РЕШЕНИЕ
№ 2004
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110202678 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
020980/13.09.2023г. издадено Началник „Сектор“ към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. П. Г. , ЕГН: ********** са й наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
административно нарушение по състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения
против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се.
Представлява се от професионален защитник, които излага допълнителни
съображения в подкрепа на изложените такива от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, като представя становище по жалбата в
1
писмена защита. Не се релевират доказателствени искания. Претендират
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН – на 08.02.2024г., от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на
25.01.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят Н. П. Г. станала правоспособен водач на МПС категория
В на 25.07.2016г. За периода от 19.07.2018г. до 27.08.2023г. била
санкционирана по ЗДвП с общо 11 (единадесет) електронни фиша за
нарушения, основно свързани с управление на МПС при висока скорост.
Жалбоподателят Н. П. Г. употребила алкохол след полунощ на 27.08.2023г.
Въпреки, че е била алкохолна повлияна, тя се качила на 27.08.2023г., около
05:00 часа сутринта в лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ********, нейна
собственост (техническо годно и изправно), за да го правоуправлява. Била с
пътник. Тя седнала на шофьорската седалка. Привела в движение лекия си
автомобил. Само тя била водачът (и в рамките на развоя на цялото
инкриминирано събитие). Карала на трета предавка в гр.София, по дясното
платно на улица „Атанас Узунов“ (принципно натоварен през деня пътен
участък) с посока на движение от улица „Калиманци“ към улица „Гео
Милев“. Улица „Атанас Узунов“ била осветена. Ясно се виждало по нея във
всички посоки. Имало маркировка и пешеходна пътека по улицата. По
дясното пътно платно по цялата дължина на улица „Атанас Узунов“ не е
имало неравности или други препятствия по него – виж справка на Столична
община на л.66 от СП – „асфалтът бил равен към 27.08.2023г., без
неравности и дупки“. Положеният асфалт по улица „Атанас Узунов“ бил
равен. Не е имало интензивно движение в този ранен час по улица „Атанас
Узунов“ в района на „Зала Фестивална“ – „Арена Асикс“.
Жалбоподателят Г. преминала през легнал пътен полицай на улица
„Атанас Узунов“. Движела се в рамките на дясното платно на улицата (в
неговите граници без да навлиза в насрещното платно за насрещно
движение). Ускорила на трета скорост автомобила си. Пътното платно било
влажно, заради сутринното време. Изминала разстояние около 150.00 метра
(от точката на легналия пътен полицай, през който преминала), движейки се с
МПС в посока напред. Поради несъобразената си скорост от около 70.00 км/ч
с пътната настилка на движение (след като изминала разстояние от около
2
150.00 метра и проявеното от нея ускорение с управляваното МПС),
жалбоподателят Г. загубила контрол върху лекия си автомобил и около 05:30
часа сутринта на 27.08.2023г. самокатастрофирала с управляваното от нея
МПС в района на Зала „Фестивална“ – „Арена Асикс“ в бордюр, с последвало
завъртване и удар в метален стълб на улично осветление, а след това и в
крайпътен противопожарен кран (хидрант, собственост на Столична община).
Настъпили материални щети по автомобила. Били засегнати (с удар и
съприкосновение чрез завъртялото се МПС) крайпътния противопожарен
кран и стълб на уличното осветление (възстановени впоследствие от
Столична община).
От настъпилия удар, автомобилът на жалбоподателя Г. останал
разположен странично на пътното платно. Щетите по него били интензивни –
със смачкана предна дясна страна. Автомобилът бил с включени аварийни
светлини. Крайпътни минаващи автомобили чрез водачите им възприели
самокатастрофиралия автомобил. В него нямало човешко присъствие, тъй
като жалбоподателят Г. с още едно лице, което я е придружавало в
автомобила, като неин пасежер, излезли от МПС. Напуснали
местопроизшествието. Искали да си тръгнат. След известно разстояние на
отдалечаване (движела се пеш), жалбоподателят Г. звъннала на телефон 112 (а
през това време до Националния телефон 112 също бил подаден сигнал от
водач на преминаващ покрай самокатострафирилото МПС лек автомобил).
Съобщила за случилото се на оператора на телефон 112. Върнала се обратно
при мястото на ПТП. Останала там до появата на служители на СДВР-ОПП.
На местопроизшествието пристигнали, след около 10-15 минути, служители
на СДВР-ОПП в лицето на свидетеля Б. З. К. и Х. И. Х., на длъжност
автоконтрольори. Свидетелите К. и Х. фиксирали (огледали, възприели,
погледнали) местопроизшествието. Били извършени снимки на
самокатострофиралия автомобил. Те установили присъствието на
жалбоподателя Г. извън лекия автомобил. Тя била сама. Същата била във
видимо нетрезво състояние. Свидетелят К. възприел нейното алкохолно
повлияване. Тя говорела завалено. Лъхала на алкохол. Била разстроена.
Свидетелят К. бил в непосредствена близост от около 50-60 см от
жалбоподателя Г.. Усетил миризмата на алкохол от нея. Пред свидетеля К.,
жалбоподателят Г. самопризнала, че е била употребила алкохол. Тя посочила,
че е била водача на лекия автомобил – факт, който е бил потвърден в сигнала
й до Национален телефон 112 и в декларацията й за ПТП. Пристъпило се от
свидетеля К. към проверка по ЗДвП за наличие на употреба на алкохол.
Свидетелят К. към 11.02.2022г. бил (вече) преминал курс за квалификация за
работа и използване на техническо средство за проверка на алкохол у водач
на МПС чрез издишане на въздух. На 27.08.2023г., в 06:00 часа при начало на
проверката в 06:05 часа (в същия ден) жалбоподателят Г. отказала доброволно
(при предварително разяснение на правата й и че не е длъжна да предостави
алкохолна проба) пред свидетелите К. и Х. да бъде проверена за наличие на
концентрация на алкохол в кръвта си чрез предоставяне на проба с изправно
(и калибровавано още на 14.08.2023г.) техническо средство „Алкотест“ дрегер
7510 с фабричен № 0388.
3
Отказът й бил удостоверен в 06:05 часа на 27.08.2023г. от свидетеля Х.
И. Х., който издал талон за изследване № 0176975. Жалбоподателят Г. се
подписала в талона. В него било отразено предписанието, че до 45 минути тя
следва да посети УМБАЛ „Света Анна“ гр.София за предоставяне на кръвна
проба. Жалбоподателят Г. не посетила лечебното заведение, нито
предоставила кръвна проба за изследване за проверка на наличието на
алкохолна концентрация в кръвта й. На по-късен етап, самокатастрофиралият
автомобил бил преместен от товарно превозно средство на Пътна помощ и
със съдействието на бащата на жалбоподателя Г. (пристигнал също на
местопроизшествието). Свидетелите К. и Х. съставили протокол за ПТП с №
1897324/27.08.2023г. в 06:15 часа, скица на местопроизшествието.
Жалбоподателят Г. попълнила декларация за ПТП. Срещу жалбоподателя Г.
бил съставен АУАН серия GA № 1014486/27.08.2023г., от свидетеля Б. З. К. в
присъствието на свидетеля Х. И. Х.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1014486/27.08.2023г. е
постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-020980/13.09.2023г. издадено
Началник „Сектор“ към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Н. П. Г., ЕГН: ********** са й наложени: 1.). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2). административно наказание
парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по
състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК вр. чл.84 от ЗАНН и от показанията на свидетелите Б. З. К. и Х. И.
Х. – в качеството си на служители на СДВР-ОПП на длъжност
автоконтрольори, въз основа на които е издадено обжалваното НП.
Решаващата инстанция на СРС намира, че показанията на свидетелите Б. З.
К. и Х. И. Х. са пълни, логични, точни, изчерпателни, достоверни,
чистосърдечни, хармонични, непротиворечиви, безпристрастни,
незаинтересовани, добросъвестни, единни, последователни,
взаимодопълващи се и корелиращи помежду си и на останалия кредитиран от
съда доказателствен материал. Те притежават качествени характеристики във
висока степен на надежден и сигурен доказателствен източник на факти и
доказателствена информация.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
4
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Липсват в показанията на свидетелите К. и Х. тенденциозност или
недобросъвестност. В показанията им липсва преиначаване на фактите или
придаване на друг смисъл, какъвто не притежават. Същите спомагат за
изясняването на обективната истина и фактите по делото, водещи до
безспорна доказаност на извършените от жалбоподателя Г. административни
нарушения, за които е била правилно и законосъобразно ангажирана
отговорността й.
Свидетелите К. и Х. не са били преки очевидци на самото ПТП и на
момента, в който жалбоподателят Г. например е била употребила алкохол, а
след употребата му - под въздействието на алкохолното й повлияване да е
управлявала на 27.08.2023г., около 05:30 часа собствения си лек автомобил
„Ауди А 4“ с рег. № ********* по дясното платно на улица „Атанас Узунов“ с
посока на движение от улица „Калиманци“ към улица „Гео Милев“.
Свидетелите К. и Х. са заварили на местопроизшествието жалбоподателя Г.
(само тя била намерена там, без да е била придружавана от друго лице), както
и самокатрострофиралия неин лек автомобил. Свидетелите К. и Х. сочат в
показанията си, че били огледали мястото на ПТП – лекия автомобил, начина
му на разположението му и причинените от него щети. Те го заснели и в тази
насока са снимките на автомобила по делото. Свидетелят К. е водел диалога с
жалбоподателя Г. и за съда е логично свидетелят К. да е възприел нейното
състояние (за този факт свидетелят К. е пряк очевидец). За съда липсват
основания да се съмнява изначално в показанията на свидетеля К. Същият е
изключително добросъвестен, обстоятелствен, конкретен, детайлен и
запомнил в пълнота всички факти по делото. Свидетелят Х. не е възприел
жалбоподателят Г., например да е лъхала на алкохол и да е говорела завалено.
Според него тя е била шокирана (съдът отчита, че ПТП е било интензивно по
характер и тежест). Но свидетелят Х. е бил на по-далечно разстояние от
жалбоподателя Г. и доколкото оглеждал автомобила, пътното платно и т.н..
До нея на около 50-60 см е бил свидетелят К.
Свидетелят К. е бил водещият на проверката и основно съставител на
5
цялостната документация в рамките на реализираната спрямо жалбоподателя
Г. административна проверка по ЗДвП. Съдът се довери на показанията му и
приема, че жалбоподателя Г. е лъхала на алкохол, говорела е завалено – а това
са сигурни белези на употребата на алкохол. Употребата на алкохол в
наказателното право може да се доказва с всички допустими доказателствени
средства и способи на доказване. Не е задължително да има положителна
проверка на кръвна проба или проверка чрез техническо средство – дрегер
спрямо водач на МПС. В случая, жалбоподателят Г. е отказала в 06:05 часа
сутринта на 27.08.2023г. да бъде проверена въобще с изправното (и
калибровавано още на 14.08.2023г.) техническо средство „Алкотест“ дрегер
7510 с фабричен № 0388. Свидетелят К. е имал нуждата удостоверена
компетентност, знания и умения да работи с такъв вид техническо средство за
изследване, съгласно приложения по делото протокол от проведен курс на
обучение. Отказът на жалбоподателят Г. (този факт, както и факта на ПТП не
са спорни по делото) е удостоверен в този час, съгласно талона за кръвно
изследване, приложен на л.16 от СП. Според съда жалбоподателят Г. по закон
и Конституция няма правото да се самоуличава в престъпление, респективно
тя няма задължението да сътрудничи на органите на МВР и прокуратурата за
разкриването му. Ако жалбоподателят Г. бе предоставила проба с
техническото средство алкотест-дрегер, то тя би уличила себе си в
престъпление (при покриване на законовия праг от 1.20 на хиляда), при което
би се ангажирала наказателната й отговорност, а не административно-
наказателната й такава – в случая за отказ по чл.174 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г. напълно доброволно е отказала да предостави проба с
издишане на въздух в техническото средство – алкотест дрегер. Това би
установило какви биха били параметрите на алкохолната концентрация в
кръвта й. Тези въпроси са съществени за предмета на делото, защото
жалбоподателят Г. е била водача на самокатрастрофиралия лек автомобил,
който е управлявала. Тя е посочила този факт в сигнала си на телефон 112. Тя
е признала, че е била шофьора на катастрофиралия лек автомобил пред
свидетеля К., а пред него посочила също със самопризнание, че е била
употребила алкохол. Споделяла му е, дори за личните си проблеми.
Според съда личните проблеми не се решават с управлението на
автомобил под въздействието на алкохол. Решават чрез други професионални
методи – чрез психолог например. Напротив, проблемите така се
задълбочават, но се създават рискове за живота и здравето на останалите
добросъвестни участници в движението. Съдът приема, че поведението на
жалбоподателя Г. е било изключително укоримо. По случайност са били
настъпили само материални щети от ПТП. Съдът отчита, съгласно справката
на Столична община, че инкриминирания пътен участък в района на ПТП е
бил без дупки, препятствия и други по него. Тезата на жалбоподателя Г. от
декларацията й, че асфалтът е бил некачествен, противоречи на справката на
Столична община, но и на показанията на свидетелите К.и Х., според които
пътното платно в района на ПТП по цялата му дължина е било равно и без
дупки с качествено положен асфалт. Свидетелят К. посочи в показанията си,
че пътното платно в района на асфалта е било влажно, заради сутринното
6
време. Високата скорост на движение на МПС, загубата на контрол върху
автомобила (а това според съда се дължи на алкохолното й повлияване) и
несъобразяването на водача с пътните условия на движение, са основните
причини, които са довели до настъпилото ПТП. При това ПТП
жалбоподателят Г. е била загубила контрол върху лекия автомобил и около
05:30 часа сутринта на 27.08.2023г. самокатастрофирала с управляваното от
нея МПС в района на Зала „Фестивална“ – „Арена Асикс“ в бордюр, с
последвало завъртване и удар в метален стълб на улично осветление, а след
това и в крайпътен противопожарен кран. Фактическата обстановка е единна,
последователна и категорично установена. Липсват противоречия и неясноти
във фактите по делото, както и в подкрепящите ги доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло като еднопосочни и
предявените на страните на основание чл.284 от НПК аудиозаписи от телефон
112, същевременно кореспондиращи на фактите по делото, на събраните
писмени доказателства и на показанията на свидетелите Крушков и Х.в.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН - издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните пълномощия, като констатираните нарушения по всеки
отделен пункт от НП са изчерпателно описани в акта за установяване на
административните нарушения и в наказателното постановление. Описаните
деяния като административни нарушения са субсумирани правилно под
съответните норми на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени
на нарушителя Г. с оглед гарантиране на неговите права и правото му на
защита. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващия
орган и/или актосъставителя не са извършили съществени процесуални
нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление и приложения към него АУАН, като обратните
съображения на жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са
неоснователни и недоказани.
Решаващата инстанция на СРС приема, че обстоятелствата, описани в
АУАН, съставен срещу жалбоподателя Г. са разбираеми и ясно отразени, при
което за съдебният състав не възникват затруднения да разбере волята на
актосъставителя К., още повече, че жалбоподателя Г. е била наясно
фактически с описаните в акта обстоятелства, докато е била на
местопроизшествието и знаейки за елементите на всички административни
нарушения, които е била извършила и с които се е запознала при съставянето
на АУАН. В тази насока, същата е подписала АУАН без възражения. Съдът
намира, че жалбоподателя Г. е била наясно за какво е наказана и
административно-наказателно обвинена, и не са създадени никакви
7
предпоставки за нарушение на правото й на защита, доколкото в конкретния
случай не са налице и последващи пречки за жалбоподателя да се запознае по
нейна инициатива със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в
какво е „обвинена“ чрез получаване на екземпляр от него, което е било
сторено.
Съдът приема, че административните нарушения на жалбоподателя Н. П.
Г. по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл. 20, ал.2 от ЗДвП са доказани и установени.
1.). По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят Г. е извършила
възведеното административно нарушение по чл.20, ал.2 вр. чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП. Същата на 27.08.2023г., около 05:30 часа сутринта е управлявала
собствения си изправен лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ******* в
гр.София, по дясното платно на улица „Атанас Узунов“ с посока на движение
от улица „Калиманци“ към улица „Гео Милев“. Движела се по равен, но
влажен асфалт на дясното платно на улица „Атанас Узунов“ в района на „Зала
Фестивална“ – „Арена Асикс“. След ускоряване с 70.00 км/ч от момента на
преминаването й с МПС през легнал пътен полицай, жалбоподателят Г.
продължила да управлява лекия си автомобил си около 150 метра напред, но
загубила контрол върху него след това. По този начин тя самокатастрофирала
с управляваното от нея МПС в района на Зала „Фестивална“ – „Арена Асикс“
в бордюр, с последвало завъртване и удар в метален стълб на улично
осветление, а след това и в крайпътен противопожарен кран (хидрант,
собственост на Столична община). В чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП се е урежда
„предвидимата опасност“, при която когато има обективни затруднения в
пътната обстановка (атмосферни условия, релефа на местността, видимост,
състояние на пътя и превозното средство, превозван товар, интензивността на
движението и т. н.) и шофьорът следва да избира скоростта си на движение по
начин, че да отговори на изискването за безопасност. В чл.20, ал.2, изр. 2 от
ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите
да намалят скоростта или да спрат в случаите, когато възникне опасност за
движението. Основно правило за скоростта на движение по пътищата е
именно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в която норма са посочени
факторите на пътната обстановка, с които водачът на пътното превозно
средство е длъжен да се съобразява, за да избере съобразена скорост за
движение. Посочената правна норма съдържа примерно изброяване на
факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на
съобразена скорост за движението.
Във всички случаи обаче, величината на скоростта трябва да бъде в
зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-
неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде
скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива.
Избирането на по-малка скорост на движение от своя страна ще позволи на
водача да осъществи контрол над механизмите на управлявания от него
автомобил и ако е необходимо – дори да спре. Друго задължение е за
8
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в
случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на
скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото
опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-
малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно
средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и
с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие.
Независимо от различията при установяване на съдържанието на
понятието „съобразена скорост“ („намалена скорост“, „бавна скорост“,
„скорост, която дава възможност да се спре“, „безопасна скорост“ и др.),
правилното тълкуване на правилата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП дава основание да
се приеме, че не съществуват отделни видове намалени скорости със
съответния диапазон на тяхната величина. Макар и законодателят да си е
послужил с различни термини за конкретни пътни ситуации, не е целял и не е
определял различни видове категории намалени скорости.
Водачът на пътното превозно средство във всички случаи трябва да се
движи със съобразена скорост, като отчита факторите, посочени в чл.20, ал.2
от ЗДвП, между които фактори е и релефът на местността, който е бил
възприет от жалбоподателя Г. при движението й по пътя. Предвид
изложеното, в случая нарушителят Г. е била длъжна и е могла да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Според решаващата
инстанция на СРС се явява правилна и законосъобразна преценката на
административно-наказващия орган, че жалбоподателя Г. в инкриминираните
ден и място не се е движила със съобразена с конкретните пътни условия и в
частност с релефа на пътното платно, което било влажно, поради сутринното
време, скорост, което е довело до причиняване на ПТП с материални щети.
Възможните непредвидени обстоятелства (твърдения некачествен асфалт или
наличие на дупки – такива факти по делото не са установени изначално) не
изключва отговорността на жалбоподателя Г., която е следвало да съобрази
всички обстоятелства, включително и с тези по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и да
се движи с такава скорост, която да не доведе до неблагоприятни
съставомерни последици – например чрез намаляване на скоростта й на
движение или чрез спиране, дори.
Деецът Г. сама се е поставила в невъзможност да избегне
произшествието, като не е изпълнила изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
не е могла да овладее лекия си автомобил по пътния участък с особеностите в
релефа, като е предизвикала катастрофа и предвид скоростта й на движение.
Причините за ПТП са високата скорост на управление на МПС, влажния
пътен участък и алкохолното повлияване на жалбоподателя Г., което забавя
реакциите й и концентрацията й в противовес на изискването да бъде
дължимият по закон изряден водач на МПС.
За нарушението, което не съставлява престъпление, е наложено
предвиденото в кореспондиращата санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП административно наказание в размер, който съответства на
9
материалния закон – глобата е определена в абсолютен размер от 200.00 лева.
Не са налице основания за намаляването на наказанието. Извършеното от
нарушителя деяние е съставомерно и от субективна страна. Същевременно
съдът намира, че деянието по чл.20, ал.2 вр. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този
вид (чл. 93, т. 9 НК).
2.). Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства от
разпитите на свидетелите К. и Х., че се доказва от обективна страна
вмененото в административно-наказателна отговорност на жалбоподателя Н.
П. Г. и административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП:
Според съда не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя
отмяната на НП, поради отразеното в НП и АУАН, че жалбоподателя Г. около
05:30 часа на 27.08.2023г. е била отказала да бъде проверена с техническо
средство алкотест дрегер. Тя е отказала след ПТП да бъде проверена за
алкохолна концентрация. Този отказ е обективиран пред свидетелите К. и Х.
Часът на отказа й е удостоверен писмено в 06:05 часа на 27.08.2023г. съгласно
талона за медицинско изследване. Ако жалбоподателят Г. е искала например
да докаже, че не е била употребила алкохол, същата е могла да предостави
кръвна проба за изследване. Тя не го е сторила. Тоест при посочване на
формулировката на часа на административното деяние в АУАН и НП – около
05:30 часа на 27.08.2023г. се цели именно да се избегне точният час, но да се
ограничи в разумни граници – половин час по-рано и половин час по-късно,
конкретното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Това е
ноторно известно на юридическата общност и е много често използвано като
формулировка в решенията на съдилищата. Правото на защита на
административно-наказателното преследвано лице Г. не е накърнено или
нарушено касателно фиксирането на точния час на отказа й да бъде проверена
за алкохолна концентрация с техническо средство алкотест дрегер. Датата на
отказа й е една и съща. Тя не е различна. Часът на извършване на едно
административно нарушение, според практиката на Върховния съд не е
съставомерен признак, но за да се даде възможност на обвинените лица да
упражнят активното си право на защита практиката е възприела да се посочва.
В случая часът на отказа на жалбоподателя Г. да бъде проверена за алкохол не
води до промяна на датата на самото деяние. Тя се запазва. Часът на отказът й
бил от значение, ако е бил обективиран в границите между 23:00 часа до
01:00 часа. Тогава би следвало да се посочи точния час на отказа й, а
непосочването му с оставяне на възможност за тълкуването му би довело до
съществено процесуално нарушение от абсолютен характер, тъй като няма да
се знае в кой от двата дни преди 00:00 часа или след 00:00 часа на съответния
момент е извършено нарушението (такова абсолютно процесуално нарушение
липсва в настоящото административно-наказателно производство).
Съдът намира, че жалбоподателя Г. противоправно е реализирала отказ
на 27.08.2023г. в гр.София по чл.174, ал.3 от ЗДвП да бъде проверена за
употреба на алкохолна концентрация чрез с изправното (и калибровавано още
10
на 14.08.2023г.) техническо средство „Алкотест“ дрегер 7510 с фабричен №
0388. На основание чл.121, ал.1 от НПК жалбоподателят Г. има правото да не
се уличава в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, доколкото пред свидетеля
К. е самопризнала, че е употребила алкохол. Ако е искала да избегне и
административно-наказателната си отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП, би
следвало да предостави в посоченото в талона за изследване медицинско
заведение кръвни проби за изследване. Не го е направила. Отказала е да стори
и това. И то напълно доброволно и съзнателно. Съдът приема, че най-
ефективният, точният, пълният, чистият и истинският метод за проверка за
това дали има или няма употреба на алкохол от жалбоподателя Г. е кръвното
изследване. Отказът на жалбоподателя Г. да бъде проверена за употреба на
алкохолна концентрация, поради причиняването на интензивно ПТП като
водач на МПС с техническо средство алкотест дрегер е доказано по безспорен
и абсолютен начин. Липсата на предоставена кръвна проба на жалбоподателя
Г. е част от правото й да откаже да бъде проверена по ЗДвП, като водач на
МПС, правоуправлявала ли го е след употреба на алкохол, което, обаче
законът императивно забранява, независимо дали е престъпление или
административно нарушение.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено
при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят Г., знаейки,
че управлява своето МПС след употреба на прието количество алкохол,
преследвала е тази цел, осъзнавала е обществената опасност на своето
поведение, и противоправно отказвайки да бъде тествана за алкохолна
концентрация в кръвта с техническо средство дрегер, като е съзнавала, че
извършва умишлено състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и
доколкото е била в съзнание и възприемаща фактите от случая. Също така,
нарушителят Г. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
знаела е, че не бива да управлява МПС след употребата на алкохол,
независимо от консумираното количество, чието установяване с точност е
отказала чрез съдействие да установи по регламентирания от закона ред, но
независимо от това и въпреки знанието на правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП
с оглед своята придобита правоспособност като водач на МПС, е нарушила
пряко установените от ЗДвП запрети, с което е целяла настъпването на
обществено-опасните последици за деянието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
11
срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе норма съдържа два самостоятелни
и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали
жалбоподателят Г. желае или не да даде кръвна проба за установяването на
алкохолната концентрация в кръвта й чрез предоставяне на кръвни проби за
химически анализ. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва
водач, който „откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“.
Т.е. според самия закон за движение по пътищата, с посоченото
наказание от 2000.00 лева глоба и 2 (две) години лишаване от
правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде
тестван с техническо средство, така и този, който откаже да даде кръвна
проба или не изпълни даденото му предписание навреме.
В случая, водачът Г. е наказана за това, че е отказала да й бъде направено
изследване с изправното (и калибровавано още на 14.08.2023г.) техническо
средство „Алкотест“ дрегер 7510 с фабричен № 0388, поради което с този
отказ е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от
обективна страна. Именно в тази насока, и административно-наказващият
орган е определил за извършеното административно нарушение, а и
събраните по делото гласни доказателствена средства по делото от
показанията на свидетелите К. и Х., както и събраните по делото писмени
доказателства обосновават и доказват, че жалбоподателя Г. е наказана за
отказ да бъде проверена с техническото средство дрегер за установяване на
употребата на алкохолната концентрация в кръвта й (чрез този способ), като
неизпълнението на задължението на жалбоподателя Г. касателно даването на
кръв са факти, обосноваващи по еднопосочен начин високата тежест на
извършеното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП във връзка
с формалния й отказ да бъде проверена с предложеното й от свидетеля К.
конкретно техническо средство. Т.е. отказът да бъде изпробвана с това
техническо средство се потвърждава и с отказа й да предостави кръвни проби
за изследване за проверка има ли употреба на алкохол.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За
да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя и да й бъдат наложени предвидените в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача
на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за
12
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа т.нар. алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна коцентрация или
наркотична употреба и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно и също по вид
административно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна концентрация – чрез отказ от
изпробване с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно
и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази насока е Решение
№ 984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за
това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1
от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства (за кредитираните такива) от показанията на
свидетелите К. и Х. и от приложения по делото талон за медицинско
изследване, се установява, че въпреки че е бил поканена – жалбоподателят Г.
противоправно е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на алкохол в кръвта си чрез алкохолна концентрация, както и
въпреки че й е бил издаден талон за медицинско изследване с №
0176975/27.08.2023г. – тя е отказала да предостави и кръвни проби във
УМБАЛ „Св.Анна“ гр.София до 45 минути, считано от 06:05 часа на
27.08.2023г. в рамките на определеното време с административното
предписание към нея. Т.е. същата чрез отказа си да изпълни предписанието от
връчения й талон, без да има обективна невъзможност да не го изпълни, е
показала с поведението си, че няма да предостави, дори и кръвна проба за
анализ, представляващ отказ, и предвид устният й отказ да даде проба на
техническото средство „Алкотест“ дрегер 7510 с фабричен № 0388.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправеното „обвинение“ по чл.174, ал.3 от
ЗДвП е индивидуализирано в степен позволяваща на жалбоподателя Г. да
разбере срещу какво се защитава, като поведението й обективно покрива
признаците на вмененото й нарушение, поради което и административно-
наказателната й отговорност е ангажирана правилно в съответствие с
приложимия материален закон.
Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е
приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя Г. с наказанията
13
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитирани от
закона като основание и размер. Наказанията, предвидени от закона за
нарушенията, са в правилно индивидуализиран размер, поради което за съда
не съществува възможност да ревизира същите, като ги намали.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като описаното нарушение по всеки от тези състава е свързано
пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни условия за движение на
водачите и на останалите участници в движението. При това извършеното
нарушение по всеки отделен състав по съществен начин засяга и застрашава
обществените отношения, като среща широк, отрицателен, административен
и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от този вид.
Наложените на жалбоподателя Г. административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП са определени в предвидения размер, предвиден в закона за
извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обжалваното НП.
В заключение относно размера на наложената глоба и лишаване от
правото да се управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното
лице, съдът намира, като инстанция по фактите, че това административно
наказание по 174, ал.3 от ЗДвП изпълва целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, съответно е на обществената опасност на
установеното административно нарушение, завишената обществена опасност
на личността на дееца като опасен водач на МПС и причинените от него
вреди в обективната действителност по засягане на държавното управление
на обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанието е
определено при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав отчете причините за извършване на
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а те са изключително ниска правна култура
и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори престъпен стремеж на
жалбоподателя Г. към демонстративно незачитане на правилата на ЗДвП,
нереспектирана по никакъв начин от императивните правила на ЗДвП по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед правилата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
недопускащи управление на МПС, след употреба на алкохол или наркотични
вещества, които административни нарушения и дори престъпления от
подобен вид са изключително ежедневно често срещано безнаказано явление
в страната ни, както и при явно незачитане на установения обществен ред и
правопорядък, обусловени от принципите на правовата и демократична
държава.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата й, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
14
да избегне инициираното срещу нея административно – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата й, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва
отново да им се противопоставят аргументи за тяхната неоснователност, с
цел процесуална икономия.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателя Драгов разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение са недължими. Въззиваемата страна, обаче, не е
претендирала разноски и такива не се присъждат на същата.
Отговорността за разноски е винаги обективна последица от развитието
на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за
образуването му, следва да понесе санкционните последици за
неоснователно му повдигане. В този смисъл решение № 67/ 03.04.2014 г.
по гр.д.№ 2944/ 2013 г., ІV г.о. на ВКС , съгласно което отговорността за
разноските сторени от насрещната страна по спора следва да понесат в пълен
размер от другата страна с оглед изхода на спора, тъй като отговорността за
разноски е обективна, дължи се на увреждащите действия на страната, която
неоснователно е повдигнала правния спор и от тази отговорност законът не
предвижда възможност за освобождаване или за нейното намаляване.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СРС, НО, 9-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332-
020980/13.09.2023г. издадено Началник „Сектор“ към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. П. Г. , ЕГН: ********** са й наложени: 1.).
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2).
15
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
административно нарушение по състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА Н. П. Г. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16