Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5858 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.Ф.Б.” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: иск по чл.430, ал.1 от ТЗ вр.
с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5049,36
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от
19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д. по погасителни вноски, падежирали в периода от 30.04.2015г. до 30.09.2018г.
(вноски 66-119), задължението по който е цедирано на
„О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г.; иск по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 651,59 лева, представляваща договорна
лихва върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г.; иск по чл.92
във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 569,11 лева, представляваща наказателна
надбавка, начислена на основание чл.19.2 от Общите условия към договора за
кредит, за периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между
„Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д. е сключен по договор за кредит за текущо потребление
от 19.11.2008г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
сумата от 8000 лева. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с
падеж 30-то число на месеца, при лихвен процент от 14,95 % годишно и ГПР от
16,71 %. Поради преустановяване на плащанията от страна на длъжника, „Банка
ДСК“ на основание чл.19.2 от Общите
условия към договора обявила кредита за предсрочно изискуем. По силата на
договор за покупко-продажба на вземания от 07.11.2013г. между „Банка” ДСК и
ищцовото дружество последното придобило процесното
вземане, след което с изрично пълномощно, дадено от цедента,
ищцовото дружество уведомило ответника за цесията при проведена среща в офис. В
условията на евентуалност ищецът счита, че ответникът е уведомен за цесията с
връчване на исковата молба по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор от
назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват по
основание и по размер. Оспорва се наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, като се твърди, че ответникът не е подписвал
процесния договор за кредит, погасителния план и ГПР към него. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност, като се сочи, че ищцовото дружество
и праводателят му са обявили предсрочна изискуемост
още през 2013г., от който момент са изтекли повече от 5 години. Евентуално се
прави възражение за частично погасяване на главницата по давност поради
обстоятелство, че се касае за периодични погасителни вноски, като счита за
погасени по давност всички вноски с падеж преди 16.04.2016г. Оспорва се цедирането на вземанията. Оспорва се неустойката като
неравноправна и недействителна по смисъла на ЗЗП.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищеца е представен договор за кредит за текущо
потребление, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д. на 19.11.2008г., по силата
на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ
размер на 8000 лева. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне
кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото
усвояване. Падежната дата за всяка вноска е определена на 30-то число от
месеца. Уговорено е, че за предоствения кредит
кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 14,95 %, а ГПР е посочено в
размер на 16,71 %. Приложен е погасителен
план.
Представени по делото са Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 07.11.2013г. между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на който продавачът „Банка ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „О.Ф.Б.”
ЕАД вземанията, посочени в приемо-предавателния
протокол срещу покупна цена. Видно от приемо-предавателния
протокол едно от прехвърлените вземания е това срещу К.С.Д. по договора от 19.11.2008г.
Видно от представено по делото пълномощно, „Банка ДСК”
ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията, които банката е цедирала с договора за
цесия от 07.11.2013г.
Представено е писмо, изпратено от „О.Ф.Б.” ЕАД до К.С.Д.,
с която уведомяват последния за прехвърлянето на вземането по силата на
договора за цесия от 07.11.2013г. Няма данни писмото да е достигнало до
адресата.
От заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че подписите положени за „кредитополучател“ в Договор за кредит
за текущо потребление от 19.11.2008г., погасителен план и Общи условия, са
изпълнени от К.С.Д..
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът също кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че сумата от 8000 лева по процесния договор за кредит е
предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД на
19.11.2008г. по банкова сметка ***. За
периода от 30.11.2008г. до 19.04.2013г. по сметката на кредитополучателя,
служеща за погасяване на кредита, е постъпила сума в общ размер от 6671,68
лева. От тази сума за покриване на главница са използвани 2156 лева, за
договорна лихва – 4472,73 лева, за санкционни лихви – 14,90 лева и за такса
закъснение – 28,05 лева. Съгласно чл.19.2. от договора на 02.04.2013г. е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като по вноска 50 е имало
забава в плащането над 90 дни. Към тази дата има падежирали
4 бр. вноски. Последното плащане по кредита е от 19.04.2013г. с вноска в размер на 339,85 лева, с която са
платени главница, договорни лихви, санкционна лихва и такса забава по вноска 50
и 51. По счетоводните книги общата дължима сума по кредита е в размер на
6583,72 лева, от които 5844 – незаплатена главница, 498,34 лева – договорна
лихва за периода от 30.01.2013г. до 17.09.2013г. и 241,38 лева – санкционираща
лихва за периода от 30.01.2013г. до 17.09.2013г. Това е изискуемият размер на
задължението към датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение и
изпълнителен лист – 18.09.2013г. Към датата на подаване на исковата молба –
16.04.2019г. по сметката на ищцовото дружество след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение са постъпили доброволни вноски в общ размер
от 710 лева, както следва: на 22.04.2014г. – 100 лева, на 18.06.2004г. – 100
лева, на 24.07.2014г. – 100 лева, на 09.09.2014г. –
100 лева, на 05.12.2014г. – 100 лева, на 17.09.2015г. – 60 лева и на
09.08.2016г. – 150 лева. Кредитното задължение е в размер на 5844 лева –
непогасена главница, 739,72 лева – договорна лихва за периода от 30.01.2013г.
до 17.09.2013г. и 495,01 лева – санкционираща лихва за периода от 30.01.2013г.
до 17.09.2013г. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е пояснило,
че със сумата от 710 лева са погасени разноски по делото, както и че
изчисленията си е направило като е приело, че е настъпила предсрочна
изискуемост на 02.04.2013г.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и са процесуално
допустими.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на иска ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията на банката по него, настъпване на условията за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, валидно сключени уговорки за редовна и наказателна лихва,
настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на
претенциите за лихви, валидно сключен договор за цесия с „Банка” ДСК, по силата
на който е придобил процесните вземания, както и уведомяване
на ответника за цесията от страна на
цедента. Ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт – плащане, давност и др.
Установи се по безспорен начин сключването на
процесния договор за потребителски кредит между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д.,
доколкото съгласно съдебно-почерковата експертиза положените
подписи за кредитополучател в договора, погасителния план и общите условия са
положени от ответника.
Установи се от заключението на ССчЕ
изпълнението на задълженията на банката във връзка с договора за кредита,
доколкото безспорно сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума
по кредита и същият е усвоен от длъжника. От съдържанието на договора се
установява, че страните са уговорили възнаградителна
(договорна) лихва.
Видно от представения договор за цесия вземанията на
банката по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето. В случая този кредитор изрично е упълномощил новия
кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и
което е допустимо в гражданските отношения. От ищеца е изпратено писмо с
уведомление за цесията, но няма данни същото да е получено от адресата. Следва
да се отбележи, че неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
Съдът намира, че в
настоящия случай не е доказано обстоятелството по обявяване на процесния кредит
за предсрочно изискуем. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия
случай няма никакви данни по делото за отправено от банката/ищцовото дружество
волеизявление към длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост, което да е
достигнало до адресата. От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че е
налице забава в плащане на вноска по кредита за повече от 90 дни, което
обстоятелство съгласно чл.19.2. от договора дава право на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това, както се посочи, щом изявлението
на банката не е достигнало до длъжника, не е настъпила и предсрочната
изискуемост. Няма данни за
изпращане/получаване на подобно изявление на банката преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Самото заповедно производство
първоначално се развива като едностранно такова, а видно и от приложените по
ч.гр.д. №13721/2013г. по описа на ВРС документи
заповедта за изпълнение е приета за редовно връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.6 от ГПК едва през 2019г.
С оглед на гореизложеното
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване на
ищцовото вземане по давност поради изтекъл петгодишен срок от обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита през 2013г.
Към настоящия момент и
предвид, че предявеният иск е осъдителен, а не установителен по чл.422 от ГПК,
евентуалното настъпването на предсрочна изискуемост през 2019г. (с връчване на
препис от заповедта за изпълнение или от исковата молба) е ирелевантно,
доколкото на 19.11.2018г. вече са падежирали всички
вноски по кредита. В този смисъла дължими се явяват всички незаплатени вноски
за главница и договорна лихва вноски съобразно погасителния план.
От ответника е направено и
възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вноските по кредита, като счита, че всички
вноски с настъпил падеж преди 16.04.2016г. са погасени по давност. Съдът намира
и това възражение за неоснователно по следните съображения:
На първо
място, трайно установена е практиката на ВКС, която съобразно която вземанията
по договор за кредит с анюитетни вноски се погасяват
с 5-годишна давност, а не с кратката тригодишна такава, предвидена за
периодични плащания. Последните
представляват самостоятелно обособени, еднородни престации,
независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това
всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни
задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това
не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части – в този смисъл Решение № 38/26.03.2019г. по гр.д. № 1157/2018г. на
ВКС, III т.о., Решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о., и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на
чл.290 ГПК/.
На следващо място, съдът
намира, че погасителната давност по договора за кредит започва да тече от
крайния падеж на същия, а не от падежа на всяка отделна вноска по погасителния
план. Този извод отново следва от обстоятелството, че кредит представлява заем,
а плащането на вноски съставлява съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, без да
превръща отделната вноска във самостоятелно вземане. В горепосоченото Решение № 38/26.03.2019г. по гр.д. № 1157/2018г. на ВКС,
III т.о., постановено по
чл.290 от ГПК, ВКС също приема, че петгодишната давност започва да тече от
крайния падеж по договора за кредит. В настоящия случай крайният падеж е
настъпил на 19.11.2018г., като петгодишна давност не е изтекла от този момент
до датата на подаване на исковата молба. Така или иначе ищецът е претендирал само вноски
за галвница, падежирали
след 16.04.2014г., а именно
при съобразяване на петгодишна давност, която тече от всяка вноска. В този
смисъл дори и да се преиме становището, че давността
тече за всяка вноска по отделно, то в конкретния случай възражението също е
неоснователно.
Трето, по отношение на претендираното вземане за договорна лихва, което се
погасява с кратка тригодишна давност, ищецът е претендирал такава само за
периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г., предвид което не е налице изтекла
давност независимо дали ще бъде прието, че същата тече за всяка вноска по
отделно или от крайния падеж по договора.
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е направил плащания
по договора за кредит, като със същите е погасил първите 50 вноски и частично
51 вноска. Предвид изложеното претендираните от ищеца
вноски от 66 до 119 са останали дължими, а съобразно погасителния план същите
са в общ размер от 5111,72 лева. Претендираният иск за главница е в размер на 5049,36 лева,
предвид което същият се явява изцяло основателен.
По отношение на договорната
лихва дължими се явяват претендираните вноски след
15.04.2016г. до крайния падеж по договора – 19.11.2018г., които съобразно
погасителния план са в размер на 608,89 лева. Претендираният
иск за договорна лихва е за сумата от 651,59 лева, предвид което същият се
явява основателен за сумата от 608,89 лева и неоснователен за разликата над тази
сума до предявения размер от 651,59 лева.
По отношение на претенцията
за наказателна лихва/надбавка за забава същата се основава на клаузата на
т.19.2 от Общите условия към процесния договор за кредит, съгласно която при
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие,
а до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ответникът е направил възражение за
нищожност на тази клауза като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Съдът намира, че
в настоящия случай не е необходимо да обсъжда дали клаузата е неравноправна,
доколкото тя е предвидена при предсрочна изискуемост, а се установи, че такава
не е настъпила. В този смисъл не е възникнало и основание за начисляване на
наказателна лихва по т.19.2 от Общите условия към процесния договор за кредит.
Доколкото ищецът е заявил претенцията си именно по тази точка, то искът се
явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на
333,76 лева за платена държавна такса, 659,19 лева за депозит за особен
представител на ответника, 250 лева за депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение (същият размер с оглед фактическата
и правна сложност на делото съдът намира за справедлив), от които ответникът следва да заплати 1302,15
лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС направените
разноски за депозит за вещо лице (по съдебно-почеркова
експертиза) съобразно уважената част от исковете, а именно сума в размер на 180,48 лева, а
ищецът следва да заплати направените разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска в размер на 19.52 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 5049,36 лева, представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление от 19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д. по
погасителни вноски, падежирали в периода от
30.04.2015г. до 30.09.2018г. (вноски 66-119), което задължение е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г., на основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр.
с чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата
от 608,89 лева, представляваща
договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2008г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д., за периода от 15.04.2016г. до
15.04.2019г., което задължение е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г.,
на основание чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 608,89 лева до предявения размер от 651,59 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане
на сумата от 569,11 лева, представляваща
наказателна надбавка, начислена на основание чл.19.2 от Общите условия към
договор за кредит от 19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К.С.Д., за
периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г., което задължение е цедирано
на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г., на основание чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1302,15 лева,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
в полза на ВРС сумата от 180,48 лева,
представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** полза на ВРС сумата от 19.52 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: