Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,05.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1352 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Б.М.Я. с
ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С.,
сграда 6 чрез пълномощника си твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника ,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2750/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 332.95 лв.
за неизплатени далекосъобщителни връзки.Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че на 21.04.2016г между ищеца и ответника сключен договор за мобилни
услуги с клиентски номер№********* и титуляр по предпочетен мобилен номер .....
с избрана абонаментна програма Нонстоп 30.99лв. с уговорен срок на действие на
договора 24 месеца до 21.04.2018г. като при възползване от преференциални
условия на оператора абонатът е взел
мобилно устройство Samsung модел Galaxy
J5 Black на изплащане посредством 23 месечни абонаментни вноски в
размер на 9.99лв. всяка съгласно уговорен погасителен план по лизинговия
договор. Твърди се , че по силата на този договор ответникът е ползвал
предоставените му услуги като потреблението е фактурирано под клиентски номер
на абоната №*********. За потребените от абоната услуги за периода 01.04.2016г
до 31.08.2016г. ищецът е издал следните фактури: 1/ фактура №**********/01.05.2016г
за отчетен период 21.04.2016г до 30.04.2016г. с начислени за периода сума за
разговори и месечни абонаментни вноски в размер на 51.31 лв. , от които
34.43лв. без ДДС за пропорционален месечен абонамент Нон стоп 30.99лв. и
лизингова вноска 9.99лв.Дължимата сума е платима в срок до 16.05.2016г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер,
2/ фактура №**********/01.07.2016г за отчетен период на потребление 01.06.2016г
до 30.06.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаментни
вноски в размер на 40.97лв./с ДДС/, от които 25.82лв. без ДДС за пропорционален
месечен пакет Нон стоп и лизингова вноска 9.99лв. падеж на плащане на тази сума
е 16.07.2016г.Твърди се, че ответникът е потребил , но не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 134.15лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца- за месец май 2016г, месец юни 2016г и месец юли 2016г.С кредитно
известие №**********/01.08.2016г за извършена корекция по дълга която
сторнирана сума в размер на -10.99лв. с
ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментна
такса , начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 9.99лв. с отразен
незеплатения баланс в размер на 134.15лв. за преходните три отчетни
периода и задължението за заплащане
възлиза на сумата от 133.15лв. Поради неизпълнение на задължението на ответника операторът е прекратил
едностранно индивидуалния договор с ответника на 01.09.2016г. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги на основание т.12 ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство Samsung модел Galaxy
J5 Black са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3, ал.2
от договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и общите условия на оператора.При сключване на
договора е посочена дата на фактуриране на услугите- 1-во число от месеца. Така
падежът на лизинговите вноски с указания в месечните фактури срок за заплащане
на фактурираните услуги. Поради незаплащане от абоната на дължимите на
оператора плащания в указаните срокове
се е стигнало до предсрочно прекратяване
по вина на абоната на договора за мобилни услуги, поради което на
основание чл.12, ал.2 от ОУ месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора както и в случай на забава на дължимите
съгласно тези договори плащания са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски , дължими след месец септември 2016г., когато е издадена крайната
фактура №**********/01.09.2016г съгласно уговорения погасителен план както
следва: 1/ за устройство Samsung модел Galaxy
J5 Black, взето във връзка с мобилен номер ..... се дължи цена в
размер на 199.80лв. след месец септември 2016г. съответно периода, за който се
дължи предсрочно изискуемите лизингови вноски след месец септември 2016г до
месец март 2018г. Съгласно чл.71 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща на
оператора цени по начин и в срокове за плащане , посочени в т.27 от тези ОУ , а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаване на фактурата Неплащането в срок води до прекратяване едностранно на
договора. В чл.20 от ОУ е посочено,, че всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл.23 от ОУ месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за
които е сключен индивидуалния договор и включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Съгласно чл.26 от ОУ
неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимата сума.Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата
от 133.15лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********
за периода от 01.04.2016г до 31.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата. Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
199.80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
21.04.2016г.за мобилно устройство Samsung
модел Galaxy J5 Black за периода след месец септември
2016г до месец март 2018г. Претендират се сторените в настоящото исково
производство разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се
оспорват исковете. Твърди се, че процесния договор противоречи на чл.228 от ЗЕС
, тъй като в договора е записано
стандартния месечен абонамент
30.99лв. без да е упоменато дали сумата е с или без ДДС , поради което
липсва яснота каква е точната сума на тази месечна такса. Не ставало ясно кои
са приложимите Общи условия към процесния договор, тъй като те са актуални към
30.04.2016г. Договорът е нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни,
нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави.Условията на
договора са изготвени предварително от по-силната страна, обслужват само
оператора като потребителят не може да
влияе върху тях и е поставен в неравностойно положение. Съгласно ОУ при
неспазване на което и да е задължение на потребителят операторът има право
незабавно за ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и
19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.Предоставено е право на оператора да прецени
коя от трите възможности да приложи. В случая операторът се е възползвал от
правото едностранно да прекрати договора, но това следва да е сторено от него
при спазване на общата разпоредба на чл.87, ал.3 от ЗЗД, тоест да е налице
писмено предупреждение с даден в него
срок, след изтичането на който договорът ще се счита развален. В случая такова
предупреждение липсва.Твърди се, че по делото липсват доказателства за това
дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента си такива услуги , дали същите са вярно отчетени с
измервателните средства на доставчика на услуги и дали са правилно тарифирани,
а оттук и дали са правилно фактурирани.По отношение на договора за лизинг се
въвежда възражение, че не е ясно кой е сключил договора от страна на
лизингодателя, кой се е подписал за лизингодател под този договор и имало ли е
това лице представителна власт да сключва подобен договор. За
лизингополучателят са изписани само имената на ответника, но липсва негов
подпис. В договора не са упоменати датите на падежите на всяка едно месечна
вноска , което ограничава правото на защита на ответника.Моли се съда да
постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с
което се поддържат исковете и се дава отговор на всички възражения на ответника
като се развиват съображения по съществото на спор
В съдебно заседание ответникът,
призован чрез особения представител не се явява и не се представлява.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази становищата на страните и след анализ на доказателствата поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№2750/2018г по
описа на РС-Пазарджик се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №1466/11.07.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника за сумата
от 332.95лв. главница., представляваща потребени, и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 21.04.2016г. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С определение №581 от
19.02.2019г.заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си. Указал е и последиците от непредявяване в срок на
този иск. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.03.2019г. и на 29.03.2019г.
/ в едномесечният преклузивен срок заявителят е предявил иск по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК за установяване на вземането
си в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Тук е момента съдът да развие
съображенията си за допустимост на на предявените искове:
Съгласно т.11б от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането , различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение , може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство. В настоящия случай ищецът е предявил иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение , но не в
пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 133.15лв. като
наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума съвпада с
това, посочено в заповедта за изпълнение.Така предявения установителен иск е
допустим като заповедта за изпълнение, в частта, за която не е предявен иск за
установяване на вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание
чл.415, ал.5 от ГПК. Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по
заповедното производство. Предвид постановките в ТР№4/2013г на ОСГТК на ВКС в
настоящото производство по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК е
допустимо съединяване на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и
предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове.
По настоящото дело са предявени
обективно съединени искове, а именно - положителен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 133.15лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
№********* за периода от 01.04.2016г до 31.08.2016г. , ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението -09.07.2018г., за която сума е издадена Заповед №1466/11.07.2018г
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2750/2018г. по описа на
РС-Пазарджик и осъдителен иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 199.80лв., ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.04.2016г.за
периода след месец септември 2016г до месец март 2018г.
Предявените искове са допустими и
следва да се разгледат по същество.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ,ал.1 от ГПК съдът намира
следното:
За основателността на този иск
следва да се установят следните материално правни предпоставки : валидно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че на 21.04.2016г. че между страните е
сключен договор , по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги за мобилен телефонен номер ..... съобразно
условията на абонаментен план Нон Стоп. От своя страна ответникът се е съгласил
да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 30.99лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца до 21.04.2018г.Към
договора е приложена и ценова листа, подписана от ответника, факт който не бе
спорен по делото.
Услугите, предоставени на абоната Б.Я. съгласно договора са фактурирани под абонатен
номер№********* , за който са издадени
следните фактури за процесния период от
01.04.2016г до 31.08.2016г., а именно:
1/ фактура №**********/01.05.2016г. за сумата от 51.31лв/ с ДДС/ за отчетен
период 21.04.2016г до 30.04.2016г с
падеж на плащане 16.05.2016г., от които 34.43 лв./ без ДДС/ абонаментен план
Нон стоп и 9.99лв. лизингова вноска, 2/ фактура №**********/01.06.2016г за сумата от 41.87/
с ДДС/, за отчетен период 01.05.2016г. до 31.05.2016г с падеж 16.06.2016г. от
които 25.82лв./ без ДДС за пакет Нон Стоп и лизингова вноска 9.99лв. и фактура
№**********/01.07.2016г за сумата от 40.97лв. с ДДС за отчетен период
01.06.2016г до 30.06.2016г., с падеж 16.07.2016г., от които 25.82лв. абонамент
Нон стоп и 9.99лв. лизингова вноска.С кредитно известие №**********/01.08.2016г
е извършена корекция на дълга като е
сторнирана сумата в размер на -10.99лв./с ДДС/за върната на абоната
пропорционално начислена при сключване на договора месечна абонаментна такса ,
начислена дължима лизингова вноска в размер на 9.99лв. и отразен незаплатен
баланс в размер на 134.15 лв./ съставляващ сбора от трите коментирани по-горе
фактури, касаещи предходни три отчетни периода, при което задължението на
абоната съгласно отразеното в крайната фактура №**********/01.09.2016г. възлиза на сумата от 133.15лв. / която сума е
в рамките на заявената искова претенция/.
Предвид
изложеното съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение ,по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
ответника мобилни услуги срещу заплащане на уговорената цена на услугата. В
договора се съдържа описание на тарифния план, ценовите услуги като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. По делото няма спор, че ответникът е
приел тарифния план срещу подпис, факт, който не бе спорен.Процесният договор
откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи
условия, като същият включва необходимите реквизити, а именно- страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от договора. Подписвайки изрична
декларация-съгласие/ неоспорена/ ответникът декларира, че се е запознал, приел
и е съгласен с общите условия на договора, както и че е получил екземпляр от същите. В този смисъл не
са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договора поради противоречието им с
нормата на чл.228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва
страните с договорните им задължение. Ето защо и инвокираното в писмения отговор възражение за противоречие
с нормата на чл.228 от ЗЕС е неоснователно.С оглед естеството на договора съдът приема, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника, поради
което неоснователно се явява възражението, че такива реално не са предоставени.
Съобразявайки и детайлните справки към процесните фактури, от които е видно, че
се претендират единствено абонаментните такси и не са начислявани никакви
допълнително потребени услуги, съдът приема, че искът за признаване на установено дължимостта
на сумата от 133.15лв. представляваща цената на ползваните далекосъобщителни
услуги за доказан по основание и размер.Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури , но основание за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги/ в случая абонаментната такса/
като няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. След
като той има сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и
насрещно такова на падежа, според постигната
договорка между страните. Установи се , че падежът по всяка от фактурите
е изтекъл. Ответникът, носещ доказателствената тежест нито установи, нито
противопостави възражение, че е платил исковата сума. Ето защо исковата
претенция за сумата от 133.15лв. за
която е издадена заповед №1466 от 11.07.2018г по ч.гр.д.№2750/2018г по описа на
РС-Пазарджик е основателна и следва да бъде уважена като законна последица
следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението-09.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По осъдителния иск с правно
основание чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът намира
следното:
За успешното провеждане на този иск
ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за
лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателят вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние , годно за обичайното или уговорено потребление.
От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че на 21.04.2016г. между страните е сключен
договор за лизинг със срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на
подписването му , съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е
предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за временно и
възмездно ползване мобилно устройство мобилно устройство Samsung модел Galaxy J5 Black. Лизингополучателят
се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 292.27лв. с ДДС, по
начин посочен в договора, а именно първоначална лизингова вноска в размер на
62.50лв. с ДДС , платима към датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови
вноски всяка в размер на 9.99лв. с ДДС. Съгласно договора месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателяи се заплащат от лизингополучателя
съгласно условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги.Съгласно чл.4 от договора с
подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал
устройството във вид, годен за употреба .Доколкото се установи, че ищецът е
предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид , годен за
употреба и е изтекъл срокът на лизинговия договор , то съдът намира, че
ответникът е следвало да заплати цената на лизинговата вещ, тъй като липсват твърдения
и доказателства лизинговата вещ да е върната от ответника.Неоснователно е
възражението на ответника, за липса на уведомяване от страна на кредитора прекратяване
на договора за мобилни услуги, тъй като както към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ подадено на 09.07.2018г/ така и към момента на сезиране на съда на 21.03.2018г.срокът на лизинговия
договор е бил изтекъл , сумата не е била платена от абоната нито мобилното устройство е било върнато на
оператора.Неоснователно е възражението, че лизинговия договор не обвързва
страните, тъй като не е ясно кой е
сключил договора от страна на лизингодателя
и поради липса на подпис на лизингополучателя. По отношение на
лизингодателя е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, според която норма
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. Фактът, че ответникът е подписал договора за
лизинг, изписвайки саморъчно трите си имена, е достатъчен, за да се приеме, че
договорът е сключен.
Предвид изложеното осъдителния иск се явява доказан по основание, а и по
размер, тъй като няма данни лизинговите вноски за периода от месец септември
2016 г до месец март 2018г. да са били платени. Ет защо следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 199.80лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 21.04.2016г. за мобилно устройство Samsung модел Galaxy J5 Black.
По разноските:
Предвид изхода на делото на
ищеца ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 205лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 555лв. разноски за исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Б.М.Я. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд за
сумата от 133.15лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги , потребени за
периода от 01.04.2016г до 31.08.2016г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението-09.07.2018г.до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед№1466 от 11.07.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2750/2018г по
описа на Районен съд –Пазарджик.
ОСЪЖДА
Б.М.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата
от 199.80 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 21.04.2016г. за мобилно
устройство
Samsung модел Galaxy J5 Black за периода от месец септември 2016г. до месец март 2018г.
ОСЪЖДА Б.М.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П.С., сграда 6, представлявано от
изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата от 205лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 555лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :