РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330106156 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2,
вр. с чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда.
Ищецът е предявил срещу ответника, обективно съединени искове за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 373,35 лева,
представляваща остатък след частично изплатени 100 лева от дължимо трудово
възнаграждение за м. декември 2020г.; сумата от 504,39 лева дължимо трудово
възнаграждение за м. януари 2021г.; сумата от 201,75 лева дължимо трудово
възнаграждение за 8 дни от м. февруари 2021г. и сумата от 206,34 лева дължимо
трудово възнаграждение за 9 дни за периода 01.03.2021г. – 15.03.2021г., законна лихва
от 31.03.2022г. и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника в процесните периоди на
длъжност „****”, с ОМВ 610 лева. Съгл. нов ТД, ТВ било определено на 650 лева на
длъжността „ш.“, като ТПО било прекратено със заповед № *** от 16.03.2021г.
Съгласно клаузите на трудовия договор ТВ се изплащало до края на месеца, следващ
месеца, за който се отнася. Всички така посочени суми не й били платени. Ето защо
моли да се осъди ответника да заплати така посочените суми на ищеца, ведно със
законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и
присъждане на разноски по делото.
В срока за отговор не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор № *** от
30.07.2020г., трудов договор № *** от 11.03.2021г. и извадка от трудовата книжка на
1
ищцата се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово
правоотношение на основание трудов договор на длъжността „****”, с ОМВ 610 лева,
както и на длъжността „ш.“ с ОМВ от 650 лева, като ТПО било прекратено, считано от
16.03.2021г. на осн. член 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза на в.л. С.К., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Видно е от заключението, че начисленото трудово
възнаграждение на ищцата в нетно изражение за периода 1.12.2020 г. до 16.03.2021г. е
в размер на общо 1217,92 лева. Съобразно заключението на в.л. ищецът е изменил
исковете си.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си
задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В
тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи
на друго основание.
За да се уважи иска за заплащане на обезщетение за забава е необходимо да се
установи, че се касае за лихвоносно вземане, датата на падежа на всяко вземане и
размера на обезщетението за процесния период.
От представените доказателства безспорно се установи, че през процесния
период ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, че е
полагал труд, че трудовото правоотношение е прекратено, че дължимото нетно ТВ за
процесния период възлиза на сумата от 1217,92 лева.
В случая съдът намира, че ответната страна не доказва да е изплатила трудово
възнаграждение на ищеца. Трудовото възнаграждение представлява установено с
писмен акт парично задължение, като същото следва да се плати в брой срещу подпис
във ведомостта, срещу разписка или по банков път. Доказателства за неговото плащане
могат да бъдат само писмени, удостоверяващи постъпването на сумата у ищеца –
подпис върху ведомостта, подпис върху разписка (РКО), или преводно нареждане и
заверяване банковата сметка на работника/служителя със съответната сума. В случая
липсват доказателства за надлежно плащане на ТВ на ищеца, поради което исковете за
заплащането му се явяват доказани по основание и размер.
Ето защо исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца ТВ за
периодите, посочени в исковата молба съобразно изменените им размери.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй
2
като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, считано от 31.03.2021г..
С оглед изхода на спора на адв. на ищеца адв. А.П. следва да се присъдят
разноски за адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за един иск в размер на
300 лева, тъй като се касае за предявен един иск за заплащане на трудово
възнаграждение, а не два, както е посочено в списъка за разноски. Същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лева - ДТ по
иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ. В негова тежест следва да се възложат и
направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 100 лева, като следва да
бъдат заплатени по сметката на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Й. АТ. К., ЕГН
********** следните суми: сумата от 233,10 лева, представляваща остатък след
частично изплатени 100 лева от дължимо трудово възнаграждение за м. декември
2020г.; сумата от 622,41 лева дължимо трудово възнаграждение за м. януари 2021г.;
сумата от 248,97 лева дължимо трудово възнаграждение за 8 дни от м. февруари
2021г. и сумата от 113,44 лева дължимо трудово възнаграждение за 9 дни за периода
01.03.2021г. – 15.03.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 31.03.2021г. до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. А.П. адв.
възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА МЕТЕКС ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми:
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата
от 100 лева разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от 8.02.2022 година – денят, който съдът е посочил, че ще
обяви решението си и от който ден тече срокът за обжалването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3