Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 20/07.02.2012 г., постановено по гр. дело № 618/2011 г. по описа на Районен съд – П. е прието за установено по отношение на „М. - П." Е.,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. П." № 2, ЕИК ..., представлявано от управителя Р.Н.К., че в полза на "С.Н.М. - М-21-С.Н.",със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л." № 7, ЕИК ... съществува вземане срещу „М. - П.” Е., за сумата от 4 972.50 лв. - общ размер на дължимите главниципо фактури № № 634/01.07.2009 год., 635/01.07.2009 год., 637/01.07.2009 год., 644/01.09.2009 год., 648/07.10.2009, 664/07.04.2010 год., 669/05.05.2010 год., 674/01.06.2010 год., 692/09.07.2010 год., 697/02.08.2010 год., 699/21.09.2010 год., 702/29.09.2010 год., 704/12.11.2010 год., 706/02.12.2010 год., 708/30.12.2010 год., 710/01.02.2011 год., 712/24.02.2011 год., 715/06.04.2011 год. и 717/10.05.2011 год. и 504,89 лв. - общ размер на дължимите мораторни лихви върху всяка една главница по посочените фактури от датата на издаване на всяка една фактура до 30.06.2011 год., ведно със законната лихва върху общата главница от 30.06.2011 год. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 313/07.06.2011 г. на Районен съд - П.. Със същото решение е осъдено „М. - П." Е.,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. П." № 2, ЕИК ..., представлявано от управителя Р.Н.К., да заплати на "С.Н.М. - М-21-С.Н.",със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л." № 7, ЕИК ... направените по делото разноски в размер на 805.55 лв. (осемстотин и пет лв. и 55 ст.). В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Ж.Д. от АК – Х., като пълномощник на „М. - П." Е.,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. П." № ... против Решение № 20/07.02.2012 г., постановено по гр. дело № 618/2011 г. по описа на Районен съд – П.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не бил интерпретирал и не бил направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, тъй като имало несъответствие с начислените и претенди5раните суми от ищеца и реално дължимите. Описаните в исковата молба претенции като задължения били недължими. Излага се, че едноличния търговец не изпълнявал задълженията си в срок да отстранява повредите и да извършва ремонтите на повредените машини и съоръжения. Не било без значение и обстоятелството, че от началото на 2001 г. пералнята, центрофугата и сушилнята, цитирани в описа, неразделна част от договора преустановили работата си и ищецът не бил осъществявал ремонт на тези машини, поради което лечебното заведение не дължало и плащане на обслужването им. Излага се, че поради неоснователност на искането за заплащане на главниците били неоснователни и акцесорните искания за заплащане на лихви. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 618/2011 година по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявени от С.Н. М. – „ „М. - 21 - С.Н.",със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. Л." № 7, ЕИК ... против „М. - П." Е.,със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. П." № 2 иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата 5 477.39 лв., от които 4 972.50 лв. – общ размер на дължимите главници по фактури № № 634/01.07.2009 год., 635/01.07.2009 год., 637/01.07.2009 год., 644/01.09.2009 год., 648/07.10.2009, 664/07.04.2010 год., 669/05.05.2010 год., 674/01.06.2010 год., 692/09.07.2010 год., 697/02.08.2010 год., 699/21.09.2010 год., 702/29.09.2010 год., 704/12.11.2010 год., 706/02.12.2010 год., 708/30.12.2010 год., 710/01.02.2011 год., 712/24.02.2011 год., 715/06.04.2011 год. и 717/10.05.2011 год. и 504,89 лв. - общ размер на дължимите мораторни лихви върху всяка една главница по посочените фактури от датата на издаване на всяка една фактура до 30.06.2011 год., ведно със законната лихва върху общата главница от 30.06.2011 год. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 313/07.06.2011 г. на Районен съд - П.. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че е сключил през 2005 г. с ответното дружество, като възложител, договор за абонаментно обслужване и поддържане на машини и съоръжения на ответника, по който ищецът е изпълнител. Твърди, се че ищецът е изпълнявал изцяло задълженията си по този договор и във връзка с това издавал фактури, които отразявали стойността на дължимите от възложителя суми за извършената от изпълнителя работа, както и за вложените във връзка с поддръжката на машините и съоръженията материали (резервни части), а именно: по фактури № № 634/01.07.2009 год., 635/01.07.2009 год., 637/01.07.2009 год., 644/01.09.2009 год., 648/07.10.2009, 664/07.04.2010 год., 669/05.05.2010 год., 674/01.06.2010 год., 692/09.07.2010 год., 697/02.08.2010 год., 699/21.09.2010 год., 702/29.09.2010 год., 704/12.11.2010 год., 706/02.12.2010 год., 708/30.12.2010 год., 710/01.02.2011 год., 712/24.02.2011 год., 715/06.04.2011 год. и 717/10.05.2011 год. Излага се, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил извършил плащане по нито една от описаните по-горе фактури, поради което освен главницата в общ размер по всички фактури от 4 972.50 лв., дължал и лихва за забава върху всяка една главница от датата на издаване на всяка една от фактурите до датата на завеждане на исковата молба в съда в общ размер на 504,89 лв. Или общо дължимата сума от ответното дружество възлизала на 5 477.39 лв. Твърди се, че с писмо изх. № 1049/14.12.2010 г. ответникът бил потвърдил, че към 14.12.2010 г. дължи на ищеца сума в размер на 3 515.50 лв. – толкова, колкото била стойността на неплатените до този момент фактури. Във връзка с горното ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано гр.д. № 461/2011 г. по описа на Районен съд – П., срещу която в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК ответникът възразил. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че ответното дружество му дължи сумата 5 477.39 лв., от които 4 972.50 лв. – общ размер на дължимите главници по фактури № № 634/01.07.2009 год., 635/01.07.2009 год., 637/01.07.2009 год., 644/01.09.2009 год., 648/07.10.2009, 664/07.04.2010 год., 669/05.05.2010 год., 674/01.06.2010 год., 692/09.07.2010 год., 697/02.08.2010 год., 699/21.09.2010 год., 702/29.09.2010 год., 704/12.11.2010 год., 706/02.12.2010 год., 708/30.12.2010 год., 710/01.02.2011 год., 712/24.02.2011 год., 715/06.04.2011 год. и 717/10.05.2011 год. и 504,89 лв. - общ размер на дължимите мораторни лихви върху всяка една главница по посочените фактури от датата на издаване на всяка една фактура до 30.06.2011 год., ведно със законната лихва върху общата главница от 30.06.2011 год. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 313/07.06.2011 г. на Районен съд - П., както направените съдебни разноски. Пред първоинстанционния съд ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е оспорило предявените искове, като неоснователни. Отрича съществуването на претендираните вземания, като възразява, че ищецът не е изпълнявал задълженията си в срок, като освен това пералнята, центрофугата и сушилнята, цитирани в описа, неразделна част от договора преустановили работата си от началото на 2001 г., за което ищецът бил уведомен и дал устно съгласие да се намали цената. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 01.05.2005 г. между ответното дружество и ищеца бил подписан Договор за абонаментно обслужване, по силата на който ответното дружество възложило на ищеца да поддържа на абонаментни начала машини и съоръжения, съгласно приложен опис, представляващ неразделна част от договора. В чл. 2 от Договора подробно е уговорено в какво се състои абонаментното обслужване. Съгласно чл. 3 от Договора, извън цената за абонаментно обслужване, оставала стойността на всички влаганите суровини, материали и резервни части при абонаментното поддържане и съоръженията и разходите за ремонт, които възложителят се задължава да заплаща отделно. Относно цената на абонаментното поддържане на едно съоръжение за един месец чл. 8 от договора препраща към действащия ценоразпис. Конкретни суми съдържа опис·т - неразделна част от договора. В него са посочени следните машини, попадащи в обхвата на договора – пържолник, хлеборезачка, хладилен шкаф – 3 бр., фризери – 3 бр., хл. камери – 2 бр., ел. пекарна – 15 бр., ел. печки – 6 бр., картофобелачка, зеленчукорезачка, перална машина – 2 бр., центрофуга – 2 бр., сушилня - 2 бр. Общата цена, при сключване на договора, за обслужване на 12-те вида машини била 130 лв. С Анекс от 14.01.2008 г. (подписан и от двете страни) е променена цената на абонаментната поддръжка на 180 лв. месечно, считано от 01.01.2008 г. Последващата промяна на цената е с Анекс от 01.11.2008 г., също подписан от двете страни, в който цената е увеличена на 220 лв. месечно, считано от 01.11.2008 г. При изпълнение на договора, ищецът в качеството на изпълнител е издавал съобразно задълженията си фактури, включващи стойността на абонаментното обслужване и вложени части за процесния период, както следва: фактура № 634/01.07.2009 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец април 2009 год.; фактура № 635/01.07.2009 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец май 2009 год.; фактура № 637/01.07.2009 год. за сумата от 534 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец юни 2009 год. и 314 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 644/01.09.2009 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец август 2009 год.; фактура № 648/07.10.2009 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец септември 2009 год.; фактура № 664/07.04.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец март 2010 год.; фактура № 669/05.05.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец април 2010 год.; фактура № 674/01.06.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец май 2010 год.; фактура № 692/09.07.2010 год. за сумата от 307 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец юни 2010 год. и 87 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 697/02.08.2010 год. за сумата от 441.50 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец юли 2010 год. и 221.50 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 699/21.09.2010 год. за сумата от 253 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец август 2010 год. и 33 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 702/29.09.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец септември 2010 год.; фактура № 704/12.11.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец октомври 2010 год.; фактура № 706/02.12.2010 год. за сумата от 305 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец ноември 2010 год. и 85 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 708/30.12.2010 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец декември 2010 год.; фактура № 710/01.02.2011 год. за сумата от 272 лв., от които 220 лв. - абонамент за месец януари 2011 год. и 52 лв. - стойността на използвани материали; фактура № 712/24.02.2011 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец февруари 2011 год.; фактура № 715/06.04.2011 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец март 2011 год.; фактура № 717/10.05.2011 год. за сумата от 220 лв. - абонамент за месец април 2011 год. С писмо изх. № 1049/14.12.2010 г. на М. „П.” Е. адресирано до ищеца, ответното дружество е признало, че дължи по процесния договор сумата от 3 515.50 лв. към 14.12.2010 г. и моли за потвърждение на размера на задължението. В отговор ищецът потвърждава, че тази сума отговаря на записите и в неговото счетоводство към посочената дата и прилага опис на фактурите, от които произтича задължението, които съвпадат с приложените по делото за същия период. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че ответника се прилага двустранно счетоводно записване, стопанските операции се отразяват в хронологичен ред и счетоводството и търговските книги на М. „П.” Е. са водени редовно. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на М. „П.” Е. е осчетоводено задължение за плащане по посочените в исковата молба опростени фактури към „М. - 21 - С. М." на обща стойност 4 972.50 лв. В заключението се излага, че размерът на непогасената част от задължението по посочените в исковата молба фактури към дата на завеждане на исковата молба в съда е 4 972.50 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва върху непогасената част от задължението от датата на издаване на всяка една фактура до 30.06.2011 г. е 507.53 лв. Ищецът е депозирал в Районен съд – П. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 461/2011 г. по описа на Районен съд – П., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Ответникът е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 20/07.02.2012 г., постановено по гр. дело № 618/2011 г. по описа на Районен съд – П. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 266 във вр. с чл. 258 от Закона за задълженията и договорите и и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съдът намира, че предявените искове са допустими, тъй като ищецът, предвид направеното от ответника възражение по заповедта за изпълнение, има правен интерес от предявяване на исковете. Исковите претенции са за заплащане на възнаграждение от ответника на ищеца въз основа на издадени фактури по договор за абонаментно обслужване на машини и съоръжения, както за вложени в тях резервни части и за заплащане на мораторна лихва върху просрочените задължения. За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за абонаментно обслужване на машини и съоръжения, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предостави реално уговорените по вид, количество и стойност услуги на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението. Въз основа на така събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства, съдът приема, че на 01.05.2005 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за абонаментно поддържане на машини и съоръжения, подвид на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. При тълкуване по правилата на чл. 20 от ЗЗД на отделните уговорки на процесния договор в тяхната взаимовръзка съдът намира, че действителната воля на страните е възложителят да престира ежемесечно възнаграждение на изпълнителя независимо от реално извършената от него работа. Доколкото страните са уговорили абонаментно възнаграждение за поддръжка на посочените машини и съоръжения, същото е дължимо ежемесечно, независимо от извършването на конкретни дейности в рамките на съответния период и без да е необходимо съставянето на приемателни протоколи. От ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза се установява,че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е извършвал абонаментна поддържане на уговорÕните машини и съоръжения, съгласно чл. 2 от Договора. Същевременно предоставянето на уговорените услуги за периода м. април 2009 г. - м. април 2011 г. по абонаментното обслужване за договорените машини и съоръжения в полза на възложителя е отразено в първични счетоводни документи, съставени съгласно формалните изисквания на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. С подписването на фактурите и осчетоводяването им, ответникът е признал задълженията по тях, произтичащи от процесния договор. Безспорно установено по делото е, че тази сума не е платена до настоящия момент. Фактурираната стойност на резервните части не са били оспорени, а са приети за реално дължими, за което свидетелства и издаването и подписването на процесните фактури от ответната страна, както и тяхното осчетоводяване. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи заплащане на претендираното възнаграждение, тъй като от началото на 2011 г. била налице устна уговорка за изключване на някои от машините от абонаментното обслужване и от там за намаляване на договорената месечна цена. В подкрепа на това свое твърдение не ангажира доказателства, поради което не може да бъде направен от съда обоснован извод за надлежно изменение на условията в облигационната връзка между страните. По делото липсват доказателства за постигнато съгласие между страните, ищецът да не продължи от началото на 2011 г. да поддържа пералня, центрофуга и сушилня, от където и да не му се дължи възнаграждение за това. Направено е и възражение, че ищецът не е изпълнявал задълженията си в срок, но това възражение следваше да бъде доказано, а ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Следователно, налага се изводът, че ищецът е изправна страна в правоотношението и за ответника е възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да заплати уговореното в договора възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани доказателства за погасяване на дължимото на ищеца възнаграждение м. април 2009 г. - м. април 2011 г. (с изключение на м. юли 2009 г., м. октомври 2009 г. – м. февруари 2010 г.) възлизащо според заключението на вещото лице в общ размер на сумата от 4 972.50 лева, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова страна и така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ищеца има вземане спрямо ответника в размер на 4 972.50 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по договора от 01.05.2005 г., дължимите главниципо фактури № № 634/01.07.2009 год., 635/01.07.2009 год., 637/01.07.2009 год., 644/01.09.2009 год., 648/07.10.2009, 664/07.04.2010 год., 669/05.05.2010 год., 674/01.06.2010 год., 692/09.07.2010 год., 697/02.08.2010 год., 699/21.09.2010 год., 702/29.09.2010 год., 704/12.11.2010 год., 706/02.12.2010 год., 708/30.12.2010 год., 710/01.02.2011 год., 712/24.02.2011 год., 715/06.04.2011 год. и 717/10.05.2011 год. Основателни се явяват и претенциите за мораторна лихва, тъй като ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение, поради което дължи обезщетение за забавено изпълнение за претендираните със заявлението периоди. Размерът на дължимата мораторна лихва се установява от заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза и не надвишава размерът заявен от ищеца. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 20/07.02.2012 г., постановено по гр. дело № 618/2011 г. по описа на Районен съд – П., с което са уважени предявените искове е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. ´ърво от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/07.02.2012 г., постановено по гр. дело № 618/2011 г. по описа на Районен съд – П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |