№
гр. Кърджали, 03.04.2020
г.
Административен
съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.д. № 112 по описа за 2020 г. на КАС
и за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във вр. с чл. 27,
ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт./. Делото е образувано по жалба от директора на Център за настаняване от семеен тип
за деца без увреждания, ***, против Заповед №ЗД/Д-К-003/28.01.2020
г., издадена от директора на ДСП-Кърджали, потвърдена с Решение
№09-РД04-0065/21.01.2020 г. на директора на РДСП – Кърджали. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила
и несъответствие с материалния закон. Иска се отмяна на Заповед №ЗД/Д-К-003/28.01.2020
г., издадена от директора на ДСП-Кърджали.
Aдминистративният съд, като прецени приложените към жалбата
доказателства, установи следното:
С оспорената заповед, издадена от директора на ДСП-Кърджали, на основание чл.4,
ал.1, т.5 чл.27, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДт., изготвения социален доклад ***/*** г. и
приложенията към него, е наредено спешно настаняване на детето О. С. С. в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДУ/, ***, до произнасяне
на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт.
С Решение №09-РД04-0065/21.01.2020 г. на
директора на РДСП –Кърджали, горната заповед е била потвърдена, като са
изложени съображения за законосъобразност на оспорения акт, както и на изводите
в него, сочещи наличие на дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ и б.“в“ от
ДР на ЗЗДт. Посочено е, че на практика детето е останало без родителска
грижа, предвид нежеланието на единствения родител да полага грижи за него,
както и че съществува опасност за неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие.
Настоящият съд намира, че
подадената жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Предмет на производството е заповед на директора на ДСП-Кърджали основана на чл.27,
ал.1 ЗЗДт, за спешно настаняване на дете в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания, до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗДет.
Съгласно чл. 36, ал.2, т.4,
б.“аа“ от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, настаняването на непълнолетно дете в Център за
настаняване от семеен тип на деца без увреждания представлява предоставяна в
общността социална услуга от резидентен тип.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт, настаняването на дете в социална услуга – резидентен тип или в специализирана институция се извършва
със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес
на детето.
Според настоящия състав,
жалбоподателят, като директор на ЦНСТ за деца без увреждания, не е надлежно
легитимирана страна по смисъла на чл. 15, ал.1 от АПК, в производството по
издаване на заповедта по чл. 27, ал.1 от ЗЗДт., респ.
няма правен интерес от оспорването й. Страни в административното производство,
по аргумент от чл.26, ал.2 ЗЗДт., са съответната ДСП
и родителите на настаненото непълнолетно
лице, тъй като пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на
последните. Директорът на ЦНСТ няма отношение към преценката на
административния орган, къде да бъде настанено непълнолетното дете, с оглед
защитата на неговите интереси, поради което няма и правен интерес от оспорване
на заповедта /в този смисъл и ТР №18/01.04.1973г на ОСГК/.
Правният
интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата,
възниква тогава, когато административният акт има пряк правопроменящ,
правопрекратяващ или правогасяващ
ефект по отношение на субективните права и законни интереси на жалбоподателя. В
случая, между страните не съществува административно правоотношение с очертан
от закона предмет на регулиране, който да подлежи на защита по реда на
съдебното обжалване. За обосноваването на правен интерес от оспорване,
жалбоподателят следва да се позовава на съществуващо между него и органа на
власт административно правоотношение, в резултат на което са засегнати или
съществува реална опасност от засягане на негови права и законни интереси,
каквото засягане в случая не е налице.
При това положение и след като се установи, че
за директора на Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания,
*** липсва
правен интерес да обжалва Заповед №ЗД/Д-К-003/28.01.2020 г., издадена от
директора на ДСП-Кърджали, следва жалбата да се
остави без разглеждане, а образуваното съдебно дело да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на директора на
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, *** срещу Заповед №ЗД/Д-К-003/28.01.2020
г., издадена от директора на ДСП-Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №112/2020 г. по описа на Административен
съд – Кърджали.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ :