РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Исперих, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100232 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№
2541/14.02.2022 г. от „ФАКТОР - П” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, представлявано от Станислава Великова И.а -
П.а, действаща чрез адв.В. Г. от АК - Добрич, против „АГРО - КАИ” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Исперих,
представлявано от Е. А. Ю., като моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати сумата от 480.00 лева, представляваща
задължение по фактура № **********/30.05.2018 г. за извършен транспорт на
трактор от с.Белинци до гр.Добрич, както и законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изпълнение на
задължението.
Претендира и за сторените съдебни разноски, включително адвокатски
хонорар.
Ищецът твърди, че с ответника са били в търговски отношения, като на
основание сключена между тях търговска сделка била издадена и подписана
данъчна фактура № **********/30.05.2018 г. на стойност 480.00 лв., с
включен ДДС, за извършен транспорт на трактор от с.Белинци до гр.Добрич.
Към момента на подаване на исковата молба задължението по фактурата не
било платено.
С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на
настоящата искова молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв.В. Г.,
която поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения в
приложени писмени бележки.
В срока за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът
представя такъв, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен и
1
недоказан. Твърди, че не са възлагали и ползвали твърдените от ищеца
услуги, посочени във фактурата. Посоченото в нея лице за МОЛ – БЕ. Ю., не
е лице, представляващо дружеството, а фактурата не била подписана от
представляващия дружеството.
По отношение на представената от ищеца товарителница за явява, че
оспорва същата както по отношение на съдържанието – че дружеството е
възлагало такъв превоз, така и по отношение на подписа на изпращача, като
твърди, че това не е подпис, положен от представляващо „АГРО - КАИ” ООД
лице.
Посочва, че едва с получаването на исковата молба са научили за
претенцията на ищеца, тъй като до сега, в продължение на почти 4 години
след твърдяната дата на услугата, той по никакъв начин не бил довел до
знанието на ответното дружество искането си.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв.В. К.,
който оспорва исковата молба и счита, че иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Излага подробни съображения в тази насока в приложените
писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 30.05.2018 г. ищцовото
дружество е съставило представената по делото фактура № ********** с
получател „АГРО - КАИ” ООД, ЕИК: ********* и доставчик „ФАКТОР - П”
ЕООД, ЕИК: *********, за извършена услуга – „транспорт на трактор
с.Белинци – Добрич“, на стойност 480.00 лв. с ДДС. Във фактурата е посочена
дата на падеж – 31.05.2018 г., както и начин на плащане – по банков път по
посочената банкова сметка. Фактурата е съставена от св.С.Д.П., а като МОЛ и
получател е посочено лице с имена БЕ. Ю. (л. 4 от гр.д. 443/2022 г. по описа
на РС – Добрич).
По делото е представена товарителница за обществен автомобилен
превоз в страната № 26 от 30.05.2018 г., в която е посочено, че същата е
съставена в с.Белинци, с изпращач „АГРО - КАИ” ООД, ЕИК: *********,
превозвач - „ФАКТОР - П” ЕООД, ЕИК: ********* и получател – „Ири
Трейд“ гр.Добрич. За товар е посочен – „трактор“, като мястото на
натоварване е с.Белинци, на 30.05.2018 г. от 13.20 ч.. до 13.40 ч., а мястото на
разтоварване е гр.Добрич. В товарителницата са изписани и марката и рег.№
на автомобила, с който се извършва транспорта – „Волво“ ***, както и пътен
лист от 30.05.2018 г., но без серия и номер (л. 5 от гр.д. 443/2022 г. по описа
на РС – Добрич).
Към товарителницата е приложен пътен лист серия А № 0119417/
30.05.2018 г. на автомобил „Волво“ с рег. № *** с водач Й.Й., в който са
описани общо 6 маршрута за деня, последните два от които са от Добрич до
Белинци и от Белинци до Добрич (л. 5 гръб и л. 6 от гр.д. 443/2022 г. по описа
на РС – Добрич).
Съгласно представените по делото от „Ири Трейд“ гр.Добрич - трето,
неучастващо в производството лице, три броя фактури с №№
**********/28.06.2018 г., **********/11.07.2018 г. и **********/15.08.2018
г., и два броя приемо-предавателни протоколи, се установява, че в периода
м.юни – м.август в дружеството са извършвани ремонти на три трактора,
собственост на „АГРО - КАИ” ООД, съответно - AGROTRON TTV 9340 с
шаси: ***, AGROTRON 200 МКЗ с шаси: *** и AGROTRON 260х МКЗ с
шаси: *** (л. 39 л. 42 и л. 54).
В показанията си св.С.П., работещ на длъжността „Ръководител
2
транспорт“ в ищцовото дружество, твърди, че процесната фактура е издадена
от него във връзка с заявена по телефона от ответното дружество транспортна
услуга няколко дена по-рано. С представител на „АГРО - КАИ” ООД, за
който не може да каже точно кой е бил, са се договорили за транспорт на
трактор за ремонт, като фактурата следвало да бъде дадена на шофьора, който
трябвало да я предаде на получателя. Свидетелят заявява, че той като
ръководител транспорт поставял задачите на шофьорите, подготвял
документите им, включително и пътните листи и им давал фактурите, за да ги
предадат на поръчващия. За процесната фактура твърди, че лично я бил дал
на шофьора Йосифов, като не помни дали това е станало още сутринта при
излизане от гаража или в последващ момент. Описва подробно начина на
съставяне на товарителница за превоз в страната, като посочва, че същата се
изготвя по образец от шофьора, който извършва превоза. Именно шофьорът
на мястото за товарене попълвал всички необходими реквизити в
товарителницата, като се подписвал за превозвач, а изпращачът също бил
длъжен да се подпише. В тази връзка от тяхната фирма задължавали
шофьорите да търсят някой от фирмата – изпращач да им подпише
товарителницата. След извършване на превоза шофьорът отчитал
товарителниците с пътните листи в офиса и тогава свидетелят го питал дали е
предал фактурите. За конкретният случай Св.П. заявява, че шофьорът му бил
казал, че е предал фактурата на изпращача. Уточнява, че относно мястото, за
където е транспортиран трактора, разбрал след като е образувано настоящото
дело – по документите погледнал GPS – а на товарния автомобил за
процесната дата и установил, че е ходил до „Ири Трейд“ гр.Добрич. В тази
връзка се бил свързал по телефона с представител на това дружество, от
където му потвърдили, че са извършвали ремонт на трактор на „АГРО - КАИ”
ООД и имали издадена фактура за това. По отношение на заплащането на
процесната фактура свидетелят заявява, че след извършване на транспорта са
звънели по телефона на ответното дружество, като от там са обещавали да
извършат плащане, но такова не било направено. След завеждането на делото
с него се бил свързал представител на „АГРО - КАИ” ООД, за чието име
свидетелят не се сеща дали му е било посочено и поискал да им бъде
изпратена отново фактурата, тъй като не я били получили, за да направят
плащане. В хода на разговора, след като разбрал, че по делото имало
направени разходи, заявил, че няма да плащат и ще водят дело.
Според заключенията на вещото лице по назначените по делото
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорени от страните и приети от съда, задълженията по
процесната фактура на стойност 480.00 лв. са осчетоводени само в
счетоводството на ищеца по счетоводните книги, както следва: по счетоводни
сметки 411 Клиенти, 4532 ДДС за внасяне и 703 Приходи от продажби на
услуги. Начисления ДДС за внасяне в размер на 80.00 лв. е вписан в Дневника
за продажби по ЗДДС. В счетоводството на ответника задължения по
процесната фактура не са осчетоводени. От направената справка в
информационните масиви на НАП се установява, че ответното дружество не е
ползвало данъчен кредит по фактура № **********/30.05.2018 г.
Според вещото лице няма данни счетоводството на двете дружества да
не е водено редовно, но като пропуск в счетоводството на ищеца експертът
посочва непровеждането на задължителната годишна инвентаризация на
вземанията, съгласно Закона за счетоводството, при която се съгласуват
задълженията на съответните контрагенти, в случая с ответното дружество по
3
отношение на процесната фактура, към края на всяка календарна година.
Като пропуск в счетоводството на ответното дружество е посочен
липсата на осчетоводяване на процесната фактура, издадена от „ФАКТОР -
П” ЕООД.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 350.00 лева, от които 50.00лв. за държавна такса и
300.00 лева за възнаграждение на вещо лице. За заплатено адвокатско
възнаграждение ищецът не е представил доказателства. По делото е налично
само пълномощно, с което представляващия ищцовото дружество е
упълномощила адв.В.Г. да я представлява, но не документи, удостоверяващи
заплащането на адвокатски хонорар (л. 9 от гр.д. 443/2022 г. по описа на РС –
Добрич).
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявен е иск за неизпълнение на договорно
задължение, имащ своето правно основание при посочените по-горе
обстоятелства в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – осъдителен иск за защита
на правото на превозвача по устен договор за транспортна услуга да получи
първоначално дължимото от длъжника - изпращач по издадена фактура №
**********/30.05.2018 г., заедно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите
от закъснялото изпълнение на парично задължение. В определението по чл.
146 ГПК съдът неправилно е квалифицирал иска като търговска продажба с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД, но това не се отразява
на разпределението на доказателствената тежест и установените факти и
обстоятелства, тъй като на първо място и двете страни са търговци, поради
което и сделката между тях следва да се квалифицира като търговска по
силата на чл. 286, ал. 1 Търговски закон. Освен това при правната
квалификация е посочена изрично нормата на чл. 79 ЗЗД, регламентираща
общото право на кредиторът по един договор да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забава, при неточно изпълнение на задължението на
длъжника, в настоящия случай – твърдяното неизпълнение на задължението
за заплащане на дължимата цена.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Според настоящия съдебен състав от събраните писмени и гласни
доказателства не се установи категорично, че ищцовото дружество е
извършило на процесната дата твърдяната транспортна услуга в полза на
ответника, поради което и за същият не е възникнало задължение за
заплащане на такава услуга. Действително ищецът е издал процесната
фактура № **********/30.05.2018 г. на стойност 480.00 лв. за извършена
транспортна услуга, но сама по себе си тази фактура не е достатъчна, за да
обоснове извод за възникнало задължение за получателя, особено когато
ответникът оспорва дължимостта на посочената сума. В настоящия случай
ищецът е представил към фактурата товарителница за автомобилен превоз в
страната и пътен лист, но ответникът оспорва товарителницата както относно
съдържанието й, така и относно подписа, положен в графа „изпращач“. В тази
връзка съдът е открил производство по оспорване истинността на документ,
като е възложил доказателствената тежест на ищеца, съгласно разпоредбата
на чл. 193, ал. 3 ГПК, тъй като той е представил този документ, заявил е
изрично желание да се ползва от него, документът е частен и не носи подписа
на страната, която го оспорва. Процесуалният представител в писмените си
бележки е възразил, че неправилно е разпределена доказателствената тежест,
4
тъй като документът носел подписа на ответника, но това обстоятелство не е
безспорно. Напротив, ответната страна оспорва именно обстоятелството, че
товарителницата е подписана от негов представител, още повече, че както се
установи от показанията на св.П. тя е била съставена от представител на
ищеца – шофьорът, който е извършил процесния превоз. Освен това в
товарителницата липсва допълнителна информация, която би могла да насочи
към евентуалния представител на ответника, за който се твърди, че я е
подписал – не е посочено име. При това положение съдът счита, че правилно
е разпределена доказателствената тежест в откритото производство по
оспорване истинността на документ.
В хода на това производство обаче, ищецът не успя да докаже
истинността на товарителницата нито по отношение на съдържанието й, нито
по отношение на подписа в графа „Изпращач“. В самата товарителница не са
попълнени надлежно всички реквизити – липсва описание на товара, което
може и да не е подробно, но следва в достатъчна степен да го
индивидуализира. В случая е посочено само „трактор“ без марка и модел или
рег.№. На следващо място в товарителницата не е посочено на коя дата и в
какъв времеви интервал е разтоварването на товара, липсва подпис и печат на
получател. Липсва и печат на изпращача.
Липсата на тези реквизити в товарителницата не позволява по
категоричен начин да се свърже същата с процесната фактура и конкретно да
удостовери, че действително на процесната дата е извършена твърдяната от
ищеца транспортна услуга. Ако ответникът притежаваше само един трактор
това не би било проблем, но както се установи от представените от „Ири
Трейд“ АД фактури очевидно „АГРО - КАИ” ООД притежава поне три
трактора, които през процесния период са били на ремонт при „Ири Трейд“
АД. Следователно посочване на товара само като „трактор“ не може да
индивидуализира в достатъчна степен превозваната стока, респективно да
обоснове извод за извършване на транспортна услуга по отношение на тази
стока. Освен това по начина, по който е съставена товарителницата, не става
ясно кои са лицата, които са я подписали. И докато за ищеца въпросът не е
спорен, тъй като чрез свидетелски показания се установи, че подписа е
положен от шофьора, извършил превоза, за ответникът този въпрос остана
неизяснен. Ищецът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, че именно представител на ответникът е подписал
товарителницата. Всъщност обективно е и невъзможно събирането на такива
поради изначално некоректно попълнената товарителница. Тази некоректност
се дължи изцяло на ищеца, чийто представител не е посочил конкретно име на
представител на ответника, за който се твърди, че е подписал документа.
От друга страна дори и да се приеме, че товарителницата е подписана
от представляващия ответното дружество, посочен като МОЛ във фактурата,
следва да се отчете обстоятелството, че ответникът отрича да имат служител
с име „БЕ. Ю.“. При това положение не може и да се вмени на ответника
доказателствената тежест да доказва, че товарителницата не е подписана от
него, при положение, че в частния документ, съставен от ищеца дори не е
посочено име на конкретно лице.
С оглед изложеното, по отношение на оспорването на частен документ
„Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 26 от
30.05.2018 г.“, съдът приема, че същата е неистински документ в частта, в
която й е придаден вид, че е подписана от представител на „АГРО - КАИ”
ООД в качеството на „Изпращач“, поради което следва да бъде изключена от
5
доказателствата по делото, а след влизане в сила на решението заверен препис
от същото, заедно с товарителницата, следва да се изпратят на Прокуратурата.
Не внася яснота относно извършения превоз и приложения към
фактурата пътен лист. В него действително е отбелязано, че е извършен
превоз на товари и като документи за превоза е посочена товарителница, но за
процесната дата освен маршрута от Добрич до Белинци и обратно до Добрич,
шофьорът е изпълнил превоз по още четири маршрута. При това положение и
при липса на достатъчна индивидуализация на товара не може да се направи
обоснован извод, че действително пътния лист и товарителницата касаят
именно процесната услуга, описана във фактурата.
Колкото до представените от „Ири Трейд“ гр.Добрич три фактури за
извършвани ремонти на трактори на „АГРО - КАИ” ООД в периода м.юни –
м.август 2018 г. следва да се отбележи, че нито една от тях не може да се
отнесе конкретно към фактурата за извършена транспортна услуга от
„ФАКТОР - П” ЕООД. Счетоводните документи доказват единствено
обстоятелството, че през визирания период три трактора на ответника са били
на ремонт в „Ири Трейд“ АД, но не и че някой от тези трактори е бил
транспортиран до дружеството именно от ищеца. Именно липсата на
достатъчна индивидуализация на товара в представените от ищеца
доказателства възпрепятства съда да прецени дали действително ищецът е
извършил твърдяната от него услуга на ответника. И ако във фактурата няма
пречка стоката или услугата да не е описана в подробности, то в
съпътстващите документи (товарителница, приемо-предавателен протокол,
разписка и др.), с които всъщност се доказва, че услугата е действително
извършена, следва да се съдържа детайлно описание, което е необходимо не
само за контрагентите, но и за контролните органи при необходимост от
проверка.
Показанията на св.П. също не допринасят за категоричното доказване на
извършената от ищцовото дружество транспортна услуга. Същият твърди, че
е имал устна уговорка с представител на ответника за транспортирането на
трактор и в тази връзка бил издал процесната фактура и я бил изпратил по
шофьора. Видно е обаче от цялостните показания на свидетеля, че поради
изминалия дълъг период от време, 4 години, той по-скоро описва наложилата
се практика в ищцовото дружество за начина, по който принципно
процедират при такъв вид услуги, но не може с категоричност да установи
извършването на процесната услуга. При описанието на процедурата за
попълване на товарителница, за подписването й, за предаването на фактурата
на шофьора и за отчитането на шофьора след връщане от курс, свидетелят
посочва, че принципно така постъпват, но това не е достатъчно, за да
обоснове извод, че и в процесния случай обстоятелствата са се стекли именно
по описаната процедура.
Освен това при преценката на показанията на св.П. следва да се отчете и
факта, че той от една страна е служител на ищцовото дружество, при това на
ръководна длъжност и пряко отговаря за извършването на транспортните
услуги и за съставянето на фактури във връзка с тези услуги. От друга страна
по делото са налице данни, че той е в близки родствени отношения с
управителя на дружеството, която е съпруга на брата на свидетеля. Тези две
обстоятелства правят свидетеля заинтересован в полза на ищеца и в този
смисъл съдът счита, че е нормално от житейска гледна точка да се стреми да
дава показания, които да са в полза на тезата на ищцовото дружество.
Съпоставяйки показанията на св.П. с всички останали даннипо делото
6
се налага извод за воден телефонен разговор преди 4 години между
представители на ищцовото и ответното дружества за извършване на
транспортна услуга, но събраните доказателства не могат по категоричен
начин да установят, че действително „ФАКТОР - П” ЕООД е извършило
такава транспортна услуга в полза на „АГРО - КАИ” ООД на 30.05.2018 г.
Осчетоводяването на процесната фактура само в счетоводството на ищеца
също не може да се тълкува като доказателство за извършването на услугата.
Видно е от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, че тази
фактура не е осчетоводявана в счетоводството на ответника и той не е ползвал
данъчен кредит по нея. Същевременно експертът е установил, че при водене
на счетоводството на ищеца е налице пропуск, свързан с непровеждането на
ежегодна инвентаризация на вземанията през последните четири години,
която е задължителна за дружества с годишен оборот от няколко милиона
лева (каквото е и ищцовото), съгласно Закона за счетоводството. Именно този
пропуск е попречил на ищеца да установи своевременно неплащането на
осчетоводената при него фактура. В тази връзка съдът счита, че показанията
на св.П. за осъществявана връзка през годините с представител на ответника
по телефона, за да търсят плащане по фактурата, са по-скоро защитно-
оправдателна теза, която не се подкрепя от заключението по експертизата.
Очевидно пропуските при водене на счетоводството са попречили на ищеца
да установи своевременно възникнал проблем с плащането на процесната
фактура и съответно да потърси контакт с ответника. Изминалият дълъг
период от време от евентуалното извършване на твърдяната транспортна
услуга до завеждане на настоящия иск и констатираните нередовности във
фактурата и съпровождащите я документи – товарителница и пътен лист, не
позволяват да се установи с категоричност, че такава услуга е извършена от
ищеца, респективно – че ответникът дължи нейното заплащане.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При горния изход на делото ищецът дължи направените от ответната
страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/. Същата е поискала присъждане на такива, като е
представила списък по чл. 80 ГПК и по делото са налични документи за
направените разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лв. Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 300лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, иска на „ФАКТОР - П”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
представлявано от Станислава Великова И.а - П.а, действаща чрез адв.В. Г. от
АК - Добрич, да бъде осъден ответника „АГРО - КАИ” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Исперих, представлявано
от Е. А. Ю., да заплати на ищеца сумата от 480.00 (четиристотин и
осемдесет) лева, представляваща задължение по фактура №
**********/30.05.2018 г. за извършен транспорт на трактор от с.Белинци до
гр.Добрич, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението.
7
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, че частен документ
„Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 26 от
30.05.2018 г.“, е неистински документ в частта, в която й е придаден вид, че
е подписана от представител на „АГРО - КАИ” ООД в качеството на
„Изпращач“ и я изключва от доказателствата по делото.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото, заедно с
товарителницата, следва да се изпратят на Прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ФАКТОР - П” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,
представлявано от Станислава Великова И.а - П.а, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО -
КАИ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Исперих, представлявано от Е. А. Ю., направените от страната съдебни и
деловодни разноски по настоящото производство общо в размер на 300.00
(триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8