№ 1186
гр. Варна, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500635 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна срещу Решение № 166 от
17.01.2023г. по гр.д. № 12834/2021г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу у Д. Ц.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Милосърдие“ № 7 искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че Община Варна е собственик на 306.33 кв.м.
ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
представляващ ПИ с ид. 10135.4508.71 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, при граници: имоти 10135.4508.257, 10135.4508.315 и
10135.4508.62, както и че Община Варна е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот,
находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, представляващ ПИ с ид. 10135.4508.301
по КККР, целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти
10135.4508.299, 10135.4508.313 и 10135.4508.257, което право е придобито на основание § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС в ред., Обн. в ДВ, бр. 44 от 1996г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, както и постановяване в нарушение на основни принципи на ГПК и несъобразно
доказателствата по делото. Съдържа още оплаквания за формално описание на твърденията
и възраженията на страните и на събраните доказателства, без задълбочен анализ на същите,
в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи,
че безспорно процесните имоти не са били отразени като частна собственост, а към 1956г.
1
на основание чл. 6 от ЗС /1951г./ и съгласно отразеното в КП/1956г. имот № 6075 е бил
държавна собственост; по КП/1985г. имотът попада в територия, отразена като „акациева
гора“; а по КП/1997г. имот № 164 е с „неустановен собственик“. Придобиването от
държавата е по силата на закона – чл. 6 от Конституцията от 1947г. и Конституцията от
1971г. Отделянето на общинската от държавната собственост е извършено с изменението на
чл. 6 от ЗС /Обн., ДВ бр. 77/17.09.1991г. и с § 6 и § 7 от ПЗР на ЗМСМА от 1991г. Липсата
на съставени АДС или АОС е без значение за пораждане на собствеността. Всички тези
доводи не са обсъдени от първоинстанционния съд. Процесните имоти са част от имот под
№ 15 – имот № 164 в реституционно решение № 515/04.06.1998г. от ОСЗ – Варна и
съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това решение от друга страна има конститутивно
действие и по отношение на държавната собственост в хипотезата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, когато вземането на тези решения става служебно. Посочва, че постановеното
решение от 28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г. на ВКС, от което черпи права ответницата не
обвързва страните по настоящето дело и СПН на същото не следва да се зачита по
отношение на Община Варна. ВРС формално е съобразил, че съобразно предвижданията на
действащия ПУП процесните имоти попадат в УПИ V „за парк“ в кв. 4 и съответстват на
стар имот 164, а съгласно ОГП на гр. Варна от 1982г., същите попадат в паркова зона за
обществено обслужване /ОПЗ/. А към момента на постановяване на цитираното решение на
ВКС са били извършени фактически действия от Община Варна по реализиране на обект:
„Пробив на бул. „Сливница“ от о.т. 49 до о.т. 64 от бул. „Ян Хуняди“ до бул. „Атанас
Москов“. Ето защо по отношение на процесните имоти не е могла да тече придобивна
давност поради забраната с императивната норма на чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Предвид
отреждането за имота, съгласно предвижданията на плановете от 1985г., процесният имот е
продължавал да бъде държавна собственост, като на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА
общината е придобила имота от държавата по право. Поради изложените съображения е
отправено искане обжалваното решение да се отмени като порочно и вместо него се
постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата Д. Ц. Христов оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението. Твърди, че правилно ВРС е
приел, че към 1956г. процесният имот не е бил държавна собственост, доколкото не е бил
отчуждаван, нито е представлявал акациева гора. Оспорени в тази връзка са записванията в
разписните листи към действалите от 1956г. КП, а в КП/1985г. е наведено възражение за
наличие на грешка, в който имот № 6075 не е отразен въпреки, че е съществувал в
границите си от 1956г. Имотът е съществуваща собственост на семейството й от 30-те
години на миналия век и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвижданията на ПУП от друга страна след изработването на КВС нямат пряко
отчуждително действие, а имотът никога не е бил отчуждаван за парк, предвижданията на
плана не са реализирани и имотът не представлява парк, не е бил отнет от владението на
въззиваемата, нито от това на нейните баба и дядо. Последното е установено от събраните
2
по делото гласни доказателства. В този смисъл е отправено искане решението да се
потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 25.04.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3