Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр.
д. № 749 по описа за 2019 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА П.Д. да заплати на „Ю.Б.“
АД следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
- 48 383,92
лева главница по договор за потребителски кредит No. 1687CL2017/21.04.2017 г. и анекс към него
от 01.11.2017 г.;
- 1 506,28 лева
възнаградителна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.;
224,40 лева –
наказателна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.
- 69,94 лева месечни
такси от 21.07.2018 г. до 21.12.2018 г. от 22.08.2008 г.;
2. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 225,11 лева разноски по делото. „Ю.Б.“ АД е с
адрес ***, а П.Д. е с адрес ***.
[2] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
съобщението за изготвяне на решението.
[3] Ако някоя от страните, подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на
2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] В искова молба от 17.01.2019 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявил, че е сключил с ответника П.Д. договор
за кредит. По този договор Ю. е бил заемодател, а П.Д. е бил заемополучател.
[5] Ю. е предоставил на ответника парите по заема,
но той е преустановил плащанията по него. Затова Ю. заявява, че с исковата
молба обявява кредита за предсрочно изискуем и моли съда да осъди П.Д. да му
заплати:
- 48 383,92
лева главница по договор за потребителски кредит No. 1687CL2017/21.04.2017 г. и анекс към него
от 01.11.2017 г.;
- 1 506,28 лева
възнаградителна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.;
- 224,40 лева –
наказателна лихва от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г.
-
69,94 лева месечни такси от 21.07.2018 г. до 21.12.2018 г. от 22.08.2008 г. (исковата молба, л. 2-3).
2.
На ответника
[6] Ответникът П.Д. е признал предявения иск. Той е
заявил, че не дължи разноски, защото не е дал повод за завеждане на делото –
банката не го е уведомявала преди получаването на исковата молба за обявяването
на кредита за предсрочно изискуем – а той признава иска (писмения отговор (л.
58-59).
3. Насрещни
твърдения на Ю.
[7] Ю. моли съда да постанови решение при признание
на иска, като осъди ответника да му заплати разноски, защото той не е плащал
погасителни вноски и така е станал повод за завеждане на делото (заявеното от
адвокат Д. в съдебно заседание на 31.01.2020 г., л. 78).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[8] Не се спори относно заявените от
ищеца факти, защото ответникът ги признава. Затова съдът ги приема за
установени.
[9] Не се спори също така, че към
момента на подаване на исковата молба ответникът не е бил заплатил на ищеца
4 510,44 лева на ответника, с исковата молба се обявява предсрочната
изискуемост на целия кредит, като се търсят общо 50 184,54 лева.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[11] Ю. е
предявил иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на суми по предоставен заем. Искът
е основателен.
1.
По иска по 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[10] По договора за
заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва
(чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси
изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден
договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а
ответникът е заемополучател; 2. ищецът да е предал парите на ответника; 3.
ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора
за заем.
[11] Съдът установи,
че Ю. и П.Д. са сключили валиден договор за заем, по който Ю. е предоставил на П.Д.
уговорената сума. Съдът установи, че П.Д. не е заплащал погасителни вноски на Ю.
и така се е осъществило едно от условията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. С исковата молба Ю. е обявил предсрочната изискуемост на целия
кредит. П.Д. не е заплатил на Ю. дължащата се сума.
[12] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П.Д. да заплати на Ю. търсената сума.
2.
По разноските
[13] Ищецът търси
разноски. Той е направил такива за 2 504,67 лева – 2 009.38 лева за
държавна такса (л. 36) и 495,29 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС (л.
76)..
[14] Съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съобразно уважената част от иска. Ако
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се
възлагат на ищеца (чл. 78, ал. 2 от ГПК).
[15] В случая съдът
приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото за 4 510,44 лева,
защото към момента на подаване на исковата молба те са били изискуеми. Изискуемостта
на останалата част от търсената сума обаче, е настъпила в момента, в който
ответникът е получил исковата молба. Следователно за тях той не е дал повод за
завеждане на делото. Затова съдът приема, че ответникът дължи на ищеца 225,11
лева разноски по делото (2 504,67х(2 009,38+495,29)). Останалите
разноски остават за ищеца.
Съдия: