РЕШЕНИЕ
Номер 682 10.12.Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски състав
На шестнадесети октомври през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 297 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ.
Ищецът - „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
твърди, че на 22.04.2008 г. между него като кредитор и Н.Д.В., като
кредитополучател, „ЕБГ“ ЕООД - солидарен
длъжник и „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД - солидарен длъжник е сключен Договор за жилищен
кредит № 880/R/2008 г., с който Банката е предоставила на кредитополучателя
целеви кредит в размер на 498 000 евро за рефинансиране на кредит №
70298660, отпуснат от „УниКредит Булбанк“ АД, както и за финансиране на покупка
на недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. ****. Ищецът твърди, че предоставеният кредит е
усвоен от Кредитополучателя по заемна сметка ***********,
чрез усвояване на посочената сума по сметка *********
на дати, както следва:
-
252 000.00 евро, отпуснати на
30.04.2008 г. и
-
246 000.00 евро, отпуснати на
13.05.2008 г.
Сочи, че за
ползвания кредит страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на Банката
годишен лихвен процент в размер на 6,15 %, формиран от Базовия лихвен процент
на Банката по жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007 г., намален с
промоционален процент 0,25 %. Твърди, че съгласно ал. 4 на чл. 13 от Договора
Базовият лихвен процент на Банката по жилищни кредити в евро, валиден след
15.10.2007 г., се формира от тримесечния Юрибор плюс надбавка 3,9 %, като за
изчислението на лихвата по договора е приета стойност на тримесечния Юрибор в
размер на 2,5 %. Сочи, че лихвата се начислява и заплаща ежемесечно със
съответната част от главницата, съгласно Погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към Договора за кредит, като при просрочие, на която и да е
вноска по главницата, се дължи и наказателна лихва в размер на сбора от
определената възнаградителна лихва и наказателна надбавка в размер на 4 %.
Твърди, че съгласно чл. 15 от договора, във връзка с предоставения кредит
Кредитополучателя заплаща на Банката следните такси: еднократна такса за управление в размер на
0,5 % върху размера на кредита, определен в чл. 1 и месечна такса за управление
на кредита, в размер на 0,095 % от първоначално отпуснатия кредит, съответно от
остатъка за всеки следващ месец, платима ежемесечно на датата на падеж, ведно с
лихвата и съответната част от главницата, включително и в случаите по чл. 23,
ал. 3 от Договора. Сочи, че за обезпечаване
изпълнение на условията по Договора Кредитополучателят е учредил в полза
на Банката първа по ред договорна ипотека върху жилищна сграда, находяща се в
гр. Пловдив, подробно описана в исковата молба, както и реален залог на
вземанията си за наем от ЕТ „ДАНИ - 2002 - Йорданка Вълкова“ в размер на 395,00
евро; вземанията от ЕТ „АННА - 2004- Гагик Хованисян“ в размер на 540,00 евро;
вземанията от ЕТ „ДЕДАП - Борис Борисов“ в размер на 3 270,00 евро; вземанията от
И.Т.Г.в размер на 280,00 евро. Твърди, че крайният срок за изплащане на
задълженията по кредита е 408 месеца, считано от датата на първото по ред
погасяване. Сочи, че са осъществени погасявания на главницата по договора в общ
размер на 14 533,36 евро, подробно описани по дати и размери в исковата
молба.
Ищецът твърди,
че на 27.03.2012 г. страните по кредитното правоотношение са сключили Анекс № 1
към Договора, по силата на който са установили в отношенията помежду си, че към
момента на сключването му общата сума на просрочените задължения по договора за
кредит е в размер на 7 146,15 евро, като са се съгласили плащането на тази сума
да се отложи до 30.03.2012 г.. Сочи, че видно от анекса кредитополучателят и
солидарните длъжници са приели Общите условия и тарифата на Банката, като са
декларирали, че същите са им предадени при сключване на анекса. Твърди, че
между страните е подписан и Анекс № 2, по силата на който е уговорена солидарна
отговорност на „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* за изпълнението на задълженията
на Кредитополучателя по Договор за жилищен кредит № 880/R/2Q08 г. и всички
сключени към него анекси, включително и за заплащане на всички дължими суми до
окончателното му погасяване. Съответно с Анекс № 3 от 06.06.2012г., страните са
договорили, че размерът на отпуснатия кредит се изменя на 501 932.83 евро, като
според ал. 2, на чл. 1 от анекса, сумата се счита за изцяло усвоена към момента
на неговото подписване. Уговорили са нов размер на възнаградителната лихва - годишен лихвен процент в размер на 6,9%,
равен на Базовия лихвен процент на Банката за кредити, отпуснати в евро, плюс надбавка от 1,15%,
както и че кредитът ще бъде погасен на 359 месечни вноски. Твърди, че след
сключване на Анекс № 3 е осъществена
една вноска за погасяване на главницата на 30.06.2012 г. в размер на 447.69
евро.
В резултат на
просрочията в задълженията на кредитополучателя, между страните по договора за
кредит са сключени Анекс № 4 от
31.10.2012г. и Анекс № 5 от 28.02.2013 г., с които са приети нови погасителни планове
по кредитното правоотношение, а с Анекс
№ 6 от 10.06.2013г. е уговорена солидарната отговорност на „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“
ЕООД, ЕИК ********* за задълженията по договора за кредит.
Ищецът сочи, че
е сключен и Анекс № 7 от 10.06.2013г., с който страните са се съгласили, че
кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Банката за сумата в общ
размер на 19 689.99 евро, която сума се прибавя към редовната главница. Твърди,
че е уговорено общата сума в размер на 516 365.41 евро да се счита за отпусната
на Кредитополучателя при условията на Договора за кредит и анексите. Сочи, че
съгласно чл. 2 от Анекса за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишен лихвен процент в размер на 6.9 %, който е равен на Базовия
лихвен процент на банката за кредити в евро плюс надбавка 1.15 % като към
датата на сключване на анекса Базовият лихвен процент на банката за кредити в
евро е равен на 5.75 %. Твърди, че между страните е уговорено също, че
погасяването на кредита следва да бъде извършено на 347 месечни вноски, като
крайният срок за издължаване на кредита е 347 месеца от подписването на Анекс №
7, т.е. - 30.04.2042 г.. Ищецът твърди, че след подписването на Анекс № 7
погасявания на задължения по Договора за кредит на са правени, а след това са сключени
и Анекс № 8 от 27.09.2013 г. и Анекс № 9 от 20.12.2013г., с които са приети
нови погасителни планове по кредитното правоотношение.
Сочи, че в резултат неизпълнението на
кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за кредит, се е снабдил
със заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ЧГД №10947/2016 г. на PC Пловдив, за падежирали
вземания, съставляващи част от вземанията по договора за кредит, както следва:
19 950.26 евро - главница; 92 729.05
евро - възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013 г.
до 30.07.2016г.; 2 953.54 евро - наказателна лихва за периода от 30.12.2013 г.
до 30.07.2016г.; 4 907.01 евро - месечни такси за периода от 30.09.2015 г. до
30.07.2016 г. и законната лихва върху главницата от 04.08.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми и с след депозирано
възражение от страна на длъжниците е образувано производство по т. д. №
730/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като постановеното по делото Решение
№ 495 от 25.10.2017 г., към настоящия момент не е влязло в сила.
Поради непогасяване на последващи, след
датата на посочената заповед за изпълнение, дължими месечни вноски в срок,
ищецът твърди, че е изпратил нотариални покани до длъжниците Н.Д.В., „ЕБГ“
ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕВРОБРКЕРСГРУП“ ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, с
които ги е уведомил, че ако в период от седем работни дни от получаването им не
изпълнят всички просрочени задължения, на основание чл. 60, ал. 2, предл. 2 от
Закона за кредитните институции във връзка с чл. 27, буква “в“ от Договор за
жилищен кредит № 880/R/2008 г. от 22.04.2008 г., банката ще обяви цялата сума
по кредитната експозиция за предсрочно изискуема. Твърди, че поканите са
връчени на всеки един от длъжниците на 04.09.2017 г., а в указания в
нотариалните покани срок не е последвало изпълнение, поради което Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 15.09.2017 г., а на 06.10.2017 г. е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК,
в резултат на което му е била издадена такава по образуваното ЧГД № 15848/2017
г. по описа на РС Пловдив за следните суми: 496 415.15 евро - неплатена главница, дължима по предсрочно изискуем
Договор за жилищен кредит № 880/R/2008 г. от 22.04.2008 г., изменен с 9 бр. Анекси; 38 618.25 евро - договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.08.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл.,
2897.52 евро - наказателна лихва за периода от 30.08.2016 г. до 05.10.2017 г.
вкл., 6086,45 евро - заемни такси за периода от 30.08.2016 г. до 14.09.2017 г.
вкл., както и 166 лв. - нотариални такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното ѝ погасяване, както и разноските по делото за държавна
такса в размер на 21 283.43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв..
Уточнява, че
посочената главница от 496 415.15 евро представлява разликата между дължимата
главница по Договора за кредит и анексите към него и присъдената сума по ЧГД №
10947/2016 г. на PC Пловдив, както и че посочените възнаградителни и
наказателни лихви се претендират за периоди, следващи периода за който са
претендирани в заявлението по ЧГД № 10947/2016 г. на PC Пловдив.
Срещу издадената
заповед за изпълнение по ЧГД № 15848/2017 г. на РС Пловдив е подадено
възражение от длъжниците, което е обусловило и наличието за ищеца на правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове, по които настоява
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците Н.Д.В., „ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД,
„ЕВРОБРКЕРСГРУП“ ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД дължат солидарно на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 496 415.15 евро - неплатена главница, дължима по предсрочно изискуем
Договор за жилищен кредит № 880/R/2008 г. от 22.04.2008 г., изменен с 9 бр.
Анекси; 38 618.25 евро - договорна възнаградителна лихва за периода от
30.08.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл., 2897.52 евро - наказателна лихва за
периода от 30.08.2016 г. до 05.10.2017 г. вкл., 6086,45 евро - заемни такси за
периода от 30.08.2016 г. до 14.09.2017 г. вкл., както и 166 лв. - нотариални
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното ѝ погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по ЧГД №
15848/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Претендира да му
бъдат присъдени разноските в заповедното производство, възлизащи на общата сума
от 21 433,43 лв., от които 21 283,43 - платена държавна такса и 150
лв. - юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноските и в настоящото
производство.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Е.И., с който оспорват
исковете като неоснователни. Твърдят, че банката е увеличавала неправомерно въз
основа на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси. Възразяват, че
претендираните договорна и наказателна лихва са формирани на база
незаконосъобразното едностранно изменение на договорените условия по сключения
договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т. 3, т. 9, т.
10, т. 12 и т. 18 от Закона за защита на потребителите и на чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради неспазването на изискванията на
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД и липса на договорна връзка относно методиката за
формиране на лихвата, както и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92,
ал. 2 от ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи и
на изискванията на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и на преюдициално заключение по дело №
С 415/11, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в ЗЗП. Твърдят, че нищожността на
договорните клаузи е довела до липса на облигационна връзка между кредитора и
кредитополучателя, поради което не е възникнала и солидарна отговорност за
останалите ответници за същото задължение. Сочат, че при упражняване на
дейността си банката е използвала заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68 е, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 във връзка с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68г,
ал. 4 от Закона за защита на потребителите, тъй като тя е премълчала и прикрила
съществена информация и не е предоставила своевременно информация за крайната
цена на кредитния продукт. Сочат, че в нарушение на чл. 58 във връзка с чл. 59
от ЗКИ и на добрите банкови практики, на кредитополучателя не е била
предоставена преддоговорна информация, необходима да извърши преценка съобразно
потребностите и финансови възможности дали да сключи договора, като Банката е
използвала и нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е,
ал. 2, предл. 1 и предл. 3 във вр. с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68г, ал. 4 от
Закона за защита на потребителите. Ответниците навеждат възражения за
нищожност, поради неравноправност на уговорките, постигнати в чл. 13, ал. 5,
чл. 14, ал. 3, чл. 15, б. „в”, чл. 23, ал. 2 от Договор жилищен кредит №
880/R/2008 от 22.04.2008г., чл. 2, ал. 3 от Анекс № 3 от 06.06.2012г. и чл. 2,
ал. 3 от Анекс № 7 от 10.06.2013г, към Договор жилищен кредит № 880/R/2008 от
22.04.2008г. и сочат, че
кредитополучател е физическо лице, което има качеството на потребител по
смисъла на §13, т.1 ЗЗП и на собствено основание счита, че са налице хипотезите
на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12, т. 13 и т. 18 от ЗЗП. Ответниците считат, че едностранното изменяне на
договорната лихва противоречи на добрите нрави и на принципа на справедливостта
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. За неравноправна и противоречаща на добрите
нрави считат и уговорката, обективирана в чл. 15, б. „в” от договора,
предвиждаща заплащането на месечна такса за управление на кредита от 0,095 %
върху размера на отпуснатия кредит, съответно от остатъка на непогасената
главница и твърдят, че комисионата за управление се дължи в по-малък размер от
претендирания. Възразяват, че клаузите на чл. 13, ал. 5 и на чл. 23, ал. 2 от
договора, на чл. 2, ал. 3 от Анекс № 3 от 06.06.2012г. и чл. 2, ал. 3 от Анекс
№ 7 от 10.06.2013г. към договора не могат да породят право на банката да
променя лихвения процент, защото в договора не се съдържа постигнато съгласие
въз основа на какви критерии и при какви условия ще се променя базата, включена
в лихвата и дължимата такса. Кредитополучателят твърди, че не е обвързан от
общите условия на банката, доколкото не е заявил писмено, че ги приема по
смисъла на чл. 298, ал.1, т. 1 от ТЗ. Правят възражение за нищожност и на
клаузата на чл. 14, ал.3 от договора на основание чл. 143, т.5 от ЗЗП и като
противоречаща на добрите нрави. Възразяват, че неоснователно ищецът претендира
кумулативно договорна и наказателна лихва за един и същи периоди. Правят искане
за намаляване поради прекомерност на договорената наказателна лихва. Твърдят,
че уговорките в Анекс №3/06.06.2012 г. и Анекс № 7/10.06.2013 г. са довели до
анатоицизъм, тъй като към главницата по кредита се капитализират просрочени
задължения за лихви и такси. Навеждат възражение, че Анекс № 3 и Анекс № 7
представляват спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД. Най – сетне твърдят, че Банката не е изпълнила задължението си да уведоми
длъжниците за обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като не са спазени правилата
за редовно връчване по реда на чл.47 от ГПК, както и че неправилно е приложен
чл. 41, ал.2 от ГПК по отношение на ответника Н.В., респ. чл. 50, ал.2 от ГПК
по отношение на ответниците - юридически лица. Претендират разноски.
В депозираната по делото допълнителна
искова молба, ищецът оспорва твърденията и възраженията, изложени в отговора на
ответниците. Сочи, че единствено кредитополучателя има качеството на потребител
по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което по отношение на солидарните
длъжници - юридически лица не могат да намерят приложение разпоредбите на ЗЗП.
По
отношение на оспорените от страна на ответниците клаузи на чл. 13, ал. 5, чл.
14, ал. 3, чл. 15 б. „в“ и чл. 23 от договора за кредит, твърди че същите са
отменени с клаузата на чл. 2 от Анекс № 7 към Договор за банков кредит. Сочи,
че претендираните с исковата молба вземания за възнаградителна и наказателна
лихва са за периода 30.07.2016 г. - 05.10.2017 г., т.е. за период след
сключване на посочения анекс и за тяхното изчисление е прилагано неговото
съдържание досежно начина на извършване на изчисленията за дължимите лихви по
кредитното правоотношение. Твърди, че с изразената в анексите воля е налице
извънсъдебно признание за дължимостта на посочените суми, респ. за приемането
на начина на изчисляването им и определянето на размера им. Счита, че по
отношение на клаузите относно лихвата следва да намери приложение изключението,
предвидено в чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП.
В допълнителните отговори, депозирани от
ответниците, същите заявяват, че поддържат твърденията и възраженията, изложени
в първоначалния отговор.
По допустимостта на производството:
Предявеният с исковата молба иск е установителен с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК.
От
приложеното ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – ІХ гр.с. се установява, че със заявление ищеца „Банка
Пиреос България” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз
основа на извлечение от
счетоводни книги по договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с
Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от
06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6
от 10.06.2013г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс №
9 от 20.12.2013г., с който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 498 000 евро с
краен срок на погасяване 30.04.2042г., по който са непогасени 13 поредни
падежни дати, към датата на обявената предсрочна изискуемост - 15.09.2017г.. Искането на заявителя, първоначално отхвърлено, след отмяната на разпореждането
за отхвърляне с определение № 2831 от 28.11.2017г., постановено по ч.в.гр.д. №
2866/2017г. по описа на ПОС е удовлетворено и на 11.12.2017 г. е издадена срещу длъжника и солидарните длъжници, ответници в настоящото производство, заповед за изпълнение в режим на солидарност на парично задължение за сумата от 496 415.15 евро – главница по договор за банков
кредит от 22.04.2008 г., изменен и допълнен с посочените Анекси; сумата от
38 618.25 евро – просрочена договорна лихва, изчислена, съгласно т.11 от
договора за периода от 30.08.2016г. до 14.09.2016г. вкл.; сумата от 2897. 52
евро – просрочена наказателна лихва, начислена съгласно чл. 14, ал.3 от договора и анексите към него за периода от
30.08.2016г. до 05.10.2017 г. вкл.; сумата от 6086.45 евро – месечни такси,
дължими съгласно чл. 15, б. в от договора за периода от 30.08.2016г. до
14.09.2017г. вкл.; сумата от 166 лв. – нотариални такси, дължими съгласно чл.3,
ал.2 от Общите условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 06.10.2017г. до окончателното й
погасяване, както и направените по делото разноски – 21 283.43 лв. – държавна
такса и 50 лв. юристконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В
заповедта е посочено, че вземането произтича от извлечения от счетоводните
книги на банката по договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с
Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от
06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6
от 10.06.2013г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс №
9 от 20.12.2013г., предсрочно изискуеми
от 15.09.2017г.. На 14.03.2018г. са постъпили писменни възражения от кредитополучателя Н.Д.В. и солидарните длъжники
„Хотел Елит Палас“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД и „ЕБГ“
ЕООД, за което заявителя
е уведомен на 27.03.2018г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е
предявен и настоящия иск.
Вземането, чието установяване се търси в настоящото производство произтича
от договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., сключен
между ищеца като кредитор и Н.Д.В., като кредитополучател, по силата на който
кредитора е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 498 000
евро за рефинансиране на
кредит, предоставен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и финансиране на покупка на
недвижим имот – жилищна сграда в гр. ****, ул. ****, а вземането е обезпечено
със солидарната отговорност на „ЕБГ“ ЕООД и „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД и с учредена в полза на
банката договорна ипотека - раздел V на
договора. Страните са уговорили - чл.13 от договора възнаградителна
лихва при годишен лихвен процент 6,15 %, формиран от базовия лихвен процент на
банката по жилищни кредити в евро, намален с промоционален процент 0,25 %.
Съответно базовият лихвен процент е уговорено да се формира от 3-месечния EUROBOR плюс надбавка 3,9 %. Съгласно чл.13, ал.5 от
договора банката има право едностранно да променя размера на приложимата лихва,
в случай, че 3 -месечният EUROBOR достигне нива с 0,25
процентни пункта по-високи от посочените, като промяната на лихвения процент
влиза в сила за страните от деня на приемането му от банката. Уговорено е при просрочие от страна на
кредитополучателя/солидарния длъжник, на която и да е вноска по главницата на
кредита, върху неиздължените суми за главница за времето на забава
кредитополучателят/солидарният длъжник да дължат наказателна лихва в размер на
лихвата по чл.13, ал.1 и наказателна надбавка от 4 % - вж. чл.14, ал.3. В чл.15 страните са предвидили заплащане на
еднократна такса за управление в размер 0,5 % върху кредита и месечни такси за
управление в размер 0,095 % от първоначално отпуснатия кредит, съответно от
остатъка за всеки следващ месец, като таксата е платима на датата на падежа,
ведно с лихвата и съответната част от главницата. Уговорено е погасяването на
кредита да се извършва чрез месечни погасителни вноски, включващи част от
главница, лихва и месечна такса съгласно погасителен план, приложение към
договора – вж. чл. 23, като погасителният план ще претърпи изменение, в случай,
че банката упражни правото си на едностранна промяна на годишния лихвен
процент. В чл.24 е уговорен краен срок за издължаване на
кредита от 408 месеца след датата на първото усвояване.
С Анекс № 1 от 27.03.2012 г. към договора за
жилищен кредит страните по него, след като се съгласяват, че към 27.03.2012 г.
кредитополучателят е в просрочие, като общият размер на просрочените задължения
е 7 146,15 евро, уговарят плащането на тази сума да бъде отложено до
30.03.2012 г..
С Анекс № 2 от 06.06.2012 г. е уговорена
солидарна отговорност на ответника „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ЕООД за задълженията по
договора за кредит и всички анекси към него.
С Анекс № 3 от 06.06.2012 г. страните –
кредитополучателят и солидарните длъжници, от една страна, а от друга –
кредиторът, са постигнали съгласие, че размерът на отпуснатия кредит се изменя
на 501 932,83 евро, която сума се формира от дължимата по договор №880/R/2008
редовна главница; дължимите по същия договор просрочени задължения (главница,
лихви, такси и комисиони); както и дължимите редовна главница и просрочени
задължения (главница, лихви, такси и комисиони) по договор от 2008 г. за
издаване и обслужване на международна кредитна карта. С анекса страните се
съгласяват, че така формираната главница се счита за изцяло усвоена от
кредитополучателя при условията на договор за кредит №880/R/2008 г.. В чл.2 от
този анекс е уговорен годишен лихвен процент от 6,9 %, равен на базовия лихвен
процент на банката, който към датата на анекса е 5,75% + надбавка 1,15 %. Уговорена е в чл.2, ал.3
възможност за кредитора да промени едностранно приложимия лихвен процент, в
случай, че пазарните условия за привличане на финансов ресурс от страна на
банката обуславят такава промяна. В чл.6 е уговорен краен срок за връщане на
кредита – 359 месеца от датата на подписване на анекса.
С Анекс № 4 от 31.10.2012 г. към договора за
кредит, страните се съгласяват, че към датата на подписването му
кредитополучателят е в просрочие, като просрочените задължения са в размер
9 151,83 евро и плащането им се отлага до 30.11.2012 г..
С анекс № 5 от 28.02.2013 г. страните са
постигнали съгласие, че към датата на анекса просрочието е в размер
16 012,59 евро и плащането на това задължение е отложено до 30.03.2013 г..
С анекс № 6 от 10.06.2013 г. страните са се
съгласили, че „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД ще отговаря солидарно, заедно с
останалите длъжници за задълженията към банката по договора за жилищен кредит и
анексите към него, за което съгласие е дал и солидарно ангажирания.
С анекс № 7 от 10.06.2013 г. страните, след като
се съгласяват, че към датата на подписването му просрочието е в размер
19 689,66 евро се уговорят, че общата сума на просрочените задължения, в
т.ч. главница, лихви, такси и комисиони, се прибавя към редовната главница и
общата сума на главницата в размер 516 365,41 евро се счита за отпусната
на кредитополучателя при условията на договора и този анекс. Уговорен е лихвен
процент от 6,9 % и едностранна възможност за банката да променя същия при
определени в чл.2, ал.3 предпоставки. Уговорено е погасяването да се извърши
чрез 347 месечни вноски.
С анекс № 8 от 27.09.2013 г. страните се
съгласяват, че към датата на анекса просрочието е в размер 4 820,29 евро и
плащането на това задължение е отложено до 30.09.2013 г.
С Анекс № 9 от 20.12.2013 г. страните се
съгласяват, че към датата на подписването му просрочието е в размер 11 697,82
евро, като плащането на това задължение е отложено до 30.12.2013 г..
От приетата съдебно-счетоводна експертиза на
в.л. И.С. се установява, че сумата 498 000 евро е усвоена от
кредитополучателя, като е заверена сметката му със сумата от 252 000 евро на 30.04.2008 г. и на
13.05.2008 г. със сумата от 246 000 евро. С анекс №3/06.06.2012 г.
главницата е увеличена със сбора от сумите: 3 532,48 евро – просрочена
главница; 13 016,18 евро – просрочена лихва; 2,13 евро – наказателна лихва
и 5 447,88 евро – дълг по договор за кредитна карта. Размерът на новата
главница е 501 932,83 евро, разсрочена на 359 месечни вноски, при годишен
лихвен процент 6,9 %. Със сключване на анекс №7/10.06.2013 г.
главницата е увеличена със сбора от следните суми: 4 809,39 евро
просрочена главница; 14 870,10 евро – просрочена лихва и 10,19 евро –
наказателна лихва. Размерът на главницата става 516 365,41
евро, разсрочена на 347 месечни вноски при годишен лихвен процент 6,9 %. Общият
размер на усвоената главница по договора и анексите към него е 516 365,41 евро. Изготвени са две допълнителни заключения, с едно
от които е изчислен размера на главницата, с включено към нея задължение
кредитната карта, като при изчисленията не е взета предвид извършената
капитализация и е приложен лихвен процент от 6.15 %, а в другото не е взето
предвид задължението по кредитната карта и извършената капитализация, съответно
са изчислени възнаградителната и наказателна лихва, в резултат на включени към
главницата, натрупани наказателни лихви и са отразени извършените счетоводни
записвания по увеличение размера на кредита.
Въз основа на изложеното до тук, съдът
приема, че между ищеца и ответника Н.Д.В. е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата на което ищецът е предоставил на кредитополучателя сумата от
498 000 евро, която последния се е задължил да върне по установения между
тях начин – чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита,
имаща характер на възнаграждение, включена като част от всяка погасителна
вноска. Уговорена е такса за обслужване на кредита с посочен в договора размер,
която е част от месечната анюитетна вноски, както и наказателна лихва, имаща
характер на неустойка за забава в плащането на вноските за главница и/или
възнаградителна лихва. На основание чл. 101 ЗЗД ответниците юридически лица са
встъпили в встъпили в дълга по сключения договор за банков кредит, поради което
и същите отговарят солидарно с кредитополучателя по отношение на кредитора.
Няма спор, а това се установява и от приетата
по делото счетоводна експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно
изготвена, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави кредитната
сума и че кредитът е усвоен от кредитополучателя. С това е възникнало
насрещното му задължение да върне кредита по уговорения начин – чрез месечни
погасителни вноски, както и да заплаща предвидените в договора възнаградителни
лихви. Не се спори, а това се установява и от експертизата, че считано от
30.12.2013 г. кредитополучателят е преустановил плащанията по процесния договор
за кредит. Последният е изпаднал в забава, поради което е осъществена
материалноправната предпоставка, предвидена в договора – чл.27.т.в, а именно –
забава в плащането на която и да е от дължимите вноски по договора, при която
възниква правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.
60, ал.2 на ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на
кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение
на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В конкретният случай кредитополучателят е с
постоянен адрес ***, който адрес е посочен от последния, както в искането за
отпускане на кредит, така и в подписания договор и анекси към него, като в
никой от документите представяни в банката Н.Д.В. не е сочил друг адрес, в т.ч.
и неговия настоящ такъв – гр. ****. Въпреки това на последнопосочения адрес е
изпратена нотариалната покана, в която банката е обективирала своето
волеизявление да направи кредита предсрочно изискуем. Коментираната нотариална
покана е оформена като връчена при условията на чл. 47 ГПК.
Връчването по чл. 47 ГПК може да бъде предприето като крайна мярка, след като бъдат изчерпани
способите за лично връчване, връчване на пълномощник или на лице от адреса,
като отсъствието на адресата или друго лице, което е съгласно да получи
съобщението, следва да бъде удостоверено по категоричен начин от връчителя.
Процедурата по чл. 47 ГПК може да бъде предприета, след като са положени всички усилия адресатът да
бъде открит – същият следва да бъде търсен поне три пъти в рамките на месец в
различно часово време, като, при преобладаваща вероятност адресатът да не е
непременно безработен или пенсионер, посещенията, или поне едно от тях, следва
да са в извън нормалното работно време, в който смисъл е определение №
642/25.10.2012 г. по ч.т.д.№ 520/2012 г. на ВКС, I т.о., определение № 642/25.10.2012 г. по ч.т.д.№ 520/2012 г. на ВКС, І т.о. и
др.. В конкретния случай се
установява, че действия по проведена процедурата по връчване на нотариалната
покана, съдържаща уведомление за обявяване кредита за предсрочно изискуем е направено
само по настоящия адрес на кредотолучателя, който каза се, нито е посочен от него в сключения договор, нито в някой
друг документ, представен на банката, като липсват действия по уведомяване на
ответникът по регистрирания постоянен адрес, различен от настоящия и съответно
идентичен с посочения от него в договора за банков кредит. Затова и съдът
намира, че процедурата по връчване на уведомлението на кредитора за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита не е спазена, поради което не може да се приеме,
че последното е надлежно връчено на кредитополучателя - длъжник, съответно не може да се приеме, че предсрочната
изискуемост е надлежно обявена, както изисква т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, респ., че основанието на претендираните вземания е настъпило
преди датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Това от своя страна означава, че исковете за установяване на вземания, чийто
падеж не е настъпил на соченото от ищеца в заповедта за изпълнение и в извлечението
от сметка основание – предсрочна изискуемост преди датата на заявлението по чл. 417 ГПК, са неоснователни и следва да се отхвърлят по отношение на кредитополучателя.
Аналогичен на наложилия се извод не може да бъде направен обаче по
отношение на солидарно задължените ответници, чиято отговорност няма
акцесорен характер, за разлика от отговорността на поръчителя, и в случай, че
предсрочната изискуемост на кредита им е надлежно обявена, то по отношение на
тях вземанията следва да се признаят за съществуващи. Противно на възраженията
на ответниците – търговци, съдът счита, че по отношение на тях изготвената
нотариална покана, съдържаща изявление на банката, че обявява кредитната експозиция
за предсрочно изискуема е връчена редовно с приложението на чл. 50, ал.4 ГПК.
Отбелязването, че на адреса се намира жилищна кооперация с метална входна
врата, водеща към двор, която и при трите посещения на връчителя е била
заключена е достатъчно да обоснове приложението на чл. 47, ал.1 ГПК с
уговорката, че периода за посещения, при които да се удостовери ненамирането на
адресата е приложим само за физическите лица, а не и за търговците.
Възражението, че в изготвената разписка не се съдържат данни за това, че
връчителя е констатирал или не липса на пощенска кутия, респ. не е предприел
действия по пускане на уведомление в нея не се отразява на редовността на
връчването, а и само по себе си е некоректно, тъй като видно от текста на
удостоверяването е, че „…никъде няма табела с името на юридическото лица…“,
което означава, че липсва и пощенска кутия с посочените индивидуализиращи
данни. Затова и съдът приема, че банката
е надлежно уведомила солидарно задължените търговци за обявената от нея
предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за кредит.
Всъщност,
коментираното до тук има отношение единствено към главницата, тъй като другите
претендирани да бъдат установени вземания са с настъпили падежи към датата на
която е предявено заявлението за издаване на заповед за неизпълнение.
По отношение на
вземанията за главници, чиито падежи са настъпили към датата на приключване на
устните състезания – 16.10.2019г. следва да се съобразят разясненията дадени с
ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г., както и безспорния между страните факт, че ищеца
се е снабдил с изпълнителен лист за падежиралата главница по договора за кредит
за периода от 30.12.2013г. до
30.07.2016г., възнаградителна лихва за периода от 30.12.2013г. до 30.07.2016г.
в размер на 92 729.05 евро; наказателна лихва за периода от 30.12.2015г.
до 30.07.2016г. в размер на 2953.54 евро
и за сумата от 4907.01 евро месечни такси за управление на кредита, по повод
което вземане е налице висящо производство по чл. 422 ГПК, образувано като т.д.
№ 730/2016г. по описа на ПОС – 16 т.с..
От ответниците е
наведеното и подържано възражение за това, че със сключените анекси № 3 и № 7
са прибавяни просрочени задължения за лихви към главницата, което води до анатоицизъм,
забранен от закона – чл. 10, ал.3 от ЗЗД. Съдът намери това възражение за
основателно, като съобрази от една страна, че не е налице хипотезата на чл.
294, ал.1 ТЗ, тъй като кредитополучателя не е търговец, в която хипотеза и при
съгласие на страните анатоицизъм е допустим, а от друга, че преструктурирането
по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и красификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в Наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл. 10, ал.3 ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 66 от
29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС – II т.отд..
От значение за това, вземане на
банката в какъв размер следва да бъде признато са и възраженията на
кредитополучателя за това, че същия е потребител и се ползва с потребителска
защита.
Кредитополучателят е физическо
лице, на който по силата на договора е предоставен ипотечен кредит, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което
и има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, който се
ползва от предвидената от Закона защитата на потребителите.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които
те не са уговорени индивидуално. Няма данни, при доказателствена
тежест за това на ответника да е налице индивидуално договаряне, като това не
може да се приеме за установено единствено при съобразяване на факта на подписване
на договора за кредит и анексите към него, в който смисъл са и разясненията
дадени в Решение по т.д. № 1556/2017г. по описа на ВКС, Първо ТО.
Съдът счита за основателно възражението на кредитополучателя, че
уговорената между страните клауза, формулирана в чл.13, ал.5 от договора, е
неравноправна с приложението на чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП. Разпоредбата на чл.
143, ал.1, т.10 ЗЗП определя като неравноправна всяка клауза в договор, сключен
с потребител, която е сключена в негова вреда, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено
в него основание. За да се прецени действителна ли е оспорената клауза следва
да се тълкува същата във връзка с всички клаузи от процесния договор за ипотечен
кредит. Така, конкретно от значение за извършваната преценка са онези уговорки от
сключения между страните договор, които касаят начина на определяне на годишния
лихвен процент, доколкото чл. 13, ал. 5
урежда правото на банката едностранно да го променя, както и относимите
към това уговорки, които са част от общите условия, при които банката
предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложими към договора, сключен
между банката и ищеца.
Каза са вече, съгласно уговореното в чл. 13, ал.5
от договора за банков кредит, страните са постигнали съгласие годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване на главницата да бъде
променяна едностранно в случай, че 3 месечния EURIBOR достигне нива с 0.25% над
посочените. Размерът на индексът EURIBOR, е извън контрола на банката, като
същият се обявява ежедневно в 11.00 часа и показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в еврозоната за депозити в евро.
Същественото е, че клаузата на чл.13, ал.5 от договора за
кредит предвижда, че изменението на годишния лихвен процент ще настъпи не при
всяка промяна на базисния лихвен процент, а само при неговото увеличаване с
посочената стъпка. Предвидената възможност да бъдат съобразявани не всички
изменения на пазара, водещи до изменение и на съответния пазарен индекс, а само
тези, които ползват една от страните по сделката и то очевидно по - силната
икономически, каквато е банката, поставя кредитополучателя в неравнопоставено
положение спрямо търговеца. Следва да се има предвид, че в отношенията му с
банката, кредитополучателят винаги е в положение на по - слаба страна от гледна
точка на степента му на информираност, а и на възможностите, които му се
предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва
това създадено положение се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните и безспорно нарушават изискванията за добросъвестност
при сключване на договорите. Принципът на добросъвестност изисква да бъде
осигурена защита на всеки признат от правото интерес, а не само на някоя от
страните в учредената облигационна връзка и нарушаването му следва да бъде
санкционирано, посредством приложение сочената от ищеца разпоредба чл.143,
ал.1, т.10 ЗЗП. Последно казаната я определя като неравноправна и на това
основание нищожна, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 236 от 20.12.2016г. на ВКС по т.д. № 3082/2015г., II т.о., ТК.
За неоснователни съдът намери възраженията на
ответника за това, че е неравноправна клаузата на чл. 14, ал.3 от договора,
респ. анексите, в частта, изменящи същата, тъй като не е налице нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗЗП. Съдът счита, че уговорената наказателна лихва има
характер на неустойката за неизпълнение и няма пречка да бъде кумулирана с лихвата по чл. 13,
ал.1, която
има възнаградителен характер. Не може да се говори и за свръхобезщетеност, създаване на условия за неоснователно
обогатяване на ищеца или нарушаване на добрите нрави, предвид
уговорения общ размер на обезщетителната и наказателната неустойки на годишна база и факта, че те се начисляват
върху различни основи. Следва да се има предвид, че постигнатата уговорка напълно отговоря на обезпечителната и наказателната
функции на неустойката и цели стимулиране изправността на длъжниците.
Неоснователно
е и възражението на ответниците за това, че уговорената в чл. 15 от договора
еднократна такса за управление в размер на 0.5 % върху размера на кредита и
месечна такса за управление в размер на 0.095% от остатъка на кредита за всеки
следващ месец е неравноправна, респ. нищожна, аргумент за което е намерен в чл.
10а ЗПК, обн. ДВ, бр. 35 от 2014г.. Последно коментираният нормативен акт е
неприложим към процесния договор за кредит, задължението по който е обезпечено
с ипотека и надхвърля 147 000 лв. – чл.4, ал.1, т.1 и т.2 ЗПК. Не е налице
и нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като следва да се има предвид, че
оспорената клауза е ясна и разбираема, а твърдението, че размера й е
необосновано висок е неподкрепено с доказателства за това, че договорените размери съществено превишават обичайните такива,
начислявани от други банки, поради което и не може да се говори за нищожност.
Неоснователни
са възраженията на ответниците, че вземанията по отпуснатия кредит следва да
бъдат преценявани без да се отчита, извършеното с Анекс № 3 от 06.06.2012г.
увеличение на редовна главница с прибавяне на задължението на кредитополучателя
по международна кредитна карта Visa Classic.
Всъщност в чл. 1 от Анекс № 3 страните са се съгласили размера на вече отпуснатия
жилищен кредит да се измени, като задължението по договора за кредитна карта се
погаси, след като същото се включи като част от главницата по договора за
кредит. Постигнато е съглашение за изменение на първоначалните договорки между
страните относно размера на дължимата главница и договорна лихва по договора
кредит, като страните изрично са приели, че отношенията им
продължават да се уреждат от юридическия факт породил дълга, а именно договора
за кредит.
Предвид изложеното до тук съдът счита, че при
определяне размера на вземанията на банката следва да бъде съобразено
допълнителното заключение на в.л. И.С., депозирано в регистратурата на ПОС с
вх. № 29259 на 07.10.2019г. и прието в проведеното на 16.10.2019г. съдебно
заседание, което е изчислило размера на главницата, като е отчело задължението
па кредитната карта, без да взема извършената капитализация и увеличения лихвен
процент.
Всичко изложеното до тук налага да се приеме,
че искът е основателен и следва да се признае съществуване вземането на банката
за падежиралите главници за периода следващ 30.07.2016г., т.е. от 30.08.2016г.
до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция – 16.10.2019г.,
които съдът при съобразяване на приложения погасителен план и заключението на
в.л. И.С. определи на сумата от 24 593.30 евро, както и падежиралите
главници за периода, предхождащ 30.12.2013г., които, съгласно заключението на
в.л. И.С. са в размер на сумата от 1930 евро за периода от 30.09.2013г. до
30.12.2013г., а до пълния предявен размер от 496 415.15 евро искът по
отношение на Н.В. следва да се отхвърли. За посочените суми отговарят, както
главния длъжник, така и солидарно задължените, с уточнението, че последните
отговарят до размера, до който отговаря главния длъжник и при отчитане последиците
от наведените от него възражения, вкл. и като потребител.
По отношение на солидарно отговорните
ответници – търговци, за които се прие, че предсрочната изискуемост на договора
за банков кредит е надлежно обявена, иска за признаване съществуване вземането
на банката за главници следва да се уважи до размера, установен от в.л. И.С. в
допълнителното й заключение – л.638 и сл., а именно до сумата от
406 314.90 евро, която сума е получена, след като от общо дължимата към
05.10.2017г. главница от 452 788.16 евро се намали сумата от 24 593
евро, за които вече е признато съществуване вземането на банката,
представляващо падежирали главници за периода от 30.08.3016г. до 16.10.2019г.;
сумата от 1930 евро, падежирали главници за периода от 30.09.2013г. до 30.12.2013г.,
както и 19 950.26 евро, главница за периода от 30.12.2013г. до
20.07.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
10947/2016г. по описа на ПРС - 17 гр.с..
Искът за признаване съществуване вземането на
банката за падежиралите възнаградителни лихви за периода от 30.08.2016г. до
14.09.2017г. вкл. е основателен до размера, посочен от в.л. И.С. в
допълнителното заключение – л. 638, който възлиза на сумата от 31 881.94 лв.,
за която ще бъде уважен по отношение на ответниците, а до пълния предявен
размер от 38 618.25 евро ще бъде отхвърлен.
Изцяло основателни са исковете за признаване
съществуване вземането на банката за наказателна лихва за периода от
30.08.2016г. до 05.10.2017г. вкл. в размера от 2897.52 евро и заемни такси в
размер на 6086.45 евро за периода от 30.08.2016г. до 14.09.2017г. вкл., както и
вземането в размер на 166 лв. за платени нотариални такси, които са установени
като размер от приетото допълнително заключение на в.л. И.С. - л.638, за които следва да се признае по
отношение на ответниците, че посоченото вземане съществува.
При този изход на спора разноски се дължат и двете страни, съразмерно на
уважената, респ. на отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които
съгласно приложения от него списък на разноските са в размер на 34 888.98
лв. за исковото производство и включват платено възнаграждение за адвокат,
държавна такса, депозит за вещи лица и направени транспортни разходи и сумата
от 32 060.15 лв., представляваща разноски, направени по ч.гр.д. №
15848/2018г. по описа на ПРС по заплащане на държавни такси и юристконсултско
възнаграждение, от сбора на които суми, при съобразяване на т.12 от ТР 4/2013г.
и съразмерно на уважената част от исковете следва всички ответници да заплатят
сумата от 8293.21 лв., а ответниците търговци сумата от 60 738.80 лв..
Ответникът Н.В. е приложил списък на разноските, в които е посочил, че на
адв. Е.И. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 22 170 лв. за
производството по ч.гр.д. № 15848/2018г. по описа на ПРС и същия размер за
настоящото производство, тъй като последната е осъществявала безплатно
процесуално представителство, както и че е направил разноски в размер на още
450 лв.. На процесуалния представител на ответника В. адв. Е.И. следва да се
присъди сумата от 41 593.72 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
адвокат при условията на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА и съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на ответника Н.В.
се дължат разноски в размер на 394.26 лв., представляващи разноски по заплащане
възнаграждения за вещи лица.
На дружествата ответници се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете и при съобразяване представените от тях списъци по чл.80 ГПК. На ответника „ЕБГ“ ЕООД
се дължат разноснки, които съгласно приложения списък са в размер на 5000 лв.,
платено възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 15848/2018г. и 9000 лв., платено
възнаграждение в настоящото производство, от които съразмерно на отхвърлената
част от исковете, съдът констатира, че са му дължими 1734.23 лв.. На ответника
„ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД се дължат разноски, които съгласно приложения списък са в
размер на 5000 лв., платено възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 15848/2018г.
и 9000 лв., платено възнаграждение в настоящото производство, от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете, съдът констатира, че са му дължими
1734.23 лв.. На „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД се дължат разноски, които съгласно
приложения списък са в размер на 5000 лв., платено възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д. № 15848/2018г. и 9000 лв., платено възнаграждение в настоящото
производство, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете, съдът
констатира, че са му дължими 1734.23 лв.. На ответника „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД
се дължат разноски, които съгласно приложения списък са в размер на 5000 лв.,
платено възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 15848/2018г. и 9000 лв., платено
възнаграждение в настоящото производство, от които съразмерно на отхвърлената
част от исковете, съдът констатира, че са му дължими 1734.23 лв..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.В. ЕГН
********** ***, „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо №
6 и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, за което
длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на следните суми:
- 24 593.30 евро – падежирала главница за периода от 30.08.2016г. до 16.10.2019г. и сумата от 1930 евро
падежирала главница за периода от 30.09.2013г. до 30.12.2013г., дължима по
договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с
Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г.,
Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6 от
10.06.2013г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс № 9
от 20.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2018 г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата над
26 523.30 евро до пълния предявен размер от 496 415.15 евро по
отношение на Н.Д.В. ЕГН **********, както и за присъждане на законната лихва
върху признатото за съществуващо вземане за главница, считано от 06.10.2017г.;
- 31 881.94 евро – договорна лихва за периода
30.08.2016 г. – 14.09.2017 г. вкл., като отхвърля иска до пълния предявен
размер от 38 618.25 евро ;
- 2897.52 евро – наказателна лихва за
периода 30.08.2016 г. – 05.10.2017 г. вкл.;
- 6086, 45 евро – заемни такси за периода
от 30.08.2016г. до 14.09.2017г., вкл.;
- 166 лева – нотариални такси, за които
вземания е издадена Заповед № 11811 от 11.12.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 15848/2017г. по описа на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6,
„ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Уста Генчо № 6, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6,
че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, за което
длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на 406 314.90 евро, представляваща неплатена главница, дължима по предсрочно
изискуем договор за банков
кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с
Анекс № 1 от 27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от
06.06.2012г., Анекс № 4 от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6
от 10.06.2013г., Анекс № 7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс №
9 от 20.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до
окончателното й заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от
496 415.15 евро, за което вземане е издадена Заповед № 11811 от
11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Д.В. ЕГН ********** ***, „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6,
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 да заплатят общо
на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е сума в размер
на 8293.21 лв., представляваща разноски по съразмерност, съгласно приложен
списък на разноските за настоящото настоящото производство и за това по ч.гр.д.
№ 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Уста Генчо № 6, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 и
„ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 да заплатят общо на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е сума в размер
на 60 738.80 лв., представляваща разноски по съразмерност, съгласно
приложен списък на разноските за настоящото настоящото производство и за това
по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
Н.Д.В. ЕГН ********** *** сума в размер на
394.26 лв., представляващи разноски по заплащане възнаграждения за вещи лица,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
адвокат Е.Г.И., личен № **** с адрес *** сумата от 41 593.72 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство на Н.Д.В. ЕГН **********
при условията на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА и съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
„ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Уста Генчо № 6 сума в размер на 1734.23 лв., представляваща разноски по
съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за настоящото настоящото
производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
„ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 сума в размер на 1734.23 лв., представляваща
разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за настоящото
настоящото производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 сума в размер на 1734.23 лв., представляваща
разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за настоящото
настоящото производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление 1784 гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е да заплати на
„ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 сума в размер на 1734.23 лв., представляваща
разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за настоящото
настоящото производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС. СЪДИЯ: