№ 77
гр. Кюстендил, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 12971/13.08.2021 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Елица Христова, рег. №743 в регистъра на КЧСИ с район на действие –
Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№2, в качеството на длъжник по изп.дело № 202174330400892/2021 по описа на съдебния
изпълнител. Жалбата е насочена срещу Разпореждане от 06.08.2021 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да редуцира по възражение за прекомерност дължимите в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на взискателя.
Жалбоподателят аргументира виждане за неправилност на обжалваното
разпореждане, позовавайки се на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира също,
че производството не се отличавало с фактическа и правна сложност, като от страна на
взискателя изпълнителните действия се разпростирали само до подаването на молба за
образуване на производството пред съдебния изпълнител, доколкото задължението по
изпълнителния титул било погасено в срока за доброволно изпълнение. Виждането си
подкрепя с цитирана в жалбата съдебна практика. Поддържа искане за отмяна на
обжалваното Разпореждане от 06.08.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали дължимото в производството адвокатско възнаграждение и изменение на
Разпореждане на органа по принудително изпълнение, обективиращо изявление за
определяне на дължимите в производството разноски, до сумата от 200 лева, респективно до
1
законоустановения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г., с последица намаляване и
размера на дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса, авансови такси за администриране на жалбата и
юрисконсулстко възнаграждение.
До взискателя ЕМ. Н. СТ. е изпратен препис от жалбата, като същият е подал
възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, чрез пълномощника
адв. П.К. от АК – Кюстендил. Възразява срещу основателността на жалбата с довода, че
размера на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с Наредба №1 от 09.07.2004 г.
и същото е начислено както за образуване на изпълнителното производство, така и за
процесуално представителство в образуваното производство. Искането е за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна.
ЧСИ Христова е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК във
връзка с обжалваното изпълнително действие, като препраща към мотивите, изложени от
нея в обжалваното разпореждане.
Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия
закон, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 00892/2021 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано
въз основа на молба вх.№ 11580/21.07.2021 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от
адв. П.К. в качеството на процесуален представител по пълномощие на взискателя ЕМ. Н.
СТ., действащ лично и чрез своята майка – Д. К. Г. с приложен изпълнителен лист от
16.07.2021 г., издаден по гр.д.№ 825/2020 г. по описа на РС – Кюстендил за сумата от 3 500
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от
13.12.2019 г., извършено от неустановен автомобил, вследствие на което са му причинени
телесни увреждания, причинили болки и страдания, уплаха и страх, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане и деловодни
разноски в размер на 437.50 лева.
С молбата, на основание чл.426, ал.1 ГПК, взискателят е поискал образуване на
изпълнително производство срещу длъжника за горепосочените суми, като му бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение, както и да се наложи запор на банковите
сметки на длъжника. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, с
който е договорено и изплатено на адвоката на взискателя възнаграждение в размер на
600.00 лева.
На длъжника – Гаранционен фонд е била връчена ПДИ, в която е отразено, че
задължението му по ИД № 00892/2021 по описа на ЧСИ Христова възлиза на 5 580.02 лева,
от които главница в размер на 3 500.00 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г.,
законна лихва в размер на 488.06 лева за периода 12.03.2020 г. до 27.07.2021 г.; 437.50 лева –
присъдени разноски; 48.00 лева – разноски по ИД № 00892/2021 г.; 600.00 лева адвокатско
възнаграждение и 506.46 лева такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение – на 04.08.2021 г. длъжникът е превел следните
2
суми: 506.41 лева и 5081.33 лева или общо 5 587.74 лева, при което с разпореждане от
04.08.2021 г. ЧСИ Христова е разпоредила да се приключи ИД № 00892/2021 г. поради
изпълнение на титула по същото.
На 05.08.2021 г. пред ЧСИ Христова е депозирано възражение от длъжника с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК, обективиращо искане за редуциране на дължимото в
производството по принудително изпълнение адвокатско възнаграждение до сумата от 200
лева, както и редуциране на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане органа по принудително изпълнение е отказал да
намали размера на адвокатското възнаграждение, отчитайки, че заплащането на същото в
реалния му размер в срока за доброволно изпълнение индицира съгласие на длъжника със
същото, както и че страните по договора за правна защита и съдействие не са обвързани от
заложените като минимални размери адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
Анализът на така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
законоустановения от разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК срок, при което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения:
Въпросът за намаляването на адвокатския хонорар в изпълнителното производство е
част от концепцията за отговорността на длъжника за заплатените от взискателя разноски.
Основанието за намаляване на адвокатското възнаграждение в гражданския процес е
залегнало в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според тази норма, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Законовата разпоредба се намира в
общата част на процесуалния закон, поради което в съдебната практика се приема
безспорно, че тя е приложима както в исковия, така и в изпълнителния процес.
В определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение №
372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, Определение №615 от 24.11.2016 г. по
ч.т.д.№400/2016 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Върховният
касационен съд е отговорил на въпроса – до кой момент страната може да направи
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения
процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва
да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната
инстанция.
Тълкувайки по аналогия така приетото в съдебната практика разбиране и
съпоставяйки го със спецификите на изпълнителния процес, безспорно се достига до извод,
че възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заявено след заплащането на
3
целия дълг, включително и спорното възнаграждение е индиция за съгласие с приетия
размер възнаграждение. Нещо повече, към момента на заявяване на искането за редуциране
на възнаграждението, изпълнителното производство вече е било прекратено поради
изплащане на дълга, при което следва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е
недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение
без направено в срок възражение за прекомерност.
Съобразявайки изложените правни доводи съдът намира въззивната жалба за
неоснователна и ще я остави без уважение.
По разноските:
С въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски за производството,
но при неговия изход, искането е неоснователно. За пълнота ще бъде отбелязано, че дори да
беше уважена жалбата, разноски не следва да се присъждат.
По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно
предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина
за завеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В
случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято
незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и
насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото
производство. Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно
изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по отношение на ЧСИ пак по
реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК, а именно общия исков ред.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 12971/13.08.2021 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег.
№ 743 в регистъра на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от
Гаранционен фонд – гр. София, насочена срещу Разпореждане от 06.08.2021 г., постановено
от ЧСИ Христова по ИД №00892/2021 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4
ГПК. .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5