ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356
град Велико Търново, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание, на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 489 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по жалби, подадени от адв. Б.Г.Б. ***, като пълномощник на П.Т.З. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Свищов, утвърдени със Заповед № 783-РД-01-03 от 05.05.2016 г. на кмета на общината в частите им по т. І, подт. 2 в частта „5,00 лв.“ и подт. 3 „електронна поща – 1 Мб – 0.30 лв.: заплаща се всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид“ от Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 към Вътрешните правила. В жалбите е посочено, че Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Свищов /по-надолу в определението „Вътрешните правила“/, са били публикувани на сайта на Община Свищов. Съгласно посоченото в жалбите, с разписки от 18.08.2019 г. и от 27.08.2019 г., в съответствие с оспорените части от Вътрешните правила, П.З. внесъл сумите съответно 1,08 лв. и 6,00 лв., по негови заявления от 18.08.2019 г. и от 27.08.2019 г. до кмета на Община Свищов за предоставяне достъп до обществена информация на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. В жалбите до съда се сочи, че оспорените разпоредби от Вътрешните правила са издадени въз основа на законовата делегация на чл. 21 от ЗДОИ, но независимо от това оспорващият счита, че те не са подзаконов, общ или индивидуален нормативен акт, а вътрешнослужебен такъв, който съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 127, ал. 2 от АПК, подлежи на обжалване без ограничение във времето на основание преките и непосредствени разпоредби на чл. 56 и чл. 120 от Конституцията на Република България. Изтъква се, че в случая З. е бил бил засегнат от оспорените части на Вътрешните правила, заплащайки 1,08 лв. и съответно 6,00 лв., а е щял да бъде застрашен и за в бъдещето. Навеждат се твърдения, че ответникът недопустимо и извън границите на своята компетентност е определил размера на посочените суми. Сочи се, че със Заповед № 10/ 10.01.2001 г. на министъра на финансите, е определен размер на разходите при предоставяне на информация на технически носител от 0,50 лв., както и че със Заповед № ЗМФ-1472/ 29.11.2011 г. на МФ, заповедта от 10.01.2001 г. е отменена, а в последната от заповедите не е определен размер на разходи при предоставяне на информация по електронен път, такива са недължими и съгласно изричната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ. С тези доводи се твърди нищожност на оспорените части от Вътрешните правила и от съда се иска да обяви тази нищожност, алтернативно да отмени обжалваните части на Вътрешните правила, като незаконосъобразни, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно уведомен за образуваното производство разпореждане от 23.08.2019 г., представя административните преписки, не ангажира становище по жалбите.
Съдът, като прецени наведените от
жалбоподателя доводи и приложените към нея доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № 783-РД-01-03/ 05.05.2016
г. на кмета на Община Свищов, на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, са утвърдени „Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на
достъп до обществена информация от Община Свищов“. Съгласно чл. 1 от Вътрешните
правила, с тях се определят условията и редът за достъп до обществена
информация в Община Свищов. Същите са
издадени на основание чл. 21 от Закона за достъп до обществена информация - § 1
от Заключителните разпоредби и неразделна част от тях се явява и Приложение № 1
към чл. 8 от правилата /разходи за предоставяне на обществена информация и
форми за предоставяне на достъп/ - § 2 от Заключителни разпоредби на Вътрешните
правила.
В т. I от цитираното
приложение са приети разходи за предоставяне на обществена информация,
заплащани съгласно Заповед № 10/ 10.01.2001 г. на МФ за определяне на нормативи
за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на
носителя, включително за предоставяне на такава информация на CD – един брой – 5.00 лв. /т. I.2./
и по електронна поща – 1 МВ – 0.30 лв., като се заплаща всеки започнат мегабайт
и се използва за информация, съществуваща в електронен вид /т. I.3./ от приложението.
На
18.08.2019 г. П.Т.З. е подал по електронната поща заявление до кмета на Община
Свищов, с което на основание чл. 3 и чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ е поискал да му бъде
предоставена обществена информация по електронна поща, на личния му имейл. В
заявлението е посочено, че се прилага вносна бележка за сумата 1,08 лв. с ДДС,
съгласно т. I.3 от Вътрешни правила за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация, като счита, че информацията
няма да надхвърли 3 MB. По делото е
представен препис от въпросната вносна бележка за заплащането на сумата по
банков път, с получател Община Свищов /л. 23/. В делото не се съдържа изрично
решение на кмета на Община Свищов, но видно от писмо изх. № 94-з-1181/
23.08.2019 г., поисканата от заявителя информация му е била предоставена, чрез
изпращане на хартиен носител. Няма данни кога последно цитираното писмо е
доведено до знанието на П.З., жалбата на същия пред АСВТ срещу т. I.3 от Вътрешните правила е постъпила в съда на
22.08.2019 г. и по нея е образувано настоящото дело.
На
27.08.2019 г. П.Т.З. е подал по електронната поща заявление до кмета на Община
Свищов, с което на основание чл. 4 и чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ е поискал да му бъде
предоставена обществена информация на технически носител и по електронна поща,
на личния му имейл. В заявлението е посочено, че се прилага разписка за превод
по банкова сметка ***,00 лв. с ДДС, съгласно т. I.2
от Вътрешни правила за УРПДОИ в Община Свищов. По делото е представен препис от
разписка от 27.08.2019 г. за заплащането на сумата 6,00 лв. по банков път, с
получател Община Свищов /л. 7 от адм.д. № 507 от 2019 г. на АСВТ/. Няма данни
за по-нататъшното развитие на процедурата по предоставяне на достъп до
обществена информация. Жалбата на З. пред АСВТ срещу т. I.2 от Вътрешните правила е постъпила в съда на
30.08.2019 г., по нея е образувано адм.д. № 507/ 2019 г. по описа на съда,
което с Определение № 302/ 05.09.2019 г. е присъединено към настоящото
дело.
С придружително писмо от 10.09.2019 г.
от кмета на Община Свищов е изпратена административната преписка, както и
Заповед № 1173-РД-01-03/ 03.09.2019 г. на кмета на Община Свищов, с която е
отменена Заповед № 783-РД-01-03/ 05.05.2016 г. на кмета на Община Свищов и са
утвърдени нови „Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп
до обществена информация от Община Свищов“. С Приложение № 1 към чл. 8 от новите Вътрешни правила са определени
разходите за предоставяне на обществена информация, заплащани съгласно Заповед
№ЗМФ-1472/ 29.11.2011 г. на МФ, като разходите за предоставяне на информация на
CD – един брой са определени в размер на 0,50 лв. /т. I.2./, не са определени разходи за предоставяне на
обществена информация по електронна поща /л. 37 от делото/.
С Определение № 313/ 13.09.2019 г. по
адм. д. № 489/ 2019 г. на АСВТ, делото е изпратено по подсъдност на Върховен
административен съд. След повдигнат спор за подсъдност, с Определение № 10750/
05.08.2020 г. на ВАС – Петчленен състав на II колегия, постановено по адм. дело
№ 12579/2019 г. на ВАС, като компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата
е определен Административен съд – Велико Търново.
Като съобрази
изложените по-горе обстоятелства и мотивите на определението на ВАС при
определяне компетентния да разгледа спора съд, настоящият състав намира
подадените от П.Т.З. жалби за недопустими, по следните съображения:
На съдебен контрол по реда на АПК
подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, а също
изрично посочените в чл. 128, ал. 1 от АПК актове, действия и бездействия на
администрацията, както и договори, и споразумения, по които същата е страна.
Оспорените в настоящото производство
текстове: „CD –
един брой – 5.00 лв.“ и „електронна поща – 1 МВ – 0.30 лв.; заплаща се всеки започнат
мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид“, като част
от Приложение № 1 към чл. 8 от Вътрешните
правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация
от Община Свищов, утвърдени със Заповед № 783-РД-01-03/ 05.05.2016 г. на кмета
на Община Свищов, не попада в нито една от цитираните категории актове на
държавните органи.
Съгласно мотивите на Определение № 10750/ 05.08.2020 г. по адм. дело № 12579/2019 г. на ВАС, с което е определен компетентният да разгледа жалбата съд, са изложени съображения, че процесните Вътрешните правила, с тях се определят условията и редът за достъп до обществена информация в Община Свищов, утвърдени от кмета на общината, не съдържат белезите на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, а имат характер на вътрешноведомствен акт. Прието е също, че нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ възлага на министъра на финансите да определи нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация и именно актът на министъра на финансите по приложението на този текст на закона, следва да съдържа административноправни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Кметът на общината е длъжен съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗДОИ да предостави информация относно тези нормативи, което задължение произтича от разпоредбата на чл. 21 от ЗДОИ, а актът посредством който се изпълнява това задължение, касае организацията на дейността на съответната администрация, в случая общинската такава и по своя характер е вътрешноведомствен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваните текстове от Вътрешните правила за УРПДОИ в Община Свищов, действали към месец август 2019 г., не притежават белезите и на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съобразно дефинициите на последно посочената норма, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и/или задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и че подлежи на непосредствена изпълняемост със средствата на държавната принуда. Оспорените текстове не съдържат властнически волеизявления, скрепени с възможността за държавна принуда, които едностранно, пряко и непосредствено да пораждат, или да са в състояние да породят промени в правната сфера на жалбоподателя.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето, като чл. 21 от ЗДОИ вменява на субектите по чл. 3 от същия закон, задължение да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им. Съобразно цитираните разпоредби, включването на текстовете „CD – един брой – 5.00 лв.“ и „електронна поща – 1 МВ – 0.30 лв.; заплаща се всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид“, като дължими разходи за предоставянето на обществена информация под съответни форми /на материален носител или по електронен път/, във Вътрешните правила за УРПДОИ в Община Свищов, не представлява определянето на норматив за разход. Същото е направено в изпълнение задължението за обявяване на нормативи, вече определени от министъра на финансите с публично достъпна заповед, като в конкретния случай посочените в процесните вътрешни правила текстове съответстват на нормативите, определени в Заповед № 10 от 10.01.2001 г. на МФ за определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя, отменена от 01.01.2012 г. със Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на МФ за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя. От друга страна, в обжалваните текстове от Вътрешните правила липсва разпоредителна част, която да задължава оспорващия да се съобрази с някакви предписания за поведение или с която да са отречени заявени негови права, или искания. Тоест в случая не става въпрос нито за издаден неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт, нито за отказ от издаването на такъв акт.
Съдът намира, че оспорените текстове от Вътрешните правила за УРПДОИ в Община Свищов не носят белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, а както е посочено в цитираното по-горе определение на ВАС, те нямат характеристиките и на подзаконов нормативен акт, а на вътрешнослужебен такъв.
Липсата на подлежащ на оспорване административен акт лишава жалбите от годен предмет и представлява основание по чл. 159, т. 1 от АПК за оставянето им без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Предвид изложеното до тук, съдът намира за неоснователно и позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Доколкото в процесния случай липсва индивидуален, общ или нормативен административен акт, той не попада в обхвата на посочената конституционна норма.
Вън от това, чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България въвежда общата клауза за обжалваемост на административните актове, но ограничава кръга от субекти на това право единствено до лица, които са засегнати от съответния административен акт, респ. за които е налице пряк и личен правен интерес от проверка на неговата законосъобразност. Както се посочи, поради самите си правни характеристики, обжалваните текстове от Вътрешните правила за УРПДОИ в Община Свищов, поначало не са в състояние да нарушат или застрашат права или законни интереси на жалбоподателя, доколкото в тях само са посочени определени суми като разходи на предоставяне на обществена информация.
Всъщност доказателствата по делото сочат, че оспорващият сам е преценил и е внесъл суми, съобразени с Вътрешните правила на Община Свищов, действащи към момента на подаване на заявленията му за достъп до обществена информация, без да се позове на Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на МФ, с която очевидно е запознат и което е по-същественото - без разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация да са му били определени по реда на чл. 34, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ. Едва в последния случай, евентуалното неправилно определяне на дължимата сума за разходи по предоставянето на обществената информация би засегнало по някакъв начин правната сфера на задълженото за заплащането им лице, какъвто обаче не е разглежданият казус.
Извън изложените дотук съображения, за П.Т.З. липсва правен интерес от оспорване на посочените в жалбите му текстове от Вътрешните правила за УРПДОИ в Община Свищов и поради обстоятелството, че със Заповед № 1173-РД-01-03/ 03.09.2019 г. на кмета на Община Свищов, са утвърдени нови „Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация от Община Свищов“, като текстове „CD – един брой – 5.00 лв.“и „електронна поща – 1 МВ – 0.30 лв.; заплаща се всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид не съществуват в Приложение № 1 към чл. 8 от Вътрешните правила, действащи към настоящия момент.
Липсата на засегнат пряк и личен правен интерес от оспорване на конкретен акт, представлява отделна процесуална пречка за допустимостта на такова оспорване и съгласно чл. 159, т. 4 от АПК, е самостоятелно основание жалбите да бъдат оставени без разглеждане.
Подадените жалби се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Предвид изначалната недопустимост на направеното оспорване, не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 от АПК и подателят на жалбите няма право на направените по делото разноски при прекратяване на производството.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя
без разглеждане жалбите, подадени от П.Т.З. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Вътрешни правила за условията и реда за предоставяне на достъп до
обществена информация в Община Свищов, утвърдени със Заповед № 783-РД-01-03 от
05.05.2016 г. на кмета на общината в частите им по т. І, подт. 2 в частта „5,00
лв.“ и подт. 3 „електронна поща – 1 Мб – 0.30 лв.: заплаща се всеки започнат
мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид“ от
Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 към Вътрешните правила.
Прекратява
производството
по адм. дело № 489/ 2019 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: