Решение по дело №232/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,   27. 06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.А

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР САНТИРОВ

                       2. ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря Мария Абаджиева и прокурор Георги Герасимов, разгледа докладваното от съдия К.а ВНОХД № 232/2018 г., и намери за установено следното:

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 12.07.2017 г. по НОХД № 6290/2011 г. на СРС, НК, 12 състав, подсъдимият Х.Л. Керанов с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 19.06.2010 г. около 13:20 ч. в гр. София, бул. „Джеймс Баучер”, на спирка на масов градски транспорт на трамвай №10, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с юмрук в областта на устата на К.П.Г., в резултат на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната и корена на втори горен ляв зъб, със силно разклащане предно – задна посока, с невъзможност за консолидация (заздравяване в зъбна алвеола) и последващото му неминуемо отпадане, при наличие на действащ здрав зъб – антагонист (2-ри долен в ляво) – реализирало самостоятелен медико-биологичен признак избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр. 3, алт. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Присъдата е протестирана от СРП с доводи, че е неправилна и необоснована, като се предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. Поддържа се , че изготвената съдебно-медицинска експертиза потвърждава нанасянето на удар на пострадалия Г.с оглед причинената телесна повреда, като с нея се обяснява и механизма на причиняването й. Отбелязва се, че изминалия дълъг период от време и многократното провеждане на разпити на свидетели, както в досъдебна фаза, така и в съдебна е довело до изгубване и изменение на гласните доказателствени средства. Въз основа на това се предлага въззивният съд да упражни правомощието си по чл.336, ал.2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 от НПК.

В законоустановения срок е постъпило възражение срещу протест от адв. К.Г. – САК, защитник на подсъдимия К., с което се излага довод, че протестът е неоснователен, а фактическата обстановка, възприета от решаващия съд ясна и точно възприета. Твърди, че постановената присъда е правилна, поради което моли въззивния съдебен състав да не уважава протеста.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста. Намира,че Софийски районен съд неправилно е преценил и кредитирал събраните в хода на досъдебната фаза доказателства, доколкото е установено, че подсъдимият К. е извършител на деянието. В подкрепа на това посочва показанията на св. К.Г., който е заявил, че именно подсъдимият му е нанесъл удар с юмрук в областта на главата, с което му е причинена телесната повреда. Пледира за отмяна на така постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с което подсъдимото лице да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия излага довод за невярност на твърденията на прокуратурата досежно нанасяне на удара от подзашитния й и причинна връзка между него и  нараняването. Моли да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна. Във връзка с указанията на съда за изразяване на становище по въпроса за изтеклата погасителна давност моли съда да се произнесе по същество и производството по делото да не се прекратява. 

Подсъдимият изцяло се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли въззивния съд да потвърди присъдата.

Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Според Софийски районен съд на 19.06.2012г., около 13:15 часа, свидетелите К.П.Г. и И.Д.Л.се намирали в гр.София, ж.к. „Лозенец“. Същите седели на пейка зад физическия факултет, когато към тях се приближили група момчета, сред които подсъдимият Х.Л.К., както и свидетелите А.Х., В.К., И.С., Ц.Д., С.К.. Подсъдимият К. се приближил към пострадалия Г.и му поискал цигара, но последният отказал да му даде. Възникнал спор между присъстващите, като последвало и сбутване. Свидетелят Л.станал от пейката, хванал свидетеля Г.и тръгнали в посока бул.“Джеймс Баучер“. Подсъдимият К. заедно с част от свидетелите ги последвали. До спирка на масов градски транспорт на трамвай № 10 разправията между свидетеля Г.от една страна и подсъдимият К. и неговите приятели от друга продължила, като някой от последните нанесъл удар на свидетеля К.. Последният тръгнал към находящото се в близост магазинче /“Чичо Манчо/, където бил последван от момчетата, а свидетелят И.Л.тръгнал в друга посока. До магазинчето пострадалият Г.отново бил нападнат от някои от момчетата и му били нанесени удари.На 12.05.2012 г. св. В.подал молба в 9 РУ-СДВР за това, че на 10.05.2012 г. му е нанесен побой.

Въз основа на сигнал получен в ОДЧ за нанесен побой на лице от мъжки пол на кръстовището на ул.“Плачковица“ и ул. „Минзухар“ на място пристигнал АП 93- полицейските служители Г.Г.и А.А.. Същите установили пострадалия К.Г., който имал видими наранявания по лицето /кръв по устата и цицина на челото/. Същият им обяснил, че бил нападнат от група непознати младежи и им показал посоката, в която тръгнали, като недалеч от мястото установили свидетелят Д., който бил отведен в 04 РУ- СДВР.

Видно от заключението Съдебно-медицинската експертиза, на пострадалия К.Г.са били причинени следните травматични увреждания: болезнен оток над лявата вежда с кръвонасядане; прекъсната драскотина по горната трета, външна част на лявото бедро; кръвонасядания под описаната драскотина; групирани точковидни охлузвания по горната устна, покрити с червеникави корички; втори горен зъб е бил силно разклатен в предно-задно направление. Описаните травматични увреждания се дължат според вещото лице на „множествени удари, с или върху твърди тъпи предмети, каквито са и човешките юмруци и ритници“. Мекотъканните травми, изразени в кръвонасядания, охлузвания и отоци, реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“. Счупването на короната и корена на втори горен ляв зъб, със силното му разклащане в предно- задна посока, с невъзможност за консолидация /заздравяване в зъбната алвеола/ и последващото му неминуемо отпадане, при наличие на действащ здрав зъб- антагонист /2-ри долен в ляво/, според вещото лице са причинили на пострадалия и са реализирали критериите на медико- биологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора“.

В хода на досъдебното производство са назначени на подсъдимия Х.Л.К. /непълнолетен към датата на деянието/ Съдебно-психиатрична експертиза и Съдебно-психологична експертиза. Видно от заключенията на същите Х.Л.К. е психично здрав. Въпреки възрастовото непълнолетие е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Липсвали данни, които да сочат на лекомислие и/или увлечение. Може да участва в наказателно производство и да дава достоверни отговори.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид показанията на пострадалия- свидетел К.Г., показанията на свидетеля А.А. и приобщените му показания на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 ,т.2 НПК /л.4 ДП/, показанията на свидетеля Г.Г.и приобщените му показания на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 ,т.2 НПК /л.5 ДП/, показанията на свидетеля А.Ю.и прочетените му показния, дадени пред друг съдебен състав и приобщените му показания от досъдебното производство, дадени пред орган на ДП, по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК /л.19 от ДП/, показанията на свидетеля В.К. и прочетените му показания, дадени пред друг съдебен състав по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК, приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.4 НПК показания на свидетеля С.К., дадени пред друг съдебен състав и показанията му от ДП, прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 НПК, показанията на свидетеля И.С., дадени пред друг съдебен състав и показанията му от ДП, прочетени при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 НПК, приобщените показания на свидетеля Ц.Д., дадени пред друг съдебен състав на съда, от заключенията на СМЕ, Съдебно психиатрична и Съдебно психологична експертизи, описани по- горе, които се кредитират като компетентно изготвени, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

 Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.

СРС е приел, че доказателствата са противоречиви и от тях не може да се направи категоричен извод относно механизма на причиняване на уврежданията и за това дали подсъдимият е нанесъл удари на св. Г.и му е причинил инкриминираните увреждания.

На следващо място, СРС е отчел наличието на различни версии за обстоятелствата, при които са били причинени телесните увреждания на свидетеля. Съдът е констатирал разминаване в показанията на свидетеля А.Ю., свидетеля В.К. и свидетеля  С.К. досежно спречкването на спирката и участниците в него.

Така според свидетеля Ю.подсъдимото лице не е участвало в сбиването, а подсъдимият К. се ритал с друго момче. Твърди да е имало спречкване между непознато лице и И.С., като посочва, че самият той е нанесъл удар на пострадалия Г..

Различна теза е застъпил свидетелят К., според който подсъдимият не е ходил до спирката, като посочва да е видял удари между него и непознатото момче, но не е видял и възприел наранявания, нито ударите да са били насочени и достигнали до лицето. Показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви и са кредитирани отчасти.

Софийски районен съд правилно е изложил, че доказателствата на полицейските служители, конституирани като свидетели по делото – А.А. и Г.Г.са еднопосочни фактическата обстановка след инкриминираните събития. Същите били изпратени на инкриминираната дата и място и установили пострадалия от престъпното посегателство. Пострадалият Г.им разказал, че бил нападнат от група непознати младежи, като в този момент имал кръв по устата и цицина на челото. От тях и настоящият съдебен състав достига до извода за неустановеност по делото на фактическия извършител на инкриминираното деяние. Показанията на свидетелите са непротиворечили, последователни, логични и обективни. Въззивният съд намира, че те се подкрепят и показанията на пострадалия Г., в които се посочва, че не е сигурен от кои удар е получил нараняванията. Това твърдение се подкрепя и от показанията на свидетеля Л..

Свидетелите А.Х., В.К., С.К. и И.С. са единодушни, че на посочената дата са били заедно на рожден ден и че  е имало спречкване заради цигара. Първоначално спорът възникнал на мястото, където били седнали на пейка и продължил на спирка на градски транспорт и до магазинче. От събрания и приобщен доказателствен материал не може да се извлече с категоричност кое лице е нанесло удара с юмрук на пострадалото лице, който му е причинил конкретната увреда на зъба, както и къде точно се е случило деянието. Макар да е извършено разпознаване на лице, при което пострадалият да посочва именно подсъдимия, то в разпита си сочи, че не е сигурен от кой удар и на кое лице е получил травматичните си увреждания. СРС правилно е достигнал до извода, че не са налице еднопосочни доказателства дали подсъдимият е бил сред лицата на инкриминираната дата и място, както и да е нанесъл удар, къде е бил този удар, с какво го е нанесъл и на кое място. При проведения анализ първостепенният съд не е установил по безспорен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил предаден на съд.

Въззивният съд намира, че в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота. При изпълнение на задълженията си по НПК съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства. Фактическата обстановка по делото е ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд, която се споделя от настоящия съдебен състав, като нови фактически положения не се установяват. Не са нарушени и онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства.

 

 

 

Една осъдителна присъда не може да почива на предположения /чл.303, ал.1 от НПК/, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимна връзка не водят до единствено възможния извод за наличие на извършено деяние и съпричастност на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Това не позволява на въззивния състав да заключи, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Затова не е необходимо обсъждане от субективна страна. По отношение на подсъдимия не е оборена презумпцията за невинност по смисъла на чл.16 от НПК. С оглед гореизложеното, въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва от обективна страна подс. К., да е осъществил състава на престъплението визирано в чл.129, ал.2, пр. 3, алт. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. В тази връзка, несъстоятелни са възраженията изложени във въззивния протест и допълнението към него.

След провеждане на самостоятелен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, въззивният състав споделя извода на първостепенния съд, че по делото не се установи с категоричност извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимото лице в него.

При тези аргументи настоящата инстанция намира, че подсъдимият правилно и законосъобразно е бил признат за невиновен и оправдан.

Въззивният съд констатира, че е инкриминирано деяние с дата на 19.06.2010 г.,  предвиденото наказание за него е било лишаване от свобода до три години, с оглед обстоятелството, че подсъдимият към тази дата е бил непълнолетен, поради което  и приложима е и  нормата на чл. 80, ал. 2 от НК, предвиждаща, че давностните срокове  за престъпления на непълнолетни се определят като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 от НК . Въпреки че въззвният съд стигна до извода, че са налице предпоставките за прилагане на този институт, тъй като са изтекли 7години и 6месеца от датата на извършване на престъпното деяние, съгл. чл. 81, ал.3  вр. с чл. 80, ал.1 т.4 от НК,  то в конкретният случай  производството не следва да се прекратява, а да продължи,  поради направеното изрично искане в тази насока.

По отношение на присъдата в частта, в която е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, с оглед изхода на делото, същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.07.2017 г., постановена по НОХД № 6290/2011 г. на СРС, НК, 12 състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.