№ 21
гр. Сливен, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201540 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба от Д. Д. С. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №23-0804-003920/22.08.2023 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен , с което е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 15 точки.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител адв.Х. Х., който поддържа жалбата,
моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител, депозирано е писмено становище по същество
чрез упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, поддържа че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
1
На 21.07.2023 г. полицейски служители св. А. М. и св. В. Х.
изпълнявали служебните си задължения за контрол на правилата за движение
по пътищата в района на кооперативен пазар гр.Сливен. Около 22:40 часа
полицаите видели движещ се с бавна скорост автомобил,който минавал по
ул. „Шести септември“ и се движел в посока „Вик“-Сливен. МПС -во било
лек автомобил марка„Ауди А3“ с рег.№ СН****АХ. Понеже автомобила се
движил в лявата лента на пътното платно от страната на магазин „Табако“,
полицейските служители го последвали като подали светлинен и звуков
сигнал за да спре . Въпреки това водачът ускорил движението си , като
продължил в посока „ВиК“-Сливен и завил по ул.“Радецки“ впосока
ул.“Арх.Йордан Йорданов“ след което спрял пред жилищен имот номер 22.
Полицейските служители също спрели на няколко метра зад него и отишли
до автомобила, за да извършат проверка.
По време на проверката установили ,че водач на МПС-во е Д. Д. С.,
който бил сам в колата и му поискали документите за проверка. Той
първоначално казал,че ще ги представи но вместо това замахнал и ги
хвърлил в намиращия се в близост двор. Поради това била извършена
проверка чрез справка с дежурния ОДЧ като на място бил извикан за
оказване на съдействие и полицейски екип от сектор „Пътна полиция“-
Сливен в състав от св.Я. З. и Пламен С..
Водачът бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол,
като пробата била отрицателна. Водачът бил поканен да му бъде направена
проверка с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабр. № ARРК-
0011 за употреба на наркотични вещества или техните аналози, която той
отказал,поради коетому бил издаден талон за медицинско изследване №
098731 / 21.07.2023 г., но водачът отказал да даде и кръв за кръвна проба.
За извършеното нарушение на жалбоподателя на 21.07.2023 г. му бил
съставен АУАН № GA932902/21.07.2023 г., за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 21.07.2023 г., като
същият посочил, че няма възражения.
Въз основа на издадения АУАН, на Д. Д. С. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-
000287/21.07.2023 г. от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ-гр.Сливен за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца, считано от 23:15 часа на 21.07.2023 г., а именно за 365 дни“.
Въз основа на издадения АУАН, на Д. Д. С. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-
2
000288/21.07.2023 г. от Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ-гр.Сливен за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, считано
от 23:15 часа на 21.07.2023 г. “.
Въз основа на АУАН № GA932902/21.07.2023 г. на жалбоподателя било
издадено НП №23-0804-003920/22.08.2023 год. за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е
наложено наказание на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, а именно
„Глоба“ в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
са отнети общо 12 точки. Наказателното постановление е получено лично на
06.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на св. Я. З., св.А. М. и на
св. В. Х., доколкото същите са безпротиворечащи и взаимно допълващи се
относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът кредитира
частично показанията дадени от св. Милена С.а, тъй като същите не касаят
конкретното поведение на жалбоподателя, за което той е санкциониран,
свидетелката не е присъствала при самата проверка, освен това същите са
противоречиви и неточни по отношение на това дали жалбоподателят е
управлявал горепосоченото МПС преди да му бъде извършена проверка.
Кредитира ги в частта, в която свидетелката и жалбоподателят са били
семейство към момента на проверката и преди това между тях е имало семеен
скандал, състоял се пред магазин „Табако“ в гр.Сливен.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по
съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
По отношение на първите две констатирани нарушения на ЗДвП, а
именно на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, съдът
намира, че извършването им от жалбоподателя е безспорно установено. По
3
несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители се
установи, че жалбоподателят при извършената му проверка не е представил,
контролен талон към СУМПС, както и СРМПС част II за горепосочения лек
автомобил, а ги е хвърлил в двора на къщата си.
В разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП са посочени документите, които
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи, като при
установяване на административното нарушение на 21.07.2023 г.,
действително в т.1 от цитираната разпоредба са били изброени като такива
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство.
Съдът констатира, че е последвало изменение на нормата на чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата, обн. ДВ бр. 67/2023 г. в сила от
04.08.2023 г., като в същата е отпаднало задължението на водачите да носят
контролен талон към СУМПС, а е посочено, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория.
Съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за
нарушителя. Новата редакция на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в частта, в която
отпада задължението за водач на МПС да носи със себе си контролен талон
към СУМПС се явява по-благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва
от факта, че при действието на същата, установените по делото факти по
отношение на неносенето на контролния талон не биха обосновали извод за
извършено нарушение от водача в тази хипотеза, доколкото законодателят е
преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява
административно нарушение.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира че следва да отмени
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно в частта по
отношение на наложеното наказание по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП относно
неносенето на Контролен талон към свидетелство за управление на моторно
превозно средство и да потвърди в частта по отношение на наложеното
наказание по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП относно неносенето на свидетелството
за регистрация на МПС част 2, което управлява.
По отношение третото констатирано нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че съставът му е осъществен. Установено е, че
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ СН****АХ,
на 21.07.23 г. около 22:40 ч. в гр. Сливен, по ул.“Радецки“ до номер 22 при
извършена от полицейските служители проверка е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с
фабричен №ARРК - 0011 за употреба на наркотични вещества или техни
4
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози по издаден му талон за медицинско изследване №098731 от
21.07.2023 г. в 23:15 часа.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че не желае да дава обяснения или възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две правила за
поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за
последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1.
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не
изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил състава и
на двете нарушения, включени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същото е
възпроизведено текстово както в АУАН, така и в НП- отказа да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на
АУАН с представените от негова страна доказателства. Разпитаната в
съдебно заседание бивша съпруга на жалбоподателя св.Милена С.а твърди, че
тя е управлявала леката кола, до магазин „Табако“, а жалбоподателят се возел
като управлявала автомобила до ул.“Радецки“ №22.Твърди,че там е слязла и е
взела ключа на автомобила, но съдът приема тези твърдения за
противоречиви и недоказани. Видно от разпита и на двамата полицейски
служители, които са спрели за проверка на ул.“Радецки“ №22 горепосочената
лека кола, се установява че жалбоподателят е бил сам без спътници в
колата,стоял е на шофьорското място и автомобилът е работил.От
свидетелските показания на тези полицаи се установява, че жалбоподателят
сам е потвърдил, че е шофирал той, като е бързал да се прибере на адреса си и
не е видял, че полицейският екип го преследва с включен светлинен и звуков
сигнал.Следва да се отбележи,че житейската логика напълно съответствува на
установеното като дори да се приеме,че съпругата на жалбоподателя е
управлявала МПС-во/ обстоятелство, което не се оспорва/, явно след нейното
слизане жалбоподателят го е привел в движение и в последствие е бил спрян
за проверка.
Наведените доводи от страна на жалбоподателя, за неизяснена
фактическа обстановка и агресивно поведение от полицаите, съдът намира за
несъстоятелни, доколкото бе установено, от разпита и на тримата полицая св.
З., св.М. и св.Х., че жалбоподателят е бил сам в колата през цялото време,
както от началото, така и до приключване на проверката. Именно
неадекватното държане от страна на жалбоподателя, първоначално при
начина на шофиране, в последствие при възпрепятстването на проверката и
видимо нервното му поведение е провокирало св.М. и св.Х. да потърсят
съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“, които да тестват установения
шофьор за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Съдът счита, че щом участва в движението по пътищата като водач на
автомобил, жалбоподателят при проверка е длъжен да изпълнява указанията
на проверяващите и да не отказва извършването на проверка. Поради това
6
напълно правилно и законосъобразно е санкциониран нарушителя, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения, които
да са довели до накърняване правата на жалбоподателя.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде потвърдено в тази му част като правилно и
законосъобразно, поради липса на допуснати съществени нарушения и
доказаност на извършеното нарушение.
Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в
предвидения в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер на глобата и
срокът на лишаване от право да управлява МПС, като АНО правилно е
посочил основанието за налагането му.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0804-003920/30.11.2022 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен, В ЧАСТТА с което на Д.
Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, ул.„Радецки“, №22, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0804-003920/30.11.2022 година, издадено
от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен, В ЧАСТТА с което на
Д. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, ул.„Радецки“, №22, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от
ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и на
7
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 15
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, ул.
„Радецки“, №22 да заплати на ОД на МВР – гр.Сливен сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8