РЕШЕНИЕ
№409
16.07.2020г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1194 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).в въпрос следвало да се реши.
Образувано е по жалба на И.М. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000324 издадена на 02.10.2019г. от М.Д. Д.- мл. Автоконтрольор към РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково.
В жалбата се твърди, че не са налице фактическите и правни основания санкциониращият орган да издаде оспорената заповед, описаната в нея фактическа обстановка не отговаря на действителността, а от формална страна оспореният акт страдал от съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация на наложената с оспорения акт санкция. Посочването на административна мярка „Времено отнемане на СУМПС до решаване на въпроса” се равнявало на липса на такава, защото в сферата на предположенията оставало за какъв точно период е наложена мярката и какък точно въпрос ще се решава. Недопустимо било в административно санкционната дейност на наказващите органи да бъдат издадени заповеди за прилагане на принуда, които не съдържали конкретизация на административната санкция. Дори само на това основание заповедта се явявала незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. Същевременно се твърди, че не са налице и фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като оспорващият не бил извършил описаното в нея нарушение, послужило като основание за издаването й.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който излага и допълнителни доводи за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът-Мл.автоконтрольор при РУ-Харманли, към ОДМВР-Хасково(М.Д. Д.) редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2019г. мл. автоконтрольор в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение сер. АА, с бл. № 49****. В акта било посочено, че на 02.10.2019г. около 01.45ч. в гр.Харманли, по ул.”Македония” до бензиностанция”Лукойл”, в посока центъра на града И.М.М. е управлява лек автомобил собственост на Н. И.Д., под въздействие на наркотични вещества или техните аналози, а именно метаамфетамин , установено в 02.30ч. в сградата на РУ-Харманли, с техническо средтво Drager Drug Test 5000 с № ARKF-0022. В акта е посочено е също, че водачът не е приел показанията на дрегера и е дал кръв за и урина за химико –токсикологично изследване. В АУАН било обективирано, че с деянието си водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, пр.2-ро от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на адресата си на 02.10.2019г.
На оспорващия бил издаден и талон за медицинско изследване, който му бил връчен в 02.40ч., на 02.10.2019г.
С писмо рег. № 271000-5992, екз.1/02.10.2019г. актосъставителя изпратил на Началника на ВМИ–София 2 бр. шишенца/колби 1бр., за изготвяне на химическа експертиза за наличие на НУВ в 03.00ч. на 02.10.2019г. на лицето И.М.М.. Посочено било че същите са към АУАН 49****, съставен на 02.10.2019г.
На база съставения АУАН, на същата дата-02.10.2019г. М.Д. Д.- Мл. автоконтрольор в РУ-Харманли, при ОДМВР-Хасково, приложил с оспорената заповед № 19-0271-000324, спрямо И.М.М., принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б.”б”б от ЗДвП .
Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на 02.10.2019г. Жалбата срещу административният акт била подадена в чрез РУ-Харманли, където била заведена с вх. № 271000-6178 от 09.10.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, удостоверение приложение към вх. № 272000 20669/30.12.2019г. издадено от Началника на сектор „КАПОЧР”отдел „ОА” към ОДМВР-Хасково, както и заключение по съдебна химикотоксилкологична експретиза/токсикохимична/ експертиза изх. № И 10873/22.11.2019г. изготвена от медицински специалисти при ВМИ София. Като доказателство по делото е прието и постановление от 21.01.2020г. за частично прекратяване на наказателно производство по ДП № 158/2018г. по описа на РУ-Харманли, представляващо пр. преписка № 228/2018г. по описа на РП-Харманли, образувано и водено срещу жалбоподателя за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК вр. с чл. 26 от НК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед №272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.
Обжалваният акт е издаден на основание
нормата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към
датата на издаване на заповедта редакция временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса
за отговорността но за не повече от 18 месеца,
на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване ; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи.
Нормата следователно съдържа
няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на наркотични вещества.
Не спорно между
страните по делото, а и е видно от приетият по делото без оспорване от страните АУАН,
сер. АА, бл. № 49****, че на 02.10.2019г. в гр.Харманли в гр.
Хасково жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство марка „Тойота Авенсис“, с рег. № СА0*****. Следователно същият е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство.
Безспорно, от същото писмено
доказателство, както и от извлечение от резултатите отчетени от използвания за
проверка тест- Drаger Drug Test 5000, № ARKF -0022. се установява
и че на посочената в тях дата, при извършеното изследване на жалбоподателя е
отчетено наличие на вещество- метамфетамин. Определение за наркотично вещество е дадено в § 1, т.11
от ДР на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и
прекурсорите и по смисъла на закона това е
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, от същия закон, както и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху
централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на
двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Съответно в чл. 3, ал.1 от ЗКНВП е предвидено,
редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, да се
определя с наредба, приета от Министерския съвет, като наименованията на
наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I -
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина;2. Списък II - Вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина и 3. Списък III -
Рискови вещества. Метамфетаминът е включен в списък I, към чл.3, ал.1 от приложимата наредба Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, вр. с чл. 3, ал.2 ,т.1 от ЗКНВП. Следователно представлява наркотично
вещество по смисъла на нормативната
уредба.
Безспорно от приложените към административната преписка АУАН, и писмо
рег.№271000-5992 от 02.10.2019г. на актосъставителя се установява, че жалбоподателят след извършеното му изследване
с дрегер е дал кръв и урина за
извършване на медицинско изследване за установяване налицието на наркотични
вещества в кръвта му.
Между
страните не е спорно, че вземането на кръв и урина е сторено по реда и начина
предвидени в приложимата нормативна уредба Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Видно от заключението по изготвената
експертиза, с изх. № И-10873/2.11.2019г. на ВМИ- София, от извършеното изследване на предоставените проби кръв и
урина от лицето И.М.М., не се установява
наличие на наркотични и упойващи вещества.
Както вече бе посоено по-горе в мотивната част на решението, в нормата на чл. 171, т.1, б.”б” предложение последно от ЗДвП, изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Следователно от съдържанието на разпоредбата представляваща правно основание за прилагане на ПАМ е видно, че независимо, че начините на установяване на концентрацията на наркотични вещества в кръвта са регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, то поредността на изброяването налага да се приеме, че при установени различни концентрации по два различни начина, както в случая, следва да се съобрази медицинското и химическото лабораторни изследвания. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, според която при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста. След като от изследваната кръвна проба на жалбоподателя безспорно се установява, че в кръвта/и урината му не е имало наличие на наркотични вещества , т.е изцяло се опровергават резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то от страна на оспорващия не е осъществена посочената в акта хипотеза на чл. 171, ал.1, т. б. „б“ от ЗДвП, представляваща предпоставка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл и практиката на ВАС, вкл. най–новата такава изразена в Решение № 67/03.01.2019г. по адм. Дело № 5442/2019г. на ВАС -1-во отделение, Решение № 15410 от 11.12.2018г. по адм. дело № 3123/2018г. 1-во отделение. Именно липсата на НУВ в кръвта на жалбоподателя е дало основание и на наблюдаващия ДП № 158/2018г. по описа на РУ-Харманли, представляващо пр. преписка № 228/2018г. по описа на РП-Харманли № да прекрати частично същото с постановление от 21.01.2020г. , в частта му, в която е водено срещу оспорващия за осъществено на 02.10.2019г. деяние по чл.343б, ал.3 от НК.
Гореизложеното води на извода, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б.”б” от ЗДвП спрямо жалбоподателя И.М.М., поради което и оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменена.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че е налице още едно основание за отмяна на обжалваната заповед. По делото са представени 2 бр. нееднообразни екземпляра от заповед с № 19-0271-000324 от 02.10.2019г. на мл. автоконтрольор към РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково М..Д, находящи се на л. 4 по делото–в оригинал и л.21 от делото - във вид на заверен препис.При преглед съдържанието на двете се установява, че заповедите са с един и същ номер , от една и съща дата, съдържат подписи на административният орган и са връчени на адресата-И.М.М. на една и съща дата-02.10.2019г., но разпоредителната част на двата екземпляра на акта се различава. В единият, представен във вид на заверен препис, находящ се на л.21, реквизитите на който са попълнени на ръка, липсва срок за приложение на принудителната административна мярка. Посочено е само, че е до решаване въпроса. Обективирана по този начин волята на органа е неопределена и не отговаря на изискванията на закона, тъй като изрично в чл.171,т.1, б.“б“ от ЗДвП е посочено, че мярката се налага не само до решаване въпроса за отговорността на водача, но и за определен срок, който не може да е по-дълъг от 18 месеца. Това законово изискване налага, при издаване на акта си на това правно основание, административният орган да индивидуализира, в рамките на закона, надлежно времевия период за прилагането на ПАМ. Във вторият представен екземпляр находящ се на л.4, на който реквизитите изцяло са попълнени на технически носител, такъв срок е посочен- и той е 365 дни, т.е. съобразно законоустановеният от 18 месеца.
Изготвяне на една и съща ПАМ , по отношение на едно и също лице, с която се прилага една и съща мярка, но с различно съдържание в разпоредителната й част, е недопустимо. По този начин безспорно се засяга и то съществено правото на защита на лицето спрямо което същата се прилага, тъй като то се поставя в невъзможност да разбере волята на органа относно това за какъв срок спрямо него се въвеждат неблагоприятните последици на акта и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният индивидуален административен акт.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатена ДТ в размер на 10.00 лева и действително заплатено възнаграждение за едни адвокат в размер на 500.00 лева , съобразно договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000324 издадена на 02.10.2019г. от М.Д. Д.- Мл. автоконтрольор към РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на И.М.М. с ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 510.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Съдия: