Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 248
гр.ВРАЦА,01.08.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 06 юли 2018 год. в състав:
Председател:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА ПЕТРОВА
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от
съдия Досов въззивно
гр.дело №213 по описа за 2018
год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017 год. състав на РС-Враца е уважил
частично предявения пред него иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за
репариране на неимуществени вреди с цена 40000.00 лева,като е осъдил ответника
"Екофрут"ООД-гр.Враца да заплати на ищеца С.Й.М.
*** сумата 5000.00 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищеца вследствие на
трудова злополука,настъпила на 03.12.2014 год.,ведно със законна лихва от
03.12.2014 год. до окончателното изплащане на главницата.За разликата над
уважения размер до пълния заявен размер
от 40000.00 лева този иск е отхвърлен като неоснователен.
Със същото
решение РС-Враца е уважил изцяло предявения пред него иск с правно основание
чл.200,ал.1 КТ за репариране на имуществени вреди от същата трудова
злополука,като е осъдил ответника "Екофрут"ООД-гр.Враца
да заплати на ищеца С.Й.М. сумата 2474.12 лева.ведно със законна лихва,считано
от датата на предявяване на иска - 17.07.2017 год.,до окончателното изплащане
на главницата.
На основание
чл.78,ал.3 и след приложение на чл.78,ал.5 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати
на ответника сумата 1648.06 лева,представляваща разноски по делото.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът е осъден да
заплати държавна такса от 298.96 лева. Решението е постановено при участието на ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп"-гр.София,привлечено
като трето лице - помагач на страната на "Екофрут"ООД-гр.Враца.
Решението е
обжалвано от ищеца и от ответника.
Ищецът С.М.
обжалва решение №81/07.02.2018 год. в частта,с която съдът е отхвърлил иска му
за неимуществени вреди за сумата над 5000.00 лева до размера от 20000.00
лева.Без да оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд,ищецът М. счита,че определения размер на обезщетението е изключително
занижен и не отговаря на залегналия в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост.Иска
решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да му бъде присъдено
обезщетение от още 15000.00 лева.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК ответникът "Екофрут"ООД-гр.Враца и третото лице-помагач ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп"-гр.София не са
изразили становище по въззивната жалба на ищеца.
Ответникът
"Екофрут"ООД-гр.Враца обжалва решение
№81/07.02.2018 год. в частите,с които исковете с правно основание чл.200,ал.1 КТ са уважени. Сочи,че исковете са изцяло неоснователни,тъй като при
прекратяване на трудовото правоотношение между страните е подписано споразумение,с
което ищецът е заявил,че няма претенции към работодателя си.Това споразумение
има характера на спогодба по чл.365 ЗЗД,не съставлява предварителен отказ от
трудови права,както е приел РС-Враца, и следва да бъде зачетено.Сочи също,че
своевременно е направил възражение за съпричиняване
по чл.201,ал.2 КТ,което е доказано,но съдът неоснователно го е отхвърлил. Иска
решението или да бъде отменено изцяло в обжалваните от него части,а исковете
отхвърлени,или присъдените обезщетения да бъдат намалени,като се приеме съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
В срока по
чл.263 ГПК ищецът С.Й.М. е депозирал отговор по въззивната
жалба на ответника,в който мотивира становище за нейната неоснователност.
Третото
лице-помагач ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп"-гр.София не е изразило становище по въззивната
жалба на "Екофрут"ООД-гр.Враца.
Пред въззивната инстанция са представени и приети доказателства
за изплатено на въззивника-ищец обезщетение в размер
на 4500.00 евро.Според тези
доказателства обезщетението е изплатено
на ищеца М. от застраховатeлна компания UNIQA-застраховател на SGL
Carbon-работодател на
причинителя на злополуката г-н Г..Становището на пълномощника на ищеца
е,че това е обезщетение за пропуснати ползи,като получената сума не репарира претендираните по настоящето дело неимуществени и
имуществени вреди.Становището на пълномощника на ответника е,че изплатеното
обезщетение обхваща всички вреди,претърпени от ищеца като следствие от
трудовата злополука и с получаването му той е напълно обезщетен.
Въззивните жалби са
процесуално допустими-подадени са от лице с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
След анализ на всички събрани
доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,съображенията и
възраженията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Гр.дело №3151/2017 год. по описа на
РС-Враца е образувано на 07.07.2017 год. по искова
молба на С.Й.М. ***,с която ищецът е предявил против "Екофрут"ООД-гр.Враца
в условията на обективно съединяване два иска с правно основание чл.200,ал.1 КТ
с обща цена 42474.12 лева,като е претендирал обезщетенията да бъдат присъдени
ведно със законна лихва от 03.12.2014 год.
Според
изложеното в исковата молба,страните са били в трудови правоотношения от 12.07.2013 год.
,по силата на които ищецът е заемал при ответника
длъжността "Шофьор тежкотоварен автомобил".На 03.12.2014 год.,около
15:30 часа ищецът се намирал в град Бад Гойзерн, Република Австрия,
извършвайки обичайната си дейност, а именно превозване и доставяне на товар.При
укрепване на поверената му стока бил ударен от движещ се на заден ход и
извършващ неправилна маневра мотокар, който е управляван от чужд работник,вследствие
на което е получил тежко телесно увреждане,изразяващо се в множество счупвания
на ляво стъпало,както и ляв глезен - разстройство на здравето, неопасно за
живота, причинило нетрудоспособност за период по-дълъг от 30 дни.След настъпването
на злополуката ищецът незабавно е бил откаран и приет по спешност за лечение в
"Sаlzkаmmergut-Klinik” в град Бад Ишъл, Република Австрия,
където са му извършени необходимите манипулации за стабилизиране на
здравословното му състояние и му е назначена медикаментозна терапия.
Ищецът
твърди, че като последица от настъпилия инцидент и получените от него травми търпи
силни по интензитет болки и страдания, затруднения и неудобства в ежедневието
си,трудно му е да се придвижва самостоятелно,което пречи на задоволяването на
ежедневните му нужди от битов и хигиенен характер. Поради постоянното
неразположение, което изпитвал, не може да осъществява своята работа
пълноценно, което е станало причина за неговата нетрудоспособност за дълъг
период от време.Поддържа, че не само не е бил в състояние да се грижи за себе
си и своето семейство,но и се е нуждаел от постоянната грижа, съдействие и
подкрепа от страна на своите близки, както и че освен, че не може да осигури
издръжката на семейството си, не може да бъде полезен и в домакинската
работа.Сочи,че това от своя страна се отразява и на психическото му здраве,тъй
като се чувствал напълно безполезен, поради което станал сприхав и изнервен,нощният
му сън е нарушен, чувства постоянно главоболие, придружено със световъртеж,
както и постоянно безпокойство.Изтъква,че и понастоящем не е напълно
възстановен от получените телесни увреждания,усеща периодични болки в областта
на лявото ходило, като същите се засилват при промяна на времето - при
по-студено и влажно време,движенията на увредения му крайник са затруднени и
ограничени, не може да извършва дейности, изискващи по-сериозни физически
усилия.Твърди,че в съгласие с разпоредбата на чл.57,ал.1 КСО, на 05.12.2014 г.
ответното дружество-работодател е декларирало пред териториалното поделение на
Националния осигурителен институт -
Враца настъпилата злополука и след извършено разследване от страна на ТП
на НОИ - Враца е установено, че злополуката е станала по време и във връзка с
извършваната работа и следователно се касае за трудова злополука.
Счита, че
сума в размер 40000.00 лв. би успяла до някаква степен да компенсира търпените
от него неимуществени вреди.Наред с това поддържа,че е претърпял имуществени
вреди,изразяващи се в заплатени разходи за медицински услуги,като сумата, която
е заплатил на болничното заведение в Република Австрия е 1265.00 евро, в левова
равностойност 2474.12 лв., която също следва да бъде репарирана. Твърди, че на
основание чл.84,ал.3 ЗЗД ответникът му дължи и лихва за забава от датата на деликта до окончателното плащане на обезщетението.
С отговора
си по чл.131 ГПК ответникът "Екофрут"ООД-гр.Враца
е оспорил изцяло предявените искове както по основание,така и по размер.
Не
оспорва,че с ищеца С. М. са били в
трудови правоотношения по Трудов договор № 32/12.07.2013 год., който е
прекратен по взаимно съгласие на 24.10.2016 год. на основание чл. 325,т. 1 КТ,
както и факта на претърпяната на 03.12.2014 год. на територията на склад на
австрийското дружество SGL Carbon GmbН,
Бад Гойзерн, Гевербегебит 64, Австрия от ищеца трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал. 1 КСО. Изтъква,че при прекратяване на трудовото
правоотношение е сключил с ищеца споразумение,с което същият е заявил,че няма
други претенции към дружеството-работодател във връзка с трудовото правоотношение,поради
което счита, че претенцията на ищеца към него за обезщетение за вреди,причинени
поради трудова злополука,е неоснователна дори само поради тази причина.Оспорва
обема и интензитета на неимуществените вреди,претендирани
от ищеца,като твърди, че ищецът се върнал на работа на 19.02.2015 год. след
изтичане на отпуска за временна нетрудоспособност, продължил е да изпълнява
задълженията си по трудовото правоотношение с "Екофрут"
ООД в същия ритъм и натовареност както преди злополуката, като не е изпитвал
затруднения или каквито и да са болки или страдания в тази връзка.Оспорва и
размера на иска за неимуществени вреди,като твърди, че е силно завишен, като
нито естеството на твърдяното увреждане,нито представените от ищеца
доказателства обуславят обезщетение в такъв размер. Оспорва също по основание и
по размер претендираните имуществени вреди - разходи
за болнично обслужване, като твърди, че такива разходи не са сторени от ищеца.
Прави
възражение за съпричиняване на вредите,като твърди,че
ищецът е допринесъл за увреждането при условията на груба небрежност, по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ - същият е нарушил правилата за безопасност при товаро-разтоварни операции, извършвани с кари;не е използвал задължителното защитно и работно
облекло и специалните защитни обувки (снабдени с метални бомбета и защита на
глезена), които иначе биха го предпазили от контузия на стъпалото и глезена и
не е проявил нормалното житейско внимание по отношение движението на мотокара.
Поддържа,че
ищецът с негово съдействие вече е инициирал процедура за получаване на
обезщетение за процесните вреди от застрахователя на
австрийското дружество SGL Carbon GmbН,
че застрахователното дружество UNIQA Osterreich Versicherungen AG е приело претенцията му за обезщетение и
към момента е в процедура по определяне размера на обезщетението,като предстои
изплащане.
Поддържа
също,че между него, в качеството му на работодател, и ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп"-гр.София е сключен договор за задължителна застраховка "Трудова
злополука" по реда на Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска "Трудова злополука" със срок на
действие на застрахователното покритие от 10.11.2014 год. до 09.11.2015 год.,в
който срок е настъпила трудовата злополука.Счита
също, че обезщетението следва да бъде намалено с получените от ищеца суми по
силата на договори за застраховане на работници и служители и по правилата на
КСО.Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата
претенция.
По искане на
ответника като трето лице-помагач на негова страна е конституирано ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп"-гр.София,което в писмено
становище оспорва по основание и размер предявените искове за заплащане на
обезщетение и заявява,че се присъединява към всички възражения, направени от страна
на ответника "Екофрут"ООД.
Прави
възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди,тъй като същото не е съобразено с
критерия за справедливост. Също прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия,както и за допринасяне от негова страна за настъпване
на вредите,съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърди, че при извършване на товаро-разтоварните работи ищецът е имал рисково поведение
и че е могъл да предотврати настъпването на трудовата злополука.Счита, че с
поведението си при настъпване на трудовата злополука ищецът е проявил груба
небрежност, което е основание за намаляване отговорността на работодателя,както
и че не е спазил правилата за безопасност и охрана на труда , като по този
начин е налице изключението на Раздел IХ "Общи изключения",т. 10 от
Общи условия по задължителна застраховка "Трудова злополука". Моли
съда да отхвърли предявените искове за заплащане на обезщетение.
По делото са
събрани писмени доказателства,като съдът е приел всички представени от страните
документи.Събрани са и гласни доказателства,като съдът е допуснал и разпитал
посочените от страните свидетели.Изслушани са и общо три съдебни експертизи - две
съдебно-транспортни и една съдебно-медицинска експертизи.
Въз основа
на тези доказателства районният съд е приел фактическа обстановка, която
съответства на установените в процеса факти,становищата на страните и напълно
се възприема от окръжен съд, при което не е нужно да се повтаря отново.
Настоящата
инстанция споделя изцяло и изложените от първостепенния съд правни
съждения,обосноваващи извода му за частична основателност на иска за
неимуществени вреди до размера от 5000.00 лева и за основателност на иска за
имуществени вреди до пълния заявен размер от 2474.12 лева.
И би потвърдил решението
изцяло в обжалваните му части с препращане към изложените в него
мотиви,ако не бяха събрани нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Тези доказателства налагат решението да бъде отменено в
частите,с които исковите претенции на ищеца са уважени и вместо него да бъде
постановено друго,с което исковите претенции бъдат отхвърлени.В останалата
обжалвана част-с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата
над 5000.00 лева до размера от 20000.00 лева, решението следва да бъде
потвърдено.Съображения: С тълкувателно решение №45/1990 год. на ОСГК на ВКС със задължителен
характер е разяснено, че макар отговорността
на работодателя по чл.200 КТ за вреди от трудова
злополука да се различава
от деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител,
то социалната и правна функция и на двата вида
отговорност е еднаква – възстановяване на причинените вреди от злополуката.С оглед на това
се касае за алтернативна, а не кумулативна отговорност на последните за обевредата
им спрямо пострадалия работник.Пострадалият при условията
на чл. 200 КТ работник не може да
търси обезщетение за претърпените от него вреди
от работодателя в хипотезата на чл.
49 от ЗЗД, но може алтернативно да търси обезщетение
за същите вреди или от
прекият им причинител по чл.
45 ЗЗД , или от своя
работодател по чл.200 КТ. Изборът е предоставен на пострадалия при условията на
чл.200 КТ работник. (ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВС; Р № 143/30.03.1990 г. по гр.д. № 58/80 г. на ВС; Р № 726 -
1993 - IVг.о. на ВС).Следователно, пострадалият работник може да избира
срещу кого от тях да
насочи иска си – срещу
прекия причинител по чл.45 ЗЗД или срещу работодателя по чл. 200 КТ. Такова обезщетение обаче се дължи еднократно–
или от прекия
причинител на вредата по чл.45 ЗЗД , или от
работодателя по чл.200 КТ,
а не и от двамата. Това следва
от принципа за еднократност на обезвредата,който не позволява да
се получи два или повече
пъти обезщетение от пострадалия за едни и същи вреди,от
една и съща злополука,пък било то и от различни
лица,които отговарят алтернативно за обезвредата им (чл. 51,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.
212 от КТ).Когато за обезщетението на вредите е вече
осъден прекият им причинител по
чл.45 ,не може основателно пострадалият работник да търси реализация и на отговорността
на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди.Двамата отговарят поотделно,но за едно и също
обезщетение,на едни и същи вреди, от
една и съща злополука. Пострадалият работник не е ограничен в правото си на избор
срещу кого да насочи иска си,но е несъмнено ограничен от еднократността на обезщетението – да не го
получи два пъти
за едни и същи вреди и от
работодателя,и от деликвента
или обратно – и от деликвента,и от работодателя
(В този смисъл и Р №
955-2009 г.-IV г.о. на ВКС
и Опр. № 750-2009 г.-III г.о.,
ГК на ВКС).Затова осъждането на прекия
причинител по чл.45 ЗЗД погасява изцяло правото на пострадалия работник да иска втори
път обезщетение за същите вреди
от същата злополука от другото
неосъдено за тях лице - работодателят по чл. 200 КТ.
В този смисъл са още решение
№354/03.08.2010 год. по гр.дело №714/2009 год., ІІІ-то г.о. на ВКС,решение
№823/14.03.2011 год. по гр.дело №1022/2009 год.,ІV-то г.о. на ВКС,определение №1357/29.11.2012
год. по гр.дело №74782012 год.,ІІІ-го г.о. на ВКС и др. В
конкретния случай е установено от събраните пред РС-Враца доказателства, че
непосредствено след настъпилата на 03.12.2014 год. трудова злополука както
пострадалият работник С.М.,така и неговият работодател "Екофрут"ООД - гр. Враца са заявили своите претенции за
вреди пред австрийското дружество SGL Carbon
GmbН-работодател на прекия причинител на тези вреди Р.Г..
По делото са
представени пълномощно с дата 11.12.2014 год. за упълномощаване на адвокат д-р В.
КГ с адрес гр.Гмунден (л.83-85) и писмо от същия до
управителя на "Екофрут"ООД с дата 20.09.2017 год. (л.89-92),с което управителят
е уведомен,че застрахователната институция на австрийското дружество SGL Carbon GmbН - застрахователно дружество
UNIQA Osterreich Versicherungen
AG,е проверила застрахователния случай и ще обезщети за възникналите вреди
както С.М., така и "Екофрут" ООД,като след
определяне точния размер на обезщетението същото ще им бъде директно изплатено.
Към датата
на приключване на съдебното дирене пред РС-Враца застрахователно обезщетение от
посочения застраховател във връзка с претърпяната трудова злополука не е било
изплатено на С.М..
Такова обезщетение
в размер на 4500.00 евро е изплатено на 17.05.2018 год. по сметка на С.М. (л.30-33
от настоящето дело),като преди изплащането - на 25.04.2018 год., той е подписал
нарочна декларация (л.28-29),с която е декларирал,че с изплащането на сумата от
4500.00 евро е обезщетен изцяло и трайно за загуба на доходи, разходи за грижи
и всички други възможни искове и разходи.Заявил е,че за в бъдеще няма да налага следващи искове срещу г-н Г.
като причинител на злополуката и срещу неговия работодател SGL Carbon и застрахователна компания UNIQA като застраховател за отговорност.Заявил
е също,че за в бъдеще се отказва от искове, произлизащи за него от в момента
още непознати късни или трайни резултати от тогавашното нараняване.На последно
място е посочил,че с изплащането на сумата от 4500.00 евро всички негови искове
са обезщетени и приключени.
Така
формулирано,изявлението на С.М. ясно сочи,че обезщетението е изплатено именно
за репариране на понесените от него вследствие на настъпилата на 03.12.2014
год. в Република Австрия трудова злополука вреди.По този въпрос страните не
спорят.
Както бе
посочено и по-горе,твърдението на М. е,че с тази сума той е обезщетен само за
пропуснати ползи от загуба на доход и разходи за грижи (л.40),но не и за претендираните по настоящето дело неимуществени и имуществени
вреди.Анализът на доказателствата обаче сочи друго-претенцията към работодателя
SGL Carbon, респективно застрахователя UNIQA е
заявена още през месец декември 2014 год. и е била за всички преки и
непосредствени вреди от трудовата злополука,която е и деликт.
Преписката е приключена едва през 2018 год. с изплащане на договореното
обезщетение, от което следва,че със сумата от 4500.00 евро М. е обезщетен за
всички вреди-имуществени и неимуществени,понесени от него от 03.12.2014 год. до
25.04.2018 год.
Той се е
съгласил с такъв размер на обезщетението,поради което не може да претендира
по-висок размер от своя работодател по реда на чл.200 КТ за същите вреди и за
същия период.Обезщението от деликвента
е изплатено изцяло преди приключването на настоящето производство с влязъл в
сила съдебен акт,поради което претенцията му по
чл.200 КТ се явява изцяло неоснователна.
Решение
№81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017 год. на РС-Враца следва да бъде
отменено в обжалваните от Екофрут"ООД-гр.Враца части,както и в частта,с която
дружеството е осъдено да заплати по сметка на РС-Враца държавна такса,съответна
на уважената част от исковете.Решение №81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017
год. на РС-Враца следва да бъде потвърдено в обжалваната от С.Й.М. част.
При този
извод е безпредметно да се обсъждат доводите на въззивника
ответник за наличието на споразумение и на съпричиняване
на вредите.Достатъчно е да се отбележи,че настоящият състав не споделя
изложените във въззивната жалба на "Екофрут"ООД-гр.Враца доводи.
При този
изход на спора на въззивника-ответник
"Екофрут"ООД-гр.Враца се следват
направените разноски за държавна такса за въззивно
обжалване от 150.00 лева. Пълномощникът претендира и присъждане на разноски от
1250.00 лева за адвокатско възнаграждение,но такива не следва да бъдат
присъждани,тъй като искането е направено едва в представената по делото писмена
защита-то не е заявено нито с въззвината жалба, нито
в хода на делото до приключване на устните състезания.
При тези си
съображения и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017 год. на РС-Враца в частта,с
която съдът е уважил частично предявения пред него иск с правно основание
чл.200,ал.1 КТ за репариране на неимуществени вреди,като е осъдил ответника
"Екофрут"ООД-гр.Враца да заплати на ищеца С.Й.М.
*** сумата 5000.00 лева,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищеца вследствие на
трудова злополука,настъпила на 03.12.2014 год.,ведно със законна лихва от
03.12.2014 год. до окончателното изплащане на главницата,и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Й.М., ЕГН********** *** против
"Екофрут"ООД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление гр.Враца, ул.*** иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за
заплащане на сумата 5000.00 лева,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания,претърпени от ищеца вследствие на
трудова злополука,настъпила на 03.12.2014 год.,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на увреждането - 03.12.2014 год.,до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ
решение №81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017 год. на РС-Враца в частта,с
която съдът е уважил предявения пред него иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ
за репариране на имуществени вреди,като е осъдил ответника "Екофрут"ООД-гр. Враца да заплати на ищеца С.Й.М. ***
сумата 2474.12 лева.,ведно със законна лихва,считано от датата на предявяване
на иска - 17.07.2017 год.,до окончателното изплащане на главницата, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Й.М., ЕГН********** *** против
"Екофрут"ООД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление гр.Враца,ул.*** иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за
заплащане на сумата 2474.12 лева,представляваща обезщетение за имуществени
вреди,претърпени от ищеца вследствие на същата трудова злополука, настъпила
на 03.12.2014 год.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на иска - 17.07.2017 год.
до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №81/07.02.2018
год. по гр.дело №3151/2017 год. на РС-Враца в частта,с която "Екофрут"ООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление
гр.Враца,ул.*** е осъдено да заплати по
сметка на РС-Враца държавна такса върху уважения размер на иска за
неимуществени вреди и върху уважения иск за имуществени вреди в размер 298.96
лева,както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №81/07.02.2018 год. по гр.дело №3151/2017 год. на РС-Враца в частта,с
която съдът е отхвърлил иска на С.Й.М. *** за обезщетение на неимуществени вреди за сумата
над 5000.00 лева до размера от 20000.00 лева. ОСЪЖДА
С.Й.М., ЕГН********** *** да заплати на "Екофрут"ООД,
ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.Враца,ул.*** направените пред въззивната инстанция деловодни разноски от 150.00 (сто и
петдесет ) лева.
Решението
е постановено при участието на ЗАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп", ЕИК***, със седалище и
адрес на управление гр.София,пл.***, като трето лице - помагач на страната на "Екофрут"
ООД - гр.Враца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.