обстоятелства, на които се базират твърденията на
ищеца не отговарят напълно на действителността. Не се оспорва обстоятелството,
че родителите на ищеца нямат сключен граждански брак и живеят разделени от пет
години на различни етажи в една и съща къща, като ищецът живее на втория етаж с
майка си, а ответникът на първия етаж. Не отговаря на истината твърдението, че
грижите за ищеца са поети изцяло от майка му, като бащата никога не е полагал
грижи за сина си и не е плащал издръжка. През 2003 г. ответникът закупил в
съсобственост с майката на ищеца къща в
с.М., община Г. М., ул. „П.“ № ….., за което е изтеглил кредит от Ейч Ви Би Банк Биохим, в
последствие преминала към „УниКредит Булбанк“ АД със срок на погасяване на
кредита след рефинансиране през 2006 г.
до 05.04.2031 г.. През 2016 г. остатъкът от кредита е рефинансиран към
ОББ АД със същия погасителен срок. От закупуването на имота само ответникът
изплаща всички разходи по кредита на ежемесечни вноски, както и всички
направени разходи по рефинансиране и предсрочно погасяване. От закупуването на
имота до момента ответникът единствен изплаща всички разходи по поддръжката,
както и участва при покриването на режийните разноски като ток, вода и др..
Майката на ищеца участва рядко само в
гореизброените режийни разходи, макар да е съкредитополучател
и съсобственик в общата вещ. Същата работи и има и друго собствено жилище. Но
ответникът никога не е повдигал този въпрос, тъй като е приемал, че прави тези
разходи с грижата на баща, който иска да осигури покрив и нормален живот за
детето си. Дори след фактическото разделяне на родителите на ищеца, когато
заживяват на различни етажи от къщата, бащата никога не е отказвал да участва в
издръжката на детето под каквато и да било форма. Майката обаче явно е
преценила за редно да използва детето, като оръжие в отношенията с бащата и
постепенно и окончателно е ограничила възможността на детето за срещи с баща
му. Вследствие на което възникнал естествен процес на отчуждаване, който е
изключително болезнен за бащата. Същият е поставен в невъзможност да упражнява
практически родителските си права. Детето е ограничено от майка си до степен да
не може да отиде до първия етаж при баща си, когато същият го покани да се
нахранят заедно. Майката и детето излизат всяка сутрин заедно и пътуват с
автомобил до училището на детето в С. и се прибират по същия начин, като през
цялото време детето е под контрола на майка си. Така на практика ответникът е
лишен от възможността да осъществява какъвто и да било личен контакт със сина
си.
Ответникът не отрича, че детето има нужда от грижи и средства за живот и
обучение, както и за транспорт и би искал да участва в отглеждането на детето
си според възможностите си. Ищецът, чрез своята майка не представя
доказателства за размера на своите нужди от издръжка, нито за наличието на
някакви изключителни нужди. Не са представени с исковата молба доказателства,
че ответникът има възможност да дава претендираната сума от 300.00 лева без
особени затруднения. Конкретизира се единствено необходимостта от средства за
транспорт в размер на 146.00 лева, които са силно преувеличени, тъй като детето
ползва градски транспорт само в гр.София, като месечният разход за него е посочен
в размер на 20.00 лева.
Твърди се,
че ответникът е с прекратени трудови правоотношения считано от 29.03.2019 г. с
последния си работодател Областна дирекция по безопасност на храните – София
област и от тогава не работи. Живее и
плаща вноските по кредита за имота с малкото си спестявания, които са стопени и
отиват основно за погасяване на кредита, поради което възможностите му да
заплаща издръжка на сина си, са в рамките на установения минимален размер.
Затова оспорва размера на претендираната издръжка от 300.00 лева месечно, тъй
като липсват доказателства същата да отговаря на нуждите на ищеца и на
възможностите на ответинка да я предоставя, с оглед
притежаваното от него имущество и доходите му. Не възразява да заплаща на
детето си издръжка около минималния размер и никога не би отказал каквито и да
е грижи в натура.
Районен съд Елин Пелин, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за раждане №
648551/15.02.2006 г. издадено от район Оборище, Столична община се установява, че
В.С.Д., ЕГН ********** е с родители М.И. Г. и С.Г.Д..
Видно от служебна бележка изх.
№1-2-189/18.09.2020 г. издадена от Технологично училище електронни системи към
Технически университет – София е, че В.С.Д. е ученик в 9-ти клас за учебната 2020-2021 г. дневна форма на
обучение.
Установява се от удостоверение изх.
№ Ф-1263/09.11.2020 г. издадено от БАБХ, че М.И. Г. за периода от месец 11.2019 г. до месец
10.2020 г. е получила средно месечен брутен доход в размер на 2334.00 лева.
Представен е Договор за ипотечен кредит
от 06.04.2005 г. от който се установява, че
С.Г.Д. и М.И. Г.в качеството на
кредитополучатели са получили 13 000.00 лева за рефинансиране на ипотечен
кредит отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД по договор за ипотечен кредит №
7/05.04.2006 г. на С.Г.Д. и 600.00 лева за задоволяване на други нужди на
кредитополучателя от финансови средства.
Представени са извлечния от сметка на името на С.Г.Д.,
удостоверяващи заплащането на вноски към
ОББ по отпуснатия Договор за ипотечен кредит, погасителен план към договор №
7/05.04.2006 г. и молба от „УниКредит булбанк“ АД за
заличаване на договорна ипотека, поради
внасяне в полза на банката на сумата от 20 000.00 лева.
Представен е паспорт на резервоар за пропан
бутан, квитанция за заплащане на сумата
от 3550.00 лева и оферта от 28.08.2020
г. издадена на имено на С.Д. на стойност 5265,45 лева за монтаж на газова
инсталация.
Видно от представени фискални бонове, същите удостоверяват заплащане на
ел.енергия от С.Г.Д..
От заповед № ОСОС-Д2/26.03.2019 г. издадена от изпълнителния директор на
ОДБХ е видно, че трудовото правоотношение на С.Г.Д. е прекратено считано от
01.04.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание
чл.143, ал.2 вр. чл.127,
ал.2 от СК:
Съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, ако родителите
на детето не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, режима на лични отношения и издръжката му, спора се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. В случая спорът между родителите е относно дължимата издръжка от бащата С.Г.Д. на
детето В.С.Д..
Не е
спорно между страните по делото,
а и от представените по делото
доказателства се установява,
че родители на детето В.С.Д. са ответника С.Г.Д. и М.И. Г.. Не е спорно и обстоятелството, че родителите на
детето В.С.Д. са разделени и
не живеят заедно, но обитават къща, като всеки един от родителите живее на самостоятелен етаж,
а детето живее заедно със своята майка на втория етаж от къщата.
С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл.143, ал.2 от Семейния кодекс /СК/, поради което са налице условията за присъждане на издръжка по смисъла
на този текст от Закона, тъй
като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Нормата на чл.143, ал.1 от СК вменява на всеки родител задължение за
издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й следва да бъдат
съобразени потребностите на детето, възможностите на родителите и
обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето. В настоящия
случай се установи, че към момента детето В. е почти на 15 години и е редовен ученик в
Технологично училище електронни системи дневна форма. Доколкото не бяха
установени специални нужди за отглеждането на детето, съдът преценява нуждите му като обичайни за неговата възраст, поради което следва да съобрази необходимите средства за закупуване
на дрехи, храна, обувки, разходи във връзка с обучението му и др., необходими за правилното физическо, интелектуално и духовно развитие. Не без значение е и обстоятелството, че детето В. е във възраст, която е
свързана с динамична физическа и духовна промяна у детето, обуславяща и
по-големи разходи при отглеждането и възпитанието му, поради което идръжка в минимален размер би била недостатъчна и
несъобразена с потребностите му. Размерът на дължимата
издръжка в полза на детето от родителя, който не упражнява родителските права следва да се
определи съгласно разпоредбата
на чл.142 от СК. В случая не е спорно между страните по делото, че ответникът С.Г.Д. е с прекратено трудово правоотношение и не реализира
трудови доходи, като това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателсва – Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Установи се също
така, че М.И. Г. - майка на ищеца
В.С.Д. за периода една година преди
завеждане на настоящия иск
е реализирала среден брутен трудов доход в размер на
около 2334.00 лева. С оглед изложените твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства за ангажираност на детето в училищно заведение, съдът намира, че необходимата издръжка за детето В. е в общ размер на 450.00 лева месечно,
от които ответникът следва да заплаща издръжка в размер на 250.00
лева месечно, считано от подаване
на иска в съда, като майката ще поеме разликата до 450.00 лева. По-голямото
участие на бащата в осигуряването
на средства за издръжката на детето
се обуславя от обстоятелството,
че майката участва в издръжката изцяло
с ежедневни и постоянни грижи за детето. Ответникът оспорва иска по размер,
като твърди, че е безработен и няма доходи, като въпреки това
заплаща всички разходи за жилището, в което живее ищеца заедно със своята
майка, както и обслужва
кредита, с който се изплаща
жилището в което живеят. Ищецът не оспорва тези обстоятелства.
Без значение обаче е факта, че ответникът е безработен, тъй като същия е в работоспособна
възраст и липсват данни, същия да има задължения да издържа друго семейство или родственици или да не е в състояние
да заплаща дължимата издръжка на сина си по здравословни или други причини.
С оглед изложеното предявеният
иск е частично основателен и трябва да бъде уважен до размера от 250.00 лева, а
в останалата част до пълния му предявен размер от 300.00 лева да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По иска
с правно основание чл.149 вр. чл.127, ал.2 от СК:
Претендира се и заплащането на издръжка за минало
време – иск с правно основание чл.149 от СК за периода
от 16 юли 2019 г. до
22 юли 2020 г. в размер на
300.00 лева месечно. Искът обаче следва да
се уважи до една година преди предявяването на иска, а именно считано от
22.07.2019 г. до датата на предявяване на иска в съда 22.07.2020 г., тъй като е недопустимо претендиране на издръжка за
повече от една година преди подаване на иска в съда. За този период обаче
по
делото не се събраха доказателства бащата да е неглежирал грижите за сина си изцяло. По делото се ангажираха доказателства, че ответника е
полагал грижи за детето в този период
една година назад, като е заплащал битови сметки за жилището обитавано от ищеца
и неговата майка, както и еднолично е заплащал цялата вноска по ипотечен
кредит, по който и майката на ищеца е съдлъжник и с него се изплаща жилището, в
което живеят ищеца и майка му. Това несъмнено е подпомогнало домакинството, в което
се отглежда ищеца, поради което издръжката
за минало време за този период, дължима от бащата следва да се определи в
размер от 160.00 лева месечно. Предвид изложените по-горе
съображения и този иск се явява
основателен и доказан по основание, с оглед ангажираните по делото доказателства,
че през посочения
период родителите са били разделени
и ищецът е живял в едно домакинство със своята майка. Обективен е фактът, че нуждите на детето, с оглед
създаването на нормални условия за живот и възпитание са големи, но
задоволяването на същите не може да бъде
за сметка на собственото съществуване на родителите.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да постанови предварително изпълнение на настоящото решение.
По разноските:
Предвид изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по делото по сметка на РС Елин Пелин в размер
на 436,80 лева /четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ по
исковете с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК, представляващи 4 % върху тригодишните
платежи на присъдената месечна издръжка и
4 % върху присъдената издръжка за
миналото време.
С оглед
изхода на делото и по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника ще
се възложат направените и претендирани от ищеца разноски в производството,
съразмерно с уважената част от иска. Така изчислено, ответникът следва да
заплати разноски на ищеца в размер на 139.10 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. В
случая ответникът е заплатил възнаграждение в размер на 700.00 лева видно от
представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Ищцовата страна прави възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно, тъй като съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното дължимо възнаграждение по искове за
издръжка е в размер на 300.00 лева. В случая обаче с оглед предявените два иска
за издръжка и фактическата и правна сложност на делото, протекло само в едно
открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението
следва да се определи в размер на 500.00 лева, поради което ищцата дължи на ответната страна сумата от 221,79 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК С.Г.Д.,
ЕГН ********** *** М, С област, ул.”П.” № 9 да заплаща на сина си В.С.Д., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен
представител М.И. Г, ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: *** чрез адв.Л.К., месечна
издръжка в размер на 250.00 лева /двеста
и петдесет лева/, считано от
22.07.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла или просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта му за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********
*** М., С. област, ул.”П.” № … да заплати на сина си В.С.Д., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен
представител М.И. Г., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: *** чрез
адв.Л.К. сумата от 1920.00 лева /хиляда деветстотин и двадесет лева/, /представляваща месечна издръжка в размер на
160.00 лева за периода от 22.07.2019 г. до 22.07.2020 г./, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата до
пълния предявен размер от 300.00 лева месечна издръжка за периода от 22.07.2019 г. до
22.07.2020 г..
На основание чл.242 ал.1 от ГПК постановява
предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да
заплати на М.И. Г., ЕГН ********** сумата от 139.10 лева /сто тридесет и девет лева и десет стотинки/ сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА М.И. Г, ЕГН ********** да
заплати на С.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 221,79 лева /двеста двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ сторени
по делото разноски.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 436,80
лева /четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: