РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 13.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 12.10.2020г. година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря СТЕФКА РАДЕВА в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 5137 по описа на 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление,
представлявано от Д.Б., е предявила при условията на обективно
съединяване искове против Н.И.В. ЕГН
********** с адрес ***, с които се иска да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца 980,90 лв.-главница,
дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.01.2018 г. с номер *** с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, чиито вземания по договора са прехвърлени на заявителя с
договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г.; 90,87 лв.
договорнна лихва от 15.03.2018 г. до 27.09.2018 г.; 18,00 лв. такса разходи; 522,84
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 26.04.2018 г. до
27.09.2018 г.; 108,65 лв.
обезщетение за забава от 16.03.2018 г. до 30.08.2019 г.; законната лихва върху
главницата,считано от 30.08.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по
делото-34,43 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 , чл.92 и чл.86 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез
назначения особен представител адв.Д. е оспорил исковите претенции по
съображения подробно изложени в отговора.
От приложеното ч.гр.д.№3565/2019г. по описа на ВРС се установява,че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца против ответника за неиздълженията предмет на настоящите искови претенции.С оглед факта,че ответника не е открит/няма регистрирани действащи трудови договори/ е последвало връчване по реда чл.47, ал.5 ГПК, в следствие на което са предявени
- 2 -
настоящите искови претенции за установяване дължимост на
вземанията по исков ред.
Налице е договор за паричен заем, сключен на
30.01.2018 г. с номер *** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, чиито
вземания по договора са прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. Видно съгласно и
приложение №1 към този договор подписано от цедента и цесионера, е налице и
реално прехвърляне на вземанията по процесния договор.Факта съобщена ли е или
не цесията на длъжника е без значение за изискуемостта и наличието на
непогасени вземания и има значение само по отношение на кой следва да се
издължи ответника.
Предоставената по договора сума на ответника е
1250 лв.
В чл.2,т.2 от договора е посочен размер на
погасителна вноска 82.76 лв.
Срок на заема е 34 седмици,брой погасителни
вноски-17.Посочени са помесечните дати на погасителни вноски-последната е с
дата 27.09.2018г.,фиксиран годишен лихвен процент 35.00 %.
В чл.8, ал.2 ГПК е договорено,че при забава на
плащанията по договора длъжника дължи законна лихва за забава.
В чл.4 е договорено,че ако ответника не
представи в три дневен срок визираните гаранции по заема за обезпечаване
погасяването му-поръчител ,банкова гаранция и др./ няма данни такива да са
представени от ответника/ същия дължи неустойка в размер на 740.69 лв.
Налице е подписан от страните договор при
горните параметри, по който са платени 4 погасителни вноски,като последното
плащане е по вноска от 29.03.2018г.-видно от заключението на вещото лице по
изслушаната счетоводна експертиза,която подтвърждава и неиздълженията като
размери така както са претендирани.
С оглед на изложеното съдът намира,че исковата
претенция за главница и договорна лихва за посочения период и лихва за забава за посочените периоди и неустойка са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени така както са предявени като в
тази насока съдът не споделя възраженията за недействителност .
Но съдът намира,че същите са основателни по
отношение на сумата от 18,00 лв. такса разходи; 522,84 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение от 26.04.2018 г. до 27.09.2018 г . По отношение на
претендираната такса не е ясно как е формирана,какво точно включва,какви
разходи са направени за събиране на просрочени вземания. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с
- 3 -
усвояването и управлението на кредита, обаче
е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава вероятна неравноправност на тази клауза.
Предвидената неустойка 522,84 е уговорено да
се начисли за всяко отделно неизпълнение на задължението на длъжника в
тридневен срок от усвояване на сумата да осигури поръчител, който да отговоря
на подробно описани многобройни изисквания или да предостави банкова гаранция в
размер на цялото задължение. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. С оглед
изложеното е налице вероятност за неравноправност и на тази уговорка.
С оглед на изложеното тези две искови
претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и също като
нищожни на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на
осн.чл.146, ал.1 от ЗПК с оглед неравноправния им характер.
С оглед частичното уважаване на исковите претенции следа да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част от исковите претенции за внесени държавни такси,юристконсулстско възнаграждение и разноски за особен представител и експертиза в размер на 685.78лв.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,че Н.И.В. ЕГН ********** с
адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ,
представлявано от д.б. следните суми 980,90
лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 30.01.2018 г.
с номер *** с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чиито вземания по договора са
прехвърлени на заявителя с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 90,87
лв. договорнна лихва от 15.03.2018 г. до 27.09.2018 г.; 108,65 лв. обезщетение
- 4 -
за
забава от 16.03.2018 г. до 30.08.2019 г.; законната лихва върху
главницата,считано от 30.08.2019 г. до изплащането на главницата.В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ по отношение на 18,00 лв. такса
разходи; 522,84 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 26.04.2018 г. до 27.09.2018 ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н.И.В. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление , представлявано от д. Б. сумата 685.78 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: