М О
Т И В
И :
Обвинението срещу подсъдимия С.С.М. е по
чл.149 ал.4 т.1, във връзка с ал.2 т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63
ал.2 т.2 от НК, за това, че на 01.08.2016г. в гр.Н., област С., чрез употреба
на сила, е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление/търкане на полов член в ануса,без проникване и проникване с член в
устата/ по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно- М.Ф.А.- ЕГН
**********, като деянието е извършено с участието на Р.Ф.А., заедно- от две
лица, а подсъдимият макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
Обвинението
срещу подсъдимия Р.Ф.А. е по чл.149 ал.4 т.1, във връзка с ал.2 т.1, във връзка
с ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.2 от НК, за това, че на 01.08.2016г. в гр.Н.,област
С.,чрез употреба на сила, извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление/блъснал пострадалия, обърнал го по корем, запушил
му устата и му свалил панталона и пликчетата, стиснал го за челюстта и му
отворил устата, за да може С.С.М. да осъществи търкане на полов член в ануса,
без проникване и проникване с член в устата/ по отношение на лице ненавършило
14-годишна възраст, а именно- М.Ф.А.- ЕГН **********, като деянието е извършено
с участието на С.С.М., заедно- от две лица, а подсъдимият макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си.
Преди започване на съдебното следствие
бяха предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански искове от пострадалият свидетел М.Ф.А., със съгласието на майка му Ф.А.А.
срещу подсъдимите С.С.М. и Р.Ф.А., със съгласието на майките им съответно З.П.М.
и Ф.А.И., за сумите 5000лв. и 5000лв., за причинените му с деянията, предмет на
делото, неимуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на
непозволеното увреждане-01.08.2016год.,до окончателното изплащане на главниците
и лихвите.
В с.з. двамата подсъдими се признават за
виновни, представителят на РП-Казанлък поддържа обвиненията срещу тях и
производството се проведе по реда на глава 27 от НПК.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства: заключенията на назначените и изготвени
по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза(л.20-26),съдебно-медицинска
експертиза (л.29), съдебно- психиатрична
експертиза(л.44-50), протокол за личен
обиск на лице(л.10), показанията на свидетелите М.Ф.А., Ф.А.А., З.П.М., Ф.А.И.,
М.В.М. и И.А.П., кореспондиращи изцяло
помежду си и с изявленията на двамата подсъдими, че се признават за виновни, всички
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
На
01.08.2016г. М.Ф.А. се намирал в ромската махала в гр.Н., кв.„Възраждане“. Там
бил забелязан от подсъдимия С.М./Сали/, който му предложил да отидат да ядат
хляб заедно, но св.А. му отговорил, че не бил гладен. Тогава М. му казал, че
ако желае може да отиде с него и с другия подсъдим- Р.Ф.А. /Рашкина/, до къщата
на първия от тях. Св.А. тръгнал с тях, понеже подсъдимите му казали,
че ще играят в тази къща. Тримата влезли в къщата на М.,***, в стая, в която
имало само едно легло. А. седнал на него, а подсъдимите започнали да ядат.
Предложили и на пострадалия, но същия не пожелал да се храни с тях. След като
се нахранили подсъдимите седнали на леглото до св.А.. Внезапно А. блъснал
пострадалия на леглото, поради което той легнал по гръб. А. обърнал св.А. по корем и запушил устата му с
длан, за да не вика. След това за момент пуснал устата му, свалил панталона и
пликчетата на А. и отново му запушил
устата, след което го натиснал, навел го напред, държейки го за едната ръка,
при което М. започнал да трие члена си в ануса на пострадалия. Тогава последният
се опитал да вика и М. преустановил тези си действия. А. стиснал с ръка св.А.
за ченето и по този начин му отворил устата, а М. проникнал с члена си в устата
на пострадалия. Впоследствие подсъдимите отворили вратата на стаята и казали на
А. да си отива и да не казва на никого
за случилото се, като го заплашили, че в противен случай ще го набият. Пострадалият
свидетел бил стресиран от случилото се и изплашен и поради това съобщил за
станалото на майка си едва на 03.08.2016г. Последната незабавно уведомила
органите на МВР, които започнали работа по случая.
Видно
от назначената и изготвена комплексна психолого- психиатрична експертиза паметта
на М.Ф.А. е нормално развита. Същият няма нарушения във
възприемането и запомнянето на събитията от престъплението. Интелектуалното
ниво на лицето съответства на неговата възраст, като е под средното ниво.
Способностите за логическо мислене и разбиране на ситуацията на пострадалото
лице М.Ф.А. ЕГН ********** съответстват на неговата възраст, интелектуално
развитие и образователно ниво. Той не
страда от психично заболяване, което да се е отразило на интелекта и
възможността му обективно да възприема и оценява факти от действителността. Не
е налице и разстройство на чувствителността. При М.Ф.А. не може да се говори за
характеропатия. Няма болестна причина да не може да свидетелства. Възрастовите
и личностни особености на възприемането, запаметяването и възпроизвеждането не
са повлияли пресъздаването на интересуващите делото факти. Няма основание да се
смята, че показанията му са дадени под въздействие на възрастен. Освидетелстваният
е приел преживяното на 01.08.2016г. като стрес. Отключил е остра стресова реакция с прояви на страх,повишена
тревожност,нарушен сън,продължили около седмица. А. е могъл правилно да
възприема фактите от действителността към момента на осъществяване на деянието-
01.08.2016г. и може да дава достоверни показания за тях към настоящия момент.
Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза на живо лице №254/2016г. при прегледа
на М.Ф.А. на 12 години не се установяват видими травматични изменения по
главата, тялото, крайниците, половия орган и ануса.
Липсата на травматични изменения може да
се обясни с липсата на приложена травмираща сила в изследваните анатомични
области. Напълно възможно е съобщените блудствени действия да не причиняват
травматични изменения.
Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебно-психиатрична
експертиза №82/2016г. освидетелстваният С.С.М. не страда от психично
заболяване. С оглед психичното си състояние той е могъл правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
към момента на извършване на деянието-01.08.2016г. и към настоящия момент. С
оглед психичното му състояние към настоящия момент М. може да участва в
разследването и с него могат да се
извършват следствени действия.
Същият е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Липсват данни поведението му да се дължи
на увлечение или лекомислие.
Видно от заключението на назначената и
изготвена съдебно-психиатрична експертиза №83/2016г. освидетелстваният Р.Ф.А.
не страда от психично заболяване. С оглед психичното си състояние той е могъл
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, към момента на извършване на деянието-01.08.2016г.
и към настоящия момент. С оглед психичното му състояние към настоящия момент А.
може да участва в разследването и с него могат да се извършват следствени
действия.
Същият е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Липсват данни поведението на Р.А. да се
дължи на увлечение или лекомислие.
При
изслушване на всички свидетели по делото горната фактическа обстановка се
потвърди по един безспорен и несъмнен начин и макар свидетеля М.Ф.А. да е
естествено заинтересован от изхода на делото, предвид качеството му на
граждански ищец по делото и съдът да съпостави показанията му с другите такива,
противоречия между тях не се установиха.От друга страна подсъдимите депозират
обяснения,с които изцяло признават вината си и обстоятелствата, отразени в
обвинителния акт на Районна прокуратура-Казанлък, поради което производството
бе проведено по реда на глава 27 от НПК.
От
субективна страна, подсъдимите са действали умишлено, с пряк умисъл- съзнавали са
общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването им.
Предвид
изложеното дотук се налага изводът, че подсъдимите С.С.М. и Р.Ф.А. следва да
бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения съответно по чл.149 ал.4
т.1, във връзка с ал.2 т.1, във връзка с ал.1, във връзка с чл.63 ал.2 т.2 от НК и по чл.149 ал.4 т.1, във връзка с ал.2 т.1, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.63 ал.1 т.2 от НК и да бъдат наказани.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.С.С.М. съдът отчита като отегчаващи вината му обстоятелства:
високата степен на обществена опасност на деянието му и упоритостта при
преследване на престъпната цел, а като смекчаващи вината му такива: чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни и критичното отношение към
извършеното от него.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства, като му се
определи наказание, по размер значително надвишаващ предвидения в закона минимум,
а именно- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.69 ал.1,
във връзка с чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Р.Ф.А. съдът отчита като отегчаващо вината му обстоятелство
упоритостта при преследване на
престъпната цел, а като смекчаващи вината му такива: чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни и критичното отношение към извършеното от
него.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
при превес на смекчаващите над отегчаващите вината му обстоятелства, като му се
определи наказание, по размер значително надвишаващ предвидения в закона
минимум, а именно- ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.69 ал.1,
във връзка с чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
С деянието си подсъдимият М. е
причинил на гражданския ищец неимуществени вреди и на основание чл.45 и
следващите от ЗЗД му дължи обезщетение. По силата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за причинените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. При
определяне на неговия размер съдът взе предвид следните обстоятелства:
Преживеният силен стрес от
пострадалия.
Продължителният преживян срам от
пострадалия.
Възрастта на пострадалия- 12
годишен.
Форма на вината- пряк умисъл.
С оглед на тези обстоятелства следва
да се определи на пострадалия обезщетение по справедливост в размер на 3000лв.,
ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане- 01.08.2016 год.
до окончателното заплащане на главницата и лихвата.
Подсъдимият М., със съгласието на
майка си З.П.М., следва да заплати държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 120 лева.
С деянието си подсъдимият А. е
причинил на гражданския ищец неимуществени вреди и на основание чл.45 и
следващите от ЗЗД му дължи обезщетение. По силата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за причинените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост. При
определяне на неговия размер съдът взе предвид следните обстоятелства:
Преживеният силен стрес от
пострадалия.
Продължителният преживян срам от
пострадалия.
Възрастта на пострадалия- 12 годишен.
Форма на вината- пряк умисъл.
С оглед на тези обстоятелства следва
да се определи на пострадалия обезщетение по справедливост в размер на 3000лв.,
ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане- 01.08.2016 год.
до окончателното заплащане на
главницата и лихвата.
Подсъдимият М., със съгласието на
майка си З.П.М., следва да заплати държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 120 лева.
Съобразно изложеното следва гражданските
искове в останалия размер до 5000 лева, за всеки един от тях, да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл.189 ал.3,във връзка с
чл.189 ал.1 от НПК,подсъдимите следва съразмерно да заплатят по сметка на
Казанлъшкия районен съд направените по делото разноски общо в размер на 777.46
лева, от които 140.00 лева по сметка на Районен съд-Казанлък и 637.46 лева по
сметка на ОДМВР-Стара Загора, както и съразмерно да заплатят направените по
делото разноски за упълномощаване на повереник от страна на пострадалия
свидетел М.Ф.А., със съгласието на майка му Ф.А.А., в размер на 400 лева.
Воден от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: