Решение по дело №219/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е 

                         ГР.БЕРКОВИЦА, 19.11.2020г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично заседание на 14 октомври..…..………………………………………… през две хиляди и двадесета година………….....………………………в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева

 

при секретаря Таня Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №219 по описа за 2020г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 454/ 18.06.2020г. на Директор на РДГ-Берковица на Я.И.Я. *** и ЕГН ********** e наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, глоба в размер 100.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението:6 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и благун, както и вещите послужили за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил ГАЗ 66 с ДК №М3471АМ  .

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Я.И.Я. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата чрез упълномощен адвокат.

          Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата   .

       Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, за това, че жалбоподателят Я.И.Я. *** и ЕГН ********** на 09.06.2020г. в землището на село Котеновци, обл.Монтана-Стопански двор  транспортира 6.00пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и благун, с товарен автомобил ГАЗ 66 с ДК №М3471АМ   , немаркирани с КГМ и непридружени с превозен билет - документ доказващ законния им произход. С това си деяние жалбоподателят е нарушил чл.213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите.

          При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал,  „Чакахме горския на общината ,страх ме е да оставя камиона в гората”             Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.   

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните мотиви:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят Я.И.Я.  е транспортирал дърва, което обстоятелство  се оспорва от него.По искане на жалбоподателя е разпитан неговия брат Кристиян Борисов,който твърди,че той е управлявал автомобила с дървата и че той го е оставил в стопанския двор.Твърди,че брат му изобщо не е знаел,че той в този ден добива и транспортира дърва.В тази насока са и показанията на свид.Борислав Борисов,който е приятел на жалбоподателя и неговия брат .

Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е транспортирал 6.00пр.куб.м. дърва от вид цер и благун, които не са били маркирани и са били без превозен билет.Двамата свидетели-Д. и Д. са категорични,че са чули камиона да се придвижва,но докато стигнали до мястото,шумът спрял.Там сварили собственика на стопанския двор ,който им обяснил чий е камиона и,че тези момчета му докарват дърва.

Жалбоподателят навежда доводи, че не е извършил нарушението и не  знаел,че брат му е брал и транспортирал дърва,но в АУАН е вписал възражение,че е чакал горския от общината и го е било страх да остави камиона в гората,с което е признал,че именно той е управлявал автомобила и е извършил нарушението.В тази насока са и дадените лично от него писмени обяснения на 12.06.2020год.  приложени на л.15 от делото.В тях жалбоподателят признава,че лично той е транспортирал дървата и е управлявал камиона и го е свалил в селото,защото го е било страх да го остави през нощта в гората.Съдът намира представената Служебна бележка от местоработата на жалбоподателя за ирелевантна към предмета на спора,тъй като безспорно е установено,че нарушението е открито около 20,00часа,както е посочено в АУАН,а в служебната бележка е отбелязано,че жалбоподателят в посочения ден е бил на работа от 06,00часа до 14,30часа.

          Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен състав на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т.1 и  т. 2 Закона за горите.

          Административното наказание глоба за всяко от нарушенията е определено към минималния размер, предвиден в чл.266 ал. 1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция. Предвид вида и характера на допуснато нарушение съдът намира, че в контретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид, че в случая става въпрос и за немалко количество дърва, а именно 6.00 пр.куб.м. дърва.

Предвид гореизложеното съдът намира, че всяко от описаните деяния в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е извършил всяко от посочените административни нарушения.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно в тази му част, както и в частта на отнетите на основаниое чл.273 ал.1 от ЗГ вещи предмет на нарушението 3.00 пр.куб.м. дърва от дървесен вид цер, а подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

          Спорното по делото е дали правилно е определено наказанието по чл.273 ал.1 от ЗГ, а именно отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил ГАЗ 66 с ДК №М3471АМ    .

Нормата на чл.20 ал.1 от ЗАНН сочи, че наказващият орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон. Разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН обаче предвижда, че такова отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. В случая е безспорно, че стойността на МПС значително надвишава стойността на дървесината – 6.00 пр.куб.метър дърва за огрев, както и не съответства на тежестта на самото нарушение. По този начин АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е наложил тази принудителна административна мярка, която не в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Поради това НП, в частта относно постановеното отнемане на МПС, като несъответстващо на тежестта и характера на нарушението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 454/ 18.06.2020г. на Директор на РДГ-Берковица  в ЧАСТТА, с което на Я.И.Я. *** и ЕГН **********  e наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите, глоба в размер 100.00 лева на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите, на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението:3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 454/ 18.06.2020г. на Директор на РДГ-Берковица в ЧАСТТА, с което на Я.И.Я. *** и ЕГН **********  e наложено административно наказание на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите и е отнета вещта послужила за извършване на нарушението: 1 брой товарен автомобил ГАЗ 66 с ДК №М3471АМ   , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                       

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: