РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20245300502149 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. М. М., чрез пълномощника адв.Я.
К. от АК Пловдив, срещу решение № 2357/25.05.2024г. по гр.д. № 2161/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIІІ гр. състав, с което
С решението е отхвърлен предявения от К. М. М., ЕГН **********
срещу А. А. К., ЕГН **********, иск за осъждането на А. А. К. да заплати на
К. М. М. сумата от 3000 лева - главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – накърняване на честта и достойнството, в резултат на
отправени обидни изрази и коментари, в социалната мрежа „Фейсбук“, в
групата „***“ на 16.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че по делото е допуснато
съществено процесуално нарушение. Съдът е отказал да приеме като
доказателства видеоматериали и да ги възпроизведе с оглед преценка на
относимост и допустмост по делото. Сочи се неправилност на решението,
1
защото неправилно районният съд е приел, че не са доказани всички елементи
от фактическия състав на деликта, като доказването може да бъде проведено и
с верига от косвени доказателства, каквото е налице относно авторството на
обидите. Сочи се, че тази верига от доказателства се подкрепя от
свидетелските показания, от изготвената съдебно-техническа експертиза и
също така ответникът не е привел никакви доказателства в подкрепа на тезата
си, че не той е нанесъл обидите. Иска се отмяна на решението, уважаване на
предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. К., чрез адв.Я. Ш.,
с който жалбата се намира за допустима, но изцяло неоснователна. Решението
се намира за правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаването му.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя М., че е налице
неправилност на решението, защото неправилно районният съд е приел, че не
са доказани всички елементи от фактическия състав на деликта, като
доказването може да бъде проведено и с верига от косвени доказателства,
каквото е налице относно авторството на обидите. Сочи се, че тази верига от
доказателства се подкрепя от свидетелските показания, от изготвената
съдебно-техническа експертиза и също така ответникът не е привел никакви
доказателства в подкрепа на тезата си, че не той е нанесъл обидите.
РС Пловдив правилно е приел, че в казуса следва да се докажат
следните факти. В интернет приложението социална мрежа «Фейсбук» в
публичната група „***“, от потребител с име „А. К.“, на 16.01.2022 г. под
формата на публикация и коментари от ответника спрямо ищеца, със следното
съдържание: „Вън на мутрите от ***! Да сложим край на терора на
2
гробокопачите на българския *** А. С. и К. М.“,„Мутрите А. С. и К. М. – вън
от *** ни!, „Поставил си е за цел да пере пари чрез ***, „Другите две мутри –
К. М. и А. С.“.
Ответникът А. К. оспорва той лично, чрез свой профил в тази социална
мрежа «Фейсбук» или ново име «Мета» да е писал горните твърдения за
ищеца К. М.. Поради което крайно логично и обосновано е становището на
вещото лице А. Костадинов дадено в съдебно заседание пред ПРС /л.77/, че
идентификацията на лицата като притежатели на акаунти във «Фейсбук»,
може да стане ако тези лица кажат че това са техни профили. Иначе
изготвянето на един «Фейсбук» профил, който да прилича на някой друг е
много лесно и всеки може да си го създаде. Според настоящият съд след като
самата социална мрежа «Фейсбук» мълчаливо отказва да предостави
техническа информация на съда за IP адресите, от които са направени
изявленията по адрес на ищеца К. М., то и логично назначената СТЕ не може
да идентифицира лицето или доставчикът които са правили тези заявления в
тази мрежа, както се е случило в казуса. При това положени следва логичния
извод, че социалната мрежа «Фейсбук» осигурява анонимност на
потребителите в България и няма как съдът да установи кое точно лице стои
зад определени публикации в тази социална мрежа. Социалната мрежа няма
офис в България и запитванията са изпращани до «Фейсбук» или «Мета» в
Ирландия, от където не постъпва отговор. При наличието на световно
разпространени социални мрежи, които не са български, разбираемо е същите
да нямат офиси в България, както и да игнорират всякакви молби на
българските власти за съдействие. При това положение за българският съд
няма как да въздейства на собственика на мрежата и да го принуди да му даде
исканата информация. Българската държава ако иска при това положение
може да блокира социалната мрежа за територията на страната, за да принуди
същата да съдейства. Но това в България изобщо не е факт. Ето защо
социалната мрежа «Фейсбук» или «Мета» ефективно е осигурила анонимност
на ползвателите си в България. Поради което ползването на тази социална
мрежа от български потребители, трябва да се извършва с ясното съзнание, че
при извършени нарушения на правата на гражданите в нея, то българския съд
няма да може да изиска и получи съдействие от собственика на тази мрежа за
идентификацията на нарушителите. Това се обуславя дори и от простия факт,
че социалната мрежа, няма представителство и офис в България и къде и кого
3
съдът следва да търси за съдействие по света изобщо не е ясно и сигурно.
При това положение да се иска от съда, както се сочи в жалбата, да се
определи точно лицето автор на изявленията в мрежата, чрез верига от
косвени доказателства състояща се от свидетелските показания, подкрепяни
от изготвената съдебно-техническа експертиза е правно и технически
невъзможно. СТЕ ясно сочи, че без данни предоставени от собственика на
социалната мрежа технически е невъзможно да се установи автора на
изявленията в нея. Свидетелските показания също нищо не доказват, защото
същите не сочат факти свързани с въпроса, кой точно е писал и публикувал
тези изявления. За това не помагат и сочените от жалбоподателя /видео
клипове, записани стримове и други подобни/ в интернет мрежата, който
електронни изявления нямат нищо общо с конкретните процесни изявления.
Това че някой може да е говорил по други начини в интернет или на живо
същите изявления не доказва, че именно това лице е автор и на процесните
постове в социалната мрежа «Фейсбук», нещо което е извършено по друго
време и по друг технически начин. Горните факти са само насоки,
предположения за това кой може да е автор на процесните изявления, но
същите не са косвени доказателства за това кой фактически ги е направил.
Това е така, защото преките доказателствата, трябва да доказват факти
непосредствено свързани с фактите, които се иска да се докажат, а това в
казуса не е така. Свидетелските показания в казуса доказват евентуално
мотивите на ответника да напише тази информация в социалната мрежа, но
изобщо по-никакъв начин не доказват той фактически да го е правил. В
съдебното доказване си има минимални стандарти, които в казуса няма как да
бъдат спазени при така събраните доказателства, та искът да се уважи, както
се иска в жалбата.
При тези факти въззивният съд намира иска на жалбоподателя К. М. за
недоказан по основание. Поради което отхвърлителното решение на РС
Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемия А. К. следва да се
присъдят 440 лева за разноски за платена адвокатска защита по въззивното
дело /л.28/.
Мотивиран така съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2357/25.05.2024г. по гр.д. №
2161/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIІІ гр. Състав.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, да заплати на А. А. К., ЕГН
********** сумата от 440 лева за разноски направени пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5