№ 138836
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110149998 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „............“ ЕООД П. В. Й. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1789,80 лева,
представляваща сбор от:
700 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 1230365 от 12.02.2019 г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането,
407,76 лева – възнаграждение по договор за поръчителство;
86,54 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит
за периода от 12.02.2019 г. до 20.08.2019 г.
389,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за кредит
за периода от 12.02.2019 г. до 28.06.2024 г.
205,72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
поръчителство за периода от 12.02.2019 г. до 28.06.2024 г.,
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище
на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
1
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде
обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в
допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва
да се разглеждат общо и неразделно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
предоставения кредит.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същото обаче не е
било включено в ГПР. В Приложение № 1 към Договора е посочен процент на ГПР от
50,00%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи възнаграждението за
поръчителя. Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по
необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за
потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този
смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски
градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски
съд).
При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на
ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на
СГС) - главницата в размер на 700 лева.
По отношение на претенцията за възнаграждение на платилия поръчител, дори да се
приеме, че последният може валидно да обезпечава задължение с правно основание чл.
23 ЗПК, претендираното възнаграждение не му се дължи, тъй като не е включено в
годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е
предвидено в договора. По тази причина това възнаграждение не може да бъде
претендирано от кредитора (чл. 10, ал. 2 от ЗПК).
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху него (така
Определение от 03.02.2021 г. по ч.гр.дело № 924/2021 г. на СГС, ІІI „В“ въззивен състав,
Определение от 22.01.2021 г. по ч. гр. дело № 575/2021 г. на СГС, ІI брачен въззивен
състав).
2
С оглед изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, освен посочената за чистата стойност на кредита,
както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „..........“ ЕООД срещу П. В. Й. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 407,76 лева –
възнаграждение по договор за поръчителство, 86,54 лева – договорна възнаградителна лихва
върху главницата по Договор за потребителски кредит № 1230365 от 12.02.2019 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, за периода от 12.02.2019 г. до 20.08.2019 г., 389,77 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва по Договор за кредит за периода от 12.02.2019 г. до
28.06.2024 г., 205,72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
поръчителство за периода от 12.02.2019 г. до 28.06.2024 г., както и за съответната част за
разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3