Р Е Ш Е
Н И Е
№ 234
05.07.2021 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 173 по описа за 2021 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Д.В.Д.-Ж. с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 8/19.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич,
с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/20.01.2021г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателката
не се съгласна с постановените административни актове. Счита, че отговаря на
изискванията на закона да й бъде отпусната пенсия по реда на Кодекса за
социално осигуряване. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява,
че поддържа жалбата и моли решението на ответника като неправилно и
незаконосъобразна, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена.
Добричкият административен съд,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за отпускане на
пенсия с вх. № Ц2113-24-1317 от 28.10.2020г. Д.В.Д.-Ж. е поискала отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила
Удостоверение-образец „В“ с рег. № 32/22.10.2020г., издадено от Областни
дирекция на МВР-Добрич, че има прослужено време в структурите на МВР на
длъжности за държавен служител по ЗМВР, в т.ч. офицерски, сержантска или като
държавен служител –гражданско лице от 18 години и два дни за периода от
24.10.2002 – 26.10.2020г., трудова книжка, както и други документи за
осигурителен стаж
Ръководителят на "Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл по заявлението с Разпореждане
№ **********/20.01.2021 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателката.
В мотивите на разпореждането е
прието, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателката
има навършени 51 години и 23 дни. Признат й е осигурителен стаж като държавен
служител по Закона за МВР от 18 години, 2 месеца и 3 дни, както и осигурителен
стаж от ІІІ категория от 14 години, 5 месеца и 4 дни. Прието е, че на основание
чл.104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория е 44
години 8 месеца и 19 дни.
В мотивите на разпореждането са цитирани
разпоредбите на чл.69, ал.2 и ал.9, както и на чл.69б, ал.1 от КСО и е прието,
че Д.Д.-Ж. има изискуемия осигурителен стаж по чл.69, ал.2 от КСО, но не
отговаря на условието за отпускане на пенсия в същата норма, тъй като няма
навършени години за изискуемата възраст от 53 г. и 6 месеца за 2020г. и от 53
години и 8 месеца за 2021г.
Посочено е също така, че заявителят няма право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и при условията на чл. 69б, ал.
1 от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж. Цитирана е нормата на чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителни
стаж, като е направено тълкуване, че възможността за пенсиониране по чл.69б,
ал.1 от КСО била предвидена само за граждани, които нямат необходимия
осигурителен стаж. В заключение е прието, че жалбоподателката, Д.Д. –Ж., няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО,
тъй като е изпълнила условията на чл. 69, ал.2 от КСО по отношение на
осигурителния стаж - има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети,
18 години, действително изслужени като
държавен служител по Закона за МВР.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1
от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на
НОИ - Добрич с жалба вх. № 1012-24-55/16.03.2021г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич
се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото съдебно производство Решение
№ 8/19.03.2021 г. като е отхвърлил жалбата срещу постановения с разпореждането
отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решаващият орган е изложил мотиви, че
разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от КСО, която била обща, противоречала на
специалната норма на чл.69, ал.2 от КСО. По общата разпоредба жалбоподателката
отговаряла на условията за отпускане на пенсия, но според специалната
разпоредба, не била придобила това право, тъй като нямала навършена
необходимата възраст. От 53 години и 6 месеца към 28.10.2020г. За да има право
на пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, жалбоподателката следвало да не
разполага с необходимия осигурителен стаж, което било видно от чл.18, ал.4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Решението е връчено на 08.04.2021г.,
а жалбата срещу него е подадена на 14.04.2021г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
основателна.
Обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са
определени като компетентни органи да се произнасят по искания за
отпускане на пенсии и по жалби срещу
разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с нормите на чл.98, ал.1,
т.1 и чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО разпорежданията за отказ или за
неправилно определяне или изменение на пенсиите се обжалват пред ръководителя
на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Решението и потвърденото с него
разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове,
тъй като съдържат мотиви, от които може да се разбере въз основа
на кои факти и правни основания е постановен процесният резултат.
Съдът не установи в
административното производство да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението и потвърденото с него
разпореждане са постановени в противоречие с материалния закон.
Спорът е по приложението на
материалния закон.
Разпоредбите на чл. 69 КСО и чл.
69б КСО са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това
означава, че при наличие на една от двете хипотези уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО правото на пенсия следва да бъде зачетено в която хипотеза може да бъде
упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в
благоприятен вариант за заявителя (в този смисъл е Решение № 2291/18.02.2021 по
адм.д. № 9879/2020г. по описа на ВАС, VІ отд.)
Между страните не се спори, че
жалбоподателката отговаря на условията в чл.69б, ал.1 от КСО да и бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл.69б, ал.1 от КСО, лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47
години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Според т.2 на чл.
69б, ал. 1 от КСО, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.
Жалбоподателката е родена на ***г.
и към 28.10.2020г. има навършени 51 години и 23 дни. Съгласно чл.69б, ал.1, т.2
от КСО, за придобиване право на пенсия по този ред се изисква възраст за жените
от 49 години и 4 месеца за 2020г. и 49 г. и 8 месеца през 2021г.
Условието за стажа също е
изпълнено, като се има предвид, че с разпореждането на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ й е признат осигурителен
стаж като държавен служител по Закона за МВР от 18 години, 2 месеца и 3 дни,
както и осигурителен стаж от ІІІ категория от 14 години, 5 месеца и 4 дни, или
общо стаж от 44 години 8 месеца и 19 дни след преобразуването му по чл.104 от КСО. Съгласно чл.17, ал.2 от НПОС, осигурителният стаж по чл.
69 КСО се зачита за първа категория труд. Сборът от осигурителния стаж и
възраст към датата на заявлението за пенсиониране е 95 точки.
Въпреки че всички условия за
пенсиониране по чл.69б, ал.1 от КСО са били налице, административният орган е
приел, че на жалбоподателката не следва да се отпуска пенсия, защото не
отговаряла на условията за възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, която ответникът
определя като специална. Съдът не споделя изразеното становище в оспорения акт,
че разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО е
неприложима с оглед нормата на чл. 18, ал. 4 НПОС. Тези изводи на
административния орган противоречат на материалния закон.
Административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, разглеждайки заявленията за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че съобразно приложените
към заявлението доказателства за осигурителен стаж и навършена възраст, административният
орган определя отговаря ли заявителят на някое от условията за пенсиониране по
КСО.
След като е установил, че липсват
изискуемите предпоставки за пенсиониране на жалбоподателката по реда на чл. 69,
ал. 2 КСО, административният орган е следвало да извърши преценка за наличие на
такива по останалите хипотези от Раздел І на Глава Шеста от кодекса. Няма спор,
че за лицето не са условията на чл. 68 КСО. С оглед на това остава
необходимостта от проверка за наличие на предпоставките по чл. 69б, ал. 1 КСО.
Като се има предвид положеният труд първа категория, то в случая относима е
разпоредбата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО. Единственият мотив да се откаже
прилагането на чл.69б, ал.1 от КСО е разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 4
НПОС, съгласно която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.
69б, ал. 1 и 2 КСО, по разбирането на настоящия състав, не е пречка за
приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 КСО при наличие на навършена възраст.
Обратното би означавало, че в закона се предвижда неравноправно третиране на
лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 3 КСО, държавното обществено осигуряване да се осъществява въз основа на
принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на
осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица. В случая няма спор, че
жалбоподателката отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал.
1, т. 1 КСО, поради което неправилно й и било отказано отпускане на пенсия по
този ред. Нормите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 НПОС имат
указателен характер, а при противоречие с норми от КСО, на основание чл. 5, ал.
1 АПК намират приложение разпоредбите на кодекса ( Решение № 2259 от 18.02.2021
г. по адм. д. № 10189/2020 г., VІ отд. на ВАС).
По гореизложените съображения,
съдът намира жалбата за основателна, а решението и потвърденото с него
разпореждане за незаконосъобразни, постановени при неправилно прилагане на
материалния закон. Същите следва да бъдат отменени на основанието по чл.146,
т.4 от АПК, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде
върната на административния орган за издаване на нов административен акт при
съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение относно тълкуването и
прилагането на закона.
Основателна при този изход на
спора е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в
производството разноски. Такива са доказани в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката е
внесла недължима държавна такса от 10 лева, която следва да й се възстанови на
посочена от нея с писмена молба банкова сметка.
***. 118, ал. 2 КСО във връзка с
чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.Д.-Ж.
***, Решение № 8/19.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е
отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/20.01.2021г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА преписката на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за отпускане на
пенсия с вх. № Ц2113-24-1317 от 28.10.2020г., подадено от Д.В.Д.-Ж. с ЕГН **********
***, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да
заплати на Д.В.Д.-Ж. с ЕГН ********** ***, сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: