№ 1536
гр. Варна, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500681 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ “Архитектурна фирма Пеев“, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, срещу определение № 263229/31.03.2021
год., поправено с определение № 263601/14.04.2021 год., с което се допълва определение №
261250/01.02.2021 год., постановено по гр.д. № 12658/2020 год. на ВРС – 26-ти състав като
частният жалбоподател е осъден да заплати на Е. Г. Г. сумата от 450 лева – разноски по
делото.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Видно от материалите по първоинстанционното дело, частният жалбоподател е
заявител, инциирал ч.гр.д. № 19434/2019 год. срещу длъжник Ел. Гр. Г., с посочен адрес
гр.Варна, СО „Манастирски рид, УПИ Х, 1839, 1840, кв.83, последвано от предявяване на
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК.
С влязло в сила определение на първостепенния съд, производството по
установителния иск е било прекратено, поради оттегляне на исковата претенция от страна на
ищеца, като с атакуваното определение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата
сторените по делото разноски в размер на 450 лева.
Нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране
направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в
тежест на ответника съобразно с уважената част от иска. От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК
сочи, че в тежест на ищеца са разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената
част от иска, както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска –чл.78, ал.2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора по
същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или
1
неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от извънпроцесуалното му
поведение.
Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не е предпоставено
от разрешаване на спора по същество е визирана в чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща право
на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради
недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и
неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат
на ищеца.
Изложеното обуславя и неоснователност на оплакването на ищеца, както и е
ирелевантна за правилността или не, с оглед надлежно заявеното оттегляне, е и причината,
довела до предявяване на иск срещу ненадлежен ответник.
За неоснователни се преценяват и оплакванията относно присъдения размер на
възнаграждението. Приложимата ,в случая, разпоредба е тази на чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 год., съгласно която минималното възнаграждение е 300 лева. И съобразявайки
обстоятелството, че с исковата молба са предявени два кумулативно обективно съединени
иска на стойност 1000 лева – за заплащане на възнаграждение и 111 лева – за заплащане на
договорна неустойка, заплатеното в общ размер адвокатско възнаграждение от 450 лева не
се явява прекомерно.
Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263229/31.03.2021 год., поправено с определение
№ 263601/14.04.2021 год., с което се допълва определение № 261250/01.02.2021 год.,
постановено по гр.д. № 12658/2020 год. на ВРС – 26-ти състав като частният жалбоподател е
осъден да заплати на Е. Г. Г. сумата от 450 лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2