№ 1179
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501528 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Четвърта езикова гимназия
„Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна, представлявана от директора В. Т., чрез адвокат С.Т.
против решение № 261382 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2229 по описа за 2021 г.
на Районен съд - Варна, единадесети състав, с което е признато за незаконно и отменено
уволнението, извършено със заповед № 616 от 08.01.2021 г. на работодателя, с която
трудовото правоотношение на М. П. Д. е прекратено на основание член 330, алинея 2, точка
10 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител ” в
Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна; за осъждане на ответника да
заплати на М. П. Д. сумата от 4 154,07 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението за периода от 11.01.2021 г. до 08.04.2021 г.;
осъден е въззивникът да заплати на М. П. Д. сумата от 1 200 лева, представляваща
направени по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и сумата от
266,16 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, на основание член 78,
алинея 6 от ГПК .
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че е налице
противоречие с материалните норми на член 215, алинея 2 от ЗПУО във връзка с член 330,
алинея 2, точка 10 от КТ, като се излагат подробни доводи досежно това, че незабавното
действие на нов закон, придаващ правна значимост на факти, които до неговото приемане не
1
са имали същото значение, не представлява обратното действие на нормативен акт
съобразно член 14 от ЗНА. Второто основание, посочено във въззивната жалба, е
неправилно приложение на разпоредбата на член 88а от НК, като се акцентира върху
погрешно възприемане на датата, от която започва да тече срока за пълна реабилитация на
лицето. Навеждат се и доводи за необсъждане на направените пред първата инстанция
аргументи и възражения от страна на гимназията. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, к което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока
предвиден в член 263, алинея 1 от ГПК.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника
на длъжност „старши учител“ за периода от 15.09.2010 г. до 08.01.2021 г., което е било
прекратено от ответника със заповед № 616 от 08.01.2021 г. на основание член 330, алинея
2, точка 10 от КТ поради наличие на влязла в сила присъда за извършено от ищцата
умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията, като посочените
обстоятелства са станали известни на работодателя по повод жалба вх.№ АСД-09-4075 от
17.11.2020 г. Излага се, че не е налице соченото в заповедта основание въпреки наличието
на влязло в сила споразумение от 24.06.2013 г. по НОХД № 733/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, съгласно което ищцата е призната за виновна в извършване на
престъпление по член 256, алинея 2 във връзка с аления 1 във връзка с член 26, алинея 1 във
връзка с член 20 във връзка с член 18 от НК и на същата е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три
години. Сочи се, че изпитателният срок е изтекъл на 24.06.2016 г., тоест преди влизане в
сила на 01.08.2016 г. на Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Към
момента на издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
е настъпила и абсолютната реабилитация по член 88а от НК.
Ответникът в срока по член 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който не се
оспорва обстоятелството на наличието на трудово правоотношение между страните на
посочената длъжност. Счита уволнението за законосъобразно поради изпълнение на всички
изисквания на закона, предвидени в член 330, алинея 2, точка 10 от КТ. Посочва, че
разпоредбата на член 215, алинея 1, точка 1 от ЗПУО има незабавно действие и се прилага и
за заварени трудови правоотношения. Излага, че към момента на издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не е настъпила пълната реабилитация на
2
ищцата по член 88а от НК.
Предявените искове се квалифицират като такива по член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3
от КТ. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по правилата на член 154 от
ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба за успешното провеждане на иска
ищецът следва да докаже пълно и главно, че е възникнало валидно трудово правоотношение
с ответника, по силата на което е заемал посочената длъжност "старши учител", получено
изявление от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
включително, че са били налице предпоставките да упражни това свое право и то е било
добросъвестно упражнено. При успешното доказване на тези обстоятелства ответната
страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване законосъобразно
упражнено право да прекрати трудовия договор на посоченото в заповедта основание, тоест
наличие на всички предпоставки, визирани в КТ и ЗПУО.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е бил сключен трудов договор на 15.09.2010 г., по силата на които ищцата е
била в трудово правоотношение на длъжността „старши учител“ в ІV езикова гимназия
„Фредерик Жолио-Кюри“.
Също така е безспорно, че на 24.06.2013 г. по НОХД № 733/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Варна е одобрено споразумение, съгласно което М. П. Д. е призната за
виновна в извършване на престъпление по член 256, алинея 2 във връзка с аления 1 във
връзка с член 26, алинея 1 във връзка с член 20 във връзка с член 18 от НК и на същата е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от три години на основание член 66, алинея 1 от НК.
Видно от жалба вх.№ АСД-4075 от 17.112020 г., депозирана от М.д.К.А.Р. ІV езикова
гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ и Министерството на образованието са били уведомени
за осъждането на ищцата.
Според член 330, алинея 2, точка 10 от КТ работодателят прекратява трудовия договор
без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на ЗПУО е осъден за
умишлено престъпление от общ характер. Това основание за уволнение е въведено с § 33,
точка 3 от ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на ЗПУО.
Тълкуването на член 215, алинея 1, точка 1 и алинея 3 във връзка с § 33, точка 3 от ПЗР на
ЗПУО налага извод за тъй нареченото "незабавно действие“ на ЗПУО в тези му части.
Поначало законът действа в бъдеще, тоест се прилага само по отношение на факти и
обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов граждански закон
заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са
погасени и в тези случаи се поставя въпроса за действието на новия закон по отношение на
заварените правоотношения. Когато на новия закон се признава действие спрямо
възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. Този въпрос стои винаги, когато
3
отмененият закон се заменя с нов, отнасящ се до същата материя – член 11, алинея 1 от
Закона за нормативните актове /ЗНА/. „Незабавно действие“ или "несъщинско обратно
действие" на нов закон има тогава, когато факт, който при действието на отменения закон е
нямал значение за завареното правоотношение, придобива правно значение, какъвто е
конкретният казус. При действието на Закона за народната просвета /ЗНП/ от 1991 г.
основанието за несъвместимост по член 40, алинея 4, предложение първо е било с по-тясно
приложно поле - значение е имало не само осъждането на лицето, но и наложеното
наказание – лишаване от свобода. При действието на ЗПУО обаче фактът на осъждането
по 215, алинея 1, точка 1 от ЗПУО придобива правно значение и за заварените трудови
правоотношения, доколкото осъдено за умишлено престъпление лице вече не може да заема
длъжността "педагогически специалист". Член 215, алинея 3 от ЗПУО изисква трудовото
правоотношение с него да бъде прекратено. Незабавното действие е различно от обратното
действие на новия закон. Обратното действие на новия закон може да се даде само по
изключение и с изрична правна норма съгласно член 14, алинея 1 от ЗНА. Обратно действие
има, тогава когато новият закон преурежда настъпилите правни последици от юридически
факти, на които отмененият закон е признавал правно значение, тоест тогава, когато новият
закон засяга вече придобити права или погасени задължения при действието на отменения и
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения.
Обратното действие не се отнася до "заварените" правоотношения – тези, които са
възникнали и съществуват към влизане в сила на новия закон. Член 215, алинея 1 от ЗПУО и
новият текст на член 330, алинея 2, точка 10 от КТ имат незабавно, а не ретроактивно
действие за заварените трудови правоотношения с педагогическите специалисти.
При основанието по член 330, алинея 2, точка 10 от КТ във връзка с член 215 от ЗПУО
се касае същевременно за право и задължение за работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, тъй при посочените в тези норми обстоятелства, без оглед на това дали са
настъпили преди или след възникване на трудовото правоотношение, законодателят
императивно счита продължаването му за нетърпимо. Безпротиворечива е практика на ВКС
по трудови спорове, че посочените норми са въведени в публичен интерес, свеждащи се до
обективен факт на несъвместимост при задължение за работодателя да я съобрази, с оглед
действието на закона спрямо заварените трудови правоотношения включително /решение №
704 от 09.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 216/2010 г. на ІІІ ГО; решение № 46 от
04.07.2011 г., постановено по гр.д.№ 16/2010 г. на ІV ГО; решение № 146 от 17.05.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 298/2016 г. на І ГО; решение № 116 от 25.10.2018 г., постановено по
гр.д.№ 4760/2017 г. на ІІІ ГО; решение № 131 от 20.01.2021 г., постановено по гр.д.№
3855/2019 г. на ІІІ ГО; решение № 145 от 27.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 527/2018 г. на
ІІІ ГО/.
Основанието на член 330, алинея 2, точка 10 от КТ във връзка с член 215 от ЗПУО е
предизвикано от необходимостта да уредят с прекратяване именно съществуващите, вече
възникнали трудови отношения, за педагогическите длъжности. Както бе посочено по-горе
4
характерът на самото действие на закона, свързано с несъвместимост за заемане на
определени длъжности, е ограничително в бъдеще, а спрямо съществуващи трудови
правоотношения поражда задължението на работодателя да ги прекрати незабавно.
Противното би означавало лица, които в еднаква степен не отговарят на императивни
изисквания за заемане на длъжност, установени в публичен интерес, да бъдат третирани
различно, в нарушение на член 6, алинея 2 от Конституцията на РБ. Поради това
прилагането на прекратителното основание по член 330, алинея 2, точка 10 от КТ е
изключено е приложното поле на § 27, алинея 1 от ПЗР на ЗПУО, според която норма лице,
което към влизане в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва
трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към
момента на възникване на правоотношението. Преходното правило се отнася до други
условия които последващият ЗПУО изменя и които са извън постановената от новия закон
разширена по обем несъвместимост за заемане на педагогически длъжности. Като краен
извод се налага, че в персоналния обхват на член 330, алинея 2, точка 10 от КТ са и лицата,
които към влизане в сила на ЗПУО заемат длъжността педагогически специалист и са
осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт /присъда,
одобрено от съда споразумение, решение по член 78а от НК/, независимо от
реабилитацията.
Правото и задължението на работодателя по член 330, алинея 2, точка 10 от КТ да
прекрати трудовото правоотношение с такива специалисти търпи две ограничения - то не
възниква по отношение на педагогическите специалисти, които са осъдени по наказателните
дела, посочени в член 1 от Закона за политическа и гражданско реабилитация на
репресирани лица /член 215, алинея 2 от ЗПУО/ и по отношение на онези педагогически
специалисти, за които е настъпила абсолютна реабилитация по член 88а от НК. С
абсолютната реабилитация по силата на закона се заличава осъждането и неговите
последици, независимо от предвиденото в друг закон или указ – член 88а, алинея 1 от НК,
освен ако осъждането е за тежко престъпление против Републиката и за престъпления
против мира и човечеството /алинея 5/. Предвиденото в член 330, алинея 2, точка 10 от КТ е
"друг закон" по смисъла на член 88а, алинея 1 от НК. Работодателят не разполага с правото
да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение, когато по отношение на
педагогическия специалист е настъпила абсолютната реабилитация по член 88а от НК.
Работодателят има това задължение по отношение на педагогически специалист, за когото
реабилитацията е предвидената в член 86 от НК /по право/ или по член 87 от НК /по съдебен
ред/.
Трудовият договор с ищцата е сключен на 15.09.2010 г., а с влизане в сила на
01.08.2016 г. на ЗПУО Д. заема длъжността педагогически специалист по смисъла на член
211, алинея 1 от ЗПУО. Със споразумение, одобрено на 24.06.2013 г. по НОХД № 733/2013
г. по описа на Окръжен съд – Варна, и влязло в сила на същата дата на основание член 383,
алинея 1 във връзка с член 412, алинея 2, точка 1 от НПК ищцата е призната за виновна в
извършване на престъпление по член 256, алинея 2 във връзка с аления 1 във връзка с член
5
26, алинея 1 във връзка с член 20 във връзка с член 18 от НК. Съгласно член 88а, алинея 3 от
НК при условно осъждане срокът по алинея 1 /за абсолютна реабилитация/ започва да тече
от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, тоест от 24.06.2016 г. Срокът по алинея 1 на
член 88а от НК се определя съобразно член 82, алинея 1 от НК и е този по точка 4
/наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от една година/, тоест пет години и
изтича на 24.06.2021 г., тоест след издаването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това е породено правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с Д. на посоченото основание.
Като краен извод се налага, че предявеният иск за отмяна на прекратяване на
трудовото правоотношение на основание член 330, алинея 2, точка 10 от КТ, извършено със
заповед № 616 от 08.01.2021 г. на работодателя, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Следва да бъдат отхвърлени и исковете за възстановяване на заеманата преди
прекратяването длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, то решението следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78 от ГПК въззивникът има
право да му бъдат репарирани направените пред двете инстанции разноски, но не е направил
искане за такива. Въззиваемата по изложените причини няма право да й бъдат присъдени
разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261382 от 20.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2229 по описа за
2021 г. на Районен съд - Варна, единадесети състав, с което е признато за незаконно и
отменено уволнението, извършено със заповед № 616 от 08.01.2021 г. на работодателя, с
която трудовото правоотношение на М. П. Д. е прекратено на основание член 330, алинея 2,
точка 10 от КТ; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител” в
Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна; осъдена е Четвърта езикова
гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна да заплати на М. П. Д. сумата от 4 154,07 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението за периода от 11.01.2021 г. до 08.04.2021 г.; осъдена е Четвърта езикова
6
гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна да заплати на М. П. Д. сумата от 1 200 лева,
представляваща направени по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК,
както и сумата от 266,16 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. Д. ЕГН ********** от град *** против Четвърта
езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна, представлявана от директора В. Т., с
адрес в град Варна – спирка „Почивка“, ул. „д-р Василаки Пападополу“, искове с правно
основание член 344, алинея 1, точка 1, точка 2 и точка 3 от Кодекса на труда за признаване
за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед № 616 от 08.01.2021 г. на
работодателя, с която трудовото правоотношение на М. П. Д. е прекратено на основание
член 330, алинея 2, точка 10 от КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „старши учител” в Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна;
за осъждане на Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ – Варна да заплати на
М. П. Д. сумата от 4 154,07 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението за периода от 11.01.2021 г. до 08.04.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7