Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 2788 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът „***”
**, гр. В. e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.Х.Г.,
ЕГН ********** за следните суми: 61,77 лв. главница за периода от 21.02.2018 г.
до 21.03.2018 г., 5,05 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
23.03.2018 г. до 20.02.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото - 25,00 лв. за държавна такса.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, касаещо
претенцията за главница.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: *****. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане за главница така, както е заявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът счита, че предявеният иск е допустим, и
основателен. В проведеното открито съдебно заседание е заявил, че признава
предявения иск.
С молба с
вх. № 3512/21.02.2020 г. ищцовото дружество моли да бъде постановено решение с
оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г.Х.Г. следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 275,00 лв. /държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител/.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 25,00 лв. /държавна такса/, като с оглед изхода на делото, на ищеца
следва да му бъде присъдена сумата в цялост.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ, че Г.Х.Г., ЕГН ********** дължи на „****” ***, гр. В., ЕИК **** сумата от 61,77 лева, представляваща цена за доставени, но незаплатени *****
услуги на адрес: ***** за периода от 21.02.2018 г. до 21.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2019 г. до
окончателното ѝ погасяване, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 879/02.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1344/2019
г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Х.Г., ЕГН ********** да заплати
на „***”
***, гр. В., ЕИК **** сумата от 275,00 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 2788/2019 г. по описа
на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител/, както и сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 1344/2019 г. по описа на
РС гр. Враца /държавна
такса/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: