РЕШЕНИЕ
№ 161 17.06.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година:
Председател: Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев Росица Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №158 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на Глава
двадесет и пета от ГПК - „Бързо производство”.
С Решение №410/09.12.2019г.,
постановено по гр.д.№835/2019г. по описа на РС- Велинград са отхвърлени
предявените от А.М.Х., ЕГН ********** ***, против СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С., с
адрес: гр.С., ул.„С.“ №60, представлявано от Директор- Р.И., искове по чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 от КТ- за отмяна Заповед №531/07.06.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, като незаконосъобразна и извършеното с нея
уволнение; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
учител“ и за осъждане на ответната страна да заплати 7888,50лв.- обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа след уволнението за периода
11.06.2019г.- 11.12.2019г. ведно със законната лихва от 02.08.2019г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
Осъдена е А.М.Х., да заплати на
СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С., сумата от 837,60лв.- разноски по производството.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от А.М.Х., представлявана от Адвокатско дружество „Д-р П., П. и
П.“, чрез упълномощения от дружеството адв.Д.К.- П..
Твърди се, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че съдът е възприел
правилно фактическата обстановка, като е приел за установено, че трудовия
договор между страните е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ,
във вр. с чл.69в от КСО, ищецът е придобил право на „ранно пенсиониране“ по
чл.69в от КСО, но не е придобил право на пенсия по общия ред на чл.68 от КСО и
не му е била отпусната пенсия по нито един от двата реда.
Приема се обаче, че съдът не се
е съобразил с последните законодателни изменения, а именно редакцията на
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, изменен с ДВ, бр.54/2015г., редакцията на чл.328,
ал.1, т.10а от КТ, изменен с ДВ, бр.98/2015г. и в сила от 01.01.2016г., както и
редакцията на КСО с измененията му с ДВ, бр.61/2015г. и в сила от 01.01.2016г.
В тази насока се визира, че като не се е съобразил с цитираните изменения, РС-
Велинград се е позовал на съдебна практика, касаеща уволнения по чл.328, ал.1,
т.10 от КТ, извършени преди 01.01.2016г., при действието на нормативна уредба,
действаща преди горепосочените изменения, поради което същата се явява загубила своята активност към
момента на постановяване на процесното решение.
Твърди се, че възприетото от
районният съд становище предполага допускане на пряка дискриминация спрямо
работника, по смисъла на чл.3, §2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета
от 27 ноември 2000 година за създаване на основан рамка за равно третиране в
областта на заетостта и професиите. В този смисъл се счита, че пенсията по
чл.69в, ал.2 от КСО /която е предмет на делото/ е в намален размер спрямо тази
по чл.68 от КСО.
Визира се, че по изричното
възражение, за това, че с процесната уволнителна заповед се допуска пряка
дискриминация няма разглеждане, като в решението липсват каквито и да е било
мотиви по него, което прави същото немотивирано и неправилно.
Твърди се, че в мотивите на
обжалваното решение изцяло и дословно се повтарят Решение №4/09.07.2018г. по
гр.д.№665/2017г. на ВКС, ІVг.о., както и особено мнение на съдия Г.Й. при
постановяване на Решение №18 от 26.03.2018г., постановено по в.гр.д.№56/2018г.
по описа на ОС- Видин. В този аспект се сочи, че то засяга уволнение извършено
преди законодателните промени от 01.01.2016г., при действието на §5 от ПЗР на
КСО, който е отменен след изменението, извършено след 01.01.2016г. В този
смисъл се приема, че всички мотиви на РС- Велинград, касаещи уволнението при
действието на посочения параграф са неправилни и представляват анахронизъм. От
друга страна се визира, че в Решение №43/22.07.2019г., по гр.д.№2035/2018г., на
ВКС, ІІІг.о., не се приема за правилно особеното мнение.
Твърди се, че при наличието на
противоположна практика след 01.01.2016г., районният съд е следвало да изложи
изрични мотиви, защо приема едната практика, а другата- не.
При изложените данни обуславящи
неправилност на обжалваното решение, съответно незаконност на уволнението
следва да се приема основателност на исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ,
което води до основателност и на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
Искането е за цялостна отмяна
на обжалваното решение, като се уважат предявените искове, с присъждане на
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Средно училище „Св.Св. К.И.М.“
гр.С., представлявано от Директора- Р.И., чрез пълномощника му адв.Я..
В него се излагат подробни
съображения, в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба
оплаквания.
Искането е за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и
справедливо, като се моли за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
С Определение №54 от
20.01.2010г., постановено по гр.д.№835/2019г. по описа на РС- Велинград е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение
№420/09.12.2019г., като горната му част на
ред 9 отгоре надолу, след израза „като разгледа докладваното то
съдията“, вместо изписаното „гр.д.№834“, да се чете действителното „гр.д.№835“.
Против това определение не са
постъпили жалби.
В съдебно заседание,
жалбоподателят А.М.Х. се явява лично и с пълномощника си адв.П.. От страна на
последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде
уважена, по изложените в нея съображения. Моли се за отмяна на обжалваното
решение, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски.
Ответникът по жалбата- „Св.Св. К.И.М.“-
гр.С., редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и
упълномощения от същия адв.Я.. Постъпило е възражение от ответникът, в която се
моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди
обжалваното решение. В този смисъл се излагат доводи.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законосустановения за това срок и при спазване
изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред районния
съд е образувано по искова молба на А.М.Х. ***, против СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С.,
представлявано от Директор- Р.И..
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344,
ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД.за признаване на Заповед №532/07.06.2019г. за незаконосъобразна и
извършеното с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“, както и осъждане на
ответника да заплати 5730лв.- обезщетение за оставане без работа след
уволнението за периода 11.06.2019г.- 11.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 02.08.2019 г. до окончателното
плащане.
Твърди се от страна на ищецът,
че е работил в ответното училище по трудово правоотношение, като е заемал длъжността
„старши учител“.
Сочи се, че със Заповед №532/07.06.2019г.,
на Директора на СУ „Св.Св. К.И.М.“ трудовия договор бил прекратен, на основание
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, вьв вр. с чл.69в от КСО, считано от 11.06.2019г.
Мотивите, за това били, че „към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, лицето има навършени 58г., 11м. и 1ден и има 37 години
педагогически стаж. Следователно са налице основанията поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69в от КСО.
Приема се, че уволнението е
незаконно, тъй като правото на ранно пенсиониране е преходна възможност,
създадена в интерес на осигурените лица, по своя преценка да се възползват от
нея с оглед по- тежките възрастови изисквания за пенсиониране при действащия
общ режим, но е лично субективно право на работниците или служителите, което не
може да се упражни от другата страна по правоотношението, в случая от
работодателя. Сочи, че за да прекрати едностранно трудовото правоотношение на
посоченото основание работодателят трябва да съобрази изискванията на чл.68 от КСО по отношение на „минималната възраст“ (и следователно работодателят може да
уволни работника, на основание по чл.328, ал.1, т.10 от КТ само когато
последният е придобил право на „пълна” пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 от КСО, а не и в хипотезите, когато е придобил право на „ранно пенсиониране”
по реда на чл.69, 69а, 69б, 69в и 69г от КСО.
Твърди се, че към датата на
уволнението, ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68 от КСО, тъй като към датата на издаване на процесната заповед,
последният е бил навършил 58г. 11м. и 1ден, а съгласно чл.68 от КСО за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е следвало да има
навършени 62 години, т.е. ще придобие право на пенсия по чл.68 от КСО на 27.07.2022г.
Визира се, че в резултат на
уволнението ищецът е останал без работа и доходи. През последния месец,
предхождащ месеца на уволнението, в който А.Х. е имала отработени повече от 10
дни е месец май 2019г. и начисленото му БТВ за този месец възлиза на 955лв.
Предвид изложеното и на основание
чл.225, ал.1 от КТ, се претендира обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения за периода от 11.06.2019г. до 11.12.2019г. или сума в общ размер
на 5730лв.
Искането е да се постанови
решение, с което се признае Заповед №531/07.06.2019г. за незаконосъобразна и
извършеното с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати
5730лв.- обезщетение за оставане без работа след уволнението за периода 11.06.2019г.-
11.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 02.08.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответникът- СУ„Св.Св.Крили и Методий“- гр.С., чрез
пълномощника му- адв.Я.. В него се оспорват
изцяло предявените искове, като се моли те да бъдат отхвърлени изцяло,
като необосновани и недоказани.
Моли се за присъждане на направените
по делото разноски.
Приема се, че издадената
заповед за прекратяване на трудовия договор е правилна и законосъобразна
и следва същата да бъде потвърдена
изцяло от съда.
Твърди се, че безспорно ищецът е работил в ответното училище, като е
изпълнявал длъжността „старши учител“ в начален етап на основното образование,
на основание на безсрочно правоотношение до 11.06.2019г., когато с процесната
заповед трудовия договор на ищеца е прекратен едностранно от работодателя.
Заповедта е връчена на лицето при оформено връчване при условията на отказ пред
двама свидетели на тази дата.
Сочи се, че основанието за
прекратяване на трудовия договор на лицето е чл.328, ал.1, т.10 от КТ, във
връзка с чл. 69в от КСО, като материално-правните предпоставки за това са
налице към датата на прекратяване на трудовия договор, защото ищецът е навършил
61 г., 3 м. и 1 ден и има наличен осигурителен учителски стаж като учител в
размер на 34 години.
Не се споделя мнението на
ищеца, че пенсионирането на това основание може да стане само въз основа на
нейно искане. По силата на сега действащия КСО в България няма понятие „Ранно
пенсиониране“. Лицата в страната се пенсионират при условията на чл.68 от КСО,
който изисква определен осигурителен стаж и възраст. В чл.69в е посочено, че
учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при
навършване на 60 години и 10 месеца за жените и учителски осигурителен стаж 30
г. и 8 м., като след 01.01.2016г. стажът и възрастта се увеличават годишно с
два месеца. Ето защо към датата на прекратяването на трудовия договор ищеца
покрива тези изисквания за възраст и учителски осигурителен стаж.
Формулировката на чл.69в съвпада напълно с тази на чл.68 от КСО- право на пенсия
придобиват лицата. Затова се приема за неоснователно твърдението, че на лицето
не може да бъде прекратен договора по решение на работодателя едностранно.
Приема се, че няма никаква
опора в закона соченото в исковата молба основание за отмяна на заповедта- че
лицето не е упражнило правото си на пенсиониране, тъй като това не е част от
фактическия състав.
Искането е за отхвърляне на
исковете.
Пред първата инстанция в
открито съдебно заседание от страна на ищецът, чрез неговия пълномощника е
увеличен размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ и съгласно допуснато изменение се 7888,50лв.- обезщетение за оставане без
работа за същия период.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че ищецът
е работил в ответното училище като е заемал длъжността „старши учител“ в
начален етап на основното образование по безсрочно правоотношение до
11.06.2019г.
Видно от Заповед №532/07.06.2019г.-
л.5 на Директора на СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С. е прекратено трудовото
правоотношение на А.Х. за длъжността “старши учител ”, считано от 11.06.2019г.,
на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ- поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68в от КСО.
Тази заповед не е връчена на
ищецът А.Х. от работодателя, на 07.06.2019г., тъй като е налице отказ от
последната който, надлежно е удостоверен с трите имена и подписите на двама
свидетели.
От мотивите изложени в Заповед
№532/07.06.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение се установява, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, лицето им навършени
58г.,11м. и 11дни и има 37г. педагогически стаж, при които условия е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.69в от КСО.
Няма спор по делото, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя, без
ищеца да е завил желание да упражни правото си на ранно пенсиониране в
условията на чл.68в от КСО.
От приета по
делото Справка на НОИ- ТД-Пазарджик от 15.10.2019г. се установява, че
ищеца А.Х. не пенсиониран към този момента.
От Справка от 28.10.2019г. се
установява придобития педагогически стаж от ищеца.
Видно от представеното копие от
Трудова книжка на ищеца А.Х., на стр.10- 11 са направени записвания от
работодател СУ- С., според които ищеца работи в това училище от 15.09.1994г. и
последно е заемал длъжността „старши учител“, считано от 01.01.2018г. при ОТВ
от 955лв. Извършената констатация в съдебно заседание пред въззивната инстанция
при която се констатира, че ищцата има прослужено време от 01.09.1994г. до
11.06.2019г. за 24години, 9 месеца и 10 дни, след което няма други отразявания
да е работила по друго трудово правоотношение.
Видно от заключението на финансово-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл.225,
ал.2 КТ за периода 11.06.2019г.-11.12.2019г. е в размер на 7888,50лв.
определено на база БТВ от 1314,75лв., включващо ОТВ- 955лв. и ДТВ/клас/- 37%.
Видно от допълнително
заключение е видно, че изискуемата възраст и осигурителен стаж за пенсиониране
в условията на чл.68в от КСО за ищеца, към дата на издаване на оспорената
уволнителна Заповед № 532/07.06.2019г. са: възраст 58г. и 4 месеца и педагогически стаж- 25г. и 8 месеца. Към
този момента ищеца има навършена възраст
58г., 11м. и 11дни и придобит педагогически стаж 37г., 7м и 15 дни, при
което и отговаря на изискванията за придобиване право на така нареченото ранно
пенсиониране в хипотезата на чл.68в от КСО.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно,
а подадената въззивна жалба е основателна.
В конкретният казус, първоинстанционният
съд е приел, че правото на работодателя да пристъпи на основание чл.328, ал.1,
т.10 от КТ към предсрочно пенсиониране на учител при наличие на съответните
предпоставки за това и тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. На такъв
контрол подлежи обстоятелството дали са спазени изискванията предвидени в
общата норма на чл.68 от КСО или в специална, приложена с оглед възрастта и
осигурителния стаж. В конкретният случай, училището- работодател е приложило
специалната разпоредба на чл.69в от КТ и по делото няма спор, че ищеца, към
момента на прекратяване на трудовия му договор, има предвидените в посочената
норма учителски осигурителен стаж и възраст. Следователно към момента на
прекратяване на трудовия договор на ищеца, за него са били налице предпоставките
на специалната хипотеза на чл.69в от КСО за прекратяване на договора й.
Гореизложеното е мотивирало първата инстанция да приеме извършеното уволнение
за съобразено със закона.
Тези му крайни правни изводи,
дали му основание да отхвърли предявените искове на ищцата не могат да бъдат
споделени от настоящата инстанция.
В конкретният казус, безпорно е
по делото, че трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.328,
ал.1, т.10 от КТ, във вр. с чл.69в от КСО, ищецът е придобил право на „ранно
пенсиониране“ по чл.69в от КСО, но не е придобил право на пенсия по общия ред
на чл.68 от КСО и не му е била отпусната пенсия по нито един от двата реда.
В случая, няма основание да не
бъде възприето възражението на въззивника, че първоинстанционният съд, не се е
съобразил с последните законодателни изменения, а именно редакцията на чл.328,
ал.1, т.10 от КТ, изменен с ДВ, бр.54/2015г., редакцията на чл.328, ал.1, т.10а
от КТ, изменен с ДВ, бр.98/2015г. и в сила от 01.01.2016г., както и редакцията
в КСО с измененията му с ДВ, бр.61/2015г. и в сила от 01.01.2016г.
Като не е съобразил със същите,
РС- Велинград се е позовал реално на съдебна практика, касаеща уволнения по
чл.328, ал.1, т.10 от КТ, извършени преди 01.01.2016г,, при действието на
нормативната уредба, действаща преди горепосочените изменения, поради което
същата се явява загубила своята актуалност към момента на постановяване на
обжалваното съдебно решение.
Основанията за тази си
констатация, настоящата инстанция извежда от Решение №43/22.07.2019г. по гр.д.
№2035/2018г. на ВКС ІІІг.о и Решение №123 от 30.05.2017г. по гр.д.№3817/2016г.
на ВКС, ІVг.о.
Тези съдебни актове се отнасят
именно до уволнения по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, извършени след 01.01.2016г.,
поради което възприетите в тях постановки се явяват актуални и относими към
процесното уволнение.
В Решение №43/22.07.2019г. по
гр.д.№2035/2018г. на ВКС ІІІг.о. изрично е разгледана, както практиката,
постановена по уволнения, извършени до измененията от 01.01.2016г. така и тази
след тази дата. В резултат на извършения анализ в решението се приема, че
практиката постановена до 01.01.2016г., на която се позовава ВдРС запазва
силата си, но не и по отношение на уволненията, извършени на основание чл.328,
ал.1, т.10 от КТ, извършени след тази дата.
При новата законодателна
уредба, действаща след 01.01.2016г., ВКС приема, че новата разпоредба, въведена
с чл.69в от КСО е специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 от КСО
и спрямо общата такава за ранно пенсиониране- чл.68а КСО. В резултат на това
„...не може да се възприеме тезата на касатора- ответник, че в чл.328, ал.1, т.10,
пр. 1 от КТ в действащата след 01.01.2016г. редакция, приложима в конкретния
случай е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото
правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, т.е.- и в хипотезите на т.нар. „ранно пенсиониране“, а не само
при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО...
законодателното изменение на чл.328, ал.1 от КТ, а именно- създаването на
новата т.10а (ДВ, бр.98/2015г.), съгласно която работодателят може да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие и когато на работника или служителя е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО, обхваща и случаите на ранно пенсиониране на учителите при условията на
чл.69в от КСО.“
Т.е., след 01.01.2016г.
работодателят може да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1
т.10, пр.1 от КТ само при придобиване право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза
на чл.68 от КСО, но не и във всички останали хипотези на придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. - и в хипотезите на т. нар. „ранно
пенсиониране“, една от които е тази по чл.69в от КСО.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а
от КТ дава право на работодателят да прекрати трудово правоотношение, при вече отпусната
пенсия по реда на чл.68а от КСО и по чл. 69в КСО, т.е. при упражнено право на
пенсия, но такава хипотеза в конкретния случай не е налице.
Относно направеното възражение
за това, че с процесната уволнителна заповед се допуска пряка дискриминация по
смисъла на чл.2. ал.2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември
2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на
заетостта и професиите, то въззивния съд не намира, че е налице такава. В тази
връзка следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства
установяващи хипотезата визирана в тази разпоредба, че Х. е третирана по- малко
благоприятно от друго в сравнима ситуация.
Независимо от последния изведен
извод, то са налице основанията за отмяна на обжалваната заповед изложени по-
горе, със съответните последици от това, тъй като, работодателят няма право да
прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е.- в
хипотезата на „ранно пенсиониране“, а такова ще е налице единствено при
придобиване на право на “пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО.
При тези съображения и липсата
на споделяне, освен на изводите на първата инстанция, така и на възраженията на
ответната страна относно законосъобразността на процесната заповед, то е налице
неправилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, което е и
основание за неговата отмяна. Последицата от това е установяване на незаконност
на уволнението, а от там и основателност на предявените от Х. искове по чл.344,
ал.1, т.1 и т.2, като се приеме за установено по отношение на СУ „Св.Св.Крили и
Методий“- гр.С., че извършеното уволнение на А.М.Х. е незаконно, като се отмени
Заповед №531/07.06.2019г. на Директора на СУ „Св.Св.К.И.М.“- гр.С., като
незаконосъобразна.
Основателността на горните два
иска води до основателност и на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, който е доказан и по размер. В тази връзка следва да се
посочи заключението на финансово- счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страните по делото и от което се установява, че БТВ на ищцата, върху което
следва да се изчисли обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 1314,75лв.,
съответно 6-месечният му размер по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 7888,50лв.
От извършената в о.с.з. от
03.06.2020г. констатация на трудовата книжка на ищцата, се установи, че в
периода след процесното прекратяване на трудовият договор с Х., в нея няма нови
записвания и ищцата не е започвала друга работа.
Претендираният с исковата молба
първоначално размер на обезщетението е 5730лв.
С протоколно определение на районния
съд от 03.06.2019г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение
размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ, във връзка с чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
като вместо първоначално претендираните 5730лв., искът е увеличен до размера на
7888,50лв., изчислено на база 6-месечния максимален период.
Към настоящият момент, този
период е изтекъл, с оглед на което предявеното от ищцата обезщетение следва да
й се присъди в пълния й претендиран размер от 7888,50лв., ведно със законната лихва от
02.08.2019г. до окончателното изплащане.
Предвид на изложеното,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго по същество на
спора, с което да се уважат предявените искове.
С оглед изхода на делото, следва в тежест на ответника по иска, следва
да се присъдят направените разноски пред първата и втора инстанция в общ размер
от 2280лв., от които 1140лв.- адвокатски хонорар пред РС- Велинград, както и
1140лв.- адвокатски хонорар пред ОС- Пазарджик.
Следва да бъдат присъдени в тежест на ответника и държавни такси по
отношение на първите два неоценяеми иска- по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за
всеки един от тях по 50лв., а по третия- оценяем по чл.344, ал.1, т.3, във
връзка с чл.225 от КТ, в размер на 315,54лв., в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС- Пазарджик.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло
Решение №410/09.12.2-19г., постановено по гр.д.№435/2019г. по описа на РС-
Велинград, с което са отхвърлени предявените са отхвърлени предявените от А.М.Х., ЕГН **********
***, против СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С., с адрес: гр.С., ул.„С.“ №60,
представлявано от Директор- Р.И., искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ- за
отмяна Заповед №531/07.06.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, като незаконосъобразна и извършеното с нея
уволнение; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
учител“ и за осъждане на ответната страна да заплати 7888,50лв.- обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа след уволнението за периода
11.06.2019г.- 11.12.2019г. ведно със законната лихва от 02.08.2019г. до
окончателното плащане, като неоснователни, както и е осъдена А.М.Х., да заплати
на СУ „Св.Св. К.И.М.“- гр.С., с адрес: гр.С., ул.„С.“ №60, сумата от 837,60лв.-
разноски по производството, вместо
което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СУ „Св.Св.Крили и Методий““- гр.С.,
ул. „С.“ №60, с Директор Р.И., че извършеното уволнение на А.М.Х., с ЕГН**********
*** е незаконно и ОТМЕНЯ Заповед №531/07.06.2019г. на
Директора на СУ „Св.Св.К.И.М.“- гр.С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.М.Х.,
с ЕГН********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в СУ„Св.Св.К.И.М.“-
гр.С., ул.„С.“ №60.
ОСЪЖДА СУ„Св.Св.
К.И.М.“- гр.С., с адрес: гр.С., ул.„С.“ №60, представлявано от Директор- Р.И.,
да ЗАПЛАТИ на А.М.Х., с ЕГН**********
***, обезщетение в размер от 7888,50лв., ведно със законната лихва от
02.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СУ„Св.Св.
К.И.М.“- гр.С., с адрес: гр.С., ул.„С.“ №60, представлявано от Директор- Р.И.,
да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Пазарджик, държавни такси по
отношение на първите два неоценяеми иска- по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за
всеки един от тях по 50лв., а по третия- оценяем по чл.344, ал.1, т.3, във
връзка с чл.225 от КТ, в размер на 315,54лв., в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОС- Пазарджик.
ОСЪЖДА СУ
„Св.Св. К.И.М.“- гр.С., с адрес: гр.С., ул.„С.“ №60, представлявано от Директор-
Р.И., да ЗАПЛАТИ на А.М.Х., с ЕГН********** ***, присъдят
направените разноски пред първата и втора инстанция в общ размер от 2280лв., от
които 1140лв.- адвокатски хонорар пред РС- Велинград, както и 1140лв.- адвокатски
хонорар пред ОС- Пазарджик.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в
едномесечен срок, считано от 17.06.2020г.
Председател:
Членове:1.
2.