Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V граждански състав, в
открито заседание на 26.02.2014г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 573 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от Л.З.М. ***, против Д.К.Я. ***, в
която се твърди, че страните са във фактическо съжителство от 20 години и от
него имат родени 7 деца. Твърди, че ответника системно упражнява насилие върху
нея, като в последно време насилието и заплахите са ежедневни и всяка вечер в
дома и идва патрулка, т.к. ответника нахлува в къщата с брадва или нож.
Посочва, че последния акт на насилие е извършен на 04.02.2014г., около
14.00часа, когато ответника нахлул в жилището и, удряйки вратата с крак,
наричал я „духачка, курва, проститутка”, отправял заплахи, че ще я пребие, ще и
отреже двата крака да не може да излиза, ще и отреже ушите, че като се погледне
в огледалото да се сеща кой е той, я ударил в областта на главата с юмрук. За
тези нейни твърдения молителката е приложила и декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като в нея е посочила, също и че при посочените на 04.02.2014г. действия,
ответника е размахвал брадва. Представени са писмени доказателства. Направено е
искане за прилагане по отношение на ответника на мерки по чл. 5 ал. 1, т. 1, 3,
и 4 от ЗЗДН.
Ответникът взема становище по
молбата, че с молителката живеят заедно, но тя лъже и преувеличава, че нищо от
посоченото в молбата не е вярно, че я е заплашвал, но шега, а тя е викала
полицаите и си е измисляла. Не счита, че
е извършил домашно насилие спрямо молителката.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното: Не се спори между страните, че живеят при
условията на фактическо съпружеско съжителство на адрес гр. ***. Молителката е
представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че
декларира, че последния акт на насилие е от 04.02.2010г. около 14.00часа,
когато Д.Я., влизайки в жилището и, ударил вратата с крак, започнал да я обижда
като я наричал „духачка, курва, проститутка”, отправял заплахи, че ще я пребие,
ще и отреже двата крака да не може да излиза, ще и отреже ушите, че като се
погледне в огледалото да се сеща кой е той, размахвал брадва и я ударил в
областта на главата с юмрук. По делото е представен и Доклад от 05.02.2014г.,
изготвен ден след извършване на твърдяния акт на домашно насилие от Център за
социална рехабилитация и интеграция на жени и деца, претърпели насилие –
Сдружение Център Отворена врата гр. Плевен. В него са възпроизведени твърдения
на молителката, че през съвместното съжителство от 20 години с ответника, тя е
била подлагана на системен психически, а и на физически тормоз, че преди 5
години след злополука и операция на главата, ответника е започнал системен
физически тормоз и злоупотреба с алкохол. Твърди се, че след като употреби
алкохол, ответникът става агресивен, руши общото имущество и заплашва живота и
с нож или брадва. Твърди се, че преди три години ответника в такова състояние я
е намушкал с нож в областта на ръката и шията и му е издадена ограничителна
заповед за една година, но след този срок заживели отново заедно, т.к.
ответника бил със две счупени ръце и счупен крак. След инцидента на 04.02.2014г. състоянието на
молителката е преценено в доклада като такова с висок риск за живота и здравето
и и това на децата им, че те живеят в непрекъснат страх, което е нездравословно
и увреждащо за молителката и за нормалното физическо и психическо развитие на
децата. Във връзка с този Доклад, съдът служебно е извършил справка по делото
от САС при ПлРС, при което е установено, че с Решение от 31.03.2010г. по гр.д.
7199/2009г., по повод подадена молба по чл. 4 от ЗЗДН от същата молителка,
спрямо ответника Д.К.Я. са постановени мерки за закрила по чл. 5 ал. 1 т. 1, 2,
3 и 5 от ЗЗДН за максималния предвиден
към онзи момент срок от 1 година. Също така служебно е изискана справка за
съдимост на ответника, от която се установява, че той е осъждан два пъти, като
по първото осъждане е реабилитиран през 1997г., а второто му осъждане през
2012г. е било за опит за кражба, с наказание три месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
За установяване на фактическата
обстановка на 04.02.2014г., по делото е представен протокол за предупреждение
но осн. чл. 56 от ЗМВР, от който е видно, че на ответника е отправено
предупреждение да не отправя заплахи за убийство и саморазправа, както и да не
нанася психически тормоз над Л.З.М. и над децата и. Всички спорни въпроси да се
решават по законоустановения ред. Разпитани като свидетели, служителите от І
РУП Плевен - Д.Б.И. и И.Х.И., посочиха че познават
страните по делото и че многократно са били викани от молителката на адреса, с
оплаквания от нея, че ответника е пиян, заплашва децата и нея с ножове. Св. И.
посочи, че на датата са били повикани по телефона, заварили са ответника легнал
на леглото в къщата, до него имало нож. Молителката била притеснена, казала, че
той я ударил, но белези не видял, децата се били свили на другото легло, тя
казала, че иска да се махне и полицаите го извели от дома. Посочи, че пред
къщата имало брадва, но не забелязал вратата дали е разбита. Ответника казал,
че молителката лъже, но бил видимо много пиян, миришел на алкохол, говорел
завалено, не можел да ходи, паднал няколко пъти в снега, когато излязъл от
къщата. Тзи свидетел посочи, че спрямо тях ответника не бил агресивен,
изпълнявал всичко, което му разпореждали. Посочи, че в къщата не е виждал
големите синове на страните. Този
свидетел заяви, че знае, че по повод ограничителна заповед ответника е бил
задържан преди съдебното заседание както и че многократно е бил предупреждаван
от полицията за поведението си. Св. Х. посочи, че адреса на страните е
многократно посещаван по повод пиянски скандали, че на 04.02.2014г. отново били
извикани, видели ответника легнал гол до кръста на легло в къщата, че
молителката казала, че и нанася и физически и психически тормоз, но следи от
побой не видял по нея. Ответника подписал протокола за предупреждение с много
увещания, мърморел, но не бил агресивен. Бил видимо пиян, падал в снега, но
отишъл доброволно при брат си на друг адрес. Този свидетел също посочи, че
синове на страните в къщата не са виждали.
Като свидетели по делото бяха разпитани и св. Ц. Я., син на страните, и К. Г.,
син на молителката. И двамата заявиха, че не са присъствали на 04.02.2014г. в
дома на майка си и не са били свидетели нито на отношенията между страните нито
на идването на полицаите. Св. Я. посочи, че често родителите му се карат,
пищят, че баща му заплашва майка му, а тя от своя страна преувеличава и взима
нещата навътре. Този свидетел посочи, че въпреки делото, майка му и баща му
продължават да живеят заедно на адреса. Заяви, че нещата, не са били така както
майка му твърди, и въпреки това посочи, че баща му пие, и тогава се карат с
майка му, като е чувал баща му да използва обидни и нецензурни думи, защото
смята, че баща му ревнува. Св. К. Г. заяви, че въпреки документите, смята, че е
биологичен син на ответника, живее на същия адрес, но в друга къща, посочи че
скоро е разбрал от майка си за случая на 04.02., не е присъствал, но че често
страните се карат, че и двамата викат и употребяват нецензурни думи, че не е
виждал ответника да бие майка му, а само се карат и той ляга и заспива.
При така установеното, съдът
прави следните изводи: От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 05.02.2014г., е в едномесечния срок от
твърдяния акт на домашно насилие – на 04.02.2014г., т.е. същата е допустима,
съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Не се спори, че ответникът и молителката са били
във фактическо съпружеско съжителство – основание за активната легитимация на молителката
по чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. Представената декларация от молителката, сочеща упражнено
психическо и физическо насилие спрямо нея на 04.02.2014г., представлява
самостоятелно доказателство за такова насилие, съгласно чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН, освен ако не се обори от представени
от ответника доказателства. В случая такива доказателства по делото не бяха събрани – всички
разпитани по делото свидетели не са били очевидци на поведението на ответника в
жилището на молителката, поради което техните показания не биха могли да оборят
твърденията и. Напротив – всички доказателства – докладите от Център за
социална рехабилитация и интеграция на жени и деца, претърпели насилие –
Сдружение Център Отворена врата гр. Плевен, показанията на свидетелите,
служители на РУП, че на посочената дата ответника е бил много пиян и
неадекватен, а молителката – много уплашена, показанията на св. Я. и Г., че ответника пие и
то често и в скандалите заплашва и обижда майка им, макар и косвено, но
подкрепят твърденията за лошите отношения, предишни актове на домашно насилие
от ответника спрямо молителката и наличието на риск за нейното здраве и живот.
Фактът, че домашно насилие от ответника спрямо ищцата е установявано вече по
гр.д. 7199/2009г. на ПлРС, че на ответника са налагани множество мерки за
закрила по ЗЗДН и то за максимално предвидения от закона срок, че в предходен
случай е имало сериозно нараняване на молителката с нож, сочи, че ответника,
дори и при нисък интензитет на насилие, било то и само психическо, предизвиква
страх у молителката, както за здравето, така и за живота и. Поради горното, съдът,
въпреки че кредитира показанията на всички свидетели, т.к. те не си
противоречат в основната им част, не приема твърденията на двамата сина на
молителката, че каквото и да е станало на 04.02.2014г., тя е преувеличила
излишно. Поради горното, съдът приема, че са доказани извършени актове на
домашно насилие от ответника спрямо молителката на посочената дата 04.02.2014г.,
като по смисъла на закона, те са различни по своя характер – както физическо
насилие, така и психическо и емоционално такова.
Поради изложеното, съдът намира, че
молбата е основателна и доказана, и на ответника следва да бъдат наложени предвидените
в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката, забрана да приближава молителката
и нейното жилище. Следва, съдът служебно да постанови и друга мярка за закрила
-задължаване на ответника за посещава специализирани програми за лица,
извършили насилие, т.к. по делото се доказа наличие на често агресивно
поведение и психически тормоз от ответника спрямо молителката, предходни актове
на насилие, наведоха се твърдения от свидетелите и за такива и след завеждане
на настоящето производство. Съдът счита, че забраната по т. 3 следва да бъде за
срок от 10 месеца, т.к. ответника е болен човек, както е твърдяла и самата
молителка, а също така този срок се явява разумен за стабилизиране на
отношенията между страните и за въздействие върху ответника на специализираната
програма, която е задължен да посещава. Поисканата мярка по чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН – временно определяне местоживеенето на деца при майката, е оттеглена, за
нея уточнение и доказателства не са представяни по делото, въпреки указанията
на съда.
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4
от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
Следва да бъде указано на
ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейските органи,
констатирали нарушението, следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер на 25.00 лв. по сметка на
ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5, ал.1, т.1, 3 и 5 от Закона за
защита срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗСДН, Д.К.Я., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Л.З.М., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на Д.К.Я., ЕГН ********** ***, да приближава Л.З.М., ЕГН **********, жилището и в от гр. ***, за срок от 10 месеца, считано
от днес – 26.02.2014г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН Д.К.Я., ЕГН ********** ***, да посещава специализирана програма за извършители на насилие в гр.Плевен, Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие - Община Плевен.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за постановената мярка
за закрила на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА и решението на основание чл. 16 ал.3 от ЗЗСДН да се връчи на страните и на полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.К.Я., ЕГН ********** ***, че в случай на неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което ще бъде уведомена и прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН Д.К.Я., ЕГН ********** ***, да заплати глоба в размер на 200.00 лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН Д.К.Я., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25.00 лв. както и 5.00 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие - Община Плевен за изпълнение на наложената мярка на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: