Р Е Ш Е Н И Е
№ 1286/23.6.2021г.
Град Пловдив, 23.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Георги Гешев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1042 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Ототон”
ЕООД против решение № 260234 от 15.02.2021 г., постановено
по а.н.д. № 6719 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 498553-F529146
от 09.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на
НАП, с на „Ототон” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.180, ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 814,33 лева за нарушение на чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС и чл.112, ал.1 ППЗДДС.
Според касатора решението е неправилно поради
съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд или евентуално
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира
разноски.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на
районния съд.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени формалните изисквания на ЗАНН и те са издадени от компетентни
органи, подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
белези, АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН,
спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, т.е., при реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приел за доказано по
безспорен начин, че в периода от 05.07.2019 г. до 02.08.2019 г. дружеството е
реализирало облагаем оборот от 67 078,36 лева и е било задължено да се
регистри по ЗДДС, както и че за реализираните в периода 01-18.09.2019 г. сделки
не е начислило ДДС в размер на 13 689,13 лева, защото не е било
регистрирано по ЗДДС лица, въпреки че е било длъжно да подаде заявление за
регистрация. Според районния съд санкционната норма е определена правилно,
съответно правилно е определен размерът на санкцията.
Решението е правилно.
Не са налице твърдените
нарушения на съдопроизводствените правила, защото за съда не съществува задължение
да допуска всички доказателствени искания на страните, а само тези, които целят
установяване на относими към спора факта. Обстоятелството, че наказателното
постановление е връчено повече от 6 месеца след датата на неговото издаване, не
влияе по никакъв начин върху неговата законосъобразност и не е ограничило
правото на защита на нарушителя, поради което за първоинстанционния съд не е
било налице задължение да допусне поисканата съдебно-техническа експертиза,
което действие цели единствено шиканиране на процеса.
Без всякакво правно значение
за законосъобразността на наказателното постановление е също обстоятелството
кое е лицето, извършило неговото връчване на нарушителя, поради което не
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на
съда да допусне определени въпроси към свидетел.
Не е налице също твърдяното
нарушение за липса на мотиви. Вярно е, че те са лаконични и не са обсъдени
всички направени от жалбоподателя възражения, но съдът е формирал мотиви
относно всички основни въпроси, свързани с доказването на нарушението,
установяването на нарушителя и спазването на административнопроизводствените
правила от страна на наказващия орган.
Не се споделя възражението
на касатора за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон.
В тази насока и на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция препраща изцяло
към мотивите на първоинстанционния съд. Изрично следва да бъде отбелязано, че протоколът
за проверка, към който препращат актът за установяване на административно
наказание и наказателното постановление, съдържа подробно изследване на
облагаемите сделки и оборота, както и на неначисления ДДС, противно на
заявеното в касационната жалба.
Предвид изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо,
обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат
разноски. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260234
от 15.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 6719 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.