Решение по дело №12470/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4398
Дата: 16 юни 2017 г. (в сила от 27 февруари 2018 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20141100112470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2014 г.

Съдържание на акта

 

                                   Р Е Ш Е Н И Е

 

                               гр. София, 16.06.2017 г.

 

                                

                       В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

            

                                                          Председател: Росен Димитров

 

 

при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12470 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ/отм/.

Ищцата Д.В.       Д., чрез адв. В.А. е предявила против Г. Ф.*** иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания, получени вследствие на ПТП в размер на 40 000 лв. ведно с лихва върху тази сума считано от 25.12.2012 год.  до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Ищцата твърди, че на 25.12.2012 г, около 18.00 часа, в с. В., обл.П. е пострадала вследствие настъпило ПТП. Твърди,че произшествието е настъпило по вина на водач на неидентифициран лек автомобил , който ударил я с предната част на МПС-то, след което напуснал местопроизшествието,като вследствие на описаното ПТП е получила фрактура на дясната подбедрица.

Твърди,че по случая е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител, който и към настоящия момент не е установен, а делото е спряно поради тези причина.

моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в посочения размер , ведно със законната лихва от датата на увреждането и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът Г. Ф.оспорва иска - по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и уврежданията на ищцата. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва като твърди, че постановения отказ е по вина на ищцата, който не е представил изисканите му документи. Претендира разноски. 

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

От представената по делото прокурорска преписка № 863/2013 год. на РП гр.П. се установява,че е било образувано досъдебно производство по сигнал на Л.П.Д.,майка на ищцата Д.В.Д.,за това,че на 25.12.2012 г, около 18.00 часа, в с. В. дъщеря й е била блъсната от неидентифицирано МПС и са й нанесени телесни увреждания.  Досъдебното производство е спряно с  Постановление за спиране на наказателно производство от 23.04.2013 г. , поради неразкриване на извършителя на деянието.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се установява,че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука, ищцата е получила  закрито счупване на костите на дясната подбедрица в долната им част.По своят вид претърпяното счупване е било вътреставно, тъй като е било локализирано в областта на дясната глезенната става. Извършена е операция за фиксиране на счупените кости. Претърпяното счупване на дясната подбедрица е довело до ограничение на движенията на десния долен крайник за срок около 3 месеца.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото се установява,че вероятната скорост на автомобил с ремарке, което се твърди да е причинило уврежданията на ищцата е била в рамките на 35-30 км.ч.

По делото са представени писмени доказателства, че ищцата е сезирала Гаранционния фон с искане за изплащане на обезщетение, след което ответникът е поискал представянето на допълнителни документи и на основание непредставянето им на 31.07.2014 год. е постановил отказ за изплащане на обезщетение .

По предявения иск и при така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.за изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, от неустановено моторно превозно средство с неустановен водач, от него да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт и да е налице предпоставката по чл.288, ал.11 от КЗ (отм.) .

На общо основание тук важи изискването по отношение на неустановения водач на МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, вкл. негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Г. Ф.ще бъде основателна.

От събраните в производството доказателства не можа да се установи по категоричен начин твърдението на ищцата,че е получила увреждания от неизвестен автомобил при ПТП на 25.12.2012 год. По делото няма нито едно пряко доказателство,че счупването на дясната подбедрица на ищцата е настъпило при ПТП /за косвени могат да се приемат медицинската епикриза и сигнала подаден до полицията от майката на пострадалата/, а по отношение твърденията за механизма на настъпването му няма и косвени доказателства.

Дори да се приеме,че все пак е налице произшествие на въпросното място и час , при което да е пострадала ищцата, няма никакви доказателства за наличие на противоправно деяние от страна на водача на неидентифицираното МПС. За разлика от вината,за противоправността няма презумпция и това ясно е указано на ищцата с определението по чл.140 ГПК. След като последната не е ангажирала доказателства /отказала се е от допуснатия в тази насока свидетел/ за противоправно поведение на водача на автомобила, то съдът следва да приеме,че този факт не е установен по делото и оттук,че не е налице деликт и съответно основание за отговорност на ответника за обезщетяване на търпените от пострадалата вреди.

 Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Водим от горното, съдът        

 

                                     Р   Е   Ш   И   :

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от  Д.  В. Д. с ЕГН ********** *** съдебен адрес:*** чрез адвокат В.Т.А. против Г. Ф.*** иск с правно основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ/отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 25.12.2012 г. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.         В.     Д. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф.*** сумата от 150 лв.  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: