Р Е Ш Е Н И Е
№ 481 /20.7.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Георги Видев
Членове: 1.
Ева Пелова
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 457 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК
********* против Решение № 155 от 19.03.2023 г., постановено по нахд №
1441/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200241/24.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление
на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.
Касаторът – „Май
Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД – моли да бъде отменено обжалваното решение и
наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на закона, като
твърди и че са нарушени съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
– директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик
– оспорва жалбата в писмено становище, подадено
от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи
доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение. На свой
ред претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Районният съд е
потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно
установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в
административнонаказателното производство и нарушението не е маловажно, а
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият
касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.
Действително,
дружеството – касатор не е изпълнило наложената му от контролните органи и
влязла в сила принудителна административна мярка – да определи еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудов договор.
Фактът на осъществяване
на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните
гласни и писмени доказателства.
Неоснователни са
възраженията на касатора.
Несъстоятелни са
доводите за неразкриване на обективната истина от административния орган (който
не е изискал изрично процесното допълнително споразумение, нито при
констатираната му липса е дал нов срок за представянето му) и така не е
изпълнил вменената му доказателствена тежест, като по този начин касаторът е
понесъл отговорност, като че споразумението въобще не е било съставяно. Това
нарушение според касатора е санирано със съдебното решение, като съдът дори е
прехвърлил доказателствената тежест на санкционираното лице. Видно от връчената
на 20.06.2023 г. призовка на дружеството е, че с нея изрично е изискано
трудовото досие на работничката Т. М.. Тъй като допълнителното споразумение за
определяне на еднакъв срок на предизвестие безспорно е част от трудовото досие,
то същото несъмнено е следвало да бъде представено от дружеството (в случай, че
е съществувало). Видно от показанията на свидетеля Д., след като към трудовото
досие не са изпратени допълнителни споразумения, той изрично е изискал от
управителката на дружеството да представи сключени допълнителни споразумения.
Въпреки че в крайна сметка такова е представено, то не се е отнасяло до срока
на предизвестието. Управителката не е поискала удължаване на срока. Следователно,
са дадени множество възможности на касатора чрез неговия управител да представи
доказателства за изпълнението на влязлата в сила принудителна административна
мярка. Въпреки това, такива не са представени. Затова е напълно правилен и
законосъобразен изводът на съда, че представеното впоследствие допълнително
споразумение е антидатирано и създадено единствено, за да обслужи защитната
теза на наказаното лице. В тази връзка е неоснователно и възражението за
несъбиране от съда на доказателства за извършеното антидатиране. Допълнителното
споразумение е частен документ, на който лесно може да бъде поставена
неистинска дата, като единственият начин за преценка на неговата неистинност е
именно начинът, използван от съда – чрез обсъждането му наред с други документи
и при съвкупна оценка на всички останали доказателства.
Следователно, районният съд
законосъобразно е приел, че касаторът действително не е изпълнил в срок
наложената му принудителна административна мярка, а извършеното нарушение е
констатирано при спазване на правилата на административноказателното
производство. Правилни са и изводите на съда за липса на маловажност и
съответно за законосъобразност на наложената имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 1 500 лв., която е справедлива с оглед тежестта на извършеното нарушение.
Не са налице и допуснати
процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Напротив, съдът е
събрал всички допустими и относими доказателства и като е разгледал доводите на
страните е извел правилният извод за установеност на нарушението.
Предвид
гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон, не е
допуснал процесуални нарушения и правилно е потвърдил наказателното
постановление. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на делото е основателна претенцията за разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, която следва да бъде в минималния предвиден в закона размер от
80 лв. (доколкото не е посочен претендиран размер на възнаграждението).
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 155 от 19.03.2023 г.,
постановено по нахд № 1441/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200241/24.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление
на „Май Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.
Осъжда „Май
Бар енд Ивентс Мениджър“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 80 лв.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2.
/п/