РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Велико Търново, 04.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в
съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря Ст. М., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 576 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е за разглеждане на
искова молба, подадена от К.М.Т. ***, против Областна дирекция на МВР – гр. В.
Търново. Ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица при ответника - младши автоконтрольор Емил Соколов и началника на РПУ – В. Търново – Никола
Терзийски, които не са установили релевантните обстоятелства при настъпило ПТП,
включително бил ли е предотвратим ударът, налице ли е съпричиняване, по какъв
начин са били разположени участниците в произшествието на пътното платно, са му
причинени имуществени вреди, представляващи извършени от него разходи за ремонт
на автомобил ВАЗ 2101 с ДК № ВТ 8489 АХ, които застрахователят е отказал да му
заплати, както и неимуществени вреди, състоящи се изживяване на лични
неудобства и притеснение, защото бил принуден да се явява неколкократно на
презаверка на издаденото му наказателно постановление, като през това време при
проверки търпял негативно отношение от служители на пътна полиция, при
установяване, че управлява автомобила си с наказателно постановление, вместо с
контролен талон. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди в размер на 480,00 лв., и неимуществени вреди, които ищецът оценява на в размер на
2 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2009 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съобразно списък, който се представя с писмената защита. В
определения му от съда срок пълномощникът на ищеца представя писмена защита вх.
№ 5865/ 23.11.2009 г., като към нея не е приложен списък на извършените
разноски по делото, такъв не се сочи като приложение и в самата защита.
Ответната
страна – Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск. Счита същия на първо място за недопустим,
тъй като се претендират вреди, причинени от органи и длъжностни лица, при
извършването на правораздавателна, а не на административна дейност, които не
подлежат на обезщетяване по реда на настоящото производство. Алтернативно моли
отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан по аргументи, подробно
изложени в писмено становище на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново.
Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, в размер
посочен в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В последното по делото открито съдебно заседание Окръжна прокуратура – В. Търново, редовно уведомени от предходно заседание, не изпращат представител.
В производството по делото от
съда са приобщени като доказателства документите, представени с исковата молба,
тези съдържащи се в н.а.х.д. № 1057/ 2008 г. по описа на Районен съд – В.
Търново и представената от ответника справка за за нарушител от региона,
издадена на 01.09.2009 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– В. Търново. Изслушани са показанията на свидетелите Десислава Петрова, Марин Т.,
Т.Я., Д.Т., П. Хаджирачев и М.К..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На дата
15.02.2008 г., в гр. В. Търново, на кръстовище на ул. “Хан Аспарух” с ул.
“Любен Каравелов”, при № 69 на ул. “Любен Каравелов”, ищецът управлявайки
собствения си лек автомобил марка “ВАЗ 2101”, рег. № ВТ 84-89 АХ /рег. талон на
л. 9 по делото/, излизайки от път без предимство, е станал участник в
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил “Рено”, рег. № ВТ 63-91 АК –
таксиметров автомобил, управляван от Т.М.Я., с причинени материални щети по
двете моторни превозни средства. От събраните по делото доказателства се
установява, а и между страните не се спори, че на мястото на произшествието са
пристигнали служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДП – В. Търново – Емил
Василев Соколов и П.Р. Хаджирачев, които са издали протокол за ПТП № 986465/
15.02.2008 г., подписан от участниците в произшествието. Съгласно съдържанието
на последния, автомобилът на К.Т. е претърпял деформация на предната част.
Съгласно отразеното в протокола за ПТП, към момента на настъпване на
произшествието водачът К.Т. е със сключена застраховка „гражданска отговорност“
в ЗПЗАД „Армеец“, а водачът Тошко Я. – със сключена застраховка в ЗК „Български
имоти“ АД – обстоятелства, които не се спорят между страните. Също така се
доказва, че от Емил Василев Соколов – мл. автоконтрольор в РПУ – В. Търново е
бил съставен и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 973/
15.02.2008 г., извършено от Т., чрез непропускане на кръстовище на участник в
движението, движещ се по път с предимство и за управление на ППС със
свидетелство с изтекъл срок на валидност. Ищецът е направил своите възражения
срещу констатациите в АУАН при съставянето му и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не са били обсъдени в хода на развилото се административнонаказателно
производство и с Наказателно постановление № 973/08 от 24.03.2008 г. Николай
Павлов Терзийски, в качеството си на началник на РПУ – гр. В. Търново и
наказващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на К.М.Т. за
извършено от него нарушение по чл. 179,
ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, административно наказание „глоба“, в
размер на 100 лева. Наказателното постановление е било обжалвано по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и с Решение № 70/ 20.03.2009 г. по н.а.х.д. № 1057/ 2008 г. на
Районен съд – В. Търново, влязло в сила на 15.04.2009 г., е било отменено.
Решаващият съд по наказателното административен характер дело е изложил мотиви
за незаконосъобразност на НП, поради допуснато съществено нарушение на
процесуални правила – неизясняване от страна на актосъставителя и наказващия
орган в административната фаза на производството, в пълнота на механизма на ПТП
и на причините за настъпването му, както и необсъждане на възраженията на Т.,
относно причините за настъпване на произшествието. От извършените върху самото
НП заверки се е видно, че К.М.Т. е управлявал МПС с посоченото наказателно
постановление през периода до 23.04.2009 година. Съгласно установяващото се от
предметното съдържание на фактура № 457/ 24.06.2009 г., издадена от ЕТ „Христов
– Д. Христов“ - с. Самоводене и приложения към нея касов бон от електронен
касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/, на посочената във фактурата дата, К.М.Т.
е заплатил за смяна на преден капак, престилка, радиатор, перка, решетка и
боядисване сумата 480,00 лева. По делото се доказва, че от инспектор и вещо
лице при ЗК „Български имоти“ АД е съставен опис заключение по щета №
200808040010100062 на лек автомобил „ВАЗ 2101“ с ДК № ВТ 84-89 АХ, собственост
на К.М.Т., без да се установява датата на изготвяне на описа. Също на
неустановена по делото дата, от лице, подписало се като управител на ЗК
„Български имоти“ АД – В. Търново, на основание чл. 271 от Кодекса за
застраховане, е отказано изплащане на обезщетение на Т. по посочената по-горе
щета, поради непредставен документ за приключване на съдебното производство. С писмо изх. № 11-2365/ 16.06.2009 г. на Пл. Ценков -
директор „Ликвидация“ при ЗК „Български имоти“ АД – гр. София, на ищеца е било
отказано заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 200808040010100062
, тъй като съгласно Решение № 70/ 20.03.2009 г. на ВТРС съдът е отменил НП №
973/08 от 24.03.2008 г. само на процесуални основания, без да вземе отношение
по въпроса за вината за настъпилото ПТП на застрахования в ЗК „Български имоти“
АД – гр. София водач. От свидетелските показания на Десислава Петрова и Марин Т. се установява, че през пролетта и лятото на
2008 г. от органи на полицията са били извършвани проверки на ищеца, като
според свидетеля Марин Т., при някои от тези проверки са били съставяни и
актове за установяване на административни нарушения – факти, които се
установяват и от представената от ответника справка за нарушител от региона. От
показанията на посочените свидетели не се установява въпросните АУАН да са били
съставяни при липса на основание, такива обстоятелства не се твърдят и от
ищеца. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.Т.,***. на 10.11.2009 г.,
в частта им за настъпването на ПТП, доколкото същите са в противоречие с
показанията на същото лице, дадени в с.з. на 14.10.2008 г., в производството по
н.а.х.д. № 1057/ 2008 г. на ВТРС /л. 29 от делото/, досежно местонахождението
на този свидетел при настъпването на ПТП и моментът на пристигането му на
мястото на произшествието, поради което не се установява по категоричен начин,
че същият е очевидец на ПТП. Свидетелските показания на разпитаните в хода на
съдебното дирене Т.Я., П. Хаджирачев и М.К. установяват, че пътно транспортното
произшествие на 15.02.2008 г., за причиняването на което на ищеца е било наложено
административно наказание е настъпилото на пътен участък с ограничена от
паркирани в района на кръстовището автомобили видимост, но при нормални за
сезона метеорологични условия, като в момента на настъпването на самото ПТП
ищецът, който е излизал от път без предимство, при наличието на пътен знак Б2
“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, е бил навлязъл в кръстовището. След около 10 минути на
място са пристигнали служители на пътна полиция Емил Василев Соколов и П.Р.
Хаджирачев, които са извършили оглед и проверка на водачите за употреба на
алкохол, без измерване на спирачния път на двата автомобила и по-точно този на
движещия се по пътя с предимство, за когото от ищеца се поддържа, че се е
движел с превишена скорост. Те са съставили протокол за настъпилото ПТП и АУАН
на ищеца, при което е имало известни пререкания между тях и К.Т. и Д.Т. относно
необходимите действия, които следва да бъдат извършени при установяването на
ПТП и относно вината на ищеца за настъпването му. Горните обстоятелства се
установяват от показанията на посочените свидетели, които в тази си част са
безпротиворечиви и следва да се кредитират като достоверни. При съставянето на протокола
за ПТП е присъствал и собственикът на таксиметровия автомобил Николай Иванов,
без по безспорен начин да се установява, че същият е влязъл в контакт с
органите на полицията.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От
изложените в исковата молба обстоятелства и направените искания, следва да се
приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в
размер определен съгласно чл. 4 от ЗОДОВ и по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК. За
да бъде разгледан иск с посоченото основание по настоящия ред, следва да се
установи на първо място дали лицата, чиито действия се твърдят като причина за
понесената вреда са длъжностни лица и са действало при изпълнение на
административна дейност. Това е така, тъй като ЗОДОВ създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани, който може да бъде ползван само ако причинителят на вредите
действително е от кръга на лицата, посочени в чл. 1 от същия закон. В противен
случай искът би бил недопустим за разглеждане, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства се
установява, че лицата, сочени като причинители на вредите – Емил Василев
Соколов и Николай Павлов Терзийски, към моментите на извършване на сочените от
ищеца като вредоносни действия, са били съответно младши автоконтрольор към РПУ
– В. Търново и съответно началник на същото РПУ - обстоятелство, което не се е
спорило и от ответника. Правомощията на посочените длъжности, разписани в ЗМВР,
ЗДвП, правилниците за прилагане на посочените закони, редица специални закони и
подзаконови нормативни актове налагат извода, че при осъществяването на редица
свои функции същите имат правомощията да извършват актове и действия, които са в състояние едностранно да въздействат и
засегнат правната сфера на други субекти, включително и на ищеца, в
качеството му на водач на пътно превозно средство. Съобразно наведените в исковата молба претенции обаче, е видно, че в
конкретния случай по отношение на началника на РПУ – В. Търново се претендират
вреди, причинени от действията му като административно-наказващ орган по
смисъла на ЗАНН. Трайно възприетото в практиката на ВАС становище е, че наказателното постановление представлява
държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в състезателно
производство, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, като
редът за защита срещу него е различен от този за защита срещу индивидуални,
общи и нормативни административни актове, уреден в АПК. Тъй като чл. 203, ал. 1
от АПК въвежда ограничение относно предявените вреди само до такива, причинени
от актове, действия и бездействия, които могат да бъдат отменени по ред,
предвиден в АПК, но не и в друг закон, дейността по издаването на наказателното
постановление не може да се квалифицира, като административна
дейност в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което държавата и общините не носят отговорност за
вреди, които са настъпили от незаконосъобразни актове, свързани с този вид дейност.
Действията на длъжностните лица при установяването на деяние, представляващо
административно нарушение, както и тези на наказващия орган при преценката за
закононосъобразността и обосноваността на съответния АУАН, включително и
разследването на спорните обстоятелства, представлява част от процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице,
нямат самостоятелен правен живот и се инкорпорират в крайния акт с който
приключва въпросното производство. Поради това, същите не могат да бъдат
разглеждани като годни самостоятелно да обусловят вредоносен резултат от
извършването им, извън незаконосъобразността на постановения юрисдикционен акт.
С оглед изложеното по-горе относно изключването на наказателните постановления
от приложното поле на ЗОДОВ, следва да се приеме, че законосъобразността на
действията или бездействията на длъжностните лица и наказващия орган, извършени
в хода на административнонаказателното производство, не подлежи на контрол по
реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, съответно не съществува възможност и за
разглеждане в настоящото производство на иска за обезщетяване на причинени от
тях вреди. По тези съображения наведеното от ответника възражение за
недопустимост на иска, е основателно в частта му относно претендираните вреди,
сочени да са причинени от бездействието на началника на РПУ – гр. В.
Търново, в качеството му на наказващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Искът, в тази му част следва да бъде оставен без разглеждане, а производството
по делото – прекратено.
В останалата си част
възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 125а от ЗДвП,
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за
посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. С Глава
Втора от Наредба № I-167/ 24.10.2002 г. на МВР и МФ, за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване
на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства /приложима
към момента на настъпване на процесното ПТП/, регламентира документите, които
се съставят от органите на полицията при застрахователни събития, свързани с
МПС. Именно такъв документ съставлява издаденият от младши автоконтрольор Емил
Василев Соколов протокол за ПТП
- чл. 7 от посочената наредба. По правната си природа въпросният протокол за
ПТП представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от
закона орган относно съществуването на факти с правно значение, т.е.
удостоверителен административен акт. Ето защо действията при съставянето му органите на полицията притежават качеството „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс и действат в изпълнение
на административна дейност. Правосубектен ответник по искове за вреди, нанесени
от такива лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 205 от АПК е юридическото
лице, към чиято структура те принадлежат, в случая Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново /§
109, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, обн. ДВ, бр. 69 от 2008 г./.
Подадената искова молба за
обезщетяване на вреди, причинени от длъжностното лице, съставило протокола за
ПТП се явява процесуално допустима, насочена срещу надлежната пасивно
легитимирана страна. Искът за отговорност на Държавата за
вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностно
лице – младши автоконтрольор при РПУ – В. Търново, е заявен в законово
определения срок и редовно предявен. Искът е предявен от надлежна страна, в
хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, пред задължения да го разгледа съд и
предвид изложените по-горе съображения, се явява допустим за разглеждане по
същество в настоящото производство.
За да бъде преценена основателността на предявената от ищеца претенция и съответно да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи наличието на всички елементи от фактическия състав, установен в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностно лице на ответника, претърпяна от ищеца вреда, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконните действия и вредата. Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника не е налице.
По отношение претендираните от ищеца материални вреди в размер на 480,00 лв., представляващи заплащане на ремонт на собствения му автомобил, за отстраняване на настъпилите от ПТП повреди. Обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица се присъжда, след като бъде установена тяхната противоправност. Поради тази преюдициална зависимост, в случая следва да бъде изяснен на първо място въпросът за законосъобразността на извършените от служителя на “Пътна полиция” при РПУ – В. Търново действия във връзка с изготвянето на протокола за ПТП по чл. 7 от Наредба № I-167/ 24.10.2002 г. на МВР и МФ. В разпоредбите на чл. 125 и чл. 125а от ЗДвП, са определени случаите, в които контролните органи са задължени да посетят мястото на ПТП, както и да съставят протокол за посещението, а документите, които се съставят и взаимодействието на контролните органи, се определят с подзаконови нормативни актове. От доказателствата по делото се установява, че 10 минути след настъпването на ПТП с участието на ищеца, служители на “Пътна полиция” при РПУ – В. Търново, включително мл. автоконтрольор Емил Василев Соколов, са посетили пътно-транспортното произшествие и са съставили протокол за ПТП, като са извършили и проверка за употреба от водачите на автомобилите за употреба на алкохол и притежаването на необходимите права за управление на моторно превозно средство, с което съдът приема, че длъжностното лице е изпълнило задължението си по чл. 125, т. 5 от ЗДвП и не се установява да е нарушило конкретна разпоредба на този закон. При съставянето на протоколи за ПТП, към процесния период, не е било налице нормативно установено задължение на органите на полицията да изследват въпроса за вината на участниците в произшествието. Действително, този вид протоколи, съгласно утвърдения към него момент образец, следва да съдържат кратко описание на обстоятелствата и причините за станалото пътнотранспортно произшествие, имената на водачите, резултатите от задължителната проверка за алкохол, други данни за произшествието. Представения по делото протокол за ПТП № 986465/ 15.02.2008 г., съставен от мл. автоконтрольор Соколов съдържа посочените реквизити. Въпросите за вината за настъпването на ПТП, съответно за неговото съпричиняване от участниците в движението и т.н. е релевантен при проверката за извършване на административно нарушение, което обаче не се установява с въпросния протокол, а със съставен по съответния ред акт за установяване на административно нарушение. Това е така и с оглед значението на въпросния протокол удостоверяващ единствено наличието на ПТП и материални щети от него, като застрахователно събитие, и по този начин ангажиращ единствено задължението на застрахователя да се произнесе по претенцията за обезщетение, но не и да уважи същата. Поради това, макар по делото да се установява, че в конкретния случай служителите на “ПП” при РПУ – В. Търново не са извършили замервания на спирачния път на сблъскалите се автомобили, с цел установяване на скоростта, с която всеки от тях се е движил, въпросното бездействие не може да бъде квалифицирано като незаконосъобразно по отношение на съставения протокол за ПТП. Що се отнася до значението на скоростта на движение на автомобилите при ангажирането на административнонаказателната отговорност на водачите, то е безспорно, но както вече бе посочено незаконосъобразните действия или бездействия на длъжностните лица в тези случаи, се санкционират единствено посредством отмяната на приключващия производството акт и не обосновават отговорност за вреди, каквато е предмет на настоящия спор. При тези изводи, съдът намира за недоказано твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на служител при РПУ – гр. В. Търново, изразяващо се в неизпълнение на служебните му задължения по ЗДвП, при съставяне на протокола за ПТП от 15.02.2008 г., като само на това основание исковата претенция за претърпени имуществени вреди следва да се отхвърли.
Освен горното, по делото не се
явява установява пряката причинно-следствена връзка между съдържанието
на съставения ПТП и отказа на застрахователя да изплати на К.Т. обезщетение за
повредите по автомобила му. Видно от съдържанието на писмо изх. № 11-2365/ 16.06.2009 г. на директора
„Ликвидация“ при ЗК „Български имоти“ АД – гр. София, на ищеца е било отказано
заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е установена вината за
настъпилото ПТП на застрахования в ЗК „Български имоти“ АД – гр. София водач,
т.е. на управляващия лекия автомобил “Рено”, движещ се по пътя с предимство.
Действително, решението на ВТРС е в
смисъл, че от наказващия орган не е установена по безспорен начин със
съответните за това доказателствени средства вината на К.Т. при извършване на
деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност, без обаче да прави категорични изводи за вина или съпричиняване от
другия участник в произшествието. Следва обаче да се има предвид, че с нормите
на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба
№ 24/ 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор, за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, се предоставят достатъчно законови възможности пред потребителя, да
ангажира директно пред застрахователя доказателства за основателността на
претенцията си или да иска служебното събиране на такива. По делото липсват
данни ищецът да е представял каквито и да било доказателства пред ЗК „Български имоти“ АД – гр.
София, като не е представено дори заявлението за застрахователно събитие. При
липсата на доказателства за проявено от Т. активно поведение, насочено към
обосноваване на застрахователната му претенция, съдът не приема за установено,
че съдържанието на протокола за ПТП от 156.02.2008 г. и липсата в същия на
посочена вина на другия участник в произшествието е в пряката и непосредствена
причинна връзка и единствено обуславя извършения от застрахователната компания
отказ за изплащане на обезщетение, т.е. недоказана се явява и втората
необходима материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника.
На последно място, съдът намира
за необходимо да отбележи, че имуществената претенция на Т. не е доказана и по
размер. Видно от съдържащите се по делото фактура и касова бележка, за които се
твърди че удостоверяват извършените от ищеца разходи за ремонт, заплащането на
които е било отказано от застрахователя, същите са издадени на дата 24.06.2009
година. Самият отказ обаче е извършен на 16.06.2009 г., т.е. преди създаването
на представените пред съда доказателства. Предвид това, при липсата на
конкретно посочена сума в отказа на ЗК „Български имоти“ АД – гр. София и на
каквито и да било други доказателства за заявеното от Т. застрахователно
обезщетение или за извършени от него предходни ремонти /арг. от чл. 17, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 24/ 08.03.2006 г./, неустановен по делото се явява размерът на
застрахователното обезщетение, което е отказано на ищеца, т.е. размера на
претендираните имуществени вреди.
По реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, на ищеца бе
указано, че носи тежестта за доказване на настъпили вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица. Касае се за правопораждащи факти,
чието доказване следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно – без да
остава съмнение за осъществяването им. Ако такова съмнение има, съдът прилага
неблагоприятните последици от правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, които го задължават да счете недоказаните факти за неосъществили се в
обективната действителност. В случая съдът приема за недоказано наличието на
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ – настъпване на
имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностно
лице, които да се намират в пряка причинна връзка. Искът на К.Т. за причинени
му имуществени вреди в размер на 480,00 лв., следва да се отхвърли като недоказан,
както и този за претендираните лихви върху посочената сума.
По отношение на формулираната претенция за обезщетяване от държавата на неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностно лице. Както бе посочено по-горе в частта на настоящото решение относно диреното обезщетение за имуществени вреди, съдът на първо място не приема, че по делото са доказани такива незаконосъобразни действия или бездействия, представляващи основания за обезвреда. Съдът след анализ на събраните по делото доказателства, не намира за установено в настоящото производство и обстоятелството, че в правната сфера на ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в изживяване на лични неудобства и притеснение, защото бил принуден да се явява неколкократно на презаверка на издаденото му наказателно постановление, като през това време при проверки търпял негативно отношение от служители на пътна полиция. На първо място, въпросните притеснения, лични неудобства и евентуално негативно отношение, поначало не могат да бъдат обвързани с процесното твърдяно бездействие на мл. автоконтрольор Соколов при извършването на огледа и съставянето на протокола за ПТП от 15.02.2008 г., а евентуално биха могли да бъдат следствие от издаденото на ищеца наказателно постановление, в последствие отменено по съдебен ред. Освен това, от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди вследствие дори на въпросното наказателно постановление, които да са основание за обезщетяване. Гласните доказателства, а и представената от ответника справка сочат, че на ищеца са извършвани многобройни проверки, при това без той да е винаги изряден, както и че са му издадени значителен брой други наказателни постановления, поради което не може да бъде обоснован извод, че преживените притеснения и стрес и неудобства, са причинени именно от посоченото като основание в иска бездействие на длъжностно лице или дори от конкретното наложено му и отменено от ВТРС наказание. С оглед характера на търсената в настоящото производство защита, е необходимо ищецът в конкретика да обоснове понесената от него вреда, както и връзката на тази вреда с точно определени действия на длъжностните лица, което в настоящото производство не е извършено. Предвид горното, излишно е да бъде обсъждана основателността на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и този за съответните лихви.
С оглед всичко гореказано съдът
намира исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на К.М.Т. от незаконосъобразни бездействия на длъжностно лице при РПУ
– В. Търново – мл. автоконтрольор Емил
Василев Соколов за изцяло недоказани по основание. Ищцовата страна не притежава право
на обезщетение в твърдяното от нея съдържание и вид и искът й следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото не се
дължи присъждане на претендираните от ищеца разноски за воденето му. На
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 2 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски за възнаграждение на един
адвокат, в размер на 288,80 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
Отменя определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 10.11.2009 г., по адм. дело № 576/ 2009 г. по описа на Административен съд – В. Търново, в частта му с която е приет за разглеждане предявеният от К.М.Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, за вреди сочени да са причинени от бездействието на началника на РПУ – гр. В. Търново.
Оставя без разглеждане предявеният от К.М.Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, за вреди причинени от бездействието на началника на РПУ – гр. В. Търново.
Прекратява производството по адм. дело № 576/ 2009 г. по описа на Административен съд – В. Търново, в тази му част.
Отхвърля предявеният на
основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ от К.М.Т. с ЕГН **********,***, против
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, ул. “Бачо Киро” № 7, искове за имуществени вреди в размер на 480,00 лв., и неимуществени вреди в размер
на 2 000,00 лв., ведно със съответните лихви, като неоснователен и недоказан.
Осъжда на
основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 2 от ГПК К.М.Т. ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново,
ул. “Бачо Киро” № 7, сумата от 288,80 лв. /двеста осемдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща вземане за адвокатско възнаграждение на
юридическо лице, защитавано от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: