Решение по дело №4716/2016 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 693
Дата: 7 юни 2017 г. (в сила от 4 октомври 2017 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20164520104716
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                      

 

гр.Русе, 07.06.2017 г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд, V-ти гр.с-в, в публично заседание на 10 май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                           

                                                                  Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4716 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази :

         Ищецът „ОАК-Интерагро България“ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от управителя М.П. твърди, че е кредитор на първия ответник „Булагро-Трейд“ЕООД, гр.Русе за парично вземане от 13 131 лв. - неплатена цена за продажба и доставка на препарати по 4 бр. фактури от 2015 г. Задължението за плащане по всяка фактура възникнало от датата на доставката, като последната била от 11.11.2015 г. и считано от тази дата ответникът е дължал плащане на цялото задължение. За неплатените суми ищецът завел иск и по образуваното гр.д.№ 1727/2016 г. било постановено решение, влязло в сила на 15.06.2016 г., с което „Булагро-Трейд“ЕООД било осъдено да заплати на „ОАК-Интерагро България“ЕООД процесната сума, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. Въз основа на издадения изп.лист по същото дело ищецът образувал изп.дело № 416/2016 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 917 и район на действие РОС. От справката за имущественото състояние на длъжника ищецът установил, че същият се е разпоредил почти с цялото си имущество след възникване вземането на кредитора. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена недействителността спрямо него на договора за покупко-продажба от 21.03.2016 г. на т.а.“Мицубиши Л 200“ с рег.№ Р 9105 АМ и т.а.“Мерцедес 1827“ с рег.№ 5206 АМ. Претендира и разноските по делото.

            Ответникът „Булагро-Трейд“ООД, гр.Русе, не взема становище по иска.

            Новоконституираният ответник „Дунав Ленд Агро“ООД на мястото първоначалния ответник М.А.Х. депозира отговор по чл.131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Заявява, че не е знаел или имал каквато и да е информация, че процесната сделка може да увреди интересите на кредиторите на първия ответник.  

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

            С влязло в сила решение по гр.д.№ 1727/2016 г. на РРС „Булагро-Трейд“ЕООД е осъдено да заплати на „ОАК Интерагро България“ЕООД сумата 13 131 лв., дължима по 4 бр.фактури, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. и 2 590.54 лв. деловодни разноски. Въз основа на издадения изп.лист по делото ищецът образувал изп.дело № 20169140400416 по описа на ЧСИ В.Н..

С договор за покупко-продажба на МПС с нот.заверка на подписите от 21.03.2016 г. „Булагро-Трейд“ЕООД продава на „Дунав Ленд Агро“ООД 5 бр. МПС, две от които са процесните, за обща продажна цена от 115 000 лв.

На същата дата е сключено и споразумение между „Булагро-Трейд“ЕООД /стопанин/, „Дунав Ленд Агро“ООД /поемател/, М.Н.С./гарант на поемателя/ и „Олива“АД /кредитор на „Булагро-Трейд“ООД/ с нотариална заверка на подписите, по силата на което първият ответник прехвърля на втория цялата селскостопанска продукция, реколта 2015-2016 г., свои права и задължения по договори за аренда, по дългосрочни договори за наем и по договор за лизинг на земеделска техника срещу цена, възлизаща на общия размер от 264 564.79 лв., която сума следва да бъде платена по банкова сметка *** „Олива“АД за погасяване задължения на „Дунав Ленд Агро“ООД към „Булагро-Трейд“ООД и на „Булагро-Трейд“ООД към „Олива“АД.

Отново на същата дата, с нот.акт № 127, н.д.№ 240/21.03.2016 г. по описа на нотариус Е.Д., „Булагро-Трейд“ООД продава на „Дунав Ленд Агро“ООД три поземлени имота в с.Кацелово за сумата 15 000 лв., платима по банков път на „Олива“АД-кредитор на продавача.

            Разпитаната по делото свидетелка В.Б.-търговски представител на ищцовото дружество за Русенския регион, излага твърдения, че от 2015 г. ответникът „Булагро-Трейд“ спрял да се издължава в срок за финансовите си задължения към „ОАК-Интерагро България“. Водени били много разговори с управителя Виктор Трифонов-управител на ответника и с Б.Б.-негов съдружник, чиито уверения били, че ще издължат всичко и търсят начини. Един от посочените от тях варианти през 2016 г. бил чрез преарендоване на земите и откупуване на техниката от втория ответник „Дунав Ленд Агро“ООД, който директно ще направи плащания към кредиторите на „Булагро Трейд“. Свид.Б. твърди още, че м.02.2016 г. била извикана на среща в офиса на първия ответник от неговия управител, който й казал, че „Дунав Ленд Агро“ ще преарендова земите на „Булагро Трейд“, ще вземе и техника и ще се разплаща директно с длъжниците на последното дружество. На обща среща с представителите и на двамата ответника свидетелката не е присъствала, нито е виждала подписан документ в горния смисъл. Имало и втора среща в с.Чилнов между управителя на ищцовото дружество и съдружника Борислав Бенев в ответното дружество „Булагро Трейд“, на която последният потвърдил, че ще бъдат извършени всички разплащания с ищеца на базата на поети техни плюсове и минуси от други хора. Един от съдружниците на втория ответник на име Сашо /Александър/ стоял отстрани. Според свид.Б. вторият ответник е знаел за задълженията на първия ответник към ищеца, тъй като посочените по-горе съдружници Б.Б. и А. били почти приятели.

            Свид.Н.В. изнася данни, че познава съдружникът на „Дунав Ленд Агро“ – Александър, който, заедно с Борислав от „Булагро Трейд“, през м.май или юни 2016 г. дошли в с.Баниска, за да се срещат с някаква жена в центъра на селото.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. В това производство съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените от ищеца факти. Той може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай ищецът е придобил качеството “кредитор” спрямо първия ответник още преди влизането в сила на решението по гр.д.№ 1727/2016 г. по описа на РРС с предмет – вземанията на „ОАК-Интерагро България“ЕООД против „Булагро-Трейд“ООД по 4 бр.фактури, всяко от които с падеж още през 2015 г.

        Съгласно задължителната съдебна практика /например Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 754/2009 г., ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/, увреждащо кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Именно такъв правен акт е и договорът за продажба на процесните две МПС, сключен между ответниците по спора.

Тъй като увреждащата ищеца сделка е възмездна, за уважаване на отменителния иск по чл.135 ЗЗД следва да се установи при условията на пълно и главно доказване наличие на знание за увреждане на кредитора не само у продавача на автомобилите, но и у лицето, с което е договарял – вторият ответник. Съвкупният доказателствен материал по делото /ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства/ безспорно установява, че първият ответник е знаел за увреждането още преди воденето на иска за установяване вземането на ищеца спрямо него. Свид.Б. също излага твърдения за провеждането на множество разговори и срещи с цел намиране начин за издължаването на „Булагро-Трейд“ към „ОАК-Интерагро България“.

От събраните по делото гласни доказателства съдът намира последният  елемент от фактическия състав на Павловия иск за недоказан, т.е., знанието за увреждане интересите на ищеца и от страна на втория ответник. Показанията на свид.Б. съдържат само индиции за това обстоятелство. Фактът, че съдружниците на двете ответни дружества са се познавали и били почти приятели не води на извода, че с покупко-продажбата на процесните две МПС вторият ответник е знаел за увреждане интересите на ищеца, още повече предвид наличието на задължения на първия ответник към много кредитори. Намерението на „Булагро-Трейд“ООД, заявено пред „ОАК-Интерагро България“, да се издължи на него и на останалите си кредитори чрез извършените продажби на имущество на втория ответник, по никакъв начин не обвързва последния при липса на категорични гласни доказателства и никакви писмени в този смисъл.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде оставен без уважение като недоказан.

            В тежест на ищеца са направените от втория ответник деловодни разноски в размер на 500 лв.

            Мотивиран така, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „ОАК-ИНТЕРАГРО БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Антон Папазов“30А, представлявано от управителя М.П., за обявяване на основание чл.135 ЗЗД недействителността спрямо него на сключения между ответниците „БУЛАГРО-ТРЕЙД“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Изола планина“19 и „ДУНАВ ЛЕНД АГРО“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Цар Освободител“72, договор за покупко-продажба на т.а.“Мицубиши Л 200“ с рег.№ Р 9105 АМ и т.а.“Мерцедес 1827“ с рег.№ 5206 АМ, с нотариална заверка на подписите от 21.03.2016 г.

 ОСЪЖДА „ОАК-ИНТЕРАГРО БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Антон Папазов“30А, представлявано от управителя М.П., да заплати на „ДУНАВ ЛЕНД АГРО“ООД, гр.Русе, с ЕИК *********, деловодни разноски в размер на 500 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                          Районен съдия: