Решение по дело №49/2019 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№ 156                                                       05.08.2019 г.                                            гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                         граждански състав  на двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател: Нина М.- Б.

секретар М.Д.

като разгледа докладваното от с. М.- Б.

гр.д.№ *9 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от С.А.Б., ЕГН **********, в качеството му на законен баща на Й.С.Б., ЕГН **********, Е.С.Б., ЕГН **********, Х.С.Б., ЕГН **********,***, против Е.О. М., ЕГН **********. Предявени са при условията на кумулативност искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК, относно местоживеене на малолетните деца, упражняването на родителските права, режим на лични отношения, присъждане на издръжка включително и за минало време. Твърди се, че страните са родители на децата Й.Б., Е.Б., Х.Б., родени от съвместното им съжителство от 2005 г. до 2018 г. Заявява се, че в началото на месец юни 2018 г. ответницата напуснала семейното жилище, вземайки целия си личен багаж, без да даде обяснение. От познати ищецът разбрал, че се преместила да живее на семейни начала с друг мъж в гр. К.. До настоящият момент същата не била потърсила децата си, които останали да живеят при баща си в с. К., ул. „З.”, № *. За тяхната издръжка се грижел изцяло ищеца, който от 01.06.2016 г. и понастоящем работел в ОПБКСО- гр. Несебър, с месечно възнаграждение в размер на 580 лв. В отглеждането на децата му помагала и неговата майка. След напускане на семейното жилище М. не участвала по никакъв начин в отглеждането и издържането на децата, с което показвала, че се дезинтересирала от тях. Предвид на това се моли да бъдат предоставени родителските права върху децата на бащата, като на майката бъде определен режим на лични контакти с тях всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден, до 18 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взема и остава децата от дома на бащата. Моли се М. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от децата, като се претендира и издръжка за минало време в общ размер от 7200 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2019 г. В хода на съдебното производство бе направено частично оттегляне на претенцията за заплащане на издръжка за трите деца за минал период, а именно за периода от 15.01.2018 г. до 31.05.2018 ., в която част производството бе прекратено.

 В месечният срок ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва единствено размера на така поисканата издръжка. Твърди, че след като възрастта на децата е различна, то и нуждите им са различни.

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.127, ал.2, чл.143 и чл.149, всички от СК.

По делото не се спори, че страните са родители на Й.С.Б., ЕГН **********, Е.С.Б., ЕГН **********, Х.С.Б., ЕГН **********, родени от съвместното им съжителство. Това се потвърждава и от представените удостоверения за раждане на трите деца. Видно от приложените удостоверения, за учебната 2019/2020 г. Й.Б. ще бъде ученичка в 8 клас, Х.Б.- в 6 клас, Е.Б.- в 3 клас. Отразено е, че до момента децата посещават редовно учебните занятия. Техният баща- С.Б., за 2018 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 7174,36 лв. или по 598 лв. средно за месец. В хода на производството, предвид възрастта на детето Й., същата бе изслушана, и заяви, че миналата година майка им ги напуснала и оттогава се е обадила само веднъж, разговаряйки с нея, като на въпросите на детето за причината, поради която М. ги е изоставила, последната й казала да не пита много за да не дойде да я набие. Детето заяви, че баща им основно се грижи за тримата, с помощта на баба им по бащина линия, която живеела в същото село.

По делото е постъпил социален доклад. В същият е посочено, че децата са привързани към баща си и имат изградена силна емоционална връзка както с него, така и помежду си. Сочи се, че Б. притежава нужния родителски капацитет и е в състояние да осигури сигурна, стабилна и спокойна семейна среда за отглеждането и възпитанието на децата. Жилищните условия, при които живеят децата, били добри.

С оглед на така представените доказателства, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им, спорът се решава от районният съд по местоживеенето на децата. По делото не се спори, а това се установява и от обясненията на детето Й.Б., както и от заложените факти в социалния доклад, че ответницата е напуснала семейното жилище и не поддържа никакви контакти както със С.Б., така и със своите деца. В този смисъл и с оглед изложеното в социалният доклад относно родителският капацитет на бащата, съдът намира, че изцяло в интерес на децата е същите да живеят при него, както и да му бъдат предоставени родителските права върху тях. Посоченото от социалните работници, че е налице емоционална връзка между бащата и децата, с още по- голяма сила затвърждава извода, че в интерес на децата е същите да живеят с баща си, който да упражнява родителските права върху тях.

На майката следва да бъде определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден, до 18 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката следва да взема и остава децата от дома на бащата.

По отношение на дължимата издръжка:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За да се определи в какъв размер следва да бъде същата е необходимо 1. да се преценят нуждите на детето и 2. възможностите на родителя. В случаят, и двамата родители са в трудоспособна възраст, като по делото няма данни някой от тях да не е в състояние да реализира трудови доходи. Липсата на доходи не ги освобождава от задължението им да предоставят средства за отглеждането на децата им. Няма доказателства някой от родителите на децата да се грижи или да дължи издръжка на трето лице. Не са ангажирани и доказателства, от които да се следва извода, че някое от децата или всички имат специални потребности или нужди, по- различни от обичайните за възрастта им. Съдът споделя твърденията на особеният представител на ответницата, че различната възраст на децата предполага различни потребности на същите.

С оглед изложеното, вземайки предвид възможностите на родителите, възрастта на всяко от децата, икономическата обстановка в страната, както и обстоятелството, че и трите деца са ученици, съдът намира, че за Й. е необходима издръжка в размер на 350 лв. месечно, от които 200 лв. следва да поеме ответницата; за Х. е необходима издръжка в размер на 300 лв. месечно, от които 170 лв. следва да бъде поета от ответницата; за Е. е необходима издръжка в размер на 250 лв. месечно, от които 150 лв. следва да бъде поета от ответницата. Останалата част следва да бъде осигурявана от бащата, като се отчете и обстоятелството, че същият се грижи за децата. В останалите им части претенциите за издръжка на всяко от децата, до претендираните суми от по 200 лв. за всяко едно, следва да бъдат отхвърлени.

В тези размери и въз основа на същите доводи се явяват основателни и исковете за издръжка за минал период за всяко от децата по чл. 149 от СК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ищецът сторените по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважените части на претенциите. Видно от представените в тази връзка доказателства, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което особеният представител счита за прекомерно. Настоящата инстанция не възприема този довод предвид обстоятелството, че се касае за три деца и претенциите за всяко от тях са отделни, макар и предявени в една искова молба. Предвид на това ответницата следва да бъде осъдена да заплати и разноски в размер на 958 лв.- адвокатско възнаграждение и 300 лв.- възнаграждение на особения представител.

С оглед горните съображения и изхода на производствата за заплащане на издръжка, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 1054,80 лв., съставляваща държавна такса върху присъдената издръжка за минало време, за определената месечна издръжка за всяко от децата, както и за упражняването на родителските права..

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Й.С.Б., ЕГН **********, Е.С.Б., ЕГН **********, Х.С.Б., ЕГН **********,***, на бащата С.А.Б., ЕГН **********, като майката Е.О. М., ЕГН **********, има право на лични контакти с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден, до 18 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като следва да взема и остава децата от дома на бащата.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата да бъде на адреса на бащата в с. К., ул. „З.”, № *.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето си Й.С.Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.Б., ЕГН **********, в размер на 200 лв. /двеста лева/, дължима до 10- то число на текущия месец, считано от дата на завеждане на делото- 15.01.2019 г., до настъпване на основания за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето си Е.С.Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.Б., ЕГН **********, в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, дължима до 10- то число на текущия месец, считано от дата на завеждане на делото- 15.01.2019 г., до настъпване на основания за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендираните 200 лв., ведно със законната лихва върху нея.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето си Х.С.Б., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.А.Б., ЕГН **********, в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, дължима до 10- то число на текущия месец, считано от дата на завеждане на делото- 15.01.2019 г., до настъпване на основания за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендираните 200 лв., ведно със законната лихва върху нея.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на децата- Й.С.Б., ЕГН **********, Е.С.Б., ЕГН **********, Х.С.Б., ЕГН **********, сумата от общо 3900 лв. /три хиляди и деветстотин лева/, представляваща издръжка за децата за период от 01.06.2018 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба- 15.01.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до претендираните 4500 лв., ведно със законната лихва върху нея.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплати на С.А.Б., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на децата- Й.С.Б., ЕГН **********, Е.С.Б., ЕГН **********, Х.С.Б., ЕГН **********, сумата от 1258 лв. /хиляда двеста петдесет и осем лева/, представляващи разноски съобразно уважените части.

ОСЪЖДА Е.О. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 1054,80 лв. /хиляда петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляващи държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частите, с които се присъждат месечни издръжки за всяко от децата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на настоящото решение, да се изплати на адв. Л.К. сумата от 300 лв., внесена от ищеца.

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: