Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15034/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от М.П.Д., ЕГН **********,
чрез адв. И.Й., съдебен адрес:***, офис 4 против З. „Л.И.“
АД, ***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2017 г.
около 21,00 ч. в самостоятелното платно за движение на бул. Цариграско
шосе, на повдигната пешеходна пътека в района на подлеза на хотел Плиска,
водачът Р.П.П., управлявайки л.а. Ауди А6 с рег.№ ********,
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пресичащия пешеходната
пътека ищец.
В резултат на настъпилото
ПТП ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в фрактура на радиалната
кост на дясна ръка и охлузни и контузни
рани на челото и лицето. Претърпял е оперативна интервенция.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № 22116003176066, валидна от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г.
По повод ПТП, ищецът заявява, че е сезирал ответното
дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение, но ответното дружество
е отказало изплащане на обезщетение.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответника с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер исковата сума, ведно със законните последици -
лихва, считано от датата на
събитието до окончателното изплащане на сумата и сторените
разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер.
Оспорва наличието на причинно следствена връзка между претендираните вреди и ПТП.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди.
Оспорва процесното ПТП да е
настъпило по изключителна вина на водача на МПС Ауди А6 Р.П.. Прави възражение
за съпричиняване от страна на ищеца, поради
неспазване на чл. 113, ал. 1, т. 1-3 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Оспорва акцесорния иск за
лихва, както и датата от която се дължи.
Отделно от това, оспорва размера на предявената претенция
за неимуществени вреди, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на
критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на гласни доказателства и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък. Възразил е срещу разноските на ищцовата
страна – за прекомерност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че на 07.02.2017 г. около 21,00 ч. в София е станало ПТП, като в
самостоятелното платно за движение на бул. Цариграско
шосе, на повдигната пешеходна пътека в района на подлеза на хотел Плиска водачът
на л.а. Ауди А6, Рег.№ ******** Р.П.П., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, блъснал пресичащия пешеходната пътека М.Д..
В резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който
получил следните
травматични увреждания: фрактура на радиалната кост на дясна ръка и охлузни и контузни рани на челото
и лицето и е претърпял оперативна интервенция.
По делото не се спори, че за станалото ПТП е съставен
Констативен протокол № К-81/07.02.2017 г. на дежурен ПТП при СДВР, образувано е
досъдебно производство № ЗМ 11046/2017 г. по описа на С“РТП“-О“Р“ СДВР, пр.пр. № 3164/2017 г. на СРП и е внесен обвинителен акт в СРС.
В хода на
настоящото производство е прието за безспорно
доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество з.п. № 22116003176066, валидна
от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г.
От заключението на приетата по
делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал,
се установява, че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил следните
травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: закрито счупване на дясната лъчева кост на типично
място, което
е реализирало медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията
на десния горен крайник за повече от 30 дни. Посочените увреждания,
твърди вещото лице, добре отговарят да са получени при процесното
ПТП от 07.02.2017 г. като пешеходец.
На 09.02.17 г. е извършено оперативно
лечение - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
на радиус. На 01.03.2018г. е извършена първична хирургична обработка, дебридман (изрязване на девитализирани
тъкани), ревизия. На 12.04.2018г.
оперативно са отстранени от костта металните
импланти. Провеждано е и медикаментозно лечение
включващо вливания на водно-солеви разтвори,
антибиотик, анти коагулант, обезболяващи. След
претърпяното ПТП и проведеното оперативно лечение периодът за възстановяване е
бил 4 месеца, период през който ищецът е ползвал и отпуска по болест. При
следващите хоспитализации с оперативни интервенции общо периодът за
възстановяване е бил 3 месеца, период през който ищецът е ползвал отново и
отпуск по болест. През това време Д. е търпял болки и страдания като за първия
месец за всеки период, те са били с интензивен характер. Счупването на лъчевата
кост на типично място в дясно е зараснало. Движенията в дясната гривнена става (китката) са възстановени с изключение на
крайната степен на разгъване, но се очаква пълно функционално възстановяване.
Възможно е в бъдеще при по- голямо натоварване, промяна на времето, но и
немотивирано, да се явят болки в дясната гривнена
става по типа на т.н. „ревматоидна болка“.
В хода на делото са изслушани и приети
основно и допълнително заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща
с оригиналния доказателствен материал, от която се
установява следното досежно механизма на станалото
ПТП: На 07.02.2017 г. около 21,00 ч. л. а. марка
„Ауди” модел „А6”, Рег. № ******** с водач Р.П. се
движи по самостоятелното /локалното/ платно на бул. „Цариградско шосе” с посока
от бул. „Александър Малинов” към ул. „Орлов мост”. В района на подлеза при
хотел „Плиска”, на
повдигната пешеходна пътека тип „Зебра”, лекият автомобил
блъска пешеходеца М.П.Д., пресичащ самостоятелното платно на бул „Цариградско шосе” отдясно наляво за посоката му на движение. При
падането на платното за движение пешеходецът получава описаните в СМЕ
увреждания. Описаните травматични увреждания, наличието на пътен знак за
изкуствени наравности и липсата на деформации по
лекия автомобил дават основание да се направи извод, че вероятната скорост на
движение на л.а. Ауди А6 в момента на удара е била ниска, от порядъка на 20-30
км/ч. Мястото на удара по протежение на платото за движение, според Констативния
протокол, е на пешеходната пътека. По
широчина на платното за движение то не може да бъде определено с голяма точност,
тъй като широчината на платното за движение е около 3,8 м. Широчината на лекия
автомобил е около 1,8 метра. Ако се приеме, че автомобилът се е движил нормално
разположен по широчината на платното, то остава
около 1 м. от десния и левия край
на платното за движение. При тези данни евентуално би могло да се достигне до
извода, че мястото на удара по широчина на платното е в границите 1,2-2,6 м. вляво от десния му
край.
Няма данни с какъв ход се е движил
пешеходецът преди настъпване на пътнотранспортното произшествие – налице са три
възможни начина на движение – движение със спокоен ход, с бърз ход и спокойно
бягане. Платното за движение в района на произшествието е право и хоризонтално
и пешеходецът е имал видимост към приблизаващия
автомобил от момента, в който е предприел пресичане на пътя до настъпване на
контактния удар. Няма данни за налични препятствия на пътя, които да
ограничават видимостта на водача, поради което той е имал възможност да възприеме
пешеходеца в момента, в който последният е предприел пресичане. Няма данни за
друго превозно средство на мястото на произшествието в момента на катастрофата,
мястото е добре осветено.
Опасната зона за
спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост на движение
20 км/ч. е около 9 м., при скорост на движение 30 км/ч е
била около 15 м. В момента, в
който водачът, на л.а. Ауди А6, е могъл да възприеме пешеходеца, лекият
автомобил се е намирал на около 2...9 м. от мястото на удара при скорост на
движение 20 км/ч и на около 3...14 м. при скорост на движение 30 км/ч.
От сравнението между опасната зона за спиране
и отстоянията на автомобила до мястото на удара в момента
в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, според вешото лице, се вижда, че от техническа гледна точка ударът
е бил непредотвратим за всички разгледани варианти с изключение на един вариант
– място на удара на 2,6 метра вляво от десния край на платното за движение,
скорост на движение на л.а. 20 км/ч и пресичане на пешеходеца със спокоен ход.
Експертът заявява, че, от техническа гледна точка, причините, довели до
настъпването на процесното ПТП са подценяване от
водача на опасността, която представлява пешеходец, движещ се по платното за движение и в случая
непропускането на пешеходеца движещ се по пешеходната пътека. Все пак следва да
се има пред вид, че, преди да предприеме пресичането си по пешеходната пътека,
пешеходецът е следвало да се съобрази с разстоянието до приближаващия лек
автомобил и с неговата скорост на движение. Направен е извод, че от техническа
гледна точка пешеходецът е имал възможност да избегне контактния удар с лекия
автомобил, при условие, че, преди да предприеме пресичането си по пешеходната
пътека, се е съобразил с разстоянието до
приближаващиятлек автомобил и с неговата скорост на
движение и, че водачът на автомобила няма да има техническа възможност да спре
преди пешеходната пътека.
Във връзка
с поставена от ищцовата страна допълнителна задача
вещото лице – автоексперт заявява, че , ако водачът
на автомобила при скорост на движение 20 км/ч е реагирал към момента, в който пешеходецът е стъпил на
платното за движение и е предприел пресичане, то скоростта на движение на лекия
автомобил, при която би могъл да предотврати удара е в границите на 5,6 – 20,5
км/, в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца, долната граница на
скоростта на л.а. е при спокойно бягане на пешеходеца, а 20 км/ч е при
спокоен ход на пешеходеца.
При скорост
на движение 30 км/ч скоростта на движение на л.а. при която ударът би бил
предотвратим, се движи в границите 8 - .29 км/ч при същата зависимост от скоростта
на движение на пешеходеца.
По искане на ищцовата страна и за доказване на претърпените от нея неимуществени
вреди, съдът допусна и разпита като свидетел
В.Н.П., негов приятел.
В
показанията си той заяви, че знае за катастрофата от Д., той му се обадил по
телефона. Видели са го в Окръжна болница на следващия ден. Бил е със чупена
ръка и с белег на челото, като свидетелят не помни дали ръката му е била
оперирана или гипсирана, когато го е видял.
Изпитвал е болки. Седял е в болницата около седмица и П.го е посетил
един – два пъти през това време. Не е можел да се обслужва с лявата ръка и е
имал нужда от помощ. Може би месец след
операцията отново е отишъл в болница, за да отстранят поставения в ръката
пирон. Ищецът е учел Икономика в УНСС, трети курс, но, поради катастрофата, не
могъл да вземе навреме изпитите. Отделно от това, работел в Кол център за
самолетни билети, но, тъй като трябвало да извършва действия на компютър, не
могъл да върши и работата там. Обича да играе футбол и да свири на пиано, но
все още му е трудно да разгъва ръката си.
До
момента плащане на обезщетение от страна на ответника – застраховател не е
настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗД „Б.И.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата от станалото на 07.02.2017 г. ПТП, изразяващи се
в болки и страдания в размер 40 000 лв. вследствие катастрофата, ведно със
законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Наличието на застрахователно правоотношение е прието за безспорно установено.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, като
се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищеца вследствие получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а при
определяне техния размер следва да
се разгледа възражението на ответника за неговото
намаляване вследствие съпричиняване от страна на ищеца и
той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Обсъждайки всички доказателства по
делото и, по – конкретно, приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че в конкретния случай не е налице съпричиняване, пред вид
факта, че бе установено, че причината за настъпване на процесното
ПТП е от техническа гледна точка, причините, довели до настъпването на процесното ПТП са подценяване от водача на опасността,
която представлява пешеходец, движещ се по платното
за движение и в случая непропускането на пешеходеца движещ се по пешеходната
пътека.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента,
които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза все още
пълно и окончателно възстановяване не е налице, но, с оглед възрастта на ищеца
и характера на травмите, се очаква последиците от тях да отшумят напълно.
Доказан бе и фактът, че тези травми са му причинявали и описаните от експертизата
болки и психически дискомфорт.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 30 000
лв. било
адекватна обезвреда за претърпените
от ищеца
и доказани в производството
неимуществени вреди и в тази част претенцията е основателна и доказана и
следва да се уважи, а в останалата част – за разликата до 40 000 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, считано от датата на събитието – 07.02.2017 г., до
окончателното изплащане и разноски, съобразно уважената част от иска, в размер 3 743 лв.
На ответника, с оглед отхвърлената част от иска, следва
да се присъдят разноски в размер 830 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да заплати на М.П.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. И.Й.,
съдебен адрес:***, офис 4, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва,
считано от 07.02.2017 г. до окончателното
изплащане и сторените
разноски по компенсация в размер 3 743 лв.
ОСЪЖДА М.П.Д. да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски по компенсация в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: