№ 44
гр. Разград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. с чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от адв. С.Д., в качеството й на пълномощник на осъдения В.
Б. В., против Определение № 20/04.03.2022 г., постановено по ЧНД № 210/2021 г. по описа
на Районен съд – Исперих.
С посоченото определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата
на осъдения за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК.
Недоволен от определението е осъдения и молител В. Б. В., който в срока по чл. 436,
ал. 2 от НПК го е обжалвал с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че от
страна на районния съд неправилно са преценени условията за реабилитация по чл. 86 от
НК, като се навеждат основания, че първото осъждане на молителя по НОХД № 190/2018 г.
на Районен съд – Исперих е настъпила реабилитация по право. За второто осъждане по
НОХД № 391/2019 г. на Районен съд – Исперих, за което на осъдения е наложено наказание
глоба, от заплащане на глобата бил изтекъл двугодишния срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл.
82, ал. 1, т. 5 от НК за реабилитация.
С жалбата се иска атакуваното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения
В. Б. В. за допускане на съдебна реабилитация уважена.
Преди даване ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция са
постъпили писмени бележки от адв. С.Д., която моли въззивния съд да даде ход на делото в
1
тяхно отсъствие, като заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли въззивния
съд да отмени определението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
уважи молбата на В. Б. В., като допусне съдебна реабилитация на същия за осъжданията му.
В съдебно заседание прокурорът изразява мотивирано становище за основателност на
въззивната жалба. Заявява, че определението на първоинстанционния съд следва да се
отмени и се уважи молбата на на В. Б. В. за съдебна реабилитация.
Окръжен съд - Разград, като съобрази изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните, доказателствата по делото и като служебно провери изцяло правилността на
определението на първоинстанционния съд, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 2 от НПК от лице, което притежава
активна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК
и е допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Производството в първата инстанция е образувано по молба от В. Б. В., чрез
упълномощения му защитник адв. С.Д., с която се иска съдът да допусне съдебна
реабилитация за осъжданията на В. с присъди (определения за одобряване на споразумения)
по НОХД № 190/2018 г. и НОХД № 391/2019 г., и двете по описа на Районен съд – Исперих.
Като извършил проверка на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд в мотивите на определението правилно приел за установено от
фактическа страна следното:
С Определение за одобряване на споразумение № 68/13.07.2018 г., постановено по
НОХД № 190/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, В. Б. В. е осъден за престъпление
по по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 23.06.2018 г., за което са му наложени наказания
Лишаване от свобода за срок от седем месеца, изтърпяването на което е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години, Глоба в размер на
петстотин лева, и на основание чл. 343г от НК наказание Лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, като е зачетено времето, считано от 23.06.2018 г. на отнемане
на свидетелството за правоуправление по административен ред. Определението влязло в
сила на 13.07.2018 г. Наказанието “Глоба“ в размер на 500.00 лева е изплатено на 23.07.2018
г., а наказанието “Лишаване от право да управлява МПС” е изтърпяно на 23.12.2018 г.
С Определение за одобряване на споразумение № 113/19.12.2019 г., постановено по
НОХД № 391/2019 г. по описа на Районен съд – Исперих, В. Б. В. е осъден за престъпление
по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 23.06.2018 г., за което му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева. Определението влязло в сила на 19.12.2019 г., като
наложеното наказание глоба е платено от осъдения същия ден.
От справката за съдимост В. Б. В. се установява, че няма други минали осъждания
освен посочените по-горе.
При така установените фактически положения, в мотивите на обжалваното
2
определение първоинстанционният съд приел, че не са налице законовите предпоставки по
чл. 87, ал. 1 от НК – от изтичане на изпитателния срок на наложеното по НОХД № 190/2018
г. наказание лишаване от свобода – 13.07.2021 г. не е изтекъл тригодишния срок за съдебна
реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК, както и не е изтекъл тригодишен срок от изпълнение на
наказанието глоба, наложено по НОХД № 391/2019 г.
Първостепенният съд е достигнал до погрешни правни изводи, тъй като не е взел
предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането на молителя по НОХД №
190/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от НК и
задължителното за съдилищата ТР № 2/28.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, като всичко това е
довело до постановяването на един неправилен и незаконосъобразен акт, с който молбата на
осъдения за съдебна реабилитация е оставена без уважение.
Осъждането на В. Б. В. по НОХД № 190/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих е
първо по ред и съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК реабилитацията настъпва по право когато
лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление,
поради което следва да изтърпи отложеното наказание. Изпитателния срок е изтекъл на
13.07.2021 г. и към този момент е изпълнено и изискването на т. 3 от същия член – изтекъл е
срок повече от една година от изпълнението на наказанията глоба и лишаване от права и в
течение на този срок не е извършил друго престъпление от общ характер. Следователно за
осъждането си по НОХД № 190/2018 г. жалбоподателят към 13.07.2021 г. е реабилитиран по
право на основание чл. 86 от НК и не може да иска съдебно реабилитация.
Относно наказанието глоба по НОХД № 391/2019 г. първоинстанционния съд не е
съобразил разпоредбата на чл. 87, ал. 3, изречение последно от НК - когато е наложена
глоба, тя трябва да е изплатена. Следователно законът не изисква за съдебна реабилитация
от изпълнение на наказанието глоба да е изтекъл три годишен срок.
В настоящия случай обаче още преди провеждане на открито съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, за осъждането на В. по НОХД № 391/2019 г. още на 19.12.2021 г.
е настъпила абсолютна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – от
заплащането на глобата са изминали две години.
Предвид горното, съдът счита, че след този момент - 19.12.2021 г., молбата за съдебна
реабилитация на В. Б. В. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Това е така, защото исканата съдебна реабилитация по чл. 87 от НК е с акцесорен характер и
тя се постановява само доколкото не е настъпила реабилитация по право.
В тази връзка в т. 6 на ТР № 2/2018 г. от 28.02.18 г. на ОСНК на ВКС изрично е
посочено, че "При настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл. 434, ал. 1
от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, като
следва да я остави без разглеждане. "
По всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение
следва да се отмени, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на закона, а молбата на осъдения В. за постановяване на съдебна
3
реабилитация по чл. 87 от НК следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима
(поради липсата на правен интерес от страна на молителя), тъй като е настъпила
реабилитация по право в съответствие с чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК и чл. 88а, ал. 1 във вр.
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, а съдебното производство по делото да се прекрати.
Обстоятелството, че лицето е реабилитирано на основание чл. 86 и чл. 88а от НК
следва да се отрази в бюлетините за съдимост.
Мотивиран така Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 20/04.03.2022 г., постановено по ЧНД № 210/2021 г. по
описа на Районен съд – Исперих, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Б. В., ЕГН **********, от с.
Китанчево, обл. Разградска, за допускане на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от
НК за осъжданията му по НОХД № 190/2018 г. и НОХД № 391/2019 г., и двете по описа на
Районен съд – Исперих, като недопустима.
УКАЗВА на Бюро "Съдимост" при Районен съд - Разград да отрази в бюлетините за
съдимост на В. Б. В., ЕГН **********, настъпилата реабилитация по чл. 86 и чл. 88а от НК,
по отношение осъжданията му по по НОХД № 190/2018 г. и НОХД № 391/2019 г., и двете
по описа на Районен съд – Исперих.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4