Решение по дело №57985/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Силвия Стефанова Хазърбасанова
Дело: 20241110157985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13536
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110157985 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. В. В. против ЗЕАД „Б...“, с която е предявен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв., частичен иск от
10 000 лева представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди, съставляващи
нанесени щети върху л.а. „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ от настъпило застрахователно
събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното
пращане.
В открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато изменение в размера на иска чрез увеличаването му до сумата от 945 лв.,
частичен иск от 10 000 лева.
Ищецът С. В. В. твърди, че на 12.07.2024 г. настъпило застрахователно събитие, при
което бил увреден л.а. „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ, като щетите били описани в
приложения Опис на щети по заведената пред ответника претенция – облицовка задна
броня, за боядисване; задна врата дясна – увреда степен 1 и за боядисване; спойлер задна
броня - мат. Автомобилът бил застрахован по договор за застраховка Пълно Каско с
ответника, обективиран в полица № 4704231200004724/20.07.2023 г. Ищецът предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по доброволен ред пред
ответника, за което била образувана щета № 51-01300-07102/15.07.2024 г. Поради това
ищецът предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 100
лв., частичен иск от иск в размер на 10 000 лв., остатък от обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи нанесени щети върху л.а. „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ от
настъпило застрахователно събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024
г. до окончателното пращане. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Б...“ оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
изплатеното вече обезщетение в размер на 148.20 лева е изцяло съобразено с методиката,
заложена в Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“ на ответника. Моли за
отхвърляне на иска и присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, като в негова тежест е да установи и твърдяното
неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че е съществувало валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Каско Стандарт“ между ответника и собственика на л.а. „Порше МАКАН“, рег.
№ СО ... СТ, както и заведена при ответника щета № 51-01300-07102/15.07.2024 г., по която
било изплатено на 22.07.2024 г. застрахователно обезщетение за сумата от 148,20 лв.
По делото не е спорен механизмът на настъпване на процесното ПТП, тъй като след
сезиране на ответника с извънсъдебна претенция, регистрирана под номер 51-01300-
07102/15.07.2027 г., застрахователят е изплатил сумата от 148,20 лв., съдът приема, че с
извънпроцесуалното си поведение застрахователят не оспорва фактите относно настъпване
на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по договор за застраховка „Каско
Стандарт“ нито претърпените от процесното ПТП имуществени вреди, които са описани в
Опис на претенция № 51-01300-07102/15.07.2027 г. Ето защо съдът намира, че е налице и
втората предпоставка, а именно настъпило застрахователно събитие.
От изслушаната автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че към датата на застрахователното събитие – 12.07.2024 г. процесният
автомобил е бил в експлоатация 10 години, 1 месец и 10 дни от датата на първоначалната
регистрация като за датата на първоначална регистрация няма данни. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1093.20 лв. Ирелевантни са
съображенията на ответната страна, досежно размера на предявения иск, отчитайки
методиката, заложена в Общите условия на застраховка „Каско Стандарт“. Безспорно
застрахователният договор се сключва при Общи условия, които ставата част от
съдържанието на договорното правоотношение, но само доколкото същите не противоречат
на императивни материалноправни разпоредби. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайната съдебна практика, възприета с решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о., решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г.
на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната
уредба, тъй като принципът на обезвредата, възприет от отменения закон е възпроизведен и
в новия закон, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото количество и качество като
2
увредената вещ. Поради изложените съображения е ирелевантно изложеното възражение в
отговора на исковата молба.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът намира за пълно
и главно доказано обстоятелството, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП,
съставляваща покрит застрахователен риск. Спорът по делото се съсредоточава по въпроса
за размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Размерът на причинените вреди се установява от изслушаното по делото заключение
на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата,
определена към датата на ПТП възлиза на сумата от 1093.20 лв. От тази сума следва да се
приспадне извършеното от ответника извънсъдебно плащане в размер на 148,20 лв. с
преводно нареждане от 22.07.2024 г., поради което и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес предявеният иск следва да се уважи в пълния предявен размер от 945
лв., заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата от 100 лв., а за увеличението от 845 лева, считано от
поискването – 10.06.2025 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата от 50 лв. държавна такса,
депозит за вещо лице 200 лв. и възнаграждение за един адвокат 480 лв., при условията на
чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗEАД „Б...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „П..., да заплати на С. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Г...., вх. А, ет.4, ап.10А, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 100 лева,
частичен иск от 10 000 лева представляваща остатък от обезщетение за имуществени вреди
на л.а. „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ от настъпило застрахователно събитие на
12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 01.10.2024 г. до окончателното плащане и сумата
от 845 лева, частичен иск от 10 000 лева представляваща остатък от обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи на л.а. „Порше МАКАН“, рег. № СО ... СТ от настъпило
застрахователно събитие на 12.07.2024 г., ведно със законната лихва от 10.06.2025 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 250 лева, разноски
в производството.
ОСЪЖДА ЗEАД „Б...” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „П... да заплати на адвокат Д. Р. Т., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността гр. София, бул. „Г...., вх. А, ет.4, ап.10А, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото на ищеца С. В. В., ЕГН ********** в размер на 480 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

3
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4