РЕШЕНИЕ
№ 343
гр.Плевен, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина И.
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия И. административно
дело № 1089 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за
устройството на територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на С.С.А.,***
срещу заповед №РД-12-212/23.05.2019 година на зам. кмет на Община Плевен, с
която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Плътна стена на жилищна
сграда и ограда“ в имот собственост на С.С.А. ***.
В жалбата си с вх. № ЖС-94Г-2717-1/11.06.2019 г. (лист
44 по делото) С.С.А. се легитимира като собственик на жилищна сграда, находяща
се в гр. Плевен, ул. „Майска“ № 23, съгласно документ за собственост нот. акт №
100/1983 г. В уточняващата си жалба с вх. № Ж-945-2417-1/11.09.2019 г. (лист 5
по делото) оспорващата намира процесната заповед за незаконосъобразна, издадена
в противоречие с основните принципи на административния процес. Счита, че не са
събрани всички необходими доказателства, отнасящи се до т. нар."незаконен
строеж". Твърди се, че процесният строеж частично е изграден в УПИ XXIII-978.
Към преписката са представени препис от Протокол за строителна линия и ниво от
05.02.2019г. ведно с окомерна скица, както и скица на поземлен имот от
23.07.2018г. изд. от АГКК гр.Плевен. На същите е отразено положението на
процесната сграда 8 УПИ XXIV-978 кв.835, като не представя доказателства в
подкрепа на твърдението за навлизане в съседен имот. Счита, че е нарушен
принципът за съразмерност при издаването на индивидуалният административен акт
(съгл. чл.6 АПК), както и че административният орган не е отчел факта, че в
случай на премахване на изградената нова стена биха настъпили последици, явно
несъизмерими с преследваната цел.
Представено е становище от ответника в придружително
писмо, с което е изпратена жалбата, в което се посочва, че жалбата е недопустима,
тъй като е подадена след срока за обжалване, а в случай, че съдът приеме, че е
допустима, то същата е неоснователна, тъй като оспореният акт е издаден от
компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и
закона.
Представени са писмени бележки на л. 90 по делото от
ответника, в които се посочва, че процесните обекти са незаконни, тъй като са
изградени без строителни книжа в общински имот, за който не е учредено право на
строеж. Преви искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер
на 150 лева.
В съдебно заседание оспорващата – С.С.А.,*** се
представлява от адв . М., която поддържа жалбата и намира, че заповедта е
незаконосъобразна и моли за отмяна .
В съдебно заседание ответникът – Заместник кмет на
Община - Плевен, се представлява от юрк С., който намира заповедта за
законосъобразна и постановена при правилно прилагане на закона, като
експертизата на вещото лице отразява установеното от административния органл
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.02.2019 година е подадена жалба от Г. Я. до
кмета на Община Плевен относно наличие на незаконен строеж, изградено от С.А..
На 19.03.2019 година работна група, съставена от
специалисти в отдел „Строителен контрол“ при Община Плевен извършва проверка по
подадената жалба и установява, че С.А. с
оглед нот. акт № 100/1983 г. е собственик на сгради с идентификационен №
56722.659.19.1, № 56722.659.19.2. и № 56722.659.19.,построени на общински терен
с отстъпено право на строеж и строежът – „Плътна стена на жилищна сграда и
ограда“, е изграден от А., като стената е разположена от източна страна на
жилищна сграда с идентификационен № 56722.659.19.1, разположена в УПИ XXIV-978,
кв. 835 по плана на гр. Плевен на странична регулация от съседния имот с
идентификатор идентификационен № 56722.659.20. Установено е, че стената е
изградена от YTONG, като покривната конструкция
е дървена, покривът е двускатен с керемиди и стената е с размери дължина – 3,92
м., Нстр – 2,58 м., Нбило-3,35 м. Изградена е и ограда от същия материал с
размери – Д-3,54,, В-1,77м. и Д-2,30 м и Н-2 м, като строителството е извършено
– 2016 – 2017 година. Отразено е, че строежът е пета категория, като
строителството е без наличие на строителна документация и това е нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Констативен акт № 7 от 19.03.2020 година е връчен на А.
на 09.04.2019 година и на 16.04.2019 година е подадено възражение от лицето,
приложено на л. 32 по делото. В същото се посочва, че стената
и оградата са изградени, за да се съхрани имота.
С писмо изх. № ТСУ-94Г-2417-1/06.06.2019 г.( лист 36
по делото) зам. кмет на териториално развитие при Община – Плевен уведомява
оспорващата, че относно нейно възражение с вх. № ТСУ-94Г-2417-1/16.04.2019 г.
срещу констативен акт № 7/19.03.2019 г., че същият е съставен в съответствие с
разпоредбите на ЗУТ, връчен й е по законовия ред и липсват основания за промяна
на отразените в него факти и обстоятелства.
Със заповед № РД-12-212/23.05.2019 г. (лист 7 по
делото) на зам. кмет териториално развитие при Община – Плевен е наредено да се
премахне незаконният строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.1 и т. 3 от Закона,
за устройство на територията: „Плътна стена на жилищна сграда и ограда“,
собственост на С.С.А. с адрес,***, като е определен срок за доброволно
изпълнение на задълженията по т.1 е до 30 дни от връчването на заповедта.
Разпоредено е строежът „Плътна стена на жилищна сграда и ограда“, да бъде
премахнат от и за сметка на С.С.А., с адрес ***. В заповедта е посочено още, че
строителството е извършено през 2016-2017 г. видно от констатациите, обективирани
в Констативен акт № 7/19.03.2019 г. от комисия при Община Плевен (лист 11 по
делото). Посочва се, че собственик на строежа е С.С.А., с адрес ***, съгласно
документ за собственост нот. акт №100/1983г. (лист 50 по делото), като извършител
на строежа е С.С.А. и обектът има
характер на строеж- „Плътна стена на жилищна сграда и ограда“ и е от пета
категория, съгласно чл.137, ал.1, т. 5, бук. „в“ от Закона за устройство на
територията и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство за номенклатурата на видовете строежи.
На лист 9 по делото е приложено заверено копие на
скица № 15-506739-23.07.2018 г. на ПИ с идентификатор 56722.659.19, гр. Плевен,
ул. „Майска“ № 23.
По делото бе допусната и изслушана съдебно- техническа
експертиза, при която вещото лице установи, че обектът ограда и стена имат
характеристиката на „строеж“ по см. на ЗУТ, като оградата попада частично в
имот с идентификатор № 567222.659.19 и частично в имот с идентификатор
№56722.659.20, като е изграден след 2016 година
и не са налични строителни книжа и документи. Установено е, че
допълнителният зид на сграда с идентификатор 56722.659,19.1 е строеж от пета
категория, а оградата е строеж от шеста категория и не са търпими по см. на
§16,и § 184 от ДР на ЗУТ. Налице е частично навлизане на оградата в имот с
идентификатор 56722.659.20 и пълно навлизане на изпълнения дублиращ източен зид
на сграда с идентификатор 56722.659.19.1. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и постановено в съответствие с доказателствата по
делото и приема, че посоченият в оспорената заповед обект има характеристиката
на „строеж“ от пета и шеста категория за отделните обекти и не са налични
строителни книжа за изготвянето му, като същият не е търпим, тъй като е
изграден след 2016 година.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е съобщена на лицето на 28.05.2019
година, като жалбата е подадена до кмета на Община Плевен на 11.06.2019 година,
но не е изпратена на съда. На 20.09.2019 година Община Плевен изпраща на съда
уточняваща жалба на лицето от 11.09.2019 година и след изискване на преписката
, съдът намира, че жалбата от 11.06.2019 година, независимо, че е адресирана до
кмета на Община Плевен по своя характер е жалба срещу процесната заповед до
съда и е следвало в 3-дневен срок да бъде изпратена на АС Плевен. Предвид
горното е неоснователно твърдението на ответника , че жалбата е недопустима, като подадена след срок за
обжалване, тъй като заповедта е връчена на 28.05.2019 година и срокът за
оспорване изтича на 11.06.2019 година – датата, на която жалбата е подадена в
Община Плевен.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган - зам.кмет на Община Плевен по см. на чл.223, ал. 1, т. 8 вр. чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ и съгласно заповед №РД 10-2024/23.11.2015 г на кмета на Община
Плевен, с която се делегират правомощия по ЗУТ на зам. кмет на Община Плевен.
Заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила – заповед за определяне на комисия по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от 2018
година, издаване на КП, надлежно връчен
на лицето и обсъждане на възражението му.
Съдът намира, че заповедта е постановена и в съответствие с
материално-правните разпоредби. Проверката за законосъобразност е ограничена от
съдържащите се в нея фактическите и правни основания, като изисква да се
провери характера на процесния обект, т.е. дали същият представлява строеж по
см. на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ; на второ място - дали е незаконен по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и на трето място - дали е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от
ПР на ЗУТ и сл. В конкретната хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж. Не се спори между страните, че за
обекта - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти
и разрешение за строеж , тъй като такива не са приобщени към делото, като
такива са констатациите и на вещото лице. В случая плътната стена на жилищна
сграда и ограда са „строеж„ по см. на т. 38
§5 от ДР на ЗУТ и стената е от пета категория, а оградата от шеста
категория. Същите, с оглед датата на изграждане не са търпими , нито по см. на §16 от ПР на ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима
за строежи, изградени до 07.04.1987 година, нито § 184 от ПР на ЗУТ, тъй като
същият е приложим за строежи, изградени до 22.03.2003 година . Строежът не е и
търпим по см. на §127, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ,
бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно който строежи, изградени до
31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. С оглед установеното, че същият е изграден
след 2016 година , то тази норма е
неприложима и строежът не е търпим и
подлежи на премахване.
Процесните обекти са
изпълнени в имот 56722.659.19, бивш УПИ XXIV-978, кв 835 по плана на гр.
Плевен – частна общинска собственост с оглед
и нот. акт на л. 50 по делото , като от страна общината като собственик
няма отстъпено вещно право на строеж за обектите, предмет на процесната
заповед. Строежът не отговаря и на изискването на действащата разпоредба и на чл. 182, ал.1
от ЗУТ, тъй като същият е изграден след 2007 година при действието
на ЗУТ , съгласно която строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да
извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под
повърхността на земята. По делото няма данни настоящият собственик на имота Община
Плевен да е учредявала право на строеж за процесните постройки на оспорващата
по предвидения в ЗОС ред.
Предвид горепосоченото
заповедта е законосъобразна и следва да жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед този
изход на спора не се дължат разноски. Ответникът е претендирал присъждане на
разноски, но такива не следва да се присъждат. По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, приложим във връзка с чл. 143
и чл. 144 от АПК, доколкото оспорващата е освободена на основание чл. 83, ал. 3
от ГПК от внасянето на такси и разноски по делото, а решението не е
в нейна полза, същите, направени за възнаграждение на вещо лице от ответника,
ще останат за негова сметка , а
определената част за оспорващата ще останат за сметка на бюджета на съда, а
претендираното възнаграждение за юрисконсулт не следва да се присъди в полза на
ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля по жалба на С.С.А.,*** срещу заповед
№РД-12-212/23.05.2019 година на зам. кмет на Община Плевен, с която е
разпоредено да се премахне незаконен строеж „Плътна стена на жилищна сграда и
ограда“ в имот в гр. Плевен, ул. „Майска“ № 23.
Оставя без уважение искането на пълномощник на зам.
кмет на Община Плевен за присъждане на разноски –депозит за изготвяне на експертиза
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
Съдия: /П/