Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
гр. София, 05.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на пети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 249 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.376,
ал.1 от ГПК.
„Ю.Б.” АД, ЕИК . е предявил срещу Н.Д.З. с ЕГН ********** и Д.Ц.Д. с ЕГН **********,***,
иск с правно
основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към
ответниците за солидарно заплащане на сумата от 33 652.58 лева, от които :
-
30 000 лева – просрочена главница по запис на заповед, издаден на
31.07.2006 год. от „Д.“ ООД и авалиран от Н.Д.З. и Д.Ц.Д. и
-
3 652.58 лева – частично вземане за възнаградителна лихва по записа на
заповед в размер на 14.25 % годишно, дължима за периода от 31.07.2006 год. до
11.03.2015 год. – от вземане за лихва в общ размер на 6 824.38 лева,
за което вземане са издадени заповед за изпълнение от
18.03.2015 год. и допълнителна заповед за изпълнение от 03.06.2015 год. в
производството по ч.гр.д. № 281/2015 год. на РС – Ботевград.
Претендират
се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 281/2015 год. на PC – Ботевград.
Ищецът твърди, че на 31.07.2006 год.
„Д.“ ООД издал запис на заповед, с който се задължил безусловно да заплати на
ищеца /с предходно наименование „Б.“ АД/ при предявяване на записа на заповед,
в срок до 31.08.2026 год., сумата от 30 000 лева, ведно с годишна лихва в
размер на 14.25 %. Задължението по записа на заповед било авалирано от
ответниците Н.Д.З. и Д.Ц.Д..
Твърди, че записът на заповед бил
предявен за плащане на авалистите с нотариални покани, връчени им на 30.01.2015
год. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, но плащане не последвало, поради което
ищецът подал до РС
– Ботевград заявление вх. №
1875/18.03.2015 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.
№ 281/2015 год. на РС – Ботевград му били
издадени заповед
за изпълнение от 18.03.2015 год. и допълнителна заповед за изпълнение от
03.06.2015 год., с които ответниците били
осъдени да му заплатят солидарно сумата от 33 652.58 лева, от които
30 000 лева – просрочена главница по записа на заповед и 3 652.58
лева – частично вземане за възнаградителна лихва по записа на заповед в размер
на 14.25 % годишно, дължима за периода от 31.07.2006 год. до 11.03.2015 год. –
от вземане за лихва в общ размер на 6 824.38 лева.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК /на 03.10.2017 год.,
при връчени ПДИ на 27.09.2017 год./ авалистите възразили срещу заповедта за
изпълнение, за което заявителят бил уведомен от районния съд по реда на чл.415,
ал.1 от ГПК на 07.11.2017 год. и
предявил настоящия иск в месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК – на 07.12.2017 год.
С отговора на и.м., подаден в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК, ответниците излагат възражение, че записът на заповед,
въз основа на който ищецът е инициирал заповедното производство, не им е бил
предявяван.
С определение от 03.05.2018 год. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, като е приел представените с исковата и
уточняващата молба от 28.12.2017 год.
заверени преписи от писмени доказателства. Съдът е приел, че тъй като с размяната на книжата
страните са представили всички доказателства, на които се позовават и са
изложили всички доводи в подкрепа на исканията си, не се налага изслушването им
в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито
заседание, като е определил срок на страните за представяне на писмени защити и
реплики. В определения
от съда срок страните са представили писмени защити, с които са приповторили
доводите си от и.м. и писмения отговор.
С определение от 06.06.2018
год. съдът на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 05.07.2018 год., на
която ще обяви решението си, от която ще тече срокът за обжалване на същото.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от представения с и.м. в заверен препис от
запис на заповед от 31.07.2006 год., със същия „Дарнед“ ООД се задължил
безусловно да заплати на ищеца /с предходно наименование „Българска пощенска
банка“ АД/ при предявяване на записа на заповед, в срок до 31.08.2026 год., сумата
от 30 000 лева, ведно с годишна лихва в размер на 14.25 %. Задължението по
записа на заповед е авалирано от ответниците Н.Д.З. и Д.Ц.Д..
Видно от представените нотариални
покани рег. № 261/2015 год. и рег. № 262/2015 год. на нотариус Здравко Тончев,
рег. № 438 на НК, отправени от „Ю.Б.” АД до Н.Д.З. и Д.Ц.Д., със
същите ищецът е предявил за плащане на авалистите записа на заповед – за
сумата, за която е бил издаден, ведно с годишна лихва в размер на 14.25 % от
датата на издаването му. Нотариалните покани са били връчени на ответниците на
30.01.2017 год. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, видно от отразеното на гърба на
същите от нотариус Данаил Главинов, рег. № 371 на НК, извършил връчването.
Въз основа на записа на заповед ищецът
е искал със заявление вх. № 1875/18.03.2015 год. по описа на РС – Ботевград издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК срещу авалистите по записа на заповед. По образуваното ч.гр.д. № 281/2015 год. на
РС – Ботевград му били издадени заповед за изпълнение от
18.03.2015 год. и допълнителна заповед за изпълнение от 03.06.2015 год., с които ответниците били осъдени да му заплатят
солидарно сумата от 33 652.58 лева, от които 30 000 лева – просрочена
главница по записа на заповед и 3 652.58 лева – частично вземане за
възнаградителна лихва по записа на заповед в размер на 14.25 % годишно, дължима
за периода от 31.07.2006 год. до 11.03.2015 год. – от вземане за лихва в общ
размер на 6 824.38 лева.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК /на 03.10.2017 год.,
при връчени ПДИ на 27.09.2017 год./ авалистите възразили срещу заповедта за
изпълнение, за което заявителят бил уведомен от районния съд по реда на чл.415,
ал.1 от ГПК на 07.11.2017 год. и
предявил настоящия иск в месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК – на 07.12.2017
год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Предявеният
иск с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4
от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу
авалистите по записа на заповед, възразили срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан
по същество, искът е доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл.485, ал.2 от ТЗ, приложима по силата на чл.537 от ТЗ и за поръчителството при записа на заповед, задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
Формата на записа на заповед или
съдържанието на ценната книга, е регламентирано в чл.535 от ТЗ – 1. наименованието „запис на
заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно
обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5.
името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата
и място на издаването; 7. подпис на издателя. Липсата на някой от реквизитите – с изключение на тези по т.3, т.4 и
т.6, предл.2-ро, съставлява недостатък във формата по смисъла на чл.485, ал.2
от ТЗ, на който може да се позове авалистът; документ, който не съдържа някой
от реквизитите по т.1, т.2, т.5, т.6, предл.1-во и т.7, не е запис на заповед.
От
представения в заверен препис в настоящото производство запис на заповед е
видно, че същият съдържа всички реквизити по чл.535, т.1-7 от ТЗ. Доколкото в случая авалистите по записа на заповед
не са навели възражения и ангажирали доказателства за недостатък във формата,
то не могат да противопоставят на ищеца възражения, основани на каузално
правоотношение. Направеното от същите възражение относно непредявяването на
записа на заповед за плащане е неоснователно – видно от удостовереното от
нотариуса, извършил връчването на нотариалните покани, с които същият е бил
предявен за плащане, връчването им е било извършено на 30.01.2017 год. по реда
на чл.47, ал.1 от ГПК.
Поради
изложеното съдът следва да признае за установено по отношение на ответниците съществуването
на вземането на ищеца към тях за солидарно заплащане на сумата от
33 652.58 лева, от които 30 000 лева – просрочена главница по
запис на заповед, издаден на 31.07.2006 год. от „Д.“ ООД и авалиран от Н.Д.З. и
Д.Ц.Д. и 3 652.58 лева – частично вземане за възнаградителна лихва по
записа на заповед в размер на 14.25 % годишно, дължима за периода от 31.07.2006
год. до 11.03.2015 год. – от вземане за лихва в общ размер на 6 824.38
лева, за което
вземане са издадени заповед за изпълнение от 18.03.2015 год. и допълнителна
заповед за изпълнение от 03.06.2015 год. в производството по ч.гр.д. № 281/2015
год. на РС – Ботевград.
Доколкото с и.м. ищецът не е сезирал
съда с искане за установяване на вземането му и за законна лихва върху
главницата от 30 000 лева, считано от 17.03.2015 год., датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – за което вземане за законна лихва са му били
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №
281/2015 год. на РС – Ботевград, то съдът не дължи произнасяне относно
съществуването на вземането на ищеца за законна лихва.
По
отношение на разноските :
В хода на настоящото производство
ищецът е направил разноски в размер на 673.05 лева, съставляващи внесена
държавна такса; същият не е удостоверил направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение – противно на соченото в писмената защита, по делото
не е представен нито договор за правна помощ, сключен с адвокат /представено е
единствено пълномощно/, нито списък с разноски по чл.80 от ГПК. Поради
изложеното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да се осъдят да му
заплатят в цялост горните удостоверени разноски – в размер на 673.05 лева.
На ищеца следва да се присъдят
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12
от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. и
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 281/2015 год. на РС – Ботевград разноски в размер на 1 264.88 лева – заплатена ДТ от
673.05 лева и адвокатски хонорар в размер на 591.83 лева за представителство в
заповедното производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на
Н.Д.З. с ЕГН ********** и Д.Ц.Д.
с ЕГН **********,***, съществуването на вземането на „Ю.Б.” АД, ЕИК . към Н.Д.З. и Д.Ц.Д. за солидарно заплащане на сумата от 33 652.58 лева /тридесет и три
хиляди шестстотин петдесет и два лв. и петдесет и осем ст./, от които 30 000 лева – просрочена главница по
запис на заповед, издаден на 31.07.2006 год. от „Дарнед“ ООД и авалиран от Н.Д.З.
и Д.Ц.Д. и 3 652.58 лева – частично вземане за възнаградителна лихва по
записа на заповед в размер на 14.25 % годишно, дължима за периода от 31.07.2006
год. до 11.03.2015 год. – от вземане за лихва в общ размер на 6 824.38
лева, за което
вземане са издадени заповед за изпълнение от 18.03.2015 год. и допълнителна
заповед за изпълнение от 03.06.2015 год. в производството по ч.гр.д. № 281/2015
год. на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. Н.Д.З. с ЕГН **********
и Д.Ц.Д. с ЕГН **********,***, да
заплатят на „Ю.Б.”
АД, ЕИК ********* сумата от 1 937.93 лева /хиляда деветстотин
тридесет и седем лв. и деветдесет и три ст./, съставляваща направени в
настоящото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 281/2015 год. на РС – Ботевград разноски.
Решението на осн. чл.376, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от днес.
Преписи от същото да се връчат страните.
СЪДИЯ :