РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№. 381
гр. Пловдив, 11 февруари 2020 год.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора РОСЕН
КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело №
3748 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от “Сън Лайт Електра” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.П.Х., чрез
процесуалния си представител адвокат С.М., против Решение № 1901/22.10.2019
г. на Районен съд Пловдив, ХХІ н.с., постановено по АНД № 3099 по описа на
същия съд за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 412418–F433779/25.02.2019
г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на процесуалния закон. Иска се обжалваното решение и процесното
НП да бъдат отменени.
3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. В
тази връзка излага съображения в писмен отговор. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и за правото:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от “Сън Лайт Електра”
ЕООД против НП № 412418–F433779/25.02.2019 г. на Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F433779 от 29.10.2018 г., съставен от В.Б.Н.–
инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
При
извършена проверка на 16.10.2018 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че “Сън Лайт Електра” ЕООД с ЕИК *********
като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за
подаване на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП
Пловдив за данъчен период 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. до 15.10.2018 г.
включително.
В АУАН е
посочено още, че отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени
по електронен път в ТД на НАП Пловдив на 24.10.2018 г. и са заведени с вх. №
16003763651/24.10.2018 г., с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Отбелязано
е още, че има издадено Предупреждение № 365804- F398784/19.10.2018 г. за същото
по вид нарушение, което не е връчено, както и че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е извършено за първи път.
7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбите на 125, ал. 5 от ЗДДС, както и че
наказателното постановление е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Възражението
на жалбоподателя, че отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за
продажбите са били подадени на дата 12.10.2018 г. съдът е приел за
неоснователно, поради липса на ангажирани доказателства от страна на
жалбоподателя. Представените в тази връзка извлечение от банкова сметка ***м.10.2018
г., както и платежно нареждане от дата 12.10.2018 г. за заплащане на сумата от
476,28 лева с основание „ДДС за м. 09.2018 г.“ и получател на плащането ТД на
НАП – Пловдив, са приети от съда като доказателство установяващи единствено
факта на плащане на ДДС за съответния данъчен период (обстоятелство, което
впрочем не е било спорно между страните), но не и за дата на подаване на
отчетните регистри по ЗДДС. Все в тази насока е посочено, че при приемането им
съгласно разпоредбите на ДОПК се извършва автоматично издаване на входящ номер
и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение, но такива (входящ
номер и дата) не са генерирани в системата на НАП на 12.10.2018 г., така както
твърди жалбоподателя. Освен това съдът е констатирал, че самите твърдения в
жалбата сочат, че за подаването на регистрите на 12.10.2018 г. жалбоподателят
не е получил потвърждение, което пък ясно показва, че той е бил наясно с
необходимостта да получи такова потвърждение. Не е споделен и доводът, че тъй
като потвърждение не било получено, дружеството е приело, че всичко е наред. Според
решаващия съд, спрямо последното в качеството му на търговец и регистрирано по
ЗДДС лице законодателят е поставил някои завишени изисквания към начина на
организиране на дейността му и изпълнението на отчетните му задължения по ЗДДС,
но същевременно и надлежни гаранции, за да бъде лицето своевременно уведомено в
случай на нередовност при изпълнението на това задължение, налагаща
извършването на допълнителни действия от регистрираното лице. На следващо място,
първоинстанционният съд е прие, че по делото се доказа и че на датата, на която
се твърди да е било изпълнено задължението, не са регистрирани никакви
технически проблеми или такива от друг характер при функционирането на
електронната услуга по подаване на справки-декларации и отчетните регистри по
чл. 124 ЗДДС от регистрираните по този закон лица. Нещо повече, по данни от ТД
на НАП - Пловдив на посочената дата са били подадени 56 704 броя
справки-декларации по ЗДДС. При всяко положение обаче, поради липса на обратна
връзка, „Сън Лайт Електра“
ЕООД е могло и е било длъжно да предвиди, че отчетните регистри не са били
подадени надлежно. Крайният извод на съда е, че липсата на генерирана следа в
системата на НАП (нито на потвърждение, нито на отказ), налага да се приеме, че
на твърдяната дата 12.10.2018 г. всъщност жалбоподателят не е подал отчетните
регистри по чл. 124 ЗДДС за данъчен период м. септември 2018 г.
В
решението си районният съд подробно е обсъдил и възможността за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Посочено е в тази връзка, че макар закъснението при подаването
на процесните регистри да не е толкова продължително, то при преценката за
конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца следва да се
съобрази и фактът на наличие или липса на писмено предупреждаване издадено по
отношение на жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН за същото по вид деяние. В
случая е установено издаването на Резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 365804-F398784/19.10.2018
г., от съдържанието на което първоинстанционния съд е констатирал, че „Сън Лайт Електра“ ЕООД вече е
извършило същото по вид деяние, поради което процесното административно
нарушение, за което е издадено обжалваното НП № 412418-F433779 от 25.02.2019
г., не може да се приеме за инцидента и изолирана проява в дейността на
жалбоподателя. Районният съд е съобразил и обстоятелството, че предходното
деяние, за което е отправено предупреждение на жалбоподателя, е било извършено
през месец юли 2018 г. и е засягало отчетните регистри за данъчен период м. юни
2018 г., а процесното деяние е извършено през месец октомври 2018 г., поради
което изминалият кратък период от време също повишава степента на обществена
опасност на конкретното деяние. Освен това в отправеното предупреждение изрично
е било посочено и че при повторно извършване на нарушение ще бъде наложено
административно наказание, поради което първостепенният съд е преценил, че основания
за отпадане на отговорността не са налице.
В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил санкция при правилно
приложение на административнонаказателната разпоредба и в минималния предвиден
от законодателя размер, който според районния съд напълно съответства на
степента на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед установените
смекчаващи обстоятелства.
С тези
съображения районният съда е обосновал извода си за законосъобразност на
процесното наказателно постановление, което е потвърдил с оспореното в
настоящото съдебно производство съдебно решение.
8. Решението е правилно.
Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите,
наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния
съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
9. Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
10. Изложеното до тук налага да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и
допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в
сила.
IV.
За разноските:
11. С оглед изхода на спора, на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на Национална
агенция за приходите се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв., чийто размер е определен от настоящия съдебен състав при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1901
от 22.10.2019 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 3099 по описа на същия съд за 2019 г.
ОСЪЖДА “Сън Лайт Електра” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.П.Х., да заплати на Национална
агенция за приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.