РЕШЕНИЕ
№…………../......12.2012 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и
дванадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията Терзийска т.д. 602/2011 г.
по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ИНКОВЕС”
ЕООД гр. Варна искови претенции с правно
основание чл. 265, ал.1, т.2, а по отношение на двама от ответниците и по чл.
265 ал.1 т.2 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД както следва.
Против „Сизиф Груп” ООД -
гр. Варна и „Ригара” ЕООД - гр. София за солидарното им
осъждане да заплатят на ищеца сумата от 352223.00 лева, изразяващи се в
средствата, необходими за привеждане на строеж на обект: търговско-складова
база с офисна част в УПИ № ІІІ-1061 кв.12 по плана на
ЗПЗ гр. Варна, в съответствие с нормативните изисквания и във вид и състояние,
които биха направили неговото използване по предназначение;
Против С.Ц.В. *** за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 100 000 лева както следва: сума от 20017.00 лева подлежащи на
връщане по развален договор № 03/27.04.2006 г. и сумата от 79983 лева,
представляваща съответна на извършените от него нарушения, част от сумата,
необходима за привеждане на строителната конструкция в съответствие с
нормативните изисквания и във вид и състояние, които биха направили неговото
използване по предназначение;
Против „КУПЪР” ЕООД – гр. Варна за осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 152223.00 лева както следва: сумата от 6752.00 лева,
подлежащи на връщане по развален договор, платени по фактура № 8/18.06.2007 г.
и фактура № 49/14.07.2008 г., както и сумата от 145471.00 лева за поправка на
сградата, за привеждане на строителната конструкция в съответствие с
действащите строително-технически нормативи.
Против „Купър” ЕООД: в условията на евентуалност - за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 152223 лева, обезщетение за
имуществени вреди, претърпени следствие неправомерни действия на физическото
лице Д.С.М..
Предявеният иск по отношение на „Купър” ЕООД в
условията на евентуалност е с правно основание чл.49 от ЗЗД като се твърди ангажиране
отговорността на този ответник за неправомерни действия на физическото лице Д.М.,
изработила конструктивната част на проекта, в случая, че не се докаже
облигационно правна връзка.
В исковата молба ищецът твърди, че е
в договорни правоотношения с ответниците по спора както следва: с ответника „Сизиф Груп” ООД по договор за СМР от 01.08.2007 г. за обект
„Търговско складова база с офисна част в УПИ №
ІІІ-1061, кв. 12 по плана на ЗПЗ гр. Варна. В приложение № 1 страните са приели
приблизителна стойност на СМР за административната и за търговската част, за
вкопана канализация, дренаж; водопровод, като цените са без ДДС. Окончателната
стойност на услугата са приели да се определи по действително извършени и
приети СМР по единични цени, посочени в приложение № 1. Твърди, че в изпълнение
на ангажиментите си по чл.3 е превел авансово 10% от дължимата по първоначални
данни сума или 53386.22 лева без ДДС, за което е издаден счетоводен документ,
предоставил е като възложител и необходимата документация за изпълнение, а
именно: скица с виза за проектиране, влязъл в сила ПУП-ПРЗ, одобрен с решение
на ОбС - Варна, разрешение за строеж № 159/23.07.2007
г. На 16.08.2007 г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строеж. Между страните са подписвани
протоколи обр.19 за поетапно приемане на работата, издавани са съответните
фактури, които представя като доказателства по делото.
С ответника С.В. като главен проектант на обекта е
сключен договор № 03/27.04.2006 г., който обхваща части - архитектура,
конструкции, ел.инсталации, ВиК, ОВК, вертикална
планировка, геология, проект за здраве и безопасност, временна организация на
движението, визуализиращи проекти. Твърди, че е
изпълнил ангажиментите си касателно заплащане на
дължимите суми, за което са му издадени фактури.
Сочи, че изработването на конструктивната част от
проекта, както и заверка от КТК, план за безопасност и здраве, план за временна
организация на движението и количествена сметка е изготвено от ответника
„Купър” ЕООД срещу заплащането на сумата от 6552 лева, за което издадена
фактура № 08/18.06.2007 г. Отделно е сключен с този ответник и договор за
авторски надзор № 9/02.08.2007 г., по който също е изпълнил ангажиментите си на
възложител, заплатил е възнаграждението и е получил фактура.
С ответника „Ригара” ЕООД твърди правоотношения по
договори от 01.03.2007 г. за консултант по смисъла на чл.166 от ЗУТ за
извършване на оценка на съответствието на инвестиционния проект за обекта и за
упражняване на строителен надзор. Заявява изпълнение на задълженията си за
заплащане на сумите към консултанта и надзора, за което са му издадени фактури.
По-натам в исковата молба сочи, че грубият строеж на
сградата е извършен в периода 12.08.2007 г. - 02.04.2008 г., акт обр.14 е
съставен на 02.04.2008 г. Още по време на строителството след декофриране на втората плоча по някои от носещите
конструктивни елементи на сградата се получили пукнатини, установени са силни
деформации на междуетажни плочи, провисвания в точките на контакт между плоча и
колони, в края на 2008 г. са се увеличили пукнатините по плочите, въпреки
подпирането им с телескопични подпори. Ищецът
възложил изготвяне на частни експертизи на физически лица, на „Хидромат” ООД и на УАСГ - Център за научни изследвания и
проектиране, за установяване състоянието на строежа. Становище за последното
било поискано от КИИП - Варна, но отказано поради некомпетентност на органа със
становище случаят да се отнесе до РДНСК. На 30.04.2009 г. бил съставен протокол
от органите на ДНСК, в който констатирани съществени нарушения в изготвяне на
проектите, надзора, изпълнението на СМР /подробно възпроизведени в исковата
молба/, следствие на което издадено предписание за изготвяне и изпълнение на
инвестиционен проект за укрепване на сградата. С нарочна заповед на
компетентния орган е наредено спиране на строежа, обезопасяване на същия и
ограничаване достъпа на хора до него. На отговорните лица били съставени и
Наказателни постановления за допуснати нарушения с имуществено санкциониране.
С оглед горното ищецът твърди, че извършеното
строителство е некачествено и сградата негодна за употреба по предназначение до
привеждане строежа в състояние да се ползва, за което ищецът твърди, че е
необходима сума от 604446.00 лева, разпределена по девет пера. Твърди, че
всички ответници носят отговорност за некачествения строеж - от изготвилите
проектите, през изпълнителя и строителния надзор, като по отношение на
последните двама, позовавайки се на чл.168, ал.7 от ЗУТ претендира и солидарната
им отговорност.
По отношение на иска за връщане на платените по
договор с ответника „КУПЪР” суми ищецът сочи като основание пълно неизпълнение
на договора за изработка и за осъществяване на авторски надзор, сключени с
ответника, както и некачествено извършена работа. Твърди, че с исковата молба
се разваля договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и
заплатените суми подлежат на връщане.
Касателно С.Ц.В., по отношение на иска за връщане на платените
по договор с този ответник суми ищецът сочи като основание пълно неизпълнение
на договора за изработка в качеството му на главен проектант на обекта. Твърди,
че с исковата молба, че поради виновното неизпълнение е настъпил ефекта на
разваляне, поради което и заплатените суми по договора подлежат на връщане.
Двамата ответници „Купър” ЕООД и С.В. поддържат
становище за неоснователност на исковете и неотносимост на претенциите по пера
към обема задължения, който следва от съответния договор.
В исковата молба се съдържа изявление за прекратяване
договора за строителство, считано от датата на депозирането й в съда.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер.
Ответникът В. твърди, че по отношение на извършената
от него работа РДНСК и нито един оторизиран орган не е констатирал отклонения
или некачественост, поради което и не носи
отговорност за заплащане вреди, необходими за поправка на изработеното, на
което ищецът противопоставя в допълнителната искова молба твърдения за
неоснователност, тъй като В. е главен проектант на обекта и носи отговорност за
всички части в това число конструкции, независимо, че последната е изпълнена от
„Купър” ЕООД. На тези допълнителни аргументи, в допълнителния отговор В.
акцентира върху пряката договорна връзка по част конструктивна между ищец и
ответника „Купър” ЕООД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията.
Ответникът „Сизиф Груп” ООД
не спори по валидността на облигационно правната връзка между страните. Твърди,
че в унисон с клаузите на чл.163 от ЗУТ страните са приели за задължение на
възложителя да представи всички проекти, необходими за строителния процес. СМР
са приети без забележки със съответни актове обр.19, стойностите са разплащани,
респективно възложителят е приел изцяло извършеното и не е направил забележка
по качеството на изпълнението. Отделно има съставен акт обр.14 за приемане на
конструкцията от лицата, задължени по Наредба № 3/2003 г. Приложените от самия
ищец доказателства установяват влагане в строителството на материали,
надвишаващи необходимия стандарт /касателно бетона/,
което предполага и по-добро качество. Това е констатирано и в частната
експертиза, изработена от ЦНИП при УАСГ - гр. София. Следователно изпълнителят
стриктно е спазил проектите и ако има недостатъци, то не са по причини, стоящи
в проектите за строителна конструкция. В тази връзка и не носи отговорност за
заплащане разходите за поправка на некачественото. Оспорва всички твърдения по
исковата молба за некачествен бетон, десортиране на
бетонова смес, пробиване на отвори за прокарване на инсталации в близост до
някои от колоните и противоземетръсните шайби; непоставяне
по проект на усилители на надколонните
ивици, промяна на водоциментовия фактор на бетона.
Твърди, че ако е извършил нещо е защото е бил задължен да спазва изискванията
на проекта. Оспорва се и размера на претенцията като завишен и неотговарящ на
действителната стойност, необходима за поправка. В допълнителния отговор като
контра аргументи на изложените в допълнителната искова молба твърди, че акт
обр.14 е съставен съобразно изискванията на Наредба № 3/2003 г. като е
установена годност на строежа. Твърди, че ищецът следва да установи, че
сочените от него недостатъци по строителството са скрити, а не явни, тъй като е
приел работата без забележки.
Ответникът „Купър” ЕООД твърди, че искът е
неоснователен. На първо място няма договорно правна връзка с ищеца, доколкото
липсва сключен писмен договор, задължителен по чл.160 от ЗУТ. Договор има с
архитект С.В., главен проектант на обекта. В този договор е уговорена горна
граница на отговорността в размер на 44858 лева, поради което и дори само на
това основание по-висока стойност възложителят не може да претендира. Отделно,
изработените проекти са предадени на възложителя и приети без забележки.
Проектът е проверен от лице, притежаващо опит в проектирането - инж. К.,
технически контрол на проекта по част „Конструктивна”. „Ригара” е извършила
оценка за съответствието им с изискванията на закона и ако е имало недостатъци,
то последното дружество е следвало да уведоми „Купър” ЕООД. Възражения и от
ищеца до проектанта няма. Проектите са одобрени от главния архитект на Община
Варна, издадено е разрешение за строеж. Преклудирана е възможността на ищеца с
оглед несвоевременно възразяване по проектите да търси отговорност спрямо
дружеството, а дори и да са скрити, най-късно към момента на възложените от
самия ищец частни експертизи е узнал за недостатъците и не е предявил
своевременно възражения. В допълнителния отговор в тази връзка се прави
изявление за изтекла погасителна давност. Освен това проектът не съдържа
съществени отклонения, констатациите в частните експертизи са ирелевантни,
доколкото не са изготвени по ГПК, а официалният протокол на РДНСК, доколкото
ползва именно тези експертизи е с невярно съдържание, тъй като органите не са
извършили собствена проверка. По-надолу се обръща внимание върху некоректни
констатации в частните експертизи. Оспорва и искът против „Купър” ЕООД в частта
по договора за авторски надзор по част „Конструктивна”. Твърди, че надзор е извършван
регулярно. След като е съставен акт обр.14, то следва че е приета съответстваща
на изискванията за строежите сграда и възложителят ако е имал намерение е
трябвало да възрази незабавно съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД. Оспорват се и
претендираните по пера в исковата молба суми за поправка на некачественото.
Оспорва и предявеният в условията на евентуалност иск по чл.49 от ЗЗД, срокът
по чл.265 спрямо проектанта и конструктора е изтекъл, доколкото чл.265 касае
срокове за ангажиране отговорността на строителя. В тази връзка е и
възражението за изтекла давност, което се прави и по отношение евентуалния иск.
Няма виновни действия на физическото лице Д.М., за които да отговаря
юридическото лице. Строителния надзор и консултант „Ригара” е приел изготвените
проекти, а представеният с допълнителната искова молба акт обр.10 по Наредба №
3/2003 г. е недействителен, тъй като не съдържа необходимите подписи на
задължените лица.
Ответникът „Ригара” ЕООД счита искът неоснователен,
тъй като при изпълнение на сключения с ищеца договор от 01.03.2007 г. за
упражняване на строителен надзор по чл. 166 от ЗУТ и рамките на отговорностите
му по чл. 168 ал.1 от ЗУТ не са налице пропуски и нарушения, за които той може
да отговаря. Отделно претенциите на ищеца за недостатъци са преклудирани
съгласно чл. 264 от ЗЗД, тъй като сочените дефекти са били видими при
съставянето на акт обр. 14 от 08.04.2008 г. и акт обр. 10 от 09.06.2009 г., но възражения не са правени.
Освен това претенцията за заплащане на разходи, необходими за поправка по чл.
265 ал.1 т.2 от ЗЗД е погасена по давност предвид срока по чл. 265 ал.3 от ЗЗД.
Не се оспорва от ответниците наличието на договорно
правни връзки, с изключение на такава по договор за част конструктивна с
ответника „Купър” ЕООД.
Не се оспорва от ответниците съставените между
страните актове обр.19 за приемане на СМР, плащането на сумите по съответните
договори, фактурите.
Съдът e указал на страните, че при необходимост ще ползва данните по партидите на дружествата в
Търговския регистър с цел индивидуализация или при вписани промени.
Третото
лице ЗПАД „Алианц България”, помагач на „Сизиф груп” ООД, „Ригара” ООД и „Купър” ЕООД, чрез процесуален
представител не оспорна, че през различни периоди от
време ответниците „Сизиф Груп” ООД, „Ригара” ЕООД и Д.С.М.
са имали сключени полици - професионална отговорност по ЗУТ, като не се оспорва
тяхната валидност. Оспорват се предявените искове срещу тези ответници.
Третото
лице Г.Б.К., помагач на „КУПЪР”
ЕООД, чрез процесуален представител не
оспорва, че е подписал конструктивните проекти, но твърди, че не носи
отговорност за евентуални недостатъци на проекта в частта „Конструктивна”, тъй
като съгласно изискванията на чл.139, ал.3 от ЗУТ, същият не е задължителен
участник в производството по изготвяне и одобряване на тези проекти, за разлика
от проектанта по част „Конструктивна”, както и от консултанта. Същият, би
отговарял само при наличие на условията на чл.142, ал.8 от ЗУТ, в редакцията
към 2008 г. В случаите, когато по силата на договор между възложителя и
консултанта има извършен доклад за съответствие на инвестиционните проекти
отговорността се носи от консултанта, а не от физическото лице, което е
извършило проекта. В допълнение сочи, че тъй като инвестиционните проекти, включително
и в част „Конструктивна” са одобрени от административните органи, минали са и
през задължителната проверка от страна на РДНСК и в сроковете по чл.156 от ЗУТ
същите не са отменени и са влезли в сила, това е основание да се твърди, че
проектите не страдат от пороците, евентуално довели до недостатъци при
извършване на строителството.
Третото
лице ЗД „Евроинс” АД, помагач на страната на „КУПЪР” ЕООД в становище
вх.№ 29191 на 16.09.2011 г. акцентира, че се касае за събитие, което предхожда
застрахователния период по полицата, поради което и не може да бъде ангажирана
отговорността на застрахователното дружество като трето лице - помагач.
Третото
лице ЗПАД „Армеец”, помагач на
страната на „СИЗИФ ГРУП” ООД в становище вх.№ 30849 на 03.10.2011 г. сочи, че вреди
са констатирани през 2008 г., началото на застрахователното покритие по
полицата е от 09.01.2009 г. и не са налице основания за покриване отговорност
на застрахования строител и за времето от ретроактивната
дата до датата на сключване на застрахователния договор, доколкото такава
уговорка липсва изрично в застрахователните полици.
Третото
лице ЗК „Уника” АД, помагач на страната на „КУПЪР” ЕООД в молба вх.№ 2328 на 21.01.2012 г.
изразява становище за погасяване претенцията на ищеца по давност спрямо ответника
„Купър” ЕООД, предвид обстоятелството, че се касае за договор за изработка и правата
са погасени в рамките на законоустановения шестмесечен срок, а не на общия давностен
срок. Твърденията са, че липсват доказателства за направени възражения от страна
на инвеститора, което сочи, че работата е била приета. Липсва причинно-следствена
връзка между действията на физическото лице Д.М. и претендирания негативен
резултат, поради което липсва основание за ангажиране отговорността по чл.49 от ЗЗД и на работодателя „Купър” ЕООД. Твърди се и лимитирана отговорност на
застрахователя ЗК „Уника” АД ограничена до 100 000
лева, което молят също да се вземе предвид.
В съдебно заседание предявените от ищеца искове се
поддържат на изложените основания и при идентично становище по същество на
спора. Претендира се присъждане на разноски. В писмена защита потвърждава вече
изложените си доводи като счита, че недостатъците в строителството са безспорно
установени с допуснатите и изслушани заключения по СТЕ, отговорността на всеки
ответник е ясно дефинирана съобразно задълженията по договорите и участието в
процеса на строителство; ответникът В. отговаря, въпреки, че не е изготвил
проекта в част „Конструктивна”, доколкото е проектант на сградата по смисъла на
чл. 160 ал.1 от ЗУТ. Счита, че възраженията на ответниците за изтекла
погасителна давност са неоснователни, доколкото най-рано м. 07.2008 г. са
констатирани недостатъци, довели до издаване заповед на строителния надзор,
съдържаща предписания за укрепване, освен това срокът е петгодишен, а по
отношение целия строеж, извън строителната конструкция, срокът по чл. 265 ал.3
започва да тече от издаване на акт обр. 15, какъвто
няма издаден.
В съдебно заседание ответникът „СИЗИФ ГРУП” ООД не се
явява, не се представлява. Не изразява становище по същество на спора, не
депозира писмена защита.
В съдебно заседание ответникът „РИГАРА” поддържа
доводите за неоснователност на предявените претенции. Заявява искане за
присъждане на разноските. В писмена защита излага следните аргументи:
отговорността на надзорника е различна и не съвпада с тази на строителя, а
обхвата на солидарната им отговорност е изчерпателно регламентирана в чл. 168
ал.7 от ЗУТ като не включва отговорността на изпълнителя по чл. 265 ал.1 от ЗЗД, която последният носи като страна по договора за изработка. Твърди, че при
наличие на недостатъци ищецът може да претендира отстраняването им в подходящ
срок, заплащане на разходите за поправката или съответно намаляване на
възнаграждението, а когато изработеното не негодно за употреба според
предназначението, но поръчващият може да развали договора, да иска връщане на
платено и обезщетение по общите правила. С оглед заявените претенции счита, че
не е възможно двете права по ал.1 и ал.2 от ЗЗД да се упражняват заедно, тъй
като правните възможности възникват от взаимноизключващи се предпоставки и са
алтернативни. „Ригара” ЕООД не носи отговорност, тъй като дефектите и
негодността на построеното не се дължат на причини и обстоятелства, стоящи у
този ответник.
Становището в съдебно заседание и писмена защита на
ответника „КУПЪР” ЕООД е за неоснователност на исковете. Претендира присъждане
на разноски. Поддържа, че липсва договорна обвързаност между този ответник и
ищеца, поради неподписване на писмен договор, необходим за действителността на
облигационно правната връзка по чл. 160 от ЗУТ. Налице е договор за изготвяне
на цялостен проект с архитект С.В.. Алтернативно сочи, че дори и да се приеме,
че е налице договорна обвързаност, то изработените проекти по всички части са
приети от възложителя, подписани за съгласие с тях на основание чл. 139 ал.3 от ЗУТ. Проектът е проверен от лице, упражняващо технически контрол /помагача К./.
Не се е установила пряка връзка между евентуално допуснати грешки при
проектирането с нарушаване изискванията по чл. 169 ал.1 т.1 от ЗУТ. Проектите
са одобрени на 16.07.2007 г. от Гл. Архитект на
община Варна. Освен това датата на снабдяване с разрешение за строеж е
релевантна като момент на узнаване на „скритите” недостатъци на изработеното,
поради което и срокът по чл. 265 ал.3 от ЗЗД тече за възложителя най-късно от
23.07.2007г. доколкото ЗЗД изисква незабавно уведомяване на изпълнителя, за да
може да се позове на недостатъци, то липсата на уведомяване в шестмесечния
срок, води до погасяване претенцията по давност. Давността при този ответник е
шест месеца, доколкото не основава на договор за проектиране, а не
строителство. Няма и доказателства, че проявените деформации по сградата са
пряко проявление на неправилно проектиране от страна на „КУПЪР” ЕООД.
Становището на ответника В. в съдебно заседание,
изразено чрез процесуален представител е за неоснователност на претенциите.
Липсва причинна връзка между състоянието на сградата и архитектурния проект,
изработен от ответника. Не се доказва и наличието на нов такъв, одобрен.
Поддържа доводите в писмена защита.
Становището на процесуалния представител на помагача К.
е за неоснователност на иска. Поддържа, че няма облигационни отношения и
изричен договор с „Купър” ЕООД или връзка възникнала по силата на закона. Не
представя защита.
Становището на ЗАД „Алианц
България” е за неоснователност на исковете против „Сизиф
груп” ООД, „Ригара” ЕООД и Д.М.. Същото се поддържа в
писмена защита.
Становището на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е за неоснователност
на исковете против „Сизиф груп”
ООД. Поддържа се и неоснователност на привличането му като помагач. Депозира
писмена защита.
Становището на ЗК „УНИКА” АД е за неоснователност на
иска. Не представя писмена защита.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения
материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 01.08.2007 г. е сключен договор между „ИНКОВЕС”
ЕООД гр. Варна и „СИЗИФ ГРУП” ООД гр. Варна, по силата на който възложителят
/ищец/ е възложил, а изпълнителят /ответник/ приел да извърши сам или чрез
трети лица ГРУБ СТРОЕЖ: разбиване на съществуващи бетонови основи, изкопи,
обратен насип, кофражни работи, армиране, бетонни работи, включващи от основи
до кота било включително, вертикални и хоризонтални конструктивни елементи
/колони, шайби и плочи/, зидария, покривна конструкция, ВиК в основи, на обект:
търговско-складова база с офисна
част в УПИ ІІІ-1061, кв.1 по плана на ЗПЗ гр. Варна, съгласно съгласувани
работни проекти и приложение № 1 – количествено стойностна сметка, неразделна
част от договора. Приета е възможността от договаряне на допълнителни СМР,
довършителни работи и други, необходими за въвеждане в обекта в експлоатация, с
подписване на анекс. В чл .3 е уговорено задължението
на възложителя да заплати 53386.22 лева без ДДС аванс, представляващ 10% от
приблизителната стойност на възложената строителна услуга като остатъкът в
размер на 480475.94 лева без ДДС, съставляващи 90% от същата стойност е прието
да се заплаща поетапно след двустранно подписване на протоколи за приемане на
СМР. Спор по възникналото валидно правоотношение между ищеца и този ответник не
съществува и се доказва с коментирания договор. Ищецът като изправна страна по
договора е заплатил на този ответник следните суми – по фактура № 31/07.08.2007
г. авансово дължимата сума в размер на 64063.46 лева с ДДС; за зидария на
административна сграда по протокол № 15 сума от 6699.24 лева с ДДС фактура №
156/13.08.2008 г.; за зидария и бетон на административна сграда по протокол №
13 сума в размер на 25447.49 лева -
фактура № 150/24.07.2008 г.; за конструкции административна сграда по протокол
№ 9 сума от 1824.66 лева – фактура № 139/24.06.2008 г.; за зидария
административна сграда по протокол № 12 сума от 15509.08 лева и фактура №
136/02.06.2008 г.; по протокол № 10 сума
в размер на 14637.98 лева с ДДС /след приспадане на аванс от 5000 лева/ -
фактура № 116/04.03.2008 г.; за конструкции на административната сграда по
протокол № 9 сума от 15821.97 лева с ДДС и фактура № 112/15.02.2008 г. /след
приспадане на аванс от 5000 лева/; по протокол № 8 – конструкции сума в размер
на 35823.42 лева /след приспадане на аванс от 5000 лева/ - фактура №
106/31.01.2008 г.; за конструкции по протокол № 7 сума от 30566.30 лева фактура
№ 103/16.01.2008 г.; за изпълнение на конструкции по протокол № 6 и фактура №
100/19.12.2007 г. – сума в размер на 16321.57 лева /след приспадане на аванс
15000 лева/; за същите СМР, приети с протокол № 5 сума в размер на 7649.70 лева
по фактура № 92/12.12.2007 г.; за конструкции на административната сграда и
протокол № 4 сума в размер на 4255.01 лева /след приспадане на аванс от 18000
лева/ и фактура № 86/04.12.2007 г.; за изпълнение на настилка по протокол № 2 и
фактура № 83/04.12.2007 г. – сума от 21565.54 лева; за СМР по протокол № 1 и фактура
№ 78/08.11.2007 г. – сума в размер на 42689.73 лева; за ВиК инсталации по
протокол № 14 и фактура № 152/06.08.2008 г. сума в размер на 16340.94 лева;
отново за ВиК инсталация по протокол № 3 и фактура № 84/04.12.2007 г. сума от
1450.62 лева.
Съобразно представените фактури, неоспорени от
ответника, същите установяват изпълнение на задължението от страна на ищеца за
заплащане на сумата от 320 666.71 лева
за изпълнените СМР от ответника „СИЗИФ ГРУП” ООД. Представените фактури и
протоколи за приемане на СМР са двустранно подписани. Съгласно договора и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът е предоставил на ответника и
необходимата проекта документация – скица с виза за проектиране, влязъл в сила
ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 196-13 по протокол на ОбС
Варна; протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строеж от 16.08.2007 г. Съдът в контекста на изложеното
приема, че ищецът е изправна страна по договора за строителство.
На 01.03.2007 г. е сключен договор между „Инковес” ЕООД и „Ригара” ЕООД договор за изработка с
предмет извършване от изпълнителя ответник срещу възнаграждение на оценка на
съответствието на инвестиционния проект за обекта, с цел снабдяване с
разрешение за строеж. В чл .1 е уговорен обема на
проверката, а в приложение № 1 възнаграждението. Разрешение за строеж на обекта
е издадено с № 159/23.07.2007 г. /л. 50 по делото/. На същата дата 01.03.2007
г. „Инковес” ЕООД е възложил на „Ригара” ЕООД и
извършването на консултантска дейност, изразяваща се в упражняване на
строителен надзор по чл. 166 ал.1 т.1 от ЗУТ на процесния строителен обект.
Ценообразуването е посочено в приложение № 1. Двустранно подписаните договори
не се оспорват по отношение на тяхната автентичност като при липса на твърдения
за порочност и съобразно поведението на страните в процеса, съдът е приел, че
облигационно правната връзка по тези два договора е възникнала валидно. В
изпълнение на задълженията си по първия от двата договора ищеца е заплатил на
този ответник общо сума в размер на 3756
лева с ДДС, за което са издадени и двустранно подписани фактури с №
4/01.03.2007 г. и № 13/02.08.2007 г. В изпълнение на задължения по втория от
двата договора ищецът е заплатил на строителния надзор сума в размер на 5940 лева с ДДС по фактури №
2/07.04.2008 г. и 14/02.08.2007 г. Съдът приема, че ищецът е изправна страна
по договора. По договора за оценка на съответствието ищецът не претендира
ангажиране отговорността на ответника „Ригара” ЕООД.
На 27.04.2006 г. между ищеца в качеството му на
възложител от една страна и от друга архитект С.Ц.В., главен проектант на
обекта е сключен договор № 03 за изготвяне на технически проекти за обекта за
частите архитектура, конструкции, ел.инсталации, ВИК,
ОВК, вертикална планировка, геология, проект за здраве и безопасност, временна
организация на движението, чертежи и визуализация. Възложителят е приел
заплащането на аванс в размер на 20% от стойността на договореното /общо 43858
лева/, при подписване на договора, за останалите суми са приети срокове за
плащане в раздел ІІІ. „Инковес” в изпълнение на
задължението по чл. 3 от договора е превел на главния проектант сумата от
8971.60 лева авансово, за което е издадена фактура 47/27.04.2006 г.; за част
архитектура е заплатена сума от 1957 лева по фактура № 02/14.11.2006 г. и сума
от 6649.00 лева по фактура № 04/14.05.2007 г. Горе коментираните доказателства
установяват безспорно валидно правоотношение по договор между участниците в
строителния процес и изправността на ищеца при заплащане на сумите.
Ищецът не спори, че ответникът е изпълнил възложената му задача. Не е спорно
също така, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че като
подизпълнител по договора от 27.04.2006 г., в част „Конструкции” проектът е
изготвен от „Купър” ЕООД, както и че с този ответник няма писмен договор между
страните. За изпълнение на задачата обаче, ищецът е заплатил сума от 6152.00
лева по фактура № 8/18.06.2007 г., която не се оспорва. Съдът счита, че въпреки
липсата на писмен договор, отговорността на този ответник е на договорно, а не
на извън договорно основание. Съгласно чл. 162 от ЗУТ проектантът е физическо
или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата проектантска правоспособност. Обстоятелството, че по част
конструктивна проектът е възложен на „Купър” ЕООД по устна уговорка между
страните не изключва договорната отговорност след като между страните са
съставени фактури за извършената работа и заплатеното възнаграждение.
Освен това с „КУПЪР” ЕООД е сключен договор за
авторски надзор № 9/02.08.2007 г., по силата на който „КУПЪР” ЕООД е приел да
извърши авторски надзор по част „Конструктивна”, задължителен за всички строежи
от първа до пета категория в редакцията на чл. 162 ал.3 /2005 г./ от ЗУТ, като
за извършената работа е заплатена сума от 1080 лева по фактура № 49/14.07.2008
г. Част от задължението на „КУПЪР” ЕООД по този договор е да следи за
извършване на СМР съобразно одобрения конструктивен проект. Възложителят в
съответствие с постигнатите договорености е заплатил възнаграждение, с което е
изправна страна по договора.
По
изпълнението на строителството:
Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото – писмени, експертизи, че в периода 12.08.2007 г. – 02.04.2008 г.
строежът е изпълнен във фаза до приемане на конструкцията с акт обр. 14 от 02.04.2008 г. /л. 61 по делото/. Основна част от
СМР по полагане на бетон, видно от заповедите /л. 233 и следващи/ е в периода
м. 10.2007 г. – м. 02.2008 г. Заповедите са след констатации от Конструктора,
техническия ръководител и строителния надзор, че кофражът и армировките на
съответната кота са положени.
В м. 08.2008 г. са констатирани недостатъци по
изпълненото. Със заповед № 29а/11.08.2008 г. на строителния надзор е
констатирано, че при направен оглед на конструкцията на място са проявени
пукнатини на междуетажните плочи, греди и частично в колоните. Във връзка с
това е наредено да се извърши временно допълнително подпиране на плочите чрез
тръбни стойки от метално скеле, с муфа с резба, подпирането да се извърши
последователно от партерния етаж към горните с оглед неполучаване
пренатоварване на неподпряна плоча. Заповедта съдържа
и други предписания към участниците в строителството. От страна на ищеца като
възложител са предприети действия по установяване причините за проблемните
участъци на обекта като са възложени експертизи, в това число относно
състоянието на бетона. Сезирани са и органите на ДНСК. На 30.04.2009 г.
експерти в РДНСК Варна след посещение на място съставят констативен протокол, в
който отразяват, че са налице множество деформации и дефекти на конструкцията,
а именно радикални пукнатини по кръглите колони по всички етажи; пукнатини по горната,
респективно долната повърхност на междуетажните плочи; коси пукнатини в зоната
за опорите на някои от крайните греди, видимо провисване на плочи на коти 8.28м
и 11.35м по контура на сградата; частични вертикални пукнатини по някои от
преградните стени по етажите; пробиване на отвори в бетона в близост до
земетръсни шайби след изливането му; прекъснати армировъчни пръти от носеща
долна и горна армировка. Констатирано е, че в бетоновия дневник не са попълвани
данни за температурите, при които е изливан бетона. Констатирано е, че
нарушенията са на проектанта по част „Конструктивна” и на лицето, упражняващо
строителен надзор. Оспорване съдържанието на този протокол, за което е открито
нарочно производство по чл. 193 от ГПК не е проведено успешно, поради което и
документът съдът не изключва от доказателствата по делото. Освен, че въз основа
на този КП е издаден АУАН № В-50/22.07.2009 г. на РДНСК, издадено е и
Наказателно постановление В-50-ДНСК-576/21.12.2009 г. и
В-49-ДНСК-575/21.12.2009 г., с което участниците, посочени по-горе са
санкционирани. Няма данни НП да са отменени. Отделно, констатациите в КП се
потвърждават от изслушаното заключение по СТЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, което ще бъде коментирано по-долу.
Въз основа на констатациите на надлежните
административни органи, е издадена заповед № 33 за спиране на СМР от 09.06.2009
г. /л. 62 по делото/ от Управителя на Строителния надзор, с която е указано
освен да се спре работата на обекта и последният обезопаси, да се изработи в кратки
срокове проект за укрепване на конструкцията на сградата в офисната
част. Заповедта е връчена на всички участници в строителството. На същата дата
е съставен и акт обр. 10 по Наредба № 3/2003 г.,
който установява състоянието на строежа при спиране на СМР /л. 372 по делото/ и
проблемите в част конструкции, в това число необходимостта от нов конструктивен
проект. Протокол обр. 10 не е подписан единствено от
представляващия „КУПЪР” ЕООД, но същият не е недействителен, доколкото
неподписването на протокола от уведомена страна не може да бъде основание за
обявяването му за такъв /чл. 5 ал.4 от Наредбата/. В този смисъл и като
съставен в съответствие с изискванията на цитирания подзаконов нормативен акт
протокол 10 се ползва с доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата относно спиране на строежа и причините за това.
От заключението на СТЕ /първоначално, допълнителни/ които съдът кредитира като
обективни и компетентно дадено се установява следното:
Офисната сграда е изградена в груб строеж. Изпълнена е стоманобетоновата конструкция, ограждащите стени, покривът
на сградата и част от преградните стени по етажите. Сградата се състои от
четири нормални етажа и два терасовидни, конструкцията е смесена – скелетна, с безгредови плочи и стоманобетонни греди по калканните стени. При направения от експертите оглед са
установени дефекти и деформации като видимо провисване на стоманобетонните
плочи по контура на сградата, радикални пукнатини по кръглите колони във всички
етажи, коси пукнатини в крайните греди в зоната на опорите, пукнатини по
горната повърхност на междуетажните плочи като в плочите в ниските етажи има
пукнатини и по таваните, на трети етаж има вертикални пукнатини по преградните
стени, изпълнени с тухли и блокчета „итонг”.
Експертите са констатирали, че сградата е в аварийно състояние. Деформациите в стоманобетоновите елементи са се появили след декофрирането им и преди изпълнението на преградните
зидарии. Наличните дефекти на строителната конструкция са само от въздействието
на част от постоянните вертикални товари, тъй като не са извършени
довършителните архитектурно-строителни работи. Няма
данни за въздействието на хоризонтални товари, но поведението на сградата при
земетръс се утежнява от допълнителни фактори като това, че е без сутерен и фундирането е извършено на минимално изискуемата дълбочина,
а почвения профил граничи с неблагоприятните в сеизмично отношение терени,
поради което е препоръчително по-дълбоко фундиране.
Освен това не е спазено изискване конструктивната схема да се избере симетрично
с равномерно разположени маси и коравини в план по
отношение на две взаимно перпендикулярни направления. Експертите са
категорични, че сградата в това състояние не може да се използва. В част
конструкция също така е прието, че приетата дебелина 17 см. за стоманобетонна
плоча е крайно недостатъчна предвид подпорните разстояния, провисванията по
коти 8.28м и 11.35 м. са по-големи от допустимите; има непокриване
на получените усилия с горна армировка като най-тежко е положението в
пространството между колони К1 – К8 и К9-К16 във всички плочи, плочите са се
огънали и провиснали от собственото си тегло при липсата на усилители,
перпендикулярно на ивиците. Гредите са с размери 25/40см при необходими 50 см.;
не е спазено изискването тухлените калканни стени да
се обрамчват с бетонни колони, разположени не повече от 3м осово
разстояние. Напречното сечение на кръглите колони не е достатъчно с оглед
продънването на плочите – колоните се разрушават от натисково
напрежение в бетоновото ядро; липсва достатъчно горна армировка, довело до
пукнатини по повърхността на плочите и колоните. По отношение самото изпълнение
на строежа вещите лица констатират, че е изпълнен в съответствие с проектите,
но не са поставени усилители в скритите ивици между
колоните, предвидени в проекта, което е причина за пукнатини в горната страна
на плочите; има пропадане на усилители, което се
дължи на неправилно бетониране или непоставяне на
достатъчно на брой столчета, които да държат горната армировка в проектно
положение; установено е неправилно бетониране – не са използвани вибратори за
уплътняване на бетона, получило се е десортиране на
бетоновата смес от влошената обработваемост и
недостатъчното й уплътняване. Допуснато е да се промени водоциментовия
фатор на бетона. По време на бетониране на кръглите
колони е използвано голямо количество вода, следствие на което колоните са
много светло сивкаво-бели на цвят. Получените
пукнатини по периферията на кръглите колони се дължат на голямото съсъхване на
бетона, което не е получило в резултат на по-голямото количество вода.
Вложеният проект не отговаря на норматива за обикновен бетон, предвиден по
проект. В бетоновите дневници няма данни за температурата, при която е полаган
бетона в офисната сграда, нито данни дали и кога е
влагана добавка против замръзване, тъй като в документацията характеристики и
дозировка на тази добавка няма. Освен това след изпълнението на
стоманобетонните плочи на офисната сграда, са пробити
отвори за водопроводна и канализационна инсталации като са прекъснати части от
носещата армировка на плочите. В конструктивния проект не са посочени
необходимите технологични отвори за инсталациите. В съдебно заседание
допълниха, че „ролята” на тези отвори за провисване на плочите е несъществена.
Срязването на носещи армировъчни пръти от долната и горната армировка на
плочите е довело до увеличаване провисването на същите. Пак в съдебно заседание
вещите лица изложиха, че има и смачкана армировка в резултат на ходене на
работниците върху плочата при бетониране. Това смачкване също допринася за
деформациите в плочата. Допълнително изтъкнаха, че в предложения проект от „Архидея” ООД има незначителни промени в архитектурния
проект, които не се отразяват върху новата конструкция, която ще се изпълни. На
въпроси на процесуалния представител на ответника В., вещите лица сочат, че нов
архитектурен проект е по-скоро целесъобразно, отколкото наложително да се
изработва. Експертът добави, че сградата
е наложително да се събори и да се построи наново при запазване само на вертикални
елементи, които са носещи за хоризонтални товари. Новият проект според вещите
лица предвижда запазване на двете калканни стени и
запазване на изградената стълбищна клетка с
асансьорната шахта и част от фундаментите на колоните, които се подсилват. По
отношение приложените декларации за съответствие, вложеният в обекта по отделни
компоненти бетон съответства на предвидения по проект.
В допълнителното заключение по СТЕ по отношение на
сочените от експертите „незначителни промени” в архитектурния проект, допълват,
че се касае за промени от трети етаж нагоре, като се променят помещения
/кабинети по предназначение, отпадане на външно стълбище и летяща врата между
кафене и площадка; отпадат съблекални за жени, мъже, помещения за почивка и
други. Експертите сочат, че всички промени
в проекта са подписани от ответника В. с дата 22.01.2009 г. и имат забележка:
корекциите с червено – от проектанта, по искане на собственика. Новият вариант
е авторизиран от арх. В. и е в рамките на конфигурацията на първоначалния
проект, т.е. спазена е визата на проектиране.
В експертизата на инж. К., която съдът кредитира като
обективна и компетентно дадена се установява, че провисванията на отделните
плочи при непълно натоварване от собствено тегло са значително по-големи от
граничните допустими провисвания, съгласно нормите. Констатирани са наклонени
пукнатини и счупвания на блокчетата по всички стени, размествания на части,
получени при счупването, пропадане на плоча и празнина /фуга/ между стоманобетоновата плоча и първи ред тухлен зид, кръглите
колони са с отклонение от вертикалата, което води до допълнително натоварване
на носещата конструкция. Последната е в критично състояние, въпреки, че все още
е натоварена около 50% от собственото тегло.
По
развалянето на договорно правните връзки и претенцията за обезщетение спрямо
всеки един от ответниците
По иска против „СИЗИФ ГРУП” ООД и „РИГАРА” ЕООД. С исковата молба е направено изявление за разваляне
на договорно-правната връзка от страна на ищеца с
ответника строител. Както съдът по-горе посочи ищецът е изправна страна в
правоотношението и е изпълнил всички негови задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за СМР от 01.08.2007 г. От друга страна от
събраните по делото доказателства, в това число най-вече заключенията по изслушаните
експертизи според съда безспорно се установи, на първо място, че сградата е в
аварийно състояние и не може да се използва по този начин по предназначение и
на следващо, че това състояние се дължи както на причини, стоящи и у други
ответници, така безспорно и на некачествено изпълнение на строителството от
страна на ответника „СИЗИФ ГРУП” ООД – неправилно полагане на бетон, неяснота
относно температурните условия, при които това полагане е станало, съсъхване на
бетона, смачкване на армировка поради ходене на строителите, полагали бетона
върху настилката, не са поставени усилители в
скритите ивици между колоните, предвидени в проекта, което е причина за
пукнатини в горната страна на плочите; има пропадане на усилители,
което се дължи на неправилно бетониране или непоставяне
на достатъчно на брой столчета, които да държат горната армировка в проектно
положение; установено е неправилно бетониране – не са използвани вибратори за
уплътняване на бетона, получило се е десортиране на
бетоновата смес от влошената обработваемост и
недостатъчното й уплътняване. Допуснато е да се промени водоциментовия
фактор на бетона и други, подробно описани от съда във фактологията. При това
правото на инвеститора да развали договора е изцяло в съответствие с
възможността по чл. 265 ал.2 от ЗЗД и е упражнено на валидно основание. Съдът
приема, че договорът за СМР е прекратен, считано от депозиране на исковата
молба. При това и при констатираните многобройни дефекти, ответникът „СИЗИФ
ГРУП” ООД следва да понесе отговорността за заплащане на обезщетение,
изразяващо се в разходите, необходими за поправка на некачествено изпълненото
строителство. Спрямо този ответник претенциите по пера са разбити в табличен
вид /л. 491 по делото/, в общ размер са на 352 223 лева и представляват СМР за
укрепване на офисната сграда за земни работи,
кофражни работи, бетонови работи, армировъчни работи, укрепване – подготвителни
работи, допълнителни СМР, възстановяване на покривни изолации и възстановяване
на канализации.
Съгласно експертизите, чиито заключения съдът цени
като обективно и компетентно дадени и в частта относно дадените стойности за
поправка на дефектиралата сграда, общата стойност възлиза на 498379.18 лева без
ДДС /второ допълнително заключение л. 774/. В тази стойност се включват сума в
размер на 374618.61 лева. Същата от своя страна включва сумите за СМР по
първото заключение и приложена към него стойностна сметка Приложение № 1 и по
първото допълнително заключение /л. 738 от делото/, включително дейността по
разрушаване на подлежащите на разрушаване елементи. Общата стойност включва и
сумата от 123760.57 лева, стойност на изградени и подлежащи на разрушаване
елементи.
По отношение така формираните стойности съдът приема
заключенията, доколкото изчисленията държат сметка както за цени на СМР към
изготвяне на експертизата, така и дават логични обяснения за причините, поради
които има разлика между стойностите, заплатени на „СИЗИФ ГРУП” ООД и доста
по-високите стойности, подлежащи на заплащане по новия проект /например, защото
се преминава от безгредова в плочогредова
конструкция, което води до необходимост от допълнителни количества материали, а
и с оглед предвижданията по проекта/.
По размера на претенцията спрямо ответника „СИЗИФ
ГРУП” ООД. От този ответник се претендират на първо място стойност за СМР
„земни работи” в размер на 3744.00 лева, за които експертизата признава сума
2887.60 лева, до която стойност и ще се присъди. Аналогично при претендирани за
кофражни работи 59203 лева, съдът съгласно експертизата приема за дължими
39443.20 лева. От търсени за бетонови работи 62006 лева, се присъждат 41038.23
лева. Претенцията за армировъчни работи е основателна по размер в цялост, а
именно за сумата от 49209 лева /по СТЕ е по-висока/. Аналогично търсената сума
за укрепване – подготвителни работи, доколкото е по-ниска от тази по СТЕ
/последната 87580.04 лева/, а именно 78325.00 лева ще се присъди в цялост. Така
и за сумата допълнителни СМР по приложение № 1 в размер на 58736 лева
/доколкото тази по СТЕ е по-висока – 92927.78 лева/. За възстановяване на
покривните топло и хидроизолации от търсените 24 000
лева се присъждат съгласно заключението сума от 4571.33 лева, а за
възстановяване на хоризонталната и вертикалната канализация сума от 5055.52
лева /съгласно първо допълнително заключение/. Така общата сума, за която е
отговорен ответника по иска е в размер на 279265.88
лева.
Отговорен ли е ответникът „РИГАРА” ЕООД за тези суми
солидарно с изпълнителя ответник. Ищецът претендира ангажиране солидарната
отговорност на основание чл. 168 ал.7 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба
лицата, които упражняват строителен надзор носят отговорност за щети, които са
нанесли на възложителя и другите участници в строителството и СОЛИДАРНА
отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите
правила и нормативи и одобрените проекти. Следователно за да се ангажира такава
отговорност следва да са настъпили вреди за ищеца в резултат на неизпълнение на
поетите по договора за строителен надзор, задължения. Такова неизпълнение е
налице. Консултантът /доколкото в случая осъществява и строителен надзор/
отговаря за спазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти.
Едно от тези изисквания е това по чл.169 ал.1 т.1 от ЗУТ за носимоспособност
– механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителната
конструкция и земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания. В
случая съгласно експертизите, сградата не отговаря да изискванията за носимоспособност /деформации по носещата конструкция,
непозволяваща сградата да носи собствената си тежест, при това непълно
натоварена/, изградената конструкция очевидно е неустойчива, недълготрайна,
полаган е бетон при неспазване на технически правила за това /липса на данни за
температура при полагане, повреда на плочите/, не е осъществен контрол за
спазване одобрени проекти, където е следвало да се спазват - не са поставени усилители в скритите ивици между колоните, предвидени в
проекта, което е причина за пукнатини в горната страна на плочите и други,
детайлно посочени в експертизата. С оглед горното, съдът счита, че доколкото
търсената от ответника „СИЗИФ ГРУП” ООД отговорност е на договорно основание и
представлява обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнението на договор,
изразяващи се в стойността на необходимите разходи за поправка на дефектиралата
сграда, то строителният надзор следва да носи солидарна отговорност за
възприетата от съда за дължима, сума.
За горницата до претендираните от ищеца 352 223 лева,
искът е неоснователен по размер и ще бъде отхвърлен.
От ответника „Ригара” ЕООД се прави възражение за
изтекла погасителна давност, което е неоснователно. Недостатъците, както бе
посочено във фактологията са открити най-рано на датата на съставяне на акт обр. 14 – 08.04.2008 г. Не е вярно, че от страна на
инвеститора няма възражения. Всъщност действията му по ангажиране на лица,
които да изготвят частни експертизи за състоянието на строежа; сезирането на
надзора за издаване заповед за укрепване на конструкцията в м. 08.2008 г.,
проверката на РДНСК в м. 04.2009 г., протокол обр. 10
за спиране на строителството в м. 06.2009 г. са действия по съществото си обективиращи волята на инвеститора да възрази по появилите
се недостатъци. Освен това правата по чл. 265 ал.1 и 2 от ЗЗД се погасяват с
изтичането на пет годишен давностен срок, който дори и да се приеме, че е
започнал да тече от най-ранната възможна дата 08.04.2008г., към момента на
сезиране на съда, очевидно не е изтекъл.
По иска против „КУПЪР” ЕООД.
По делото е безспорно установена от една страна
изправността на ищеца и от друга некачественото изпълнение на възложената
работа от страна на „КУПЪР” ЕООД. Изготвеният проект в част „Конструктивна”
съобразно експертизите е негоден, несъобразен с техническите и технологични
изисквания за този вид строежи, заложеният бетон не отговаря на изискванията;
не е спазено изискване конструктивната схема да се избере симетрично с
равномерно разположени маси и коравини в план по
отношение на две взаимно перпендикулярни направления; приетата дебелина 17 см.
за стоманобетонна плоча е крайно недостатъчна предвид подпорните разстояния,
провисванията по коти 8.28м и 11.35 м. са по-големи от допустимите; има непокриване на получените усилия с горна армировка като
най-тежко е положението в пространството между колони К1 – К8 и К-К16 във
всички плочи, плочите са се огънали и провиснали от собственото си тегло при
липсата на усилители, перпендикулярно на ивиците.
Гредите са с размери 25/40 при необходими 50 см.; не е спазено изискването
тухлените калканни стени да се обрамчват с бетонни
колони, разположени не повече от 3м осово разстояние.
Напречното сечение на кръглите колони не е достатъчно с оглед продънването на
плочите – колоните се разрушават от натисково
напрежение в бетоновото ядро; липсва достатъчно горна армировка, довело до
пукнатини по повърхността на плочите и колоните и много други, изброени по-горе
във фактологията.
В съответствие с предоставеното му право по чл. 265
ал.2 от ЗЗД правилно ищецът упражнява правото си да развали договора с този
ответник, считано от депозиране на исковата молба, доколкото конструктивният
проект е негоден за изпълнение.
По претенциите. Изправната страна има право да
претендира връщане на даденото, както в случая, както и обезщетение, тук
търсено като суми, покриващи разходи за поправка на негодното. Не е спорно, че
по договора с „КУПЪР” ЕООД ищецът е заплатил сумата от 6152 лева за изработване на проекта в част
„Конструкции”, за което е издадена фактура № 8/18.06.2007г., както и че е
заплатено възнаграждение по сключения договор за авторски надзор по фактура №
49/02.08.2007 г. в размер на 1080 лева. Претенцията да се възстанови сума в
размер на 6152 лева по фактура № 8 и думата от 600 лева по фактура № 49 е
основателно и ще бъде уважено с оглед имуществените последици при разваляне на
договора.
По отношение останалите претенции, визирани в
табличния вид /л. 491 по делото/, следва да се има предвид, че ответникът
„Купър” ЕООД може да носи отговорност за обезщетение единствено за вреди, в
резултат на собствените му действия. Т.е. трябва да има взаимовръзка между
търсените от ищеца суми и обема на отговорността на лицето по част
„Конструктивна”. В тази връзка по разбивката по пера на претенцията /л. 491 по
делото/ съдът счита, че пряко свързани с некачествения проект са разходите за
разрушаване и премахване на покривната изолация и разходите за канализация.
Това е така, защото независимо, че проектите ВиК и ОВК не са изработени от този
ответник, канализацията и топлоизолациите се поставят в сградата в зависимост и
спрямо конструкцията /а не обратно/. По тази причина необходимостта от
премахване на конструктивни елементи от сградата, последица от некачествения
проект, води до необходимостта и от разрушаване на изградените хидро и топлоизолации. В този смисъл от общо претендираните
19965 лева, ще се присъдят в полза на ищеца 2170.12 лева по заключението по СТЕ
както и сумата от 87792 лева стойността на дефектиралите носещи конструктивни
елементи, подлежащи на разрушаване и изхвърляне като отпадъци /стойността по
експертно заключение от 123760.57 лева е в повече/. Основателно е и искането за
осъждане на ответника да заплати сумата от 850 лева, заплатена от ищеца за
геодезично заснемане, доколкото същото се е наложило поради именно
констатираните извън всякакви норми деформации на носещите конструкции
/последното по вина и на проектанта по част „Конструктивна/. Сумата обаче,
която се претендира да заплати ответника ”КУПЪР” ЕООД за нов строителен надзор
е без никаква взаимовръзка с поведението на този ответник, поради което и
претенцията е неоснователна. С този ответник ищецът има сключен договор за
авторски надзор по част „конструктивна”, който договор е различен по обем и
предмет от този по чл. 166 от ЗУТ. Т.е. общата сума, която според съда този
ответник следва да заплати на ищеца е в размер на 97564.12 лева като за горницата
до претендираните 152223 лева, искът е неоснователен по размер. Възражението на
този ответник за изтекла погасителна давност е неоснователно. Договорът е
развален с предявяване на иска, поради което и давността за вземанията по чл.
265 ал.3 от ЗЗД не е изтекла.
Поради уважаване на главните искове спрямо този
ответник, съдът не се произнася по предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД.
По иска срещу ответника С.В..
Видно от сключения между тази страни договор ответникът
В. е приел изготвянето на техническите проекти за обекта за всички части в това
число конструктивна. Последната обаче е възложена по договор на „КУПЪР” ЕООД
/съдът по-горе коментира защо възприема, че между ищеца и „Купър” ЕООД
правоотношенията се уреждат на основата на договорно правната връзка/.
От доказателствата по делото, както съдът по-горе
коментира се установява изправността на ищеца, изразяваща се в заплащане на
дължимото възнаграждение за изработените проекти /без част конструкции/. Съгласно
експертизите обаче в новия проект в част „архитектура” са направени
„незначителни промени” от трети етаж нагоре, като се променят помещения
/кабинети по предназначение, отпадане на външно стълбище и летяща врата между
кафене и площадка; отпадат съблекални за жени, мъже, помещения за почивка и
други/. Експертите сочат, че всички
промени в проекта са подписани от ответника В. с дата 22.01.2009 г. и имат
забележка: корекциите с червено – от проектанта, по искане на собственика.
Новият вариант е авторизиран от арх. В. и е в рамките на конфигурацията на
първоначалния проект, т.е. спазена е визата на проектиране.
При горното съдът счита, че ответникът В. съобразно
обема изпълнена работа не носи отговорност за констатираното некачествено
изпълнение на СМР по настоящия спор. Архитектурния проект няма никакви
доказателства да е некачествен. Местонахождението на кабинетите и отпадане на
летящи врати, съблекални и други е без отношение към конструкцията. Опитът на
ищеца да ангажира отговорността на този ответник в исковата молба всъщност се
свежда до твърдения за конструктивни проблеми, а не архитектурни, ВиК, ОВК или
от обема, изпълнен от архитекта /видно изрично л. 9 по делото, л.8 от исковата
молба, доразвит в идентична насока в последващите уточняващи молби/. Противно
на соченото в писмената защита от ищеца, архитектурният проект не е негоден.
Твърдението пак там, че след като този ответник бил проектант по см. на чл.160
ал.1 от ЗУТ трябвало да отговаря и за некачествена конструкция е напълно несъответен
на закона, защото не държи сметка на разпоредбата на чл. 162 ал.2 от ЗУТ в
редакцията към 2005 г., съгласно която за конструкцията отговаря Авторски
надзор по част „Конструктивна”, а за такъв има изричен писмен договор с „КУПЪР”
ЕООД. В. не се доказа да е давал предписания по част „Конструктивна”, свързани
с авторското му право. Следователно по отношение на този договор съдът счита,
че няма никакво основание да се разваля, доколкото е изпълнен точно от
ответника по спора и всъщност се ползва и в новия проект, изготвен от „Архидея”. В този смисъл претенциите за връщане на даденото
по договора и осъждане на ответника да заплати като обезщетение разходи за
укрепване, разрушаване и други за привеждане в съответствие с изискванията и за
ползване по предназначение на сградата, е неоснователен в цялост, поради което
и ще бъде отхвърлен.
По
разноските:
Разноски се следват както на ищеца, така и на всеки
от ответниците съобразно изхода от спора.
От ответника В. разноски не се претендират. Не се
претендират такива и от ответника „Сизиф груп” ООД. На помагачите, съгласно чл. 78 ал.10 от ГПК
разноски не се дължат. Направените от тях, същите имат право да претендират в
евентуални искови процеси по предявени обратни искове.
Съобразно претенциите и представените списъци по чл.
80 от ГПК, разноски се следват на ищеца съобразно уважените претенции спрямо
съответния ответник, както и на ответниците „Ригара” ЕООД и „Купър” ЕООД на
база материален интерес в отхвърлителната част по
исковете.
На „Инковес” ЕООД. Съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /л. 595 по
делото/ се претендират 12700 лева адвокатско възнаграждение и 24177.84 лева за
държавна такса. Представени са обаче доказателства за изплатено възнаграждение
в размер на 6000 лева, до която сума съдът признава разхода. Към нея и
разноските за държавна такса съдът прибавя и разходи по експертизи в размер на
1050 лева, които не са в списъка, но безспорно са извършени. Т.е. общо сумата
по списък и установени съдът приема за 31227.84 лева. При уважен материален
интерес от 394 830 лева, общата сума за разноски, която се следва на ищеца е в
размер на 20398.30 лева.
Така в тежест на „Купър” ЕООД, разноските са в размер
на 5040.50 лева, а в тежест на „Сизиф груп” ЕООД и „Ригара” ЕООД са в размер на 15357.80 лева.
Последните от своя страна дължат сумата по равно, т.е. всеки в размер на
7678.90 лева.
На „Ригара” ЕООД се следват разноски на база
материален интерес в отхвърлителната част - 72957.10
лева. При общо направени разходи, за които са представени доказателства и
списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 2400 лева, се присъждат 497 лева, платими
от ищеца.
На „Купър” ЕООД се следват разноски на база
материален интерес в отхвърлителната част – 54658.90
лева. При общо направени разходи, за които са представени доказателства и
списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 4340 лева /доказателства за платен
адвокатски хонорар л. 332 по делото/ се присъждат 1558.40 лева, платими от
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сизиф Груп” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Неофит Рилски” № 29 и „Ригара” ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, р-н „Лозенец” ул. „Орел” № 6,
вх. Е да заплатят СОЛИДАРНО на „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„Ген. Столетов” № 90, ет.4, ап.
6 сумата от 279265.88 /двеста седемдесет
и девет хиляди двеста шестдесет и пет и 0.88/ лева, изразяващи се в
средствата, необходими за привеждане на строеж на обект: търговско-складова
база с офисна част в УПИ № ІІІ-1061 кв.12 по плана на
ЗПЗ гр. Варна, в съответствие с нормативните изисквания и във вид и състояние,
които биха направили неговото използване по предназначение, дължими на осн. чл. 265 от ЗЗД, като отхвърля предявеният иск за
горницата до претендираните 352223.00 лева, като неоснователен по размер като
решението е постановено при участието на помагачи на страната на ответниците,
както следва: ЗПАД „Алианц
България”, за двамата ответници и ЗПАД „Армеец” АД само за ответника „Сизиф груп” ООД.
ОСЪЖДА „КУПЪР” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Кап. Лейтенант Т. Соларов” бл.
26, ет.15, ап. 89 да заплати на „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов” № 90, ет.4,
ап. 6 сумата от 97564.12
/деветдесет и седем хиляди петстотин шестдесет и четири и 0.12/ лева както
следва: сумата от 6752.00 лева, подлежащи на връщане по развален договор,
платени по фактура № 8/18.06.2007 г. и фактура № 49/14.07.2008 г., както и
сумата от 90812.12 лева за поправка на сградата, за привеждане на строителната
конструкция в съответствие с действащите строително-технически
нормативи, на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 265 ал.2 и ал.1 т.2 от ЗЗД като отхвърля иска за
горницата до претендираните 152223.00 лева, като неоснователен по размер, като
решението е постановено при участието на помагачи на страната на ответника, а
именно: ЗПАД „Алианц
България”, ЗД „Евроинс” АД; ЗК „УНИКА” АД, ЗД
„ЕВРОИНС” АД и Г.Б.К..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Ген. Столетов” № 90, ет.4, ап. 6 против С.Ц.В., ЕГН **********,*** за осъждането му да
заплати на ищеца сумата от 100 000 лева както следва: сума от 20017.00 лева
подлежащи на връщане по развален договор № 03/27.04.2006 г. и сумата от 79983
лева, представляваща съответна на извършените от него нарушения, част от
сумата, необходима за привеждане на строителната конструкция в съответствие с
нормативните изисквания и във вид и състояние, които биха направили неговото
използване по предназначение, на осн. чл. 55 ал.1,
чл. 265 ал.2 и чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Сизиф Груп” ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Неофит Рилски” № 29 да заплати на
„ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов”
№ 90, ет.4, ап. 6 сума в размер на 7678.90, разноски
в производството за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ригара” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н „Лозенец” ул. „Орел” № 6, вх. Е да заплати на „ИНКОВЕС”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов” №
90, ет.4, ап. 6 сума в размер на 7678.90, разноски в
производството за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КУПЪР” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Кап. Лейтенант Т. Соларов” бл.
26, ет.15, ап. 89 да заплати на „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов” № 90, ет.4,
ап. 6 сума в размер на 5040.50 лева, разноски в
производството за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов” № 90, ет.4, ап. 6 да
заплати на „Ригара” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, р-н
„Лозенец” ул. „Орел” № 6, вх. Е сума в размер на 497.00 лева, разноски в
производството за експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА „ИНКОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Ген. Столетов” № 90, ет.4, ап. 6 да
заплати на „КУПЪР” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Кап.
Лейтенант Т. Соларов” бл. 26, ет.15, ап. 89 сума в размер на 1558.40 лева, разноски в
производството за експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: