РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. Русе, 25.03.2021
г.
Административен
съд - Русе, II-
ри състав, в закрито заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
СЪДИЯ:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
189 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод депозирана в съда искова молба от Н.С.С.,
ЕГН:**********,***, срещу ОД на МВР – Русе, с която е предявил иск за
неимуществени и имуществени вреди.
Съдът
намира, че така депозираната искова молба не отговаря на законовите изисквания,
предвидени в разпоредбите на чл. 203 и сл. АПК(Административнопроцесуален
кодекс) и чл.127 и сл. ГПК(Граждански процесуален кодекс).
На
първо място съдът счита, че посочения в исковата молба ответник не отговаря на
изискванията на чл. 205 ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая от изложението на обстоятелствата в исковата молба става ясно, че ищеца
счита, че са му причинени вреди от действията на „полицейски служител от охрана
на съдебната власт“, във връзка с пребиваването му в сградата на Окръжен съд -
Русе. Съгласно законодателството на Р България и по-конкретно устройствените
Закон за съдебната власт и Закон за Министерство на вътрешните работи, Главна
дирекция „Охрана“, която осъществява охраната в съдебните сградите чрез своите
служители, структурно се намира в Министерство на правосъдието (МП), а Областна
дирекция на МВР – Русе е част от структурата на Министерство на вътрешните
работи. В тази връзка е необходимо ищецът да уточни от действията на кои
административни органи и длъжностни лица претендира обезщетение за нанесени
неимуществени вреди – от държавни служители на ГД „Охрана“ или от полицейски
служители на ОДМВР – Русе. След като направи това уточнение, следва да поясни
срещу кое юридическо лице насочва исковата си претенция – ГД „Охрана“ към МП
или ОДМВР – Русе.
На
второ място, в исковата молба не е посочено в какво се изразяват причинените
неимуществените вреди, настъпили в резултат на съответните незаконосъобразни действия, както и не са посочени обстоятелства,
обосноваващи исковата му претенция и доказващи пряката и непосредствена
причинна връзка между вредите и увреждането, настъпило в резултат на тези действия
или бездействия.
Липсва
конкретизиране на размера на претенцията за неимуществени вреди – в изложението
е посочена сумата от 500.00лв., а в диспозитива – 5000.00лв.
Липсва и приложен документ,
удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10 лева,
предвидена с нормата на чл.9а, ал.1 от Закона за отговорността на Държавата и
общините за вреди(ЗОДОВ) при водене на иск за обезщетение.
Предвид изложеното и на основание чл.
203 АПК, във вр. с чл. 129 ал. 1 и чл. 127 ал. 1 и ал. 2 ГПК, чл.204а, във вр.
с чл. 158 ал. 1 АПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ исковата
молба без движение.
ДАВА на ищеца едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на молбата си
както следва:
1. ДА
УТОЧНИ от действията на кои административни органи и длъжностни
лица претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди – от държавни
служители на ГД „Охрана“ или от полицейски служители на ОДМВР – Русе;
2. ДА
ПОЯСНИ
срещу кое юридическо лице насочва исковата си претенция – ГД „Охрана“ към МП
или ОДМВР – Русе;
3. ДА
КОНКРЕТИЗИРА размера
на претендираните неимуществени вреди.
4. ДА
ПОСОЧИ в какво се изразяват причинените
неимуществените вреди, настъпили в резултат на съответните
незаконосъобразни действия, както и
посочи обстоятелства, обосноваващи исковата му претенция и доказващи пряката и
непосредствена причинна връзка между вредите и увреждането, настъпило в
резултат на тези действия или бездействия;
5. ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да внесе
държавна такса в размер на 10.00лв. по сметка на Административен съд Русе и да
представи доказателства за това.
УКАЗВА
на ищецът, че при неотстраняване на нередовността, исковата молба ще бъде
оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: