Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 19.07.2011г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети
юни през две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16165
по описа за 2010г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен от Г.Д. Г.а, в качеството и на майка и
законен представител на детето В. Д.С. срещу
Д.И.С. иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение размера на
заплащаната от ответника в полза на детето месечна издръжка чрез нейното
увеличаване от 70,00 лева на 120 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законна причина за изменение и прекратяването й.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на
влязло в сила съдебно решение от 2006г. по гр.д. № 4374/2006г. по описа на ВРС
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете
в размер на 70,00 лева. Излага, че от този момент са изминали повече от 3
години, нараснали са нуждите на детето от средства за живот- храна, дрехи,
учебни пособия, забавления. Сочи, че е безработна и заедно с детето живеят в
жилище под наем и доходите им не са достатъчни да задоволява повишените
потребности на детето. Твърди, че получаваните от бащата доходи позволяват на
същия да заплаща увеличен размер на месечната издръжка в размер на 120 лева.
Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника Д.С. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на
ищцата, че е безработна, както и че заедно с детето живеят на свободен наем и
заплащат наемна цена в размер на 250 лева. Оспорва, че ответникът притежава
недвижимо имущество, както и че получава доходи от трудово правоотношение,
поради което не е налице възможност същият да заплаща претендираният
повишен размер на издръжка в полза на малолетното дете. Прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание ищцата Г. Г.
чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен.
Ответникът – Д.С., чрез назначения особен
представител подържа депозирания писмен отговор и изразява становище, че
нуждите на детето са извънредни, а не необходими. Поради това, че ответникът не
разполага със средства за осигуряване на повишен размер на издръжката моли съда
да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да го уважи в
по-нисък размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото удостоверение за
раждане от ***г. В. Д.С. е родена на ***г. от майка Г.Д.С. и баща Д.И.С..
С влязло в законна сила съдебно решение постановено
на 20.04.2007г. по гр.д. № 4374/2006г. по описа на ВРС /погрешно записан като
гр.д. № 6172/2006г./ Д.И.С. е осъден да
заплаща в полза на дъщеря си В. издръжка в размер на 70 лева месечно, считано
от влизане в сила на решението, ведно
със законната лихва за всяка закъснала вноска с падеж
до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Представено е писмо изх. № 34595/15.06.2011г. от ТД на НАП-Варна, в
което е посочено, че има данни за регистриран и действащ понастоящем трудов
договор на лицето Г.Д. Г.а с работодател
„Клео” ДЗЗД с основно трудово възнаграждение 240
лева.
Представен е и договор за наем на недвижим имот сключен между Р. К. и Г.
Г.а от 01.02.2010г., видно от който Г. Г.а е наемател на апартамент в ж.к.”Вл.Варненчик”, бл.401, вх.10, ап.17 при договорена наемна
цена от 300 лева месечно.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т.Х.А. и Р.К.И.. И двамата свидетели посочва в показанията си, че
детето е ученичка и има желание да посещава школа по танци, но поради липсата
на средства за това не ходи на танци. В. често боледувала от сезонни болести.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят
извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на
присъдената в полза на детето В. С. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване
от 70 лева на 120 лева.
При формиране на изводите си по основателността на претенцията съдът
съобрази, че към настоящият момент детето е на 12 години и половина, ученичка. С
повишаване на възрастта се увеличават и нуждите на детето от храна, облекло, средства
за лечение и обучение в училище и извън него. Издръжката на детето следва да
бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на екзестенц минимума от нуждите на детето, но също и такива
за извънсемейни забавления и занимания, с които
детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални
потребности. С оглед на изложеното съдът намира, че общата месечна издръжка на
детето следва да бъде увеличена на 180 лева, от които 100 лева да бъдат
заплащани от бащата Д.С.. Същият е в трудоспособна възраст, без данни да има
задължения за осигуряване на издръжка на други членове на своето семейство, без
данни да страда от заболявания или да са налице други причини, поради които
същият да не е в състояние да осигурява за себе си доход около средния за
страната, от който да заплаща увеличения размер на издръжката в полза на детето В.. От друга страна не се
установи нуждите на детето да са изключителни, т.е да се налагат задължителни месечни
плащания свързани с вече поети финансови ангажименти по образование на детето,
специализирано лечение на хронични или други заболявания, както и такива за
закупуване на специализирана образователна литература, музикални инструменти,
средства за спортна подготовка, заплащане на уроци или други разходи каквито
биха били направени на по-късен етап от развитието на детето в периода на
непълнолетието му. При това положение съдът намира, че исковата претенция се
явява частично основателна, като размерът на дължимата от ответника месечна
издръжка следва да бъде повишен до 100 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 120 лева искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Никоя от страните не е направила искане за присъжане
на съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не присъжда такива.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 43,20 лева представляваща дължима държавна такса по предявения иск с
правно основание чл.150 от СК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 1140/20.04.2007г.
по гр.д.№ 4374/2006г. по описа на ВРС, 18-ти състав месечна издръжка дължима от Д.И.С., ЕГН **********,*** в полза
на малолетното дете В. Д.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г.Д. Г.а, ЕГН ********** ***,
като увеличава същият от 70,00 лева
на 100,00 лева, с падеж всяко пето число на месеца, за който се следва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.10.2010г. КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разликата
над 100,00 лева до пълният претендиран размер от 120,00 лева по предявеният от Г.Д.
Г.а, ЕГН **********,***, в качеството и на майка и законен представител на
детето В. Д.С., ЕГН ********** против Д.И.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.150 от СК.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен
съд сумата от 43,20 /четиридесет и
три и 0,20/ лева представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК
и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на
страните за постановяването му.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: