Решение по дело №4819/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1094
Дата: 23 август 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20213110104819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Варна , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110104819 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. АТ. АНГ., ЕГН **********, адрес:
град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36 срещу ГР. Б. АНГ., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36 иск с правна квалификация чл. 49,
ал.1 СК, с който се иска да се прекрати сключения между тях граждански брак на 07.10.1973
г., поради дълбоко и непоправимо разстройство; както и иск с правно основание чл. 56 СК
/уточнен по реда на чл. 143 ГПК/ за предоставяне ползването на семейното жилище,
находящо се в град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36, съвместно на ПЛ. АТ.
АНГ., ЕГН ********** и ГР. Б. АНГ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Д-р
Басанович“ № 108, ет.5, ап.36
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С ответницата са сключили граждански брак на 07.10.1973 г. До 2010 г. нещата
между тях вървели, но от 2010 г., когато Грета отново заминава за Испания започнали да се
отчуждават като не се чувствали толкова близки. Твърди, че при завръщането й през 2013 г.
за няколко месеца нещата не били същите. През следващите години ответницата си идвала
от Испания само през лятото и отново заминавала за Испания, където се и пенсионирала.
Към настоящия момент ответницата е във Варна, но бракът им е изпразнен от съдържание,
липсват необходимите за семейния живот физическа и духовна близост. Изчезнали са
чувствата на обич, взаимност, разбирателство и доверие. Твърди, че брачната им връзка
съществува формално и не е налице възможност за нейното възстановяване като всеки от
тях е уредил живота си по независим от другия начин. Посочва, че семейното жилище е
това, находящо се в град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36, което е закупено за
децата им, които към настоящия момент са пълнолетни и върху което с ответницата имат
учредено право на ползване. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Заявява, че
оспорва иска като не желае прекратяване на брака. Твърди, че желанието на съпруга й да се
разведе е моментно желание, породено от сближаването му с друга жена и в следствие на
1
употреба на алкохол. Посочва, че когато същият е трезв се държи нормално с нея, но когато
се почерпи започва да я обижда, унижава и дори да й посяга, което отдава на моментното му
силно желание да освободи жилището. Твърди, че отсъствията й от дома им са били с цел
работа и по повод медицински интервенции като през това време е била посещавана от
ищеца и са били в близки отношения. Заявява, че между тях няма неразбирателство нито по
ежедневните им въпроси, нито по тези свързани с децата им и техните семейства. Посочва,
че по време на престоя й в Испания след 2010 г. до 2013 г., когато се връща в България,
ищецът е идвал при нея два пъти на почивка за по месец, през което време е подготвил
документите си за пенсиониране и с нейна помощ му е отпусната испанска пенсия. След
прибирането й в България са й установени заболявания, за които е предпочела да проведе
лечение в Испания, тъй като за пенсионери там е безплатно. При всяка възможност се е
връщала в България, а през 2016 г. ищецът отново е отишъл в Испания за няколко месеца.
Твърди, че семейното жилище е закупено изцяло с лични нейни средства като на нея и
съпругът й е учредено пожизнено право на ползване. Посочва, че при учредено право на
ползване не е допустимо съдът да се произнася по отношение ползването на семейното
жилище. Основното желание на съпруга й е тя да освободи апартамента, за да може той да
живее там на съпружески начала с друга жена. Твърди, че тя не притежава друг имот и няма
къде другаде да отиде да живее. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
съдебно – деловодните разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следната
фактическа обстановка:
От нотариален акт за ползуване върху недвижим имот № 74, том 8, рег. № 17233 по
дело № 1326/05.10.2007 г. е видно, че в полза на ГР. Б. АНГ. и ПЛ. АТ. АНГ. е учредено
пожизнено право на ползване върху недвижим имот, представляващ апартамент № 36,
находящ се в град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5.
Като писмено доказателство е прието удостоверение за граждански брак от
08.02.2002 г., издадено от Община Плевен, от което е видно, че ПЛ. АТ. АНГ. и ГР. Б. АНГ.
са сключили граждански брак на 07.10.1973 г.
По делото като писмени доказателства са представени: 1/ доклад за изписване от
болница за периода от 28.03.2016 г. до 29.03.2016 г. от Болница Кирон, Испания, от който се
установява, че на ГР. Б. АНГ. е направена хирургична интервенция за отстраняване на
жлъчни камъни; 2/ медицински доклад от 12.12.2017 г., издаден във Валенсия, Испания, от
който е видно, че ГР. Б. АНГ. е била оперирана от Катаракта на дясното и лявото око; 3/
кратка история на заболяването към 15.10.2019 г. относно пациента ГР. Б. АНГ., от която се
установява всички диагностицирани заболявания на последната за периода от 2012 до 2018
г., както и наличните активни към момента здравословни проблеми; 4/ етапна епикриза от
12.05.2021 г., издадена от АГППМП „Диантус“ ООД, от която е видно, че ГР. Б. АНГ. страда
от хипертонично сърце, неинсулинозависим захарен диабет и първична глаукома с отворен
ъгъл.
Приети по делото са и писмени доказателства, за извършени преводи от страна на ГР.
Б. АНГ. в полза на Виктория Пламенова Георгиева на 07.10.2005 г., 14.10.2005 г., 20.10.2005
г., 03.11.2005 г.
От удостоверение, издадено от ОД на МВР – град Варна, сектор „Български
документи за самоличност“ от 12.05.2021 г. е видно, че ГР. Б. АНГ. е пристигнала в
Република България на 18.06.2016 г. и е напуснала на 27.10.2016; пристигнала на 12.07.2018
г. и е напуснала на 15.09.2018 г., пристигнала на 29.05.2019 г. и е напуснала на 05.10.2019 г.;
и е пристигнала на 10.11.2020 и след това не е напускала страната.
2
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Живка
Пенчева Тодорова, съседка на Г.А. и П.А.. Твърди, че се е запознала през 2008 г. първо с
Грета, а в последствие и с Пламен, тъй като двамата по различно време се прибрали от
Испания. Заявява, че отношенията между Пламен и Грета са изострени като от
наблюденията й през годините прави извод, че не са примерно семейство, тъй като често ги
е чувала да си говорят на висок тон, а напоследък след като се е повдигнала темата за
развода отношенията им са още по-изострени. Твърди, че от 2008 г. Пламен постоянно си
живее в апартамента с малки изключения, а Грета доскоро е живеела в Испания и се е
прибирала през лятото за два, три месеца като е работела там, а в последствие се е лекувала
като са й правени операции. Заявява, че е чувала скандали между двата съпрузи относно
децата, относно пари, тъй като апартаментите им са съседни като е чувала да се карат, но не
може да каже кой е техния инициатор, нито е пряк свидетел на същите. Уточнява, че
скандалите между тях датират от 2008 г. Посочва, че Пламен й е споделял, че не желае
повече да е в брак с Грета, а тя не желае да се развежда. Самата Грета й е споделила още
2019 г., че Пламен й е казал, че иска да се разведат като й е споделила, че той си има друга
жена в живота - Мариана. Посочва, че е виждала Пламен и Мариана навън заедно, а също
така и може би в блока, но не знае колко често Мариана е идвала в апартамента на
съпрузите. Отново от Грета знае, че според Грета Пламен злоупотребява с алкохол, но лично
тя не го е виждала в безпомощно състояние или прекалил с алкохол, включително и когато
са си ходили на гости. Свидетелката уточнява, че Пламен е имал някакви регулярни
посещения в Испания във връзка с работата, а през 2015 и 2016 г. Пламен е посещавал Грета
в Испания като й е ходил на гости, но от последните три години не й е известно да е ходил в
Испания.
От показанията на свидетелката Мариана Николова Р. се установява, че познава
Пламен от около три години, а миналата година за първи път видяла Грета. Заявява, че е
ходила на гости в техния апартамент като не е виждала Грета в него, тъй като е била извън
страната. Твърди, че с Пламен са в приятелски отношения като се срещат веднъж, два пъти в
седмицата или събота и неделя и си ходят на гости, но никога Пламен не е оставал да
нощува при нея. Заявява, че не го е виждала пия. Уточнява, че Грета се е завърнала в
България края на 2020 г. Посочва, че Пламен й е споделял, че отношенията им не са добри,
не е виждала той да търси Грета по телефона пред нея, а ако тя се обажда се е случвало да й
вдигне телефона. Посочва, че Пламен от три години не е ходил в Испания като е останала с
впечатлението, че от 2008 г. не е ходил в Испания.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:
Нормите на чл. 13 до 17 СК посочват принципите, върху които следва да е изграден
бракът между съпрузите. Разстройството на брачната връзка се преценява с оглед
дължимото – съобразно закона, добрите нрави и обичаите. В действащия семеен кодекс
действие запазват и постановките на Постановление 5/1957 на Пленума на ВС.
Преди всичко бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато представлява пълно
отрицание на нормалното състояние на брачната връзка, когато отсъства и в минимална
степен дължимото отношение между съпрузите. Дълбокото разстройство на брака е налице,
когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие, уважение,
разбирателство и взаимопомощ между тях. Когато са дълбоко и непоправимо разстроени
отношенията между съпрузите, запазването на брака противоречи на принципите на морала
и не създава нормални условия за семеен живот. Характерните за нормално протичащия
брак отношения на разбирателство, взаимна привързаност, съвместно съжителство, общи
усилия и отговорност за развитието на брака.
3
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и най- вече от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Живка Тодорова се установява, че
откакто познава съпрузите от 2008 г. същите имат помежду си непрестанни скандали, което
доказва, че между съпрузите липсва взаимно разбирателство и свидетелства за липсата на
общи усилия и отговорност за развитието на брака.
От удостоверението, издадено от сектор „Български документи за самоличност“ се
установява, че през последните 5 години съпругата е пребивавала в България 4 месеца през
2016 г.; през 2017 г. няма регистрирано прибиране в страната; 2 месеца през 2018 г.; 5
месеца през 2019 г. и от 10.11.2020 г. досега. Оттук следва изводът, че съпрузите
преимуществено са живеели разделени през последните пет години. Действително от
представените писмени доказателства се установява, че през 2016 г. и 2017 г. са извършвани
на съпругата две интервенции в Испания. Тези обстоятелства обаче не обосновават
наличието на важни причини, поради които съпрузите да живеят разделено, аргумент от чл.
15 СК. Ноторно известен факт е, че и в България се извършват операции на камъни в
жлъчката и операция на катаракта на очите. Фактът, че съпругата е избрала да ги проведе в
Испания не може да обоснове наличието на важни причини затова или да се оправдае от
гледна точка на нивото на здравното обслужване извън страната. Не се доказва по делото и
решението за провеждането на лечение извън България да е в резултат на общо решение на
съпрузите. Освен това наличието на две проведени операции през 2016 г. и 2017 г. с
продължителност около месец като се съобрази и постоперативното състояние не може да
обоснове наличието на важна причина за разделното живеене между съпрузите повече от 5
години. По делото липсват доказателства затова, че през последните пет години съпругата и
посещавана от съпруга си в Испания.
От показанията свидетелката Тодорова се установява, че още през 2019 г. съпругът е
искал да прекрати брачната връзка, за което съпругата е била наясно и дори е споделила на
свидетелката Тодорова, че П.А. има друга жена в живота си. Тези обстоятелства
свидетелстват за наличието на обмислено решение от страна на съпруга за прекратяване на
брачната връзка, инициирала настоящото производство, а не че същото се дължи на
моментна импулсивност и лекомислие. От показанията на свидетелката Мариана Р. се
установява, че същата поддържа приятелски отношения с П.А. от три години като двамата
взаимно си ходят на гости. Фактът, че П.А. си позволява докато съпругата му отсъства от
жилището и се намира извън страната да кани други жени в семейния дом и допуска да бъде
виждан със свидетелката Р. на разходки, за което свидетелстват показанията на свидетелката
Тодорова, доказва, че е налице липса на уважение от негова страна към съпругата му Г.А.,
както и за желание да полагане на общи грижи за общото им семейство.
Нормата на чл. 17 СК посочва, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство
и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установява, че между Г.А. и П.А. липсват характерните за една брачна връзка
разбирателство и общи усилия за осигуряване на благополучието на семейството.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че съпрузите не са в състояние да
изпълняват вменените им съгласно чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучието на
семейството, като брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря на закона.
Нарушен е основаният принцип заложен в разпоредбата на чл. 14 СК, а именно, че
отношенията между съпрузите се изграждат на взаимно уважение, общи грижи и
разбирателство. Фактът, че съпругата не желае прекратяване на брачната връзка не може да
обуслови извод за отхвърляне на иска за прекратяване на брака и насила да се наложи, само
на това основание, на другия съпруг да търпи съществуването на същата, тъй като това не е
в обществен интерес, а същият доминира при преценяване на засегнатите интереси. В този
4
смисъл т.4 от Постановление № 5/1957 г. на Пленума на ВС.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск по реда на чл. 49
СК от страна на П.А. срещу Г.А. подлежи на уважаване.
По отношение на семейното жилище:
Понятието семейно жилище според § 1 от Допълнителните разпоредби на СК е това
жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. От
законовото определение се извеждат двата водещи признака на понятието – обитаването, а
не собствеността и членовете на семейството, което са обитавали жилището. Следователно
семейно е жилището, ползвано от съпрузите за задоволяване на битовите нужди на
семейството до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че семейното
жилище е това, находящо се в град Варна, ул. „Доктор Басанович“ № 108, ет.5, ап.36. В
случая има отправено искане семейното жилище да се предостави за съвместно ползване от
двамата съпрузи каквото е и фактическото ползване от края на 2020 г. В настоящия случай
съдът намира, че въпреки наличните скандали между П.А. и Г.А. отношенията им доказват
възможност за споделено ползване на семейното жилище както го правят и досега, още
повече че и това е и искането, отправено от ищеца, а е недопустимо съдът да се произнася
свръх петитум.
С оглед гореизложеното съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави
за ползване на двамата съпрузи.
По отношение на разноските:
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде възложена в тежест на всяка от
страните. Отправено е искане за присъждане на сторените в производството разноски, но
съдът намира, че същите следва да останат за страните така както са направени, чл. 329, ал.1
ГПК
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между ПЛ. АТ. АНГ., ЕГН **********, адрес: град Варна,
ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36 и ГР. Б. АНГ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул.
„Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36, поради дълбоко и непоправимо разстройство, за който е
съставен Акт за граждански брак № 598/07.10.1973 г., на основание чл. 49 от СК
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ , находящо се в
град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36 съвместно на ПЛ. АТ. АНГ., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36 и ГР. Б. АНГ., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 108, ет.5, ап.36
ОСЪЖДА ПЛ. АТ. АНГ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Д-р Басанович“ №
108, ет.5, ап.36 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд, град Варна държавна такса за развод в размер на 25 лв. на основание т.2 от
чл. 6 от Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 ГПК
5
ОСЪЖДА ГР. Б. АНГ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Д-р Басанович“ №
108, ет.5, ап.36 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд, град Варна държавна такса за развод в размер на 25 лв. на основание т.2 от
чл. 6 от Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6